дали е възможно ...

5 дни след запой да ми изплуват спомени или това е плод на болното ми съзнание, измъчвано от угризения, което си прави шега с мен и иска да припомни най-страшните случки, които старателно се опитвах да забравя.

Напълно възможно е 5 дни след спирането на пиенето да ти изплуват спомени за станало по време на запоя.
На мен ми се е случвало неведнъж. По време на абстиненция, когато алкохолът се отдръпваше постепенно от всяка една клетка на тялото, в съзнанието ми започваха да изплуват бавно спомени за безобразията ми по време на запоя. И това се случваше именно към третия, четвъртия, петия ден след като съм спрял да пия.
И беше много страшно и неприятно, защото отначало не се сещах за тези неща. Колкото повече идвах на себе си, толкова повече с ужас се сещах за срамни случки от запоя ми. Благодарен съм, че все пак някои случки останаха в зоната на "бялото петно" и няма да ги науча никога. С изключение на такива, които пък ми бяха разказани от други хора.

За алкохолната болест научаваме много също и от най-новите компютърни измервания на мозъчните вълни. Доктор Хенри Беглайтер от Медицинския център Даунстейт в Бруклин например е открил, че при осемдесет процента от изследваните от него алкохолици мозъчните вълни се отклоняват от нормата дори много месеци след като са престанали да пият.

Всичко е възможно moonflower , няма шега....на мен лично ми се е случвало, няма да разправям как се чувствам тогава, щото знаем.

точно това се страхувах да чуя /видя/ написано. Чудя се дали е възможно да съм споделила неща, които са се случвали преди или просто гузната ми съвест се е обадила и ме човърка с въпроси от типа: ами ти дали не каза най-после това, което си крила толкова дълго време. Ясно е, че вие няма как да ми отговорите, това времето ще покаже. Благодаря ви. Трезва и спокойна вечер.

Наистина времето ще покаже. Разбирам те колко зле се чувстваш.
В такива случай се опитвах да не мисля за станалото. Миналото не може да се върне, утре е далече, единственото реално е днес. Затова само днес можем да живеем достойно и най-вече - да ни пием.

Веднъж като се обадих на бившата си вече жена и казах нещо,"с най-добри намерения".Още тогава видях,че явно съм искал да я нараня с това,които само и загатнах.По себе си виждам как като се напия доста неща,които съм крил дори от себе си, излизат наяве.Сигурно като се напия "ми идва кураж" да го направя и това,което ме мъчи излиза без значение по какъв начин и кого мога да нараня с това.Понякога /да не кажа често пъти/наранявам тези,които въобще нямат вина за нищо,свързано с миналото или сегашното ми поведение.Доста пъти след напиване не си спомнях доста неща и това ме караше още повече да изпадам в ужас, какво съм натворил в пияно състояние.
Лошото на алкохолизма е,че наранявам хората,които най-много съм обичал и са давали всичко от себе си,търпейки моите "изпълнения".
Сега не е така,но все пак трябваше да направя нещо за себе си,освен да спра алкохола.
Затова ми помогна и помага програмата на Анонимни Алкохолици.С работата си по Дванадесетте стъпки за възстановяване мога да разчистя миналото си,да живея трезвен днес и се надявам да става все по-добре в бъдеще./без алкохол и дрога/


Бъди здрава и трезвена,”moonflower”

Бъди себе си.

Moonflower не си изключение. Ние, зависимите, наранявахме винаги най-близките си. Просто защото са ни обичали много и са търпяли всичко с надеждата, че ще се оправим и отново ще бъдем такива, каквито бяхме, когато са ни видяли за пръв път. Аз наранявах винаги този, който в момента беше близо до мен. А ако по някаква случайност нямаше никой, телефонът ми беше под ръка.
На другия ден не само съжалявах, направо умирах от срам от нещата които съм наприказвала предишната вечер или нощ и се чудех как да ги убедя, че това което съм казала, не е истина. Понякога се чудех на самата себе си, откъде ги измислям такива простотии и чувството ми за вина щеше да ме умори.
Днес вече знам, че заболяването ми е такова, че като почна, не мога да спра. Каквото и да е то.С приказките беше същото, нямах спиране. А ако нямаше какво да кажа, лъжех и си измислях, само и само този до мен да го заболи така, както ме болеше мен в момента.
И както зная това, така и научих друго. Времето не може да се върне назад, никога. Така че загърбих болката която причинявах, въпреки че тя напираше да се върне. И направих това кето можах, за да не наранявам хората повече. Обикнах ги на чисто и трезво. Спрях да се обвинявам за миналото, приех се такава, каквато съм. И тях приех такива, каквито са. Не се обвинявах за това, което сторих, просто приех, че болестта ми е говорила вместо мен. Че не съм отговорна за моята болест, но съм отговорна за моето възстановяване. Че не е важно откъде идвам, важно е накъде вървя. А с обвиненията към себе си не вървя по Пътя на възстановяването, а по пътя на болестта.
Казах си, че ми е откраднала достатъчно време, сега то е на мое разположение. Да го използвам да градя новия си живот, с хората които обичам.
Благодаря на Програмата на АА, че ме научи на всичко това и благодаря за мира в душата ми.

Усмихни се, има изход!

Здравейте, приятели и благодаря. Мина седмица оттогава, през това време не съм си и помисляла за алкохол, но не се чувствам трезва. Напротив, по-слаба и безпомощна не съм била никога. Знам, че нищо не мога да променя, но с времето не само че не ми олеква, а още повече ме преследва това натрапчиво безпокойство. Знам, че така не си помагам, най-много да полудея, но не мога да спра да мисля. Благодаря ви. Трезва и успешна седмица на всички.

Дано да не забравям никога последните години на пиене, мъчителната суха година и първите месеци във възстановяването. Последиците от начинът ми на живот бяха едно постоянно страдание, редувано с моменти на забрава. Ефекта, който вече преследвах не беше някакво удоволствие, а забрава. Напълно отмахване на главата. И пак същият ужас, депресия, мъка. Пълен блокаж.
Когато осъзнах, че съм алкохолик – че това е болест и пия така, постъпвам така, чувствам се така – защото съм алкохолик, пробвах нов начин. Да не пия. Всъщност тогава още не знаех, че се чувствам така, поради болестта алкохолизъм. Не бях задълбал така да разбера, че това е болест и на чувствата, болест напъхала се във всички области на живота ми. Стоях още на физическата страна на болестта – пия по този начин, защото нещо в тялото ми е сбъркано и като почна няма спиране. Относно това, защо винаги започвам, въпреки клетвите, че няма – не знам точно какво ми се намести. Към този момент си мислех, че щом съм разбрал за болестта и за това, че пия поради болестта – това е достатъчно да остана трезвен и да заживея по нов начин. Всъщност си мислех, че просто като остана трезвен и всичко ще се намести по конец. Откъде можех да знам, че това е и душевна болест и ще продължа да се чувствам по този отвратителен начин, въпреки че вече не пия. Откъде да знам, че с алкохола съм си лекувал именно тези чувства и състояния. Откъде да знам, че алкохолът е само симптом на болестта и като премахна симптома, това няма да излекува душата, мислите, чувствата ми. Щом махна обезболяващия ефект на алкохола, болката ще се настани трайно в живота ми и ще се почувствам жестоко излъган. Нали не пия!?!?! Нали това щеше да ме оправи!!!?!?! Защо не се чувствам добре!?
Първоначално се намирах в еуфория някаква, вероятно поради надеждата и новиите действия. Действия силно казано. Просто не пиех. Първо доста трудно ми беше да си представя, че сядам на кафе и пия кафе. Без бира поне на масата не можех да се възприема. Но след първият месец се понаместиха нещата и вече не ми се пиеше. Но не след дълго като че ли настъпи някакво отрезвяване. Или посивяване. В това състояние изкарах една година, като се крепях с други вещества с ефект подобен на алкохолния. Без ефекта не ставаше. Беше непоносимо. Другото, което ме държеше да не потъна окончателно – срещите със събрат алкохолик, който също спря да пие и ден по ден се подпирахме един на друг и на каквото се закачим. Просто бяхме двама слепци в Царството на Цар алкохол. Но си мислехме, че сме се измъкнали и се подигравахме на предишното си обкръжение.
Свръх силите си, сега го виждам, изкарах в това положение една година. Окончателно реших, че има тука някаква измама. Защо след като спрях да пия и не пия толкова време? Защо се чувствам така? Това беше и темата на първото ми писмо до друг алкохолик, за който видях, че се е задействал по някаква Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Тя сподели същото. Че се чувствала по същия начин в началото. Беше още прясна и веднага разбрах, че не е човекът, който може да ми помогне. Ориентирах се и най-вече се осмелих да пиша на този, за който ми беше ясно, че единствено знае за какво става въпрос. Само след около две седмици четене във форума, но изчетох почти всичко, ми се изясни кой къде е и за какво става въпрос. Може би вече нямах време и сили да се мотам в този зор. Написах писмо, в което исках да разкажа всичко за себе си и помолих за помощ. Беше ми предложена тази Програма за възстановяване и се хванах с цялото си отчаяние за нея. И наделжа, и вяра.
Първите месеци се чувствах много зле. Но инщо не беше в състояние да ме спре да действам и да върша това, за което ми беше обещано, че ще ме измъкне. И което усещах с цялото си същество, че ме спасява. Правилните действия. Цял живот бях търсил щастие, спокойствие, облекчение, забрава. Посягах към нещо, за да ми ги донесе. Откъде да знам, че трябва да настоявам в определен начин на живот. Последователно. И в един слънчев, или мрачен ден, всичко ще започне да се намества. Не знаех, но това не ми пречеше да продължавам да упорствам. Да не спирам. Най-накрая намери приложение и ината и волята ми. Просто трябваше да ги насоча и да действам. И така и сега. Когато почна да се ослушвам, да измалявам, да блокирам - просто се връщам към последователността и упоритостта на действията си в началото. Когато ме гонеха двеста бесни дяволи. И за пореден път доказвам сам на себе си, че определените последователни и упорити действия пораждат неизменни последици. Съответно също става и с бездействието. И съвсем логично се получава /макар да нямам нужда от логичното доказателство, след като ми е достатъчно реалното осъществяване в живота ми/, че определена система от действия като начин на живот могат да променят живота. Променят отношението, променят и мисленето, променят и състоянието, променят и възприемането. Но няма нужда да го теоретизирам. То там е и измамата. Преди чаках да разбера нещо, че да почна да го правя. А сега се оказва, че щом го правя, няма нужда и да го разбирам. Животът ми се променя. Това е важното за мен сега, а не да разбирам механизмите на действие на парната турбина. Нали като натисна копчето и компа ми тръгва. Има хиляди неща на тази земя, които приемам на вяра. Стига да видя, че работят. А Програмата на Анонимни алкохолици наистина работи. Тя е дала стабилна и щастлива трезвост на милиони алкохолици. Програма от прости действия, които ми дадоха нов живот. Ако щете нов начин на живот.