за езиците

писна ми
в главата ми вече е изразителен езиков хаус:като седна да пиШа във форума и зацепвам като windows 98,бъкан с вируси..все оЩе май (не съм сигурна) мисля на български,
нон стоп комуникирам на английски ,а често вече когато искам да кажа неЩо на български думите идват на английски..понякога дори ги изричам и се чудя на себе си или тъна от срам ако е пред българи
но в съЩото време креЩя на котките на фински да не ходят в дрехите за гладене


тва има ли оправия или е първата стъпка към Шизофренията ?

Няма страшно, не си единствената. А и това не шизофрения, а просто практичност в ежедневието.
Моето мислене отдавна е минало на немска вылна - логичен, точен, ясен и конкретен изказ на мисълта без празни разводнявания. Тука така се говори. Когато говоря на български, се улавям, че построявам изреченията по немски образец, само преведени на былгарски, например: "Не си правя мисли, Ше получим гости тая вечер" и тн,. което звучи доста тъпо. Иначе в къщи си разговаряме на миш-маш-български, в който около 30% от думите са немски и то побылгарени, с пълен и непълен член накрая. Абе кво да ти кажа, езикова какофония. За съжаление това води до обедняване на майчиния език, особено в такива случаи като при мен, дето по убеждение не чета български книги. Поддържам си българския език с четене на статии из интернет. И това е нещо

I loooooove Marilyn Manson!!

Защо ли те разбирам мнооого добре....
Тук се говори официялно Иврит...,английски е втория "неофициялен,но е "шир потреба"... В къщи немския е на мода заради жена ми (тя иврит почти не говори) а хлапетата вече неохотно влизат в контакт на език различен от иврит... (освен него говорят и английски и немски разбира се) а и "тати" ги учи малко на Български... абе не питай... КОМПОТ...

["How much do you want for all of them?" ]

И аз мисля , че повечето хора са така.
Латиносите дори имат дума за мешавицата от испански и английски - спанглиш.
Абе ние както и да е , избираме по-рационалната дума или изказ, обаче за дечицата ми е жал.
На тях какво им е в главичките
Но.......това е положението

Женати е германка живееща в Израел????????

В отговор на:

---

Иначе в къщи си разговаряме на миш-маш-български, в който около 30% от думите са немски и то побылгарени, с пълен и непълен член накрая.

---

започам изречението на английски и го довърШвам на фински ..понякога думите ми просто си идват на фински,въпреки че с мъжа ми си говорим само на английски..става една какафония

български използвам много рядко,само ако съм много емоционална и то главно към дом.ми любимци и тк таме някоя псувня на български (мъжът ми ги знае всичките благодарение на един словенец)

тук във форума се улавям доста често как стоя и гледам екрана и не мога да се сетя думата...онзи ден дори се чудех доста време как се пиШе "реконтруирам" написах го с "о" и като го видях ,реШих че трябва да е с "у"....

най дразнеЩо е когато говоря с наЩе по телефона...като зацепа за някоя дума и е много неловко..но не мога да продължа ,заЩото искам да си я спомня иначе сякаШ мисълта ми е непълно изразена,а тя пуЩината не идва .. получава се дълга пауза ,много е объркваЩо

Жена ми е германка(еврейски произход:т.е. еврейка) запознахме се навремето когато Аз бях в Германия и се оженихме там (Мюнхен).В последствие дойдохме в Исраел...

["How much do you want for all of them?" ]

По телефона и на мен ми се случва при някои думи.
Факт е, че когато не се употребяват активно, минават без да се усетим към пасивния езиков запас и се получава това неловко запецване. Например наскоро при мен думата "гевгир", ми изчена от главата. Егаси думата, трябваше да се спасявам с 3 описателни изречения.

I loooooove Marilyn Manson!!

най неловкото по мое мнение е ,че българският е роден език и аз се чувствам обидена на себе си ,че го забравям лека полека...сякаШ като такъв би трябва да е в съзнанието ми завинаги...но не е ..точно това казах,че подсъзнателно ми изникват другите езици : когато изричам неЩо неважно се сеЩам след минута/ две на кой език е било...дори вече не ми пука..просто си го казвам на който дойде

най дразнеЩо е когато говоря с наЩе по телефона...като зацепа за някоя дума и е много неловко.
-И при мене го има тоя момент...,или когато немога да намеря подходящата дума на момента я заменям и се получават смехорий понякога.. А също и понякога се улавям например навремето,когато си кореспондирахме със СМС/и от чужбина за БГ и сега когато пиша на кредора но гледам английска клавиетура и правя грешки от рода на : вместо "със" пиша "сас" и подобни....

["How much do you want for all of them?" ]

българският е роден език и аз се чувствам обидена на себе си ,че го забравям лека полека
-Неизбежно е мило.... Това е една от причините (вярвам) повечето от нас да четат БГ новини и да си пишеме из форумите... Може и да се зачждаме от време на време ама купон да става и езика да се упражнява... То пък взе,че и малко рима се получи...

["How much do you want for all of them?" ]

В отговор на:

---

сега когато пиша на кредора но гледам английска клавиетура и правя грешки от рода на : вместо "със" пиша "сас"

---

ха,точно това си мислех днес
пиШа емаил на майка ми,която съЩо е емигрант...ако започна да пиШа с кирилица,Ще й излезат йероглифи ,заЩото тя няма български на компа...а ако започна да пиШа на нормалната латиница,която се ползва в Бг,тя най вероятно трудно Ще разбере думи като: pyrvi,sys,nablyskan и т.н започвам да ги пиШа parvi,sas и прочие...оттам като трябва да пропиШа на официална кирилица и познай

да не говорим,че вече дори степенуването на епитетите го пиШа без черта,заЩото няма на клавиатурата

започвам сериозно да се замислям за въвеждането на кирилицата в България като недотам умно творение

Не е шизофрения. И на мен така ми се виждаше в началото. Просто мозъкът ни се нуждае от определено време за да "превключи" на даден език. Колко подигравки съм отнесла по този повод в България, Гърция и Англия не е за вярване .... Но е нещо съвсем нормално. За превкючване (целокупно,а не за нуждите на един симулантен превод ) от един на друг език се нуждаеш от поне 3 дни активно общуване.
Това е положението. Освен това, последният език, който си учила ти "изплува" най-лесно - ако е китайски например, ще имаш ужасни проблеми

Чета редовно равно пишеш, в общи линии съм съгласна с теб, но поради причината, че майка ти има затруднения да прочете имейла да се откаваме от азбуката си - мисля, че това е доста прекалено.
Значи където и да си в сандинавието всико дори и езикът им ти харесва повече, а българското - всичко е кофти, и само цигани скоро ще живеят там.
Тц, не съм съгладна.
Пишете ако трябва на word, конвертирайте......

С говоренето съм където сте и вие, малко или много. В разговор с българи вмъквам и английски думи, по разбираеми причини. Не е за да се правя на интересен. Ако това е тук - хората разбират и не мрънкат. Ако е в нета - пак я докарваме до някъде. Ако е в България и е с хора, които не знаят английски - се налага да помагам.
Всичкото това за мен няма значение, не е голям проблем.
Трудности обаче изпитвам с ръкописно писане на български. Не, че не знам български, не че съм го забравил. Просто ръката не слуша на български. Не мога да и дам верната команда от ЕСМ-а. По цял ден пиша ръкописно на английски и накрая така става, че не мога да напиша името на майка ми на български. Наскоро правих около 15-тина коледни картички за България, една не можа да мине без ръкописна грешка. Някъде поправях, някъде така си го оставих. С надеждата хората да проявят разбиране. Най-много зор ми дава R>P , S>C, L>Л, В>Б. Всички адреси до един ги принтвах на стикери, но пожеланията вътре в картичките......., там е проблемът. И не само сега. Отдавна. Със зор пиша ръкописно Пловдив.

Гери, това все едно аз съм го писала
Нормално е, не се шашкай.
И на мен ми идва вповече понякога.
Вкъщи си говорим на английски и норвежки, във форумите пиша на български и норвежки, с любимите ми хора в България съм на български, с приятелите ми в Гърция си упражнявам гръцкия - хаос
"Превключвам" според ситуацията :)
Поне с научаването на чуждите езици нямам проблем.
Понеже най-активно използвам английския, се улавям как понякога мисълта ми тече на английски.
Ако съм сред хора, с които говорим норвежки, превключвам на норвежки.
Но с българския ... не го употребявам особено тук и тази автоматизация понякога малко е позачезнала.
Но ми трябват няколко часа в България и съм "превключила" обратно

Чела съм какви ли не злобни коментарчета, че българите в чужбина "се правят", че са забравили българския.
Е, някои може и да се правят, но за този феномен си има съвсем научно обяснение :)
Просто като не използваш активно един език, той минава малко на по-заден план.
Иначе за псувните ... мда, тогава определено е на български
Просто не ми идва естествено да псувам на друг език

Иначе при мен има разлика между писмения и говоримия език.
Проблемите са с "превключването" на говоримия ;)
С писмения нямам проблем.

Eisai ellhnas hrwas mou. Eimai ellhnida 8ea sou.

И това всичкото за една година живот в чужбина
А след десет?!

При мен е по-скоро обратното. След като съм говорила по-дълго на български, започвам да спрягам нашите глаголи по тукашен "модел", а понякога употребявам доста български думи - без да се усетя, но пък така и мъжът ми научава нещо
Имам доста книги на български и чета редовно на родния език. Не бих могла и да допусна един ден да заговоря с акцент. Мисля, че е най-вече въпрос на желание.

аз всеоще засечки нямам
но мисля и на двата езика ... зависи какъв е предмета на мисълта

От друга страна понякога ми иде да се изкажа на английски защото е по кратко и ясно ... и някоя дума/действие трябва да я обясня с 3 наши.
Понякога ми става боза но за няколко секунди мълчание се взимам в ръце и отреагирам. Обаче в следствие на това словореда ми е странен и на двата езика докато се освестя.

Да си призная обаче Руския ми е изфирясал тотално ... разбирам ги 85%, мога да ги чета обаче от устата ми излиза отговор само на Английски.

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

..."Когато говоря на български, се улавям, че построявам изреченията по немски образец, само преведени на былгарски, например: "Не си правя мисли, Ше получим гости тая вечер".."

И при мен е така. И това си е направо с ризико. Я си представи че се зарадваш за някого и му преведеш буквално че е "Щастлива гъба" (Glueckspilz)..oh, je...