Писмо до всички вас ...

ПИСМО ОТ ТВОЯТА БОЛЕСТ

Здрасти... Просто в случай, че не си ме забравил...

Аз съм твоята болест... Аз мразя сбирките... аз мразя висшите сили. Аз мразя всеки, който има програма. На всички, които имат контакт с мен, пожелавам смърт и страдания. Позволете ми да се представя – аз съм болестта на зависимостта.

Аз съм коварна, объркваща и могъща. Това съм aз. Аз съм убила милиони хора и това ми доставя удоволствие. Аз обичам да те улавям с елемент на изненада. Аз обичам да се преструвам, че съм твой приятел и любим. Аз те карах да се чувстваш добре, нали?

Когато искаше да умреш, не се ли обади на мен? Аз дойдох и аз обичам да те карам да страдаш. Аз обожавам да те карам да плачеш. Дори повече, аз обичам да те правя толкова вцепенен, че да не можеш нито да страдаш, нито да плачеш. Тогава, когато не можеш да чувстваш изобщо нищо.

Това е истинско удоволствие. И всичко, което искам от теб, е продължително страдание. Аз бях винаги тук заради теб. Когато нещата в живота ти вървяха добре, ти ме покани. Ти каза, че не заслужаваш всички тези хубави неща в твоя живот и аз бях единствената, която се съгласи с теб. Заедно ние успяхме да унищожим всички хубави неща в твоя живот.

Хората не ме вземат на сериозно. Те приемат на сериозно инсултите, сърдечните атаки и дори диабета. Глупаци. Без моя помощ тези неща изобщо не биха могли да се случат. Аз съм толкова мразена болест, но въпреки това аз не идвам неканена. Ти избираш дали да ме имаш.

Толкова много хора са избрали мен пред реалността и спокойствието. Но повече, отколкото ти ме мразиш, аз мразя всички вас, които имате 12-стъпковата програма. Вашата програма, вашите сбирки, вашата висша сила. Всички тези неща ме отслабват и аз не мога да функционирам по начина, по който съм свикнала.

Сега аз трябва да лежа тихо. Ти не ме виждаш, но аз ставам по-голяма от когато и да е било. Когато ти единствено съществуваш, аз живея. Когато ти живееш, аз мога единствено да съществувам. Но аз съм тук... И когато се видим отново, ако се видим отново, аз ти пожелавам смърт и страдания

Скъпа Зависимост,дарлинг,
мисля,че просто си придаваш прекалено голяма важност,а не ти отива на годините! Така си се засукала в собствените си комплекси за самотност и бездружие,че си забравила как се печелят приятели.Самотна си и затова си търсиш жертви,които да направиш затворници на студената ти привлекателност.Аз опитах да живея с теб,без да се натоварвам,да ставам сутрин и да те приемам като част от живота си,така и така не мога да се откача от теб,то поне да съм ок във връзката ни.Невъзможно ми беше да не съм ок със себе си,и затова направих компромис с присъствието ти в живота ми,в името на личното ми спокойствие,което знаех,че е мнимо,докато ти си наоколо.Години наред продължи тая насилена връзка с теб,като ти не пропускаше възможността да се проявиш,като понякога ме захвърляше в най-тъмните ти дебри и ме забатачваше в пета глуха.Оптах да съм толерантна с теб,да те оставя в живота ми,и да не ти обръщам много внимание,но с времето ти спря да ми даваш това,заради което те допуснах в живота си-престанах да усещам сладките ефекти на твоята причина-дрогата,разочаровах се все повече и повече,еуфорията се смени с апатия и безразличие,после прерасна в лека отврат,докато накрая не разбрах,че повече няма какво да търся в тая връзка.Аз не бях щастлива с теб,и ти не беше удовлетворена от моята постоянна борба със себе си.Ти усети колебанието ми и започна да се появяваш неочаквано,обади се на стария ми дилър на субститол,и се опита отново да ме замъкнеш там,но и тук пропадна ефекта.Казвам ти-вече няма дрога с която да ме съблазниш! Твоето време вече отмина,бяхме млади и луди,добре се позабавлявахме с теб,поживяахме си,изживяхме своя звезден миг,но шоуто просто трябва да спре...издъни се в много моменти,и оттам всичко тръгна по кривата надолу,съжалявам.Не ме влече вече да те толерирам в живота си,та дори и в пасивното си наличие и старост,и ти казвам:край,дотук бяхме с теб.Квото било-било,който се е наиграл-наиграл се,ако има незадоволени в нашта връзка,то това не съм аз.Благодаря за всичко,но е време да поемем по различни пътища.Не се цупи,знаеш,че и двете бяхме самотни през последните месеци..не можахме да намерим път една към друга,макар ти да положи истински усилия за това,за което те признавам,но възела вече е отрязан и просто е безмислено да се опитваме да го вържем отново и отново.Останаха ми славни спомени,ех!,какво ли не преживяхме,какви ли мечти не се сбъднаха,най-невъобразимите,и ти винаги бе с мен,аз те допуснах да споделиш радостта и болката на всичко преживяно и неизживяно,аз наистина играх честно,докато ти понякога вадеше по някоя непозволена карта от чорапа,и ме изиграваше,не един и два пъти.Това е,няма какво повече да си говорим,безмислено е да дъвчем несмилаемото...днес,петък,слагам край на тая измъчена връзка,направих го отдавна,но сега официално ти искам разввод...
Продължавам напред с друг..този път истински човек,с които ни свързва спонтанна,истинска и чиста любов.
А ти си вече стара,скучна...не те съветвам да си търсиш друг приемник,друг партньор,понеже си натрупала прекалено много гняв и отвращение,и всякакви други такива емоции,които биха провалили всяка една връзка..най-добре да се оттеглиш високо в Хималаите,на най-вискоия връх,където няма да общуваш с хора..отпусни ума си,и го пусни да се рее и да се оттърси от всички негативни чувства..така подобава на един мъдрец,които си е свършил работата в Света и вече е наред да приключи връзката си с него.Така пише в дебелите книги за йогите.
Остави хората да се радват на живота,и не се опитвай да си търсиш компания,защото никой не може да бъде истиснки приятел с теб,накрая и двамата ще останете наранени.
Ти ми даде много,наистина,много истински уроци научих от теб,но колко скъпо струват частните ти уроци...
Това беше,мила...тръгвам си.Няма да си взимам багаж,само палтото,че навън е зима..Отивам да открия истинската си същност-без псведноними,зависимости и тегоби.
Сбогом,Зависимост!Здравей,Живот!

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

13 Декември

Членство

“Има само едно условие за членство в АН – това е желанието да се спре употребата” .

Всички познаваме хора , на които помогнаха Анонимни Наркозависими . Повечето хора , с които се срещаме в живота , близки, старите ни приятели , колегите – деиствително могат да използват програмата за възстановяване в своя живот . За съжаление тези , които наистина имат нужда от нас не винаги могат да намерят път към Братството .
АН – това е програма , основана на привлекателноста а не на пропагандата . Ние ставаме членове на АН толкова колкото сами се смятаме за такива . Можем да водим на сбирки своите приятели , любими , но ако в тях го няма това желание , ние не можем да ги заставим да приемат този образ на живот , които ни дава свободата от активната употреба на наркотици .
Членството в Анонимни Наркозависими – това е изцяло лично решение . Решението да стана член , се ражда в душата на самият наркоман и това става индивидуално при всеки . Времето показва , че принудителното посещение на сбирки не дава резултати и малко от тези наркомани остават в групите . Само страдащите зависими , ако имат възмощоност могата да решат дали са безсилни пред зависимоста си . Можем да носим посланието но не и зависимият .

Просто за днес : Аз съм благодарен за решението си да стана член на Анонимни Наркозависими .

Да най доброто решение през целият си живот . На мен ми трябваше бая да пострадам докато стигна до него . Но сега точно в тоя момент дет пиша тоя пост съм толкова благодарен за него , че не мога да го опиша . На моменти не мога да осъзная колко много ми дава това отношение щото искам всичко да е песен нали . Мислех си , че щом почна по програмата и всчко хоп много яко . А то живота си е труден със неговите си и добри и лоши страни . Да , че и трябвало да се живеят и лошите неща . Няма да забравя сега го виждам даже пред мен не този четвъртък дет мина а миналата седмица . Разхождах си се сам вечерта и си мислех ебах ти болииии беше ми се случило там нещо и много ме болеше . Болииии и сега какво не мога да бягам нито с алкохол нито с дрога ще трябва да живея . Е стана ми по леко ето това ми дава членството в АН и АА да мога и с това да се справя . Да живея в живота такъв какъвто е . Да на моменти дори съм щастлив , спокоен съм , чист съм , не съм и пил , та и бая време не съм и пушил , не се събуждам с мисъл за дрога в затвора и още и още и още ... Най якото ми решение да се почуствам като член на това братство . Благодаря ти Боже , че ме притисна в ъгъла та това решение го почуствах не да го дрънкам само аз съм член аз съм член това нарочно го написах така , защото ми напомня на нещо друго .Та това е лек и чист ден на всички ...

14 Декември

Зависимост , наркотик , възстановяване .

“Зависимост – това е болест на ума тялото и душата , влияеща на всички сфери от живота ни”.

Още преди да започнем да употребяваме , повечето от нас имаха определен стереотип за това как трябва да изглежда и да се държи един зависим . Някои от нас си представяха зависимият като разбоиник грабещ всичко , за да намери пари за наркотик . Друг стереотип беше , че зависимият е параноик , които се страхува от хората и се крие в своя ъгъл , зад завеси и затворени врати . И затова ние не считахме себе си за зависими , защото се държахме по различен начин .
До степента , до която нашата употреба прогресира ,отношението ни към зависимоста се промени , решихме че зависимоста се заключава просто в наркотика. Възможно , е да считахме , че наркоманията – това е физически навик , не се отнася към “зависимоста” . Или даже мислехме , че всичките ни проблеми произлизат от наркотика , които приемаме . Мислехме , че ако откажем наркотика и здравомислието ни ще се възвърне .
Един от главните уроци , който научихме в АН , се състой в това , че зависимоста – това е доста по сложно от просто употреба на наркотици . Зависимоста – това е част от нас самите , това е болест , която влияе във всички сфери на живота ни , с наркотици или без тях . Можем да видим как тя въздеиства на нашите мисли , чуства , на поведението ни дори , когато прекратяваме употребата . Затова ни е нужно средство , което да работи за възстановяването на всички сфери на нашият живот : 12 стъпки .

Просто за днес : Зависимоста не е проста болест – но за нея има просто средство . Днес аз ще се възползвам от това средство : 12 стъпки за възстановяване .


Дам това е като си говоря с някой не спирам да го споделям , за да не го забравя и аз . Моят проблем не е в самият наркотик , моят проблем си е в мен . Иначе какво ето не съм взимал скоро нищо значи , какво охо нямам проблеми якооооо аз съм си добре . Няма такъв филм , виждам се колко съм неспособен да живея . Наистина неспособен . А иначе се мисля за голямата работа де . Ух сега в момента нищо , че вече не употребявам и се опитвам е така да се променям все още не съм готов да се справям сам нали и да може да се разчита на мен . Но аз не съм станал зависим за един ден де . То едно дете колко време расте та да стигне дотам незнам години аз искам тук за няколко месеца и вече да съм готов нали . Е няма да стане но наистина работеики по стъпките всяка вечер виждам колко си ми е силна болеста няма значение , че не взимам просто напоследък имам по голями моменти на спокоиствие . А това е една ужасна болест значи оставя ли и се без да правя нищо наистина ме вкарва пак във филма , на моменти вече забравям кое е реалност и кое не влизам си във фантазията и така . Натам филма е цветен със много екшън или любов абе почвам отново да живея насън нали . Ух снощи за малко да забия натам . Благодаря на спонсора си и на хората от Анонимните , че ме изведоха в това нещо наречено реалност и , че ми показаха , че и там си е хубаво със цялата болка със всичко дори реалният живот е по добър от фантазиите ми . Но за да го видя трябваше да мина през много трудности и болка . Е да ама то та да се излезе от филма не е лесно така че . Но когато филма се превърне в кошмар . Щото с моят така стана един постояннен кошмар които не исках да продължава . Така , че бях готов да мина през другият кошмар . В началото депресии ужасс как ще се оправям и така страхове постоянно . Но пък беше за предпочитане защото имаше хора , които ми даваха вяра , че това което правя ще ме доведе до нещо хубаво . Че и лека по лека и на мен почнаха да ми се случват хубави неща и така . Взеха да стават все повече и повече . Наистина съм имал моменти дет цял ден не мога да се успокоя в един ужасс нали и съм се молил за малко спокоиствие да ми изчезван мислите . И нямаше да се справя но пък спонсора ми го беше споделял същото . Та знаех , че щом правя това което е правил той и това ще мине . Е това е лек и чист ден на всички . И успех има изход ...
Да супер как си се напаснаха то по горе болеста сама си казва , че не е само една употреба на дрога ...

Ох,коценцето ми,братленцето ми мило...
преди,когато писмата ти не започваха с дата и с копи/пейст на дадената отегчителна,па макар и позитивна пропаганда,по-те чувствах близък...
Но това не е от значение,мен не ме мисли,няма значение кво ти казваме тук,ти изпитваш цяла гама от емоции,откакто намери начин да спреш с дрогата,макар честно да ти кажа,когато и да те зачета в твоите постове,отказването го има на практика само в заучените текстове в пропагандата на АН,но всъщност по-често чета,че реално ти си се напоркал с алкохол,отколкото,че водиш чист откъм всякакви токсики живот....
С една дума:отказалия се тук е тоя дето е написал тия работи дето ти ги пействаш,но после в собствените ти разсъждения,проличава,че все още не си се отказал...сменил си дрогата с алкохола...
Не знам,прости ми ако съм субективна,или не съм те разбрала правилно...
Но наистина мисля,че се криеш зад позитивната пропаганда,а после отдолу лъсва истинското ти положение...
Аз те приемам какъвто си и ти стискам палци да започнеш да се самомотивираш,и без да копираш от книгата на 12'те стъпки...напомняш ми на мен самата,преди,когато бях ученичка..преписвах :Четирите благородни истини" на Буда,и докато ги преписвах,докато изписвах думите,се чувствах просветлена едва ли не,най-малкото,на пътя на просветлението,но после като свършвах с това хоби,отивах и започвах да действам във всички крайности,само не и в Свещения среден път...разбираш ли ме?
Пиши,преписвай,но не губи връзката със себе си,дано намериш шанс да започнеш да се мотивираш сам,понеже тия 12'тина стъпки все някога ще свършат..и тогава оставаш сам на кръстопътя,където няма да имаш табели и пътеводители да те водят...
Прегръщам те силно
твоя
psyromantic

п.с.И дано,ако решиш да ми отговориш,да не го направиш с цитат от книгата за 12;те стъпки,както напоследък правиш...предупреждавам те,че няма да схвана и дума,просто защото тия думи,не говорят на собствения ми език,сори..

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Наистина не знаех , че пия ако съм го казал объркал съм се . Но сега нямам време за пост лека вечер ....

видя ли,коце?
казах ти,че вече не те разбирам...а преди ми беше лесно да пусна мост помежду ни...сега връзката се разпада някъде по трасето...някъде между пропагандата на програмата ти и твоята оправдана еуфория от спирането на дрогата....
съжалява,ако те разбирам погрешно понякога..
радвам се,че не пиеш алкохол,това е наистина тъпо..и много горчиво...
оправяй се,моля те,заслужаваш най-доброто
прегръдка
psyromantic

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Благодаря ти , че ми мислиш доброто . Пази се и ти и успех . Ох днес пътувам за софия и ми е някак така . Напоследък страня от хората някак точно това е не мога да общувам по старият начин а и не мисля , че искам отбягвам старите си приятели , но те всички друсат пият пушат комар играят и така . Незнам докъде ще доведе всичко това но знам , че и днес съм добре и това е . И аз те прегръщам и успех . ЛЕк и чист ден на всички .

Ахам искам да попиша но не зная какво искам да споделя но няма какво и какво . - А нищо не питай , ти как си
- О ми много добре благодаря а с теб какво става с теб как си ти . ще почна и имена да им слагам
-коцето - о ми какво става кото легна снощи това стана тая сутрин - при теб какво ляга -
-?- ами какво ляга 75 килограма маса от която повечето е на 56 години виж има и такава временна примерно 6 колограма от тия 75 са от последните два три месеца . - сега стига се прави на ударен а кажи наистина какво става .
- коцето - Е добре какво става . Значи сутринта станах аз станах от другото легло на един приятел на които съм на гости във софия . Не спах добре будих се много пъти и то защото си развалям програмата . Не съм си правил анализи и други неща но нали разбираемо на ново място съм . И така станах направих си едно преводче с което днес няма да тормозя никой ще го оставя за мен си .
-?- чакай чакай извинявай , че те прекъсвам това не ме интересува .
- коцето - И добре като не те интересува , какво да не споделя каквото имам да кажа ли , че и ме пита аз щях да си мълча . Но ти си знаеш ще си мълча и така .

ох много глупости почнах да пиша тия дни ми е някак странно днес имам кръгъл период без дрога което ме радва искрено , мислех да попиша без точки и запетаи и така и ще го направя колкото мога . та в момента съм в софия ще поостана няколко дни да си изкарам няколко сбирки и така . благодаря , че имаше къде да си изпиша глупостите щото това което написах тая сутрин никъде другаде няма да върви . Да искам да попитам и анаморф как си ? виж това , че се губиш и то навсякъде мен ме води само до една мисъл , че си се подкарала . И колкото и да е тъпо ще го напиша "не само си го мисля а съм сигурен" дано да се лъжа пази се анаморф . Дам а да ви кажа ако някой иска да спира дрогата само да иска щото и аз само това искам да остана чист да имам нов живот . Та ако някой иска да я спира ще се радвам да си споделяме . Или знам ли може само да си дрънкам така аз има с кой да споделям имам пътят начертан ми . Казали са ми прави това и това и след време ще си по добре . Но правиш ли го със сигурност няма да се подкараш и това е . Вчера даже четох едно такова нещо , че няма зависим които да се е хванал с това което ми е предложено и да деиства по тая програма и да се е издънил . Та лек ден на всички че ми се излиза нещо да разгледам софия ...

Я да си признаеш - какви дроги ви раздават в тая програма ?

22 Декември

Нов път в живота .

“ Когато накрая сме убедени , че не можем да живеем човешки нито с дрога нито без дрога , ние се оказваме в безисходица . Оказва се , че за нас алтернативите са мъчителен край – затвор , болници , смърт . Затова търсим нов път в живота “.

Какво беше най лошото по времето на употребата ни ? За много от нас възможноста да умрат не беше най страшният момент , най страшното беше бавната смърт , която се проявява всеки ден , в пълен мрак и безполезният начин на живот . Ние не чуствахме духа , не бяхме жизнерадостни и весели , не се чуствахме част от света .

Възстановяваики се ние стигнахме до убеждението , че нашият живот има смисъл : живота ни е даден да обичаме себе си и другите хора . Работеки по 12 стъпки , се научихме да се приемаме . С приемането на себе си доиде и уважението към себе си . Забелязахме , че всичко което правим се отразява на обкръжението ни , че сме неразделно свързани с другите хора , както и те с нас . Започнахме да се доверяваме на хората и да приемаме своята отговорност към тях .

Възстановяваики се ние се върнахме към живот . Подържаме нашият нов живот жертваики се за другите , и търсеики всеки ден да направим нещо да е по добре .
По този начин ние включваме в живота си 10 , 11 и 12 стъпка , времената когато живеехме като призраци изчезнаха , но те могат да се върнат , ако ние не правим всичко възможно за да сме здрави , обичащи и отговорни за живота си и за живота на обкръжаващите ни .

Просто за днес : Аз намерих нов път в живота . Днес ще правя всичко възможно , за да се отнеса с любов към себе си и към околните .

28 Декември

Депресия

“Ние вече не се борим със страха , гнева , чуството за вина , самосъжалението и депресията.”

Тъй като сме – зависими , много от нас от време на време преживяват депресия . Когато сме в депресивно състояние , в нас може да се прояви склоност да се изолираме от обкръжението ни . Все пак ако ние деистваме така нашата депресия може да премине в отчаяние . Не можем да позлолим депресията да ни доведе до употребата на наркотици .

Вместо това ние се опитваме да се концентрираме над нашите ежедневни работи . Посещаването на сбирки и общуването със спонсора са главните ни приоритети . Когато спделяме с другите своите чуства , узнаваме че не сме единствените , които са били в депресия по времето на възстановяването . Работата с новите членове може да направи чудеса с нашето собствено състоянаие . Молитвата и медитацията са особено важни и могат да ни помогнат да намерим силите необходими ни , за да преживеем депресията .

Ние практикуваме приемане и помним , че такива чуства , като депресията в повечето случаи изчезват с времето . Вместо да се борим с тези чуства , ние ги приемаме и се молим за сили да ги преживеем .

Просто за днес : Ще приема , че моето депресивно състояние няма да трае вечно . Ще говоря открито за своите чуства със спонсора си и с другите хора , коите ме приемат .

Ахам и аз сега съм в някаква депресия след като пуснах картичката за коледа това ми беше последното така спокоино и хубаво състояние . Май но днес вече съм добре ... И особено сега след като преведох това и видях , че просто няма за какво да се опитвам да изляза от него все ще мине . Сутринта си мислех , че просто ще трябва да се насоча на някъде да не стоя така . Аз се бях толкова изолирал вчера примерно не исках да говоря с никой и ония ден де аз не минавам извън линия в скаип току така . Та сега тия дни минах и извън линия . Пък изключих телефоните и така това беше просто не ми се искаше да говоря с никой оная вечер обаче искам не искам трябваше да съм на сбирка нали да съм домакин не ми се деистваше много много но нали има и други хора та така . И както винаги хората с опит по програмата много ми помогнаха и това е . За малко нахлу светлина в тунела аз я наричам вяра . До вчера докато забих д други глупости . И сега обаче като гледам нещата са си много добре . Едното от нещата които ми се предложи да направя беше списък с нещата дет съм благодарен то вчерашният превод беше за това . И така наистина има много неща за които мога да съм благодарен , които настъпиха в живота ми напоследък . Няма от какво да се оплача все напред са нещата . Направих малко грешки но какво да се прави сега поне има малко повече опит . Лек и чист ден на всички , че трябва да ходя да помагам на наште .

1 Януари

Бдителност

“Съхраняваме това , което имаме само като се наблюдаваме постоянно.”

Как подържаме бдителноста във възстановяването ? За начало осъзнаваме , че сме болни от неизлечима болест . Не е важно , колко дълго сме чисти , не е важно колко добър стана живота ни , не е важно , колко здрави сме станали духовно , ние си оставаме зависими .Нашата болест се е скрила и изчаква , в готовност в подходящият момент , да ни хване в капан ако и позволим .
Бдителност – това е наша ежедневно задължение . Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болеста . Това не означаво , че следва да живеем в постоянен страх , че ще произлезе нещо ужасно , ако ние отслабим бдителноста , не , просто ни е нужно да знаем , че опасноста съществува . Всеки ден да се молим да посещаваме сбирки , да не правим компромиси с духовните принципи – това за нас значи бдителност . Ние правим инвентаризация , ако е необходимо , споделяме с другите , когато ни молят за това , и грижливо се отнасяме към възстановяването си . И освем всичко това , оставаме нащрек !
Дадена ни е еднодневна отсрочка от зависимоста , и то дотолкова , колкото съблюдаваме бдителност . Всеки ден ние прилагаме принципе на възстановяване във всичките си дела , и всяка вечер ние благодарим на Висшата си Сила за още един чист ден .

Просто за днес : Ще бъда бдителен ще правя всичко , което е необходимо за да защитя възстановяването си .

Бдителност , защо си тъй далеч от мен ? Бдителност защо си толкос мой голям проблем ? Защо те няма , къде си къде си къде си ? При мен докато не си строша главата не виждам стената . Нали един бдителен човек ще види че се е запътил към стената и ще спре ще завие ще промени посоката не и аз , аз забързвам още повече . Да обаче напоследък все по рано усещам тия кофтите състояния нали че не съм на прав път , друг е проблема , че нищо не правя да променя нещаат и си я карам по същият начин . Абе май няма да мога да кажа нищо по въпроса опитвам се ей тъй на сила само ама както го написах горе нямам много опит по тази тема и не става така . Чао лека и чиста вечер на всички ...

4 Януари

Любовта в братството

“Днес ще чуствам себе си обичан и защитен в братството , вече можем да гледаме другите в очите , и сме благодарни за това , че станахме такива каквито сме “

Докато употребявахме малко от нас можеха да гледат другите спокоино в очите –ние съдехме сами себе си .В нашето съзнание нямаше място за нищо порядъчно и здраво и ние го знаехме . Нашето време , пари и енергия отиваха съвсем не за това да построим здрави отношения , да споделяме с другите или да се стремим да служим на обществото . Попаднахме в спиралата на призначните принудителни деиствия , и се движехме в тая спирала само в една посока –надолу .
Възстановяваики се нашето падане по спиралата ще прекъсне , но какво ни помогна да излезем от порочният кръг и ни върна към живот в огромният , свободен свят . ? Това направи любовта в братството .
Намираики се в компанията на другите зависими , ние знаем , че те няма да се отвърнат от нас . От примера им видяхме как е възможно да имаме позитивно участие в обкръжаващият ни живот . Когато не бяхме сигурни , кой път да изберем , когато стояхме на едно място , когато трябваше да поправим грешките си знаехме , че нашите приятели от братството винаги ще ни дадът храброст .
Постепенно ние придобивахме усещане за свобода . Повече не сме сковани в своята болка , свободно се развиваме и растем и споделяме това с любимите си хора . И когато ни е нужна подкрепа за да направим следващата крачка , ние я получаваме . Защитеноста която намерихме в любовта на братството , направи нашият нов живот възможен .

Просто за днес : Ще мога без срам да гледам хората в очите . Благодарен съм за тази подкрепа и любов , която направи всичко това възможно .

Незнам знам ли дали при мен е любовта в братството и какво е , но аз наистина мога да гледам хората в очите , казаха ми дори , че съм порастнал с поне пет сантиметра и един приятел ми каза сигурно щото вече не ходи прегърбен и гледа нагоре гледа хората в очите . Ами каквото и да е така ми е по добре стига с тоя ужас с въртенето в тоя омагьосан кръг едно и също едно и също , ако не беше ужас то беше безмислено и скучно ежедневие , и това бяха моментите на спокоиствие , колкото да преживея и днес да мине . Ей няма ли да мине това време . Тази сутрин се сетих за някой приятели в раднево и ми идваше точно това да им кажа чувах се как говоря " НЕ ЧУВАТЕ ЛИ ВРЕМЕТО КАК МИНАВА БЕ ХОРА " сериозно ох ще спра малко , че ... Днес май ще ходя до софия но не се знае знае ли се . Та иначе малко живи сбирки абе добре е . лек и чист ден на всички ...