Стиснат vs. Ларж

Покрай празниците и призивите за благотворителност се замислих...
Забелязвам, че хората които дават най-много, обикновено са заклеймявани като стиснати. Естесвено взетото винаги изглежда малко и на принципа на лошия вестоносец, даващия е виновен, че е дал малко. Да ама дава!!! Не взема!!!
Всъщност се получава, че коментарите за стиснатостта се правят от истинските циции, по адрес на даващите.
А цициите иначе са много ларж, ако ги слушаш. Те, видите ли, биха се раздали изцяло, но ... нямат! - Много удобно!!!

Примерно една жена цял живот издоява мъжа си и постоянно пищи, колко е стиснат.

Суетата - любимият ми грях!

Истината е в това да можеш да споделиш каквото имаш без значение дали е малко или много.
Тези,които се страхуват да дават,защото им е малко,никога нямат достатъчно.Това е доказана закономерност и важи и за пари,и за отношения,и за всьо.
Така,че - да бъдем щедри!

Остави прозореца отворен

аз наскоро си направих една съвсем ,ма съвсем груба сметка колко сам себя съм се издоил и отскоро съм по без нокти и ръся по шепа пепел като сведа поглед надолу засрамен

Спокойно, Господа

Всъщност темата не беше апел за щедрост или стиснатост, а стиснати ли са тези за които се твърди, че са стиснати и ларж ли са тези които постоянно коментират стиснатостта?

Суетата - любимият ми грях!

Е,трябва ми много точно наблюдение върху един определен случай,за да отговоря и пак няма да мога да го направя обективно.
Май за мен по-важно е това,което се дава да е точно това от което има нужда и да стигне навреме.
А за апела - то така ми дойде отвътре!
Извини,че не съм стриктно по темата,а малко наоколо!

Остави прозореца отворен

Струва ми се, че това е въпрос, по който в никакъв случай не може да се направи обобщение, тъй като има най-разнообразни варианти на подобни взаимоотношения.
Само искам да ти обърна внимание, че може да се дават не само пари, а също грижи, труд, внимание, търпение, енергия ако щеш и преценката доколко е важно и ценно даденото е субективна.
Има разлика дали си оставил секретарката си да купи какъв да е подарък или си мислил по него три дни и три нощи и си го избрал лично, пък макар и да не си уцелил.
Дали си услужил с пари, когато сам си нямал почти никакви.
Дали си натяквал после за даденото.
Ей такива допълнителни, но важни подробности.

Абсолютно съм съгласна...
Мосю Стиснат(47г. ) постоянно обясняваше как се хаби ток от крушките, как трябва да се гаси печката 2-3 минути преди да извадиш манджата, за какво са ми били маратонки за 160 лева (които АЗ съм си купила), обувки за 85 (били скъпи...и които пак АЗ съм си купила)!!! и луда ли съм да дам за коса 90 лева...а все с претенции да изглеждам яка путка...
върхът беше,че аз никога не съм купувала нищо за вкъщи..(където всъщност не живеех, за където нямах ключ и наредени дрехи в гардероба, всъщност хвърлях минимум по 100 лева на месец за храната ни плюс дошълнително всякакви други нужди), имало ток и вода и сметки всеки месец (намек), рядко,но оставях по 30-40 лева в заведения....веднъж отидохме на кино и Стисс беше супер възмутен как можел билета да е по 8 лева,от което ми развали цялото удоволствие...
Същият господин има около 4 супер луксозни часовника, кара Мерцедес Е класа със затъмнени стъкла за 500 лева,джанти и гуми за 3000 и парктроник за....еба ли го вече колко и купи на 15 годишния си син колело за 1500 лева и фотоапарат за 600 долара...и пише с писалка Монблан...
Мадмуазел Ларж (аз, 22 години,студентка и работя) през цялото това време получих 40 лева за летен подарък (всъщност бяха оставени в евро, на барплота), 40 евро за подарък за рожден ден, купи ми и обувки за 38 лева (!!!)
.....точка.....това е....е и през повечето време ми се плащаха сметките по заведенията, въобще не сме се скъсвали да излизаме...
Купувах парфюми, рисувах картини със скъпи материали,правех малки изненадки,пазарувах разни неща за дома...много мразя да издребнявам,много е грозно това,което написах, с всичките му сметки и изчисления,но просто исках да кажа,че той през цялото време ме обвиняваше,че не съм можела да си харча парите,че съм можела да направя устата да му дам някакви пари от заплатата си за сметките,че аз съм трябвала да му давам пари като цяло...което ме караше да се чувствам АДСКИ кофти...а аз бих си извадила последния залък от устата,за да му го дам на него...страх ме беше да не бъда обвинена за една от ония "смучещи" жени....но пък ми беше адски криво в другата крайност, липсваха ми букетите, безпричинните подаръци, СКЪПИТЕ подаръци...и ми беше криво като знам,че всъщност златната среда е може би нещо нормално и също така е нещо нормално повечето ЖЕНИ да го получават от МЪЖЕТЕ си,еле пък с 25 години разлика....и имащи претенции за "гъзари"...

това е което исках да кажа......кой каквото иска да си мисли....на мен ми олекна....

добавка...прочетох поста преди моя....много правилно....не всичко е в парите...споделям едно към едно....правил е неща за мен,аз също,направих огромни саможертви и компромиси в името на нашата връзка...за повечето от които той си няма и на представа....а всеки един от неговите ми е повторен по 10 пъти...и е говорено винаги в първо лице ед.ч.

не знам!

аз давам , и колкото повече давам , толкова по глупава се чувствам , но очевидно глупостта ми приляга повече от непукизма и безчовечността!
докато имам така ще правя , и най важното е нищо да не дириш като документи и индулгенции-трябва да се дава мълчешката и системно!
ако някой го интересува мога да се аргументирам защо!
А ако /като нямам , не се надявам никой да ме подпира , защото познавам хората откъм подветрената им страна

Иначе тук ще прочетеш всичко

р.р. ако питаш за даване на чужди хора?! аз така разбрах, но ако питаш за даванета вътре в двойката......май пак същото трябва да напиша:(

"Забелязвам, че хората които дават най-много, обикновено са заклеймявани като стиснати"

С това не мога да се съглася ....

Хората които дават най-много се забелязват от далече и останалите се страхуват от тях...

Защото безрезервно даващият е истински свободен човек....

Стиснярите са роби на страховете и алчността си ....и не могат да понесат лекотата с която някой раздава ...дали пари ...дали усмивки ....

Най-трудно се понасят чуждоте успехи и чуждото щастие.
Може би това има предвид Сатанаилчо, че като не можем да стигнем нивото на Х, най-лесното е да го оплюем, и да се опитаме поне да го принизим до нашето.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

докато имам така ще правя , и най важното е нищо да не дириш като документи и индулгенции-трябва да се дава мълчешката и системно!
ако някой го интересува мога да се аргументирам защо!

Респект, Дал!


Награда за доброто дело е самото дело, един вид.

наградата-ако господ гледа;
иначе-мълчаливото анонимно даване пази от данъчни, изнудване и отвличания....

/честна съм , в мен има повече чувство за самосъхранение , отколкото човеколюбив алтруизъм , особено ако някой се опитва по време и заради второто да ме хване за "топките"/

А, бре, мацка, то връзки, любови, 22 години, разширяване на хоризонтите, това-онова... Ама толкова ли нямаш приятелки - да ти завърти някоя един шамар, да пищят ушите една седмица, барем се освестиш малко...

За пръв път чух репликата "докато има телета, ще има и касапи" от един приятел, дет прави коли, вместо да търси нефт някъде, щот така му харесва живота. Та това иречение беше за репликата, не за приятеля ;-)....

Айде със здраве ;-)...

С това не мога да се съглася ....

И аз така реагирах отначало, но много добре се е пояснил надолу. Мисля, че е напълно прав.

Хората които дават най-много се забелязват от далече и останалите се страхуват от тях...


И ти си права. Скъперниците са нещастни хора. Справка - Молиер.

Темата е страхотна! Като се разсъня, ще се включа по-пълноценно.

Има една закономерност, че колкото е по-богат един човек, толкова е по-стиснат и колкото е по-беден, толкова е по-широко скроен и по-ларж.
из "контактите ми с най-различни прослойки от обществото"

кво ше кажеш, а?

яка путка... - Казваш? Браво! Хм, довечера к`во ще правиш!?

Може би имаш основания за квалификацията "Мосю Стиснат", може би защото е (47г. ) и се очаква да си плаща? Знам ли?

Да, това беше темата. Не за даването, а за очакванията. Към определени личности се формират супер очаквания, и ако те не отговорят на тях, са заклеймени. Също така поведението на тези хора, често не е най-дипломатично възможното, от камбанарията им на "даващи" те пренебрегват детайлите, защото приемат, че са уцелили главното, а това дразни. Но това прави ли ги стиснати???? Ей това е въпросът!

Суетата - любимият ми грях!

Даваш, значи... Това е добре! Всъщност кой знае, кое е добре.


Признание не търсиш, но бих те попитал, чувстваш ли обида, ако те изкарат стисната, ей така както си даваш?

Суетата - любимият ми грях!

никога никой не ме е наричал стисната...
ако ми го каже някой няма и да разбера че на мен говори

Никой не е толкова богат или толкова алтруист, че да раздава в такива мащаби и лекота, които ти описваш. И най-даващите имат мярка и когато някой се сблъска с предела на "благородството" на даващия, може би се чувства ощетен: "Как така, тоя ме ограничава!?"
Обикновено се касае за поза.
По долу ще разкажа един виц по тоя повод.


Суетата - любимият ми грях!

Има логика!
Ако някой се раздава, как да свърти богатство?
Бедния като знае, че няма какво да му се вземе, какво му струва да се направи на ларж, най-много някой да реши да му върне жеста.

Суетата - любимият ми грях!