Стара тема
9 отговора
0 прегледа
Заключена
Стара тема
Да ви припомня една приказка, не помня автора, а датата е доста назад във времето, може би близо три години...?
Приказка за къщата
Това се случи сравнително скоро, макар че някои от участниците в тази история твърдят, че се е случило отдавна, а други - че никога не се е случвало и всичко е плод на моята фантазия. Оставям на всеки да мисли, каквото намери за добре, обаче е факт, че на онова място дупката стои и до ден днешен.
На мястото на дупката имаше къща. Много особена къща. Сега все някой твърди, че пръв я е открил, а друг, че ако не бил той, никога нямало да я видим. А има и такива, които имат и претенции за собственост, но мисля, че те вече прекаляват. Аз лично, не си спомням в началото да беше там, но после, когато вече си я спомням, не мога да кажа как и в кой момент точно се бе появила. Мисля, че осъзнаването дойде, когато някой се блъсна в нея, опитвайки се да отиде много бързо от едно място на друго, заради някаква важна работа. А може би няколко души се блъснаха едновременно, което е по-вероятно. Както и да е, в началото бяхме шокирани. Чудихме се много каква е тая дяволия? И чия ли е? И какво ли ще да е предназначението й? После изпаднахме във възторг - цяла къща, ей тъй, насред нищото не се среща всеки ден. Пък и ставаше все по-очевидно, че е ничия. Освен това беше поразително запазена. Поразително и подозрително. Но времето минаваше, а къщата си стоеше и сякаш се поддържаше от самосебеси. Тогава, някой се прокашля и след като прочисти гласа си, даде предложение да влезем и да живеем в нея. Предложението, след кратко колебание и почесване по главите, беше прието на първо време.
И тъй, започнахме процедурата по навлизане в къщата. Входната врата преодоляхме почти без усилие. Което ни обнадежди и разтревожи едновременно. Този, който влезе пръв се стресна от липсата на съпротивление и предложи да се върнем обратно и да обмислим нещата. Обаче се намериха едни любопитни жени, дето не го послушаха, ами продължиха навътре. В последствие, това стана причина част от мъжете да ги обвиняват за всичко, но да карам подред.
Къщата се оказа изумителна. По-точно - вълшебна. Оказа се, че не само може да се живее в нея, но и че тя, къщата, е жива и че може да изпълнява желания. Направо се побъркахме от кеф. Струваше ни се, че сме попаднали в рая и това, за известно време беше точно така. Ооообаче... твърде хубаво, за да е истина, нали? Скоро разбрахме, че не е толкова просто. Че къщата изпълнява някои желания , а други - не и че това зависи изцяло от някакви известни само на нея съображения. Разбрахме, че за да можем да живеем там, трябва да се съобразяваме с къщата, а не с прищевките си и дори не с разумните си съображения. И тук нещата започнаха да вървят на зле. Болшинството от хората нямаха търпение да изучават къщата и искаха да получат всичко и веднага. Други бяха принципно несъгласни с такава постановка на нещата. Те смятаха, че къщата трябва да слуша тях и да отговаря на изискванията им, а не обратно. А една част настояваха, че изобщо не е трябвало да имаме вземане-даване с нещо, което не разбираме. Тогава открихме още един неприятен факт - къщата се влияеше забележимо от общото настроение и тъй като атмосферата ставаше все по-нажежена, животът в нея стана непоносим.
Така в един момент, всички се намерихме навън.
Но това не е най-лошото. То тепърва предстоеше. Продължихме да се караме и да се обвиняваме взаимно. Беше хаос, всички се въртяхме безмислено в кръг и викахме...Не си спомням кой точно подхвърли идеята да разрушим къщата. Май беше този, който в началото даде идеята да живеем в нея. Настана тишина. Той отново се прокашля и обясни, че след като къщата не ни приема, можем да използваме прекрасния материал от който е изградена и да я построим наново, така че да ни бъде удобна. Някак си студени тръпки ни побиха при тези думи. Колкото и да ни беше неприятно и да бяхме объркани и ядосани, такова нещо все пак...Започнахме да се споглеждаме и да се повъртаме. Никой не поде инициативата. Тогава той отиде до къщата и започна да я руши. За целта използваше всичко, което му е под ръка. Никой не му помогна. Но и никой не го спря. Къщата не се даваше лесно. Изглеждаше така, сякаш нищо й няма. Това продължи известно време, докато един ден, когато никой не очакваше, открихме че къщата е изчезнала. Първо помислихме, че разрушителят е успял в начинанието си. Най-сетне. Но - не - нямаше нито отломки, нито дори парченце керемида или мазилка. Имаше само дупка на мястото на основите. И сега се пълни с дъжд. Това остана, а къде отиде къщата, никой не знае.
И каква е поуката ли? Ами не знам, аз само разказах историята, така както я помня. Питам се до ден днешен къде сбъркахме. И ако някой знае нещо за къщата...нека пише.
``````````````````````````````````
Ето ме, наминавам за малко оттук...
Приказка за къщата
Това се случи сравнително скоро, макар че някои от участниците в тази история твърдят, че се е случило отдавна, а други - че никога не се е случвало и всичко е плод на моята фантазия. Оставям на всеки да мисли, каквото намери за добре, обаче е факт, че на онова място дупката стои и до ден днешен.
На мястото на дупката имаше къща. Много особена къща. Сега все някой твърди, че пръв я е открил, а друг, че ако не бил той, никога нямало да я видим. А има и такива, които имат и претенции за собственост, но мисля, че те вече прекаляват. Аз лично, не си спомням в началото да беше там, но после, когато вече си я спомням, не мога да кажа как и в кой момент точно се бе появила. Мисля, че осъзнаването дойде, когато някой се блъсна в нея, опитвайки се да отиде много бързо от едно място на друго, заради някаква важна работа. А може би няколко души се блъснаха едновременно, което е по-вероятно. Както и да е, в началото бяхме шокирани. Чудихме се много каква е тая дяволия? И чия ли е? И какво ли ще да е предназначението й? После изпаднахме във възторг - цяла къща, ей тъй, насред нищото не се среща всеки ден. Пък и ставаше все по-очевидно, че е ничия. Освен това беше поразително запазена. Поразително и подозрително. Но времето минаваше, а къщата си стоеше и сякаш се поддържаше от самосебеси. Тогава, някой се прокашля и след като прочисти гласа си, даде предложение да влезем и да живеем в нея. Предложението, след кратко колебание и почесване по главите, беше прието на първо време.
И тъй, започнахме процедурата по навлизане в къщата. Входната врата преодоляхме почти без усилие. Което ни обнадежди и разтревожи едновременно. Този, който влезе пръв се стресна от липсата на съпротивление и предложи да се върнем обратно и да обмислим нещата. Обаче се намериха едни любопитни жени, дето не го послушаха, ами продължиха навътре. В последствие, това стана причина част от мъжете да ги обвиняват за всичко, но да карам подред.
Къщата се оказа изумителна. По-точно - вълшебна. Оказа се, че не само може да се живее в нея, но и че тя, къщата, е жива и че може да изпълнява желания. Направо се побъркахме от кеф. Струваше ни се, че сме попаднали в рая и това, за известно време беше точно така. Ооообаче... твърде хубаво, за да е истина, нали? Скоро разбрахме, че не е толкова просто. Че къщата изпълнява някои желания , а други - не и че това зависи изцяло от някакви известни само на нея съображения. Разбрахме, че за да можем да живеем там, трябва да се съобразяваме с къщата, а не с прищевките си и дори не с разумните си съображения. И тук нещата започнаха да вървят на зле. Болшинството от хората нямаха търпение да изучават къщата и искаха да получат всичко и веднага. Други бяха принципно несъгласни с такава постановка на нещата. Те смятаха, че къщата трябва да слуша тях и да отговаря на изискванията им, а не обратно. А една част настояваха, че изобщо не е трябвало да имаме вземане-даване с нещо, което не разбираме. Тогава открихме още един неприятен факт - къщата се влияеше забележимо от общото настроение и тъй като атмосферата ставаше все по-нажежена, животът в нея стана непоносим.
Така в един момент, всички се намерихме навън.
Но това не е най-лошото. То тепърва предстоеше. Продължихме да се караме и да се обвиняваме взаимно. Беше хаос, всички се въртяхме безмислено в кръг и викахме...Не си спомням кой точно подхвърли идеята да разрушим къщата. Май беше този, който в началото даде идеята да живеем в нея. Настана тишина. Той отново се прокашля и обясни, че след като къщата не ни приема, можем да използваме прекрасния материал от който е изградена и да я построим наново, така че да ни бъде удобна. Някак си студени тръпки ни побиха при тези думи. Колкото и да ни беше неприятно и да бяхме объркани и ядосани, такова нещо все пак...Започнахме да се споглеждаме и да се повъртаме. Никой не поде инициативата. Тогава той отиде до къщата и започна да я руши. За целта използваше всичко, което му е под ръка. Никой не му помогна. Но и никой не го спря. Къщата не се даваше лесно. Изглеждаше така, сякаш нищо й няма. Това продължи известно време, докато един ден, когато никой не очакваше, открихме че къщата е изчезнала. Първо помислихме, че разрушителят е успял в начинанието си. Най-сетне. Но - не - нямаше нито отломки, нито дори парченце керемида или мазилка. Имаше само дупка на мястото на основите. И сега се пълни с дъжд. Това остана, а къде отиде къщата, никой не знае.
И каква е поуката ли? Ами не знам, аз само разказах историята, така както я помня. Питам се до ден днешен къде сбъркахме. И ако някой знае нещо за къщата...нека пише.
``````````````````````````````````
Ето ме, наминавам за малко оттук...
в отговор на mountainlake
#2
Re: Стара тема
Ми, таковата... кхм (прокашлям се) - аз съм авторът. Така де, авторката.
Тогава пишех, като Ся.
Хм, имала съм момент на ясновидство за нещо, което се разви в живота ми впоследствие. Един вид, сега сме на палатки. Образно казано, разбира се.
истината
Тогава пишех, като Ся.
Хм, имала съм момент на ясновидство за нещо, което се разви в живота ми впоследствие. Един вид, сега сме на палатки.
Образно казано, разбира се.истината
Re: Стара тема
Субективно погледнато, сега виждам много повече от вас, може би защото къщата я няма и сте на палатки.
Пък може и да съм започнал да се оглеждам
Както и да е, в последно време се запознах с много готини хора, които се занимават с учението на шаманите от древно Мексико. И искам да им благодаря, че споделят с бедния Рабитхол.
________
Всеки има нужда сам да избере своя Път!
Пък може и да съм започнал да се оглеждам
Както и да е, в последно време се запознах с много готини хора, които се занимават с учението на шаманите от древно Мексико. И искам да им благодаря, че споделят с бедния Рабитхол.
________
Всеки има нужда сам да избере своя Път!
в отговор на RabbitHole
#6
Re: Стара тема
Да, то и ние откак напуснахме Къщата и взехме да се оглеждаме.
И за мен е радостно, първо, откритието, че животът е възможен и извън Къщата и второ - че има и други хора "номади", които можеш да срещнеш по пътя.
истината
И за мен е радостно, първо, откритието, че животът е възможен и извън Къщата и второ - че има и други хора "номади", които можеш да срещнеш по пътя.
истината
в отговор на RabbitHole
#8
Re: Стара тема
Пусти номади,
диваненца, те, млади
да ми отмъкнат фъстъчките!
Страшно ще ги накажа,
от пердах ще ги смажа,
да си докопам аз пръчките!
истината
диваненца, те, млади
да ми отмъкнат фъстъчките!
Страшно ще ги накажа,
от пердах ще ги смажа,
да си докопам аз пръчките!
истината