живеенето заедно

Прекратих дългогодишна връзка, причините бяха много основната, че не се чувствах щастлива с тази връзка,с която имам чувството че бях родена и той ми беше по-скоро като баща…., естествено си дадох почивка и сле дизвестно време срещнах много готин човек, който страшно ме заинтригува започнахме да се срещаме и така след 8 месеца той поиска да заживеем заедно аз малко го отлагах нямах съмнения, че го харесвам много но просто не исках да бързаме..след още 2 месеца заживях с него…проблемът явно си е в мен след кратко време отново се чуватвам както преди - прекрасен човек е и аз наистина се чувствам добре с него и го харесвам, влюбена съм в него но някак си тази рутина която се получава когато живееш с някой ме попарва някак губя идентичност и в един момент не зная какво да направя за да раздвижа нещата потискам се ужасно много от съвместния живот който според мен с времето убива всички неща с които другия ни кара да тръпнем и да желаем незнам сигурно звучи абсурдно и си мисля че и аз незнам какво искам...изобщо знам че формулата за всеки е различна но бих искала да чуя как се справят други хора с това съвместно съжителство...

От опита, придобит през годините, мога да кажа, че ако връзката се крепи само на едното привличане, без да има други допирни точки (общи интереси), то тя рано или късно се къса...

Това става по-бързо ако двойката заживее заедно, защото по-рано разбират, че няма нещо (освен ....), което да ги свързва

еми... трудно да не се скофтят нещата като делите едно пространство. много, много трудно.

имаш два варианта - да решиш, че за теб е по-добре да няма съвместно съжителство, за да са връзките ти ок, или вторият - да видиш кое в теб точно ти поставя тая бариера и да пробваш да я махнеш.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Според мен имаш проблем с усещането за лична свобода или сама си създаваш някакви прегради. Вярно е, че в една връзка неизменно се съобразяваш с другия, но все пак човек трябва да има начини и пътищата да расте, да се развива, а не просто от работа в къщи, готвене, телевизия и т.н.
Трябва да промениш нещо в себе си, в стереотипа си. И най-вече, да имаш лично пространство и време, само твое.

Според мен ,ако живеят заедно би трябвало при възможност 1-2 дни в седмицата единият да си ходи в къщи Това катализира чувствата в положителна посока

Ако живеят заедно, къде им е "къщи"

I'm a hazard to myself don't let me get me

Хич не ми звучиш абсурдно!

Елементарно , обикновено живеят при единия , а и другият си има "къщи

Добре де, но чакай да попитам пак, че не ми е ясно това "къщи" на единия ако си е негово добре, ами ако бил под наем...е може и "къщи"-то да е при мама и тати де Ами ако вече работата е такава, че няма къщи, да кажем си решил, че вече ще си с дадения човек и няма да държиш апартамента си и нямааааа...и тогава какво правим? С една дума най-добре да си имаш апартаментче, ако можеш да си го позволиш, че да има къде да идеш, ако нещо... Или всеки път като ти писне да има поне къде да се махнеш...На мен понякога ми писва и тогава си го пращам у тях Но той вече не ми обръща внимание и не иска да си тръгва

Desmayarse, atreverse, estar furioso,áspero, tierno, liberal, esquivo, alentado, mortal,vivo

Е когато приютим някой (някоя) при нас вместо да си плаща наем трябва да му търпим последствията Аз досега не съм се сблъсквал с този проблем освен за няколко дневно прибиваване

Знаех си, че не си

Desmayarse, atreverse, estar furioso,áspero, tierno, liberal, esquivo, alentado, mortal,vivo

Но не съм застрахован