Вали....

....и е страшно красиво. Получих малката царевична лула и пуша на терасата...
Странно, но при крайно тъжен ден, дъждът не затвърди мъката ми, а напротив......откри ми надежда.
Как ви действа дъждът скъпи приятели?
На мен ми се привиждат меки ландшафти в пастелни оттенъци на зеленото...мъгла над горско езеро...лек уж небрежен поглед на влюбено момиче и хладен, дъхав компот от круши...

Мрачното и дъждовно време ми е като братче.
Когато ми стане мъчно за него, то идва ми мен и двамата започваме безумен и луд танц на тъга, сълзи, хлад и мечти...мечти за следващата ми среща с него, с хубавите му тежки сълзи, с пухкавите му бели облаци, мъглата , която скрива поруменялата ми от спомени душа.

Ти ако знаеш аз какъв проблем имам, твоите разсъждения са просто нищо.

Your future dream is a shopping scheme.

В младост1...през нощта..

кажи де...да помагаме...

Какво мога да направя за теб, мой красив ястребьонок?

Обичам да вървя под дъжда. Косата ми е много странна - не попива водата в началото и тя се стича по нея като на пързалка. В един момент обаче косата се предава и водата започва да проправя път между кичурите, попива през скалпа трескавостта на мозъка ми и охлажда мислите. Първото усещане е как на места ризата примокря и в първия момент ми става хладно, чак кожата настръхва за да се съпротивлява. Намокрянето на сутиена кара ластичната материя да се впие в мократа кожа и започваш да мечтаеш за една топла прегръдка, две силни ръце, които неумело те освобождават от стягащото парче и освобождават дишането ти.
Неприятно е когато по гърба протича първата вадичка, побиват ме тръпки, но стоя – не мърдам, защото знам, че това чувство ще премине когато се охладят и плешките, очаквам мушването на първите капки под бикините и се усмихвам хитро когато това се случва.
А когато вече съм изцяло мокра, ми е все едно - чувствам се лека и освободна ... и се смея с глас на изумените погледи на минувачите, които всякак си се стремят да минат между капките, въпреки че знаят, че няма да се отърват сухи.

Темата е по-скоро за Другия клуб. Кенефни проблеми.

Your future dream is a shopping scheme.

Намери ми водопроводчик или оправяч на тоалетни, незаменима ще си.

Your future dream is a shopping scheme.

Чакай, че ми припомни романтичните пр...и на Джоанна.
Вземи една тел и ръчкай там...

Проблемът е наистина голям, но не и непоправим.

Your future dream is a shopping scheme.

Просто не мога да си представя ако те очука една градушка дал няма да получиш множествен оргазъм.

Your future dream is a shopping scheme.

хубаво е, че поруменява от спомени....или поне по-хубаво от това да поруменява от глупави невъзможни мечти...

Този, лекия меланхоличен дъжд, го харесвам само когато съм си вкъщи на топло с книжка в ръка. Изобщо есенно-зимните дъждове ми навяват някаква тъга по разни невъзвратимо изгубени неща.

Любим ми е стихийния летен дъжд, едно време с детето излизахме да джапаме по локвите, той порастна, аз остарях, живот...
Има нещо страхотно пречистващо в лятната буря. Нещата, които събираш, таиш и все не намират отдушник като че се отприщват, стават по-осезаеми и по-ясни, просветлява, това, което те е гнетило като че ли се вдига с вълшебна пръчица.

Някаква екстремна натура може да съм пък.

май нещо валя през нощта. на Витоша има сняг, днес направих първия си снежен човек за тази зима:)
малко приличаше на японец защото вместо очите му забодах клечки и станаха едни такива мънички, но важното е, че носът стърчеше.

Думи, думи и нищо повече

Шапочка сложихте ли му?

А ръцете стърчаха ли?

не, сложихме му коса в стил чичко тревичко.

Думи, думи и нищо повече

ръцете стана много яки, мускулести като на картинката на Лодкаря.

Думи, думи и нищо повече