Разрешено ли е сърденето?

Искам да поставя един прост въпрос - може ли един православен човек да се СЪРДИ на друг човек, още повече негов близък, дете или съпруг/а, брат, сестра, майка, баща, колега, началник, подчинен. Моето мнение е, че това е безумно и това е някаква ужасна проява на гордост, но нека да видя вашето мнение. Да не би да бъркам. Желая на всички здраве и радост!

Искам да поставя един прост въпрос - може ли един православен човек да се СЪРДИ на друг човек, още повече негов близък, дете или съпруг/а, брат, сестра, майка, баща, колега, началник, подчинен. Моето мнение е, че това е безумно и това е някаква ужасна проява на гордост, но нека да видя вашето мнение. Да не би да бъркам. Желая на всички здраве и радост!



благодаря!

както въпроса е прост,така и отговара ми ще е прост...
не трябва да се сърди,защото прави двойна работа.ведняж да се сърди,а после да му мине...
за това християнството е,като играта "не се сърди човече!"...



всяко явление има причина и всяка рекация - дразнител...

Ами ако не му минава лесно и измъчва другите? Много антиправославна реклама се постига така...

"Ами ако не му минава лесно и измъчва другите? Много антиправославна реклама се постига така..."

В играта "не се сърди човече", за която говори и любчо ( фотограф) го има и правилото: "Сърдит Петко, празна му торбичка!"

Ами ако не му минава лесно и измъчва другите? Много антиправославна реклама се постига така...

аз бях алкохолик и повярвах в Бога.всеки ден от вярата си в Христос бях сърдит.така манипулирах семейството си...
заплашвах ги,че ако не ми угаждат това или онова - ще взема пака да пия...
станаха пишман,че съм отказал алкохола.вече не бях алкохолик,а чудовище за тях.тогава те решиха да ми дават да си пийна по чашка или две.те /семейството ми/ вече бяха решили.по-добре алкохолик от колкото сърдит вярващ в Христос...



всяко явление има причина и всяка рекация - дразнител...

В играта "не се сърди човече", за която говори и любчо ( фотограф) го има и правилото: "Сърдит Петко, празна му торбичка!"


"торбата може да е празна",но главта е непраязна /бременна/.напивам се аз и чупух ченето на един българин,че танцува с жената и я опипва по гъза. и хоп в затвора!обаче не попадам на хора и ставам още по сърдит.поставям аз стъклени витрини в Плевен 6 месеца.стъклар!сърдит стъклар...

[линк]

най краткия път за рая е като минеш през ада...

ама че как! може да се сърди, разбира се!
но не трябва.



[линк]

Това е наистина добре казано и обяснява какво имах предвид. Наистина няма много общо между христианството и сръднята...

ако има прошка за какво ти сърдене

реализъм, докато ти си с повече полет в мечтателно-действения свят на идеите!
[линк]

Както казва ап. Павел - всичко ни е позволено, ала не всичко е полезно.

---

[линк]

Разбира се, че може да се сърди. Православните са хора като всички останали. Те също са раними и също се обиждат, не са някакви духовни супермени. По-важното е защо се сърдят. И ако е по твоя вина, поискай прошка. Едва тогава имаш право да очакваш да спрат да ти се сърдят.

сърдитко петко,
празна му торбичка

може да се сърди, но трябва да се прощава.

който е по-емоционален и му минава по-трудно трябва да работи над себе си, за да се владее. не е невъзможно, с молитва и дисциплина.

Може, може. По-сложно е ако е инат и не може да се говори с него. Има такива, които се сърдят с години без да се замислят, че така нараняват и себе си и този на който се сърдят. Можем само да се помолим за такъв човек.

На теория да. Нещо не съм голям оптимист... хроничните сърдитковци обикновено страдат от чувство за непогрешимост.

Според мен това, един човек да се сърди, няма отношение към религията му, а към това дали е достатъчно умен за да разбере колко безмислено е да се наказва допълнително, че нещо и без това не е станало на неговото.
Мисля, че след завистта, обидата е най-глупавото, на което е способен човек.

които изразиха мнение. Честно да ви кажа изненадан съм от наистина полезните и смислени отговори. Те са важни за мен. Слава Богу! Желая на всички много здраве, радост от живота и много утешения!

Разрешено е, но енергийно вреди и на двамата, най-вече на сърдещия се.

Нека боравим малко с истински факти, защото от мнение до факт има доста голяма разлика.

Имаме християнин, който се сърди на други хора, затова, че не са направили нещо или са направили нещо, не както той го желае и резултатът е че той започва да се сърди на тези хора именно за това тяхно действие.

Мой извод 1. Този християнин е слаб духовно. Нещо му липсва, вероятно родителска любов.

Мой извод 2. Този християнин нещо му куца в отношенията с другите хора, защото вероятно си мисли, че неговото сърдене ще промени нещо - т.е. използва чиста манипулация, която обикновено минава на низшите духом.

Мой извод 3. Този християнин иска да попречи на свободната воля на другите хора, като им наложи негов поглед на нещата.

Мой извод 4. Този християнин има нужда от здрава терапия от хора като мен, на които такива евтини и елементарни манипулации не минават.

Обожавам да прилагам терапия на такъв тип хора. Много бързо се осъзнават, че начинът по който действат е много деструктивен и съвсем не християнски (доколкото аз разбирам от християнство, а то не е много малко).

С няколко думи обожавам да ми се сърдят, защото много бързо им минава и осъзнават деструктивното влияние на сръднята и повече избягват да го практикуват.