Като миналия път

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах?... Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата, не ми пука дали някой ще види. Не, че съм забравил как ме хванаха, но... С треперещи ръце изсипвам пакетите в капака. Облягам се на седалката и притварям очи. Много е опасно да дремя така, а и вече съм страшно закъснял, но изобщо не ми се помръдва. Трябва да се стегна, пак ще има мъмрене от шефа, а и спомена за униформените, които тропат по предното стъкло още ме преследва. Точно така ме хванаха последния път. Друсах се в колата и се размазах зверски и тогава полицаите. Нямам ясен спомен за събитието, всичко ми е в мъгла. Документи за проверка, толква материал, РПУ, някакви писмени обяснения, после в килиите. Не мога да се върна там.Кръв по седалката, колата е задимена като лисичарник, а майка ми ще я кара следобед. Прикривам всякакви следи от „нелегалната дейност”, само това ми липсва – майка ми да види спринцовки в колата.

Потеглям, но не мога да различа пътен знак от светофар и почти заспивам на волана. Не ми се мисли какво става ако се забия някъде. Разминаването с една патрулка ме поосвества, имам толкова хероин в джоба, че за момент ми призлява, изтръпвам, сякаш отново ме пронизва студа на килиите. Толква студено ли беше там или беше от абстиненцията? Полицаите вече са далече, но не и страха. Успокоявам се чак като паркирам пред работата.

Работата... Заплатата не може да ми покрие материала за една седмица. Незнам какво щях да правя ако не продавах. Вече не мога да изнасям от нас, да продавам и залагам, не мога и да източвам банковите сметки на наште, вече много добре знаят за какво става въпрос. И как няма след поредния арест и обиска у нас? Два буса с полицаи, обърнали са цялата къща, направо полицейска акция за няколко грама.

Колегите ми хвърлят онзи поглед и внезапно замлъкват като минавам покрай тях. Не че ми пука какво говорят за мен, но не им ли омръзна да ме коментират? Шефа ме посреща с доза конско, предпочитам други дози, но него това изобщо не го грее. Цитира трудов договор и работно време, а аз измънквам нещо в своя защита, резулата - започва да се заяжда, че съм наркоман. Защо ми говори така? Много добре знам какъв съм, но не обичам да ми го напомнят. Сядам на бюрото и паля цигара. Основно служебно задължение – да не ме усетят в какво състояние идвам на работа за пореден път. Длъжност, която не е мечтаната, не че знам коя е. Но поне знаех каква е мечтата. Дали все още знам?

Започнах да продавам, за да се друсам, а после пред мен се разкри миража на хероина. И исках да завладея целия град. Мислех, че съм най-големия, а вече друсах по осем петици по няколко пъти на ден, не можех да крия състоянието си, всички знаеха с какво се занимавам. Всичко ми се изплъзваше и накрая пак ме хванаха. Месеци на арест, разправии с наште, увещания, че ще спра, „няма да е като миналия път”, дела, адвокати. Кошмар, от който имам чувство, че никога няма да се събудя и накрая някаква измислена присъда. Наште пак ме отърваха, но е точно като миналиия път. И за какво стоя на тая скапана работа? Нали продавам? За да хвърля прах в очите на наште като миналия път. Проблема не е в работата или в заплатата, нито дори в наште. Не съм в състояние да ходя на работа и това се забелязва от всички, вече не мога да го скрия. Скоро пак ще ме уволнят пак като предния път. Тогава какви ще ги обяснявам вкъщи? А и наште не са слепи, виждат за какво става въпрос, в какъв вид се прибирам вески път. Но са вдигнали ръце, знаят, че нищо не могат да направят. Ще се правят, че не забелязват докато за пореден път не се озова в киллите. Точно като миналия път, порочен кръг. Но това сега няма значение, работното време се изниза неусетно.

Оставям колата на майка ми, няма компромати и отивам да се надрусам у някои „приятел”. Като не се друсат покрай мен са ми такива приятели, че думи нямам. Все тая. Какво ми пука? Нали сега съм най – големия. Разглезеното синче на богати родители, което пушеше трева зад училището се превърна в безскрупулен наркоман, чиято единствена цел беше да изкопчи повече пари от техните за поредното друсане. Арест, разправии по съдилищата, загубено време в комуна. Дилъра, който продаваше, за да се друса и се озърташе през рамо за полицаи се превърна в нагъл грамаджия, който искше да завладее града. Пак арест, пак лежах на пода в килиите и се молех на наште да ме измъкнат. Добре, че тоя път отървах комуната. И сега пак е същото, едва ли някога ще бъда нещо повече от един фантаст, който иска да завладее света и бълнува за милиони, а всъщност е обикновен грамаджия, който продава за поедната доза и живее в нркотичен транс.

това какво ли е написаното се чудя само го прелистих но се чудя какво ще трябва да е литературно произведение или нещо от сорта няма смисъл няма нещо като взаимопомощ а нали това е в основата на темите и всички въпроси. За такива тъпотии всеки може да напише даже книги и много забавни истории както и много покъртителни. За това нещо шест точки получаваш.

Кофти филм , че и цветен . Днес се изпълних с благодарност за това , че не ставам все с тая мисъл нали как да се надрусам . Дам за свободата на избор която ми дава програмата на АН . Дам брат не разбрах само искаш ли да го спираш тоя филм или не .

Не искам да спирам, искам да не бяха ме хващли, но това няма как да се поправи. Поне съм вън, не в някоя комуна. Страх ме е да не ме хванат за трети път, тогава вече незнам какво ще правя, просто това ми е последния шанс.

кое това ?

Щом времето в комуната е изгубено, кое е спечеленото време?

Не е ли изгубено, при положение, че не е искал да спира и само е чакал да се измъкне, за да продължи да се друса.

Според мен не е - дори за това, че е дал малко почивка на вените, на черния си дроб, на мозъка от веществото.
А и глътка надежда на близките...

Човека е бил в затвор. Комуна на сила е равносилно на затвор.

Не знам до колко може да се счита спечелено време. Сигурно зависи от гледната точка, но от неговата гледна точка определено ще да е загубено ...

Пък и такива насилствени "лечения" според мен нанасят повече вреди от колкото да лекуват. Резултата е че човека не само не е излекуван, ами е още по-болен от колкото преди "лечението".

Да, почивка, но си е дал почивка и докато е бил под арест. Комуната си е загубено време - все пак престоя е доста дълъг и толква време да си извън света...

Точно това исках да обясня.

Май сега като се замисля си прав. Насила наистина не става, то и ненасила е почти невъзможно...
Все си мислех, че видиш ли като остане чист за достатъчно дълго време, човек би могъл да преосмисли нещата, без да е под влияние на веществото. Явно не е въпрос на преосмисляне, желания и тем подобни. Просто е физика и веднъж хероина станал необходим на някой организъм да функционира, трудно би могъл да бъде заменен или още повече спрян.

Да, почивка, но си е дал почивка и докато е бил под арест. Комуната си е загубено време - все пак престоя е доста дълъг и толква време да си извън света...
Ок съгласих се! Макар пак да не ми е ясно какво е изгубил точно и какво би спечелил за това време, ако не беше в комуна. Нова любов, нови приятели, нова перспективна работа?
"Толкова време извън света" - извън кой свят?

Неговия, дори да е наркомански. Все пак да стоиш 1-2 години някъде на майната си, в непозната страна, далеч от всички и всичко.

Извинявай heroin4o,
Напоследък звуча много мрачно - преди време във форума имаше участник с ник Зъл_дух (вестоносец)..., а май нямаш нужда точно от това в момента.

Не разбрах какво общо има тоя участник. От какво имам нужда в момента... Едва гледам след дежурното целене в обедната почивка, а имам мн работа. Пак закъснях, колегите ме гледат подозрително, мн съм зле, а и шефа ми чете конско, че обедната по4ивка е 30 минути, а аз се мотам цял час.

Общо взето не искам да го играя аз този зъл дух вестоносец.
А сметнах, че за да пишеш този пост едва ли си целял, някой да ти трие сол и да ти казва колко си зле, поне не съм аз човекът.
Ти си знаеш.

Колко съм зле ли? Да, знам.

След като си даваш сметка че си зле, значи си по правилния път. Поне не се заблуждаваш че си добре и че всичко е розово.

Иначе не знам какво да те посъветвам ... Заместителни терапии пробвал ли си ?

Бихме ли могли нещо да помогнем?