Моля разтълкувайте

Матей 25:29

Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

Какво е вашето виждане по текста като се имат предвид християнското милосърдие, състрадателност, Любов.

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Ами въпросът е само един - какво е това, което се има?

Според мен това е свързано с онези пасажи от библията, където се казва, че човешкото добро е зло пред бога, мъдростта - глупост и т.н.
Може би се има предвид, че който е успял да получи нещо от това, което е божествено добро, ще получава повече. А този, който не е успял - ще загуби и това, което има.

А може би става дума точно за притежанието на това, което споменаваш: милосърдие, състрадание и любов. Но честно казано не съм сигурна, дали това е "нещо", което хората искат да получат. Кой иска да е милосърден или състрадателен? Ами че това е болезнено. Обикновено се опитваме да се освободим от тези неудобства.

ПП - но винаги искаме да минем за такива. Дори си играем на милосърдни и състрадателни - най-вече по празниците.

Ами въпросът е само един - какво е това, което се има?

Според мен това е свързано с онези пасажи от библията, където се казва, че човешкото добро е зло пред бога, мъдростта - глупост и т.н.
Може би се има предвид, че който е успял да получи нещо от това, което е божествено добро, ще получава повече. А този, който не е успял - ще загуби и това, което има.

Тоест всичко натрупано земно - ще си остане на земята, а заедно с тях и усилията, и времето, което сме похабили и нервите, които сме изразходили, законите, които сме пренебрегнали и вредите, които сме нанесли (на природните йерархии и хората) като следствие от стремежа ни да заситим собствените си апетити и на ближните си като се осигурим с повече земна материя... и т.н....
А този, който е използвал времето си на земята в осигуряване само на насъщния, тоест толкова, колкото да може да поддържа живота в тялото си и топлината му през зимата, но е посветил остатъка от времето си в служене на Бога, на Небето, невидимото, незримото, което дава живот, а не отнема живот... един такъв човек на земята може да е последен бедняк, но инвестира всичко останало в Небесната Банка, която е недосегаема от никакви земни кризи и природни бедствия...
Един такъв човек, който макар и да е живял незабележимо, макар и да е бил по един или друг повод вземан за подбив от останалите като аутсайдер, макар да е бил унижаван и пренебрегван от богатите на деня, като наивен човек, който вярвайки в нещо абстрактно, а не е използвал силата на земята, безпомощността на по-слабите от него - минерали, растения, животни и хора за да ги измами и експлатира за да забогатее и е останал последен голтак или бедняк, защото той счита всичко около него за живо, което има право на свой живот, има право на своя еволюция, растеж и естествени промени според Божиите принципи и закони, които уважава и зачита и е готов дори да се лиши от живот, но да не лиши от живот и най-слабата Божия твар!
Ето на един такъв човек ще се даде!

Винаги се чудя, като прочета такива изрази:

но е посветил остатъка от времето си в служене на Бога, на Небето, невидимото, незримото, което дава живот, а не отнема живот...

Как си представяш служене на Бог?

Ами ето например и аз както и ти и както всички останали тук ходим всеки ден на работа нали? В някаква фирма, институция или администрация - все едно е!
А в тази фирма, банка или учреждение всеки от нас има свой пряк началник, който има свой друг пряк началник, който пък е поодчинен на директора, а директора, пък е подчинен на Генералния директор или на Управителния съвет на акционерите или собственика на фирмата, който може никъде да не фигурира във фирмата, но който е Бога в тази фирма.
И сега аз на свой ред искам да те питам - ти когато ходиш да работиш, на кого всъщност служиш?
На прекия си началник или на Генералния Директор или на собственика на фирмата?

Ами това е част от притчата за талантите. Т.е. колкото по-малко използваме и развиваме това, което ни е дал Бог (дарби, добродетели - както ти казваш - милосърдие, състрадателност, любов. а също и молитвата, общението с Бога) - толкова по-малко ще имаме от това. А и накрая малкото, което е останало ... ще загубим.

Ани, а искаш ли да имаш от тези таланти? По-специално състраданието.

"но който е Бога в тази фирма" - няма такива понятия, това са си твои интерпретации. Поставяш некоректно точно определени фигури /като работодател и Бог/ и умишлено ги налагаш една върху друга с цел да вкараш объркване и да доведеш до разколебаване у събеседниците си - това се е една от формите на проявление на сатанизма.Помисли си добре и ако искаш продължавай да го прави - твоя воля.

За целта обаче трябва да знаеш коя фирма е божията.

достатъчно съм запозната с материята, за да кажа, че този отговор, които ти даваш е правилния. А на въпроса на КАлата / перефразирам/ - искат ли хората да имат и да трупат такива таланти - ще кажа да има. дори и езотериците искат - ето вижте :[линк]

"но който е Бога в тази фирма" - няма такива понятия, това са си твои интерпретации. Поставяш некоректно точно определени фигури /като работодател и Бог/ и умишлено ги налагаш една върху друга с цел да вкараш объркване и да доведеш до разколебаване у събеседниците си - това се е една от формите на проявление на сатанизма.Помисли си добре и ако искаш продължавай да го прави - твоя воля.

Братко мой, а защо забравяш, че и ти си от същия този свят, в който съм и аз сега. Къде според теб е объркването? Това е един пример, една аналогия!
Защото всичко, което е долу е подобно на това, което е горе - разликата е само в поведението ни, мотивацията ни, опорните ни точки - а това ни определя като същества на "Светлата" и на "Тъмната" страна на живота!
Тоест като какви ще се проявяваме през земния си живот зависи от нашия личен избор!
Така е според мен!

Къде според теб е объркването? Това е един пример, една аналогия!

това е един лош пример и една несполучлива аналогия, >> защото никой шеф не е като Бога<< защото по този начин ти се опитваш
1 - да извисиш сефа до ранга на Бога
2 - да принизиш Бога до нивото на шефа

и то само защото искаш да ни накараш да влезем в протиеворечие с разбиранията си >> ами то е мн просто казано да дадеш на Бога божието, на царя - неговото > и на шефа> даи това за което си нает, но нито повече, нито по-малко. /защото ако му дадеш повече, той от алчност ще си каже че му дължиш повече, но не му давай и по-малко , щотот точно затова, че не е Бог няма да ти прости и тежко ше те накаже.

Братко мой, аз съвсем ясно съзнавам, че този свят е сатанински и че всички сатани имат много силно желание, ние да го приемем за Божествен!
Но колкото и да се стараят, ние с теб знаем, че не могат да ни излъжат.
Един приятел често се шегува, че на земята да си БОГАТ е като да си бог в ада...т.е бог+ад = богат.
Но нима не е така?
Хората тук на земята те уважават само ако имаш пари...т.е. ако си БОГАТ !
Те не се интерисуват как си ги добил, важното е да са налични и да им купуваш подаръци.... можеш да имаш райски дом, бляскав офис, златна каляска. красива жена, още по-красиви любовници и т.н. и т. н.
А ако нямаш пари - какво си? Нищо!
Е, ако искаш да продължиш мизерния си животец между сатаните - може да отидеш да се храниш от кофите им за смет!

Дали искам или не ... състраданието във всеки човек го има. ;)
Искам, разбира се. Не само да състрадавам, но и да обичам.

Ще те помоля за твоето най-благородно съгласие да го пуснем така,а?
[линк]

За обичта е ясно. Но състраданието е болка. Нe мисля, че състраданието го има във всеки човек.

Ти си прекрасно момиче! Преми моите искрени възхищения!

Вярно е, че е болка, но и то е любов, защото любовта е и болка. Писано е "един другиму скърбите, тежестите си носете" - е , мисля, че не цитирам правилно. Също и "блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". И много други стихове има. Вярно е, че в едно егоистично, закоравяло и каменно сърце трудно може да се намери състрадание и милосърдие, но когато човек повярва и приеме Исус в сърцето си, той започва да се оприличава в една или друга степен на Него /стига да иска това, разбира се/ и състраданието става част от него. Само не бива да се бърка състраданието и милосърдието с наивността, в която много хора изпадаме, но това е друга тема, не по-малко важна. И все пак "Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите".

Аз така мисля:

Това е притчата за талантите - Господаря заминал далеко и на единия дал 5 жълтици на другия 2 а на третия-тия 1 жълтица.
Първите 2-ма търгували и спечелили двойно, докато последния нищо не направил, но и не загубил парите.

Тези хора сме всички ние някой живеят и израстват стават по-мъдри, по-отговорни, по-състрадателни, по-любящи и като цяло по-благородни и святи.
- и за мен това е тяхното търгуване - те са добавили добродетели към душата, която Бог им е заложил с раждането.
Докато знаем и хора остаряващи без изобщо да търгуват - и поне за мен винаги е било тъжно да видя възрастен човек, на когото му липсва каквото и да било благородство и мъдрост.

Давид беше най-младият...

колкото повече те чета, толкова по се убеждавам, че дебата ни е безсмислен