Scar tissue

Появила съм се на бял свят с голямо родилно петно на бузата. Ако се бях родила преди векове, може би са щели да ме низвергнат като дете на дявола или нещо подобно. По-късно са ми направили операция. От нея имам белег, който с годините леко избледня. Притесняваше ме. Мислех, че ме прави грозна. Сега бих могла да си направя пластична операция, но едва ли. Свикнала съм с него. И не страдам от това.
Замислих се за белезите - не очевидните, а онези, оставили трайни отпечатъци в душата или по тялото ни. Които не смеем да покажем дори на онези, които ни познават и обичат. Защото от тези белези боли. И колкото и да се опитваме да забравим, не можем. Потискаме спомените, но следите остават. Променят мисленето и държанието ни, карат ни да се свиваме в черупките си, карат ни да се страхуваме, че някой може да ги види. Крием се. Крием белезите. Губим себе си в криеницата. Искаме някой да ни намери. Надяваме се някой да ни намери. И да приеме и нас, и белезите ни.

Това бях пуснала в блога си. Но го изтрих заради един човек, който каза, че не бива да съм толкова тъжна, не бива да мисля и пиша, че съм грозна. Изобщо не било вярно. Този човек ме познава отдавна, но не ме беше разбрал. И все пак махнах темата, за да не го дразня.
Днес друг човек ми каза, че не е трябвало да я трия - била хубава. С този човек години наред бях най-добър приятел, но по ред причини сега сме позагубили връзка и се виждаме на рождените си дни. Но съм доволна, че все пак нещо от връзката ни се е запазило. Ей така - напук


[линк]

Белези да искаш. И скрити и явни... Не, не са страшни когато не се страхуваш от тях. Тегли им една майна.

А за физическите изобщо не си струва да се коментират. Имам си колекция, но те са част от мен и не им обръщам внимание.

но има неща, които не успяваш да забравиш, а само да потулиш някъде надълбоко. и понякога - хоп, нещо ги събужда - като звяр, спал зимен сън, и събудил се гладен...
добрата новина е, че това ми настроение отмина

[линк]

Белезите, кака, ни карат да се чувстваме това, което сме. Иначе сме едни от многото.

Your future dream is a shopping scheme.

мислех, че имам белези, докато не разбрах, че вярно времето ми действа като контрактубекс:)
а за твоя визуален белег-бая време се знаем, тази година за първи път разбрах от какво е.:) Не мога да си представя, че ти хрумва идеята за пластична операция, честно.

Думи, думи и нищо повече

отдавна съм спряла да мисля за пластични операции. освен ако д-р Хаус не се преквалифицира и не стане пластичен хирург

[линк]

Страх ме е от душевните ми белези, защото имат навика да изплуват в най-неочаквани моменти. И колкото повече се старая да ги погреба, толкова повече се връщам към тях. Хем знам, че това е така, хем не мога да го преодолея.

Да, така е защото по някога не можем да си простим. Странно е, че да простим на друг е по-лесно от колкото на себе си. Хм, сега да не си помислиш че аз съм си простила за всичко...

Не съм виждала белега, за който говориш, а сме се срещали няколко пъти. Може би не съм те гледала много "под лупа".

Свикнах да живея с белезите /душевните/, дори понякога ги вея пред себе си като бойно знаме, да не забравям какво съм постигнала въпреки обстоятелствата, когато се чувствам в дупка.
Ако някой наистина ме иска, ще ме приеме такава, каквато съм и точно затова и аз ще го приема такъв, какъвто е.

Доскоро бях щастлив в забравата си. Болката я нямаше. Белезите бях замазал много хубаво....после Киро пусна една връзка в попържа към този клуб....
Е, спомних си....сега сън не ме лови.

спомен се върна неочаквано - силен, натрапчив, болезнен... вярно е, надживяла съм онзи период, преодоляла съм го, станала съм човекът, който съм, и при това се харесвам ... вече.
добрата новина е, че лека-полека нещата отново си отиват на мястото
имай вяра

[линк]