Въпрос

Здравейте,
Доста се порових тук, но отговор на въпроса не намерих, та затова реших да пусна тема.
Ще разкажа накратко. Започнах връзка с жена с множествена склероза. Когато се запознахме, тя беше добре. Сподели ми за болестта си.Между нас всичко беше добре, секса малко куцаше, но разбрах, че е от заболяването. Не беше на никакво лечение. Скоро получи криза, започна с Метилпреднизолон и от тогава стана много раздразнителна,зaяжда се непрекъснато, иска да се разделим, не изтъква съществена причина защо иска и т.н., единственото нещо, което казва е, че рано или късно трябвало да стане и точно сега бил момента....просто коренно се промени.
Въпроса ми е, нормално ли е това държание от лекарствата, от тази криза? Никъде не намерих тема за това, как действа на психиката това заболяване.
Ще бъда благодарен,ако някой отговори на въпросите, които ме терзаят.
Държа на нея!

мисля,че не се чувства добре и я страх да не те обремени.Всичко е в твои ръце.Според мен-подкрепи я.Но всичко е въпрос на чувства

Здравейте!Аз също съм във връзка с човек,имащ същото да го наречем инфекциозно заболяване/има и други , в смисъл съществуват/.Помня трудното начало на нашите отношения,изпитанията през които минаха и бавните темпове с които се развиваха!Няма да забравя и първоначалната му огромна съпротива,с която ми отказваше да приеме , че мога да го обичам,заради това,което е,заради личните му качества,природа и физическата му обаятелност!Не приемаше,като реалност,всичко това,в което исках да го убедя-моята лоялност и това,че е единствения значим мъж за мен!В него съществуваше предубеденост и разбира се лош опит от предишни връзки.Страховете му от едно пълно,задълбочено обвързване също бяха огромни и собствената му реакция беше точно,като на вашата партньорка.Елементарно,защитно,естествено,човешко поведение,известно,като компесаторно -отхвърлят те пръв,за да не ги отхвърлиш после ти...Моя съвет е да прочетеш всичко,което касае това състояние/има и достатъчно непрофесионална,достъпна литература/,след което да прецениш много внимателно дали можеш да продължиш с тази жена!Няма никакво значение ,защо е раздразнителна-може да е лекарствена реакция,може да е специфика на характера й,може да си е самовнушила /или някой да й е ''помогнал''/,че е различна и недостойна за истинска любов!Важното е друго-да си силен и готов,всеки ден да доказваш,че изборът ти да бъдеш с нея е единствен и правилен.Защото така е решило сърцето ти...

Нормално е да е раздразнителна.Като отшуми пристъпа ще се оправи,но като се замислиш колко много напълно здрави хора,са в определени моменти раздразнителни.
А това,че секса куцал и причината е заболяването,ме ядоса.Пълни глупости!!!
Може в теб да е причината за куцащия секс.Защо реши,че точно в нея е причината?
Ей сега като се прибере мъжът ми,ще го попитам нещо има ли ми не в ред в секса,щото съм с МС

Реакциите на всеки отделен индивид с такава диагноза са различни, както и симптомите, който придружават заболяването.. Дано при твоята приятелка те да липсват или да са по малко. Не се плаши!!
Наистина намери литература по въпросът, информирай се, зареди се с търпение и си дай сметка ще можеш ли да понесеш особеностите, които произлизат и дали можеш да и дадеш опората както във физически така и в психологически аспект (защото Тя ще има нужда от нея). Раздразнителността и може да е вследствие (нежелание да се приеме необходимост от чужда помощ, нежеланието да натоварва именно човека, който най-много обича, плюс страданията които изживява..) Всичко е съвкупност. Говорете си по-често за болестта с разбиране... УСПЕХ!!

Аз самият съм минал точно през тези етапи, през които минава и твоята приятелка. Раздразнителността ми не беше насочена само към един човек, а към всички околни. Сега си давам сметка, че това, което пише Соня е точната причина и аз да поискам раздяла с приятелката ми преди години. Слава Богу, заради силната й обич и здравите й нерви, все още сме заедно! Този период при мен продължи половин година и беше свързан с осъзнаването на факта, че инвалидизацията при мен вече се случва.
Моят съвет е: освен много търпение и любов, опитай деликатно да я подтикнеш да се срещне с психолог. Освен терапия, психологът може да предпише и медикаменти, които при мен помогнаха!

Ей сега като се прибере мъжът ми,ще го попитам нещо има ли ми не в ред в секса,щото съм с МС

Хахаха, много ми хареса тва! Браво, и ви желая искрено успех. И на теб, и на съпруга ти. Зад тия думи се крие силен и непримирим дух!

ПП! И Жена ми не се оплаква, ....тва не е мъжка хвалба, не е..!

Шокът от болестта е голям - като се започне от поставянето на диагнозата, премине се през всички непопулярни за повечето хора (Слава Богу!) изследвания, през търсенето на изход от ситуацията, през все по-нарастващата отпадна симптоматика, се стига и до страха. Да, страхът да бъдеш различен, страхът от отхвърлянето, страхът че ставаш зависим от околните, както и те от теб, страхът че все повече от ежедневните дейности, които за другите са нещо елементарно за теб вече стават проблем.
Конкретно - искайки да се разделите, тя се жертва в името на любовта си към теб , жертва собственото си щастие за това любимият да бъде щастлив. Заяждайки се, цялото й същество крещи: "Не ме изоставяй!" .
Има и чисто физиологична причина - в следствие на болестта, а до голяма степен - от самото лечение, намалява количеството на половите хормони. Това води до ригидност, до раздразнителност, до разминаване между психическата нагласа и физическата потентност. Голяма част от лекарствата за симптоматично лечение на МС са насочени точно за преодоляване на сексуалните проблеми.
Затова - доказвай й любовта си ежедневно. Нека знае, че я обичаш точно заради това, че е различна и че няма да се измориш да я подкрепяш и в най-трудните моменти.
Успех!

Каквото ми мислиш да те стига, каквото ти мисля, да ме стига!