Абе вие тука

защо всички сте тъжни? Представял съм си развода като излизане от затвора след излежаване на дългогодишна присъда. В такъв момент не е ли по-добре да се празнува? А вие се оплаквате. Защо е така, вие ли сте зарязаните или кво? Извинявайте, че така ви разпитвам, ама ми е интересно да разбера. Благодаря ви предварително.

Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

Кой е тъжен, мари? Нящо си в грешка

the rest is silence

Не съ прАви па ти, бе ! На тебе па най-много ти бършем сополите ..



И хлебарките празнуват Коледа ..

Бършете ми , вярно, ама не сополите

the rest is silence

вси4ки под един знаменател.
ами ако той си е отиШъл заЩото оби4а друга?
къде ми е вината? и може би аз оЩе го оби4ам.

не е моя слу4ай. имам Щастлив 18 годиШен брак. хипотезирам само

Ти какво ...да не си се оженил за първата си ...единствена и неповторима любов...и да не си имал никога страдания ...

Нормално е човек да пострада и да е тъжен след като се е разделил с любимо същество ...

В този случай ми е ясно. Любовта просто не е била взаимна.

Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

Да беше казал първо"Добър ден!"

Второ - да беше си казал семейното положение.

Трето - ако си очаквал в този клуб кючеци и гьобеци - моля:



[линк]

----------

Ся, казвай какво искаш от нас?! Ако искаш да те оженим - моля, ще те оженим. Ако искаш да те разведем - моля, ще те разведем. Ако не искаш да се развеждаш - моля, няма да те развеждаме.

Само кажи и първо почерпИ.

Искам да ме разведете!

А.....Добър ден!

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Добър ден, извинете за безпкойството не искам нито да се женя, нито да се развеждам. Само искам да науча някои неща за вас, за които съм споменал във въпроса си.

Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

Ако е съгласна - ще ви разведа набързо. Ако не е съгласна ще е по-сложно, ама няма да се плашиш.

Казвай, мирно и кротко ли ще ви развеждаме или ще има бури, гръмотевици и трескавици?

Специално аз, като се разведох, го ударих на празнуване. Заедно с верни другари и близкото ми семейно обкръжение. Чувствах най-вече облекчение. И усещане, че постъпвам правилно.

Това, че в последните години съм малко тъжна (или доста?), ми дойде от съвсем друг човек и съвсем друг епизод от живота. Винаги се намира кой да ти разкатае фамилията, конкретно при мен разводът няма нищо общо. И всъщност специално разводът ми за мен и за детето ми има изцяло положителен ефект - достатъчно време мина и мога да си позволя равносметки. Детето ми е на същото мнение.

Ще извикам дон Домат да ви оправи, щото аз съм само един Лукчо.

ми ку ша ма опрая да ма опрая, ма аз трябва съм в час

Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

Лично аз съм с 2 развода зад гърба си и бях много щастлива от разделите...за сметка на болката и страданията, които причиних на бившите...с което от скоро вече не се горддея...до преди време обаче много се кефех))...но откакто ми мина пубертета/а той ми свърши на 38-мата година/...мисля другояче...но не мога да върна времето!
сега съм в трети брак ще чукнем 9 години след някой друг месец))...и гледам да не бъркам танцовите стъпки...съпуга и на него му е трети брак и гледам и той се старае на макс да не обърка положенцията

La dolce vita!

...особено след снощното ти обаждане- напълни ми душата))...отначало ти говорех с леден тон, щото очаквах друг развой на разговора, но ти просто надмина себе си))...кога ще ни дойдеш на гости?

La dolce vita!

Не знам другите какво са ти отговорили, но ако позволиш ще ти отговоря като използвам твоята аналогия.
Човек като е бил дълго в затвора и забравя какво е отвън - и някак си приема за нормално живота в затвора - някаква извратеноста такава... Излиза от затвора - попада на място, дето не може да се адаптира...и познай - или е тъжен или марш обратно в затвора.
Та и ние така

Silence Must Be Heard, Noise Should Be Observed...

не зная какво да правя със свободата си.Толкова дълго бях в затвора,че не си спомням какво е да не си там.И сега,въпреки свободата съм тъжен,защото съм сам,защото идват празници на които всички ще се съберат семейно,а аз?Защото няма подаръци-нито аз да подаря,нито на мен да ми подарят.Всички ще са весели и щастливи(макар и за малко).Примерно нещо такова би звучало,ако тръгне човек да се оплаква и хленчи.Не че това би било причина да се бракуваме отново.
П.П.Брака и развода продължават определено време.Празника след него не може да е безкраен.Празнуваш,празнуваш и накрая все пак се събуждаш-често с тееежък махмурлък.
П.П.П.Абе,честно казано,празниците са си празници,но има и прозаични и много,многобройни делници.

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

че си мнооооого претенциозен?

La dolce vita!

Догодина...

Аз съм много добричък, ама понякога ми пада пердето и не знам какви ги върша...