Мечта ли е ...

Мечта ли е, когато заспиваш с мисълта, че там някъде някой те търси и след дълго търсене те намира и най-вече – ти също го намираш. И намирайки се двамата, усещате, че нищо друго няма значение – нито дребните делнични спънки, нито трудните за решаване проблеми, защото този някой срещу теб те познава добре и те приема какъвто си – и не иска нито повече, нито по-малко – само теб; без да търси признания, без да дава оценки, като само те поглежда, просто се усмихва, леко те докосва...

Мечта ли е – да се стремиш да усвоиш простичкото разбиране, че хората са различни и много далеч от съвършенството, но че всеки за себе си разглежда и преценява нещата; да приемеш, че ако не искат, хората не се променят, и да не се опитваш насила да ги промениш – просто да ги приемеш – да не ги съдиш; да се опитваш да бъдеш добър и да се радваш, когато срещнеш някой, който си заслужава да отделиш поне минутка, за да пообщувате...

Мечта ли е – да искаш да оставиш нещо след себе си, което да накара другите не само да те помнят (дори май не е нужно да те помнят), но което да ги накара да останат сами със себе си за миг и да се усмихнат...

Напоследък не ми остава време и най-вече желание да мечтая. Евентуално заспивам с мисълта, че трябва да свърша това или онова...

Ако имах златна рибка и тя склонеше да ми изпълни желание, щях да си поискам да даде на всички ни малко време да помечтаем ))))))))))))))))))))))))))))

[линк]

Думите ти ме докоснаха...нямам какво да добавя.
Ти си го казала изчерпателно, описала си мислите ми...

Всичко, което си написала е възможно и въпреки това не бива да спираме да мечтаем...
п.п.
ако можех да пиша като теб сигурно щях да напиша идентична тема....изразила си точно моите чувства.

напоследък често се сещам за онази песничка от детството -
ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал - познайте какво -
надежда, надежда за всички...

[линк]

Да, това са все мечти. И затова са толкова красиви.

А на тоз който няма пари
а само отвън поглежда
бих му дал без да плаща дори
цялата своя надежда.

Джани Родари беше велик писател.



[линк]

като гледам как някой друг юзър се е прекръстил, освен и на теб да почна да ти казвам Мартин Лутър Кинг.
Първият параграф си е мечта-малко вероятна да се изпълни по зададените параметри.
Вторият параграф е напълно постижим.
Третият параграф на мен лично ми е чужд, такава амбиция имах на 16.
Не искам рибки, последните които гледах се разболяха и умряха пред очите ми.
Сори, деска, тази вечер не ми е от веселите.

Думи, думи и нищо повече

Може би да направим нещо по въпроса с вечерта?

Не съм се прекръстила - имам проблеми с ника.

Мечтите са хубаво нещо. Реални. Възможни. Достижими.

...когато заспиваш с мисълта, че там някъде някой те търси и след дълго търсене те намира...
Светът е дуалистичен/компланарен.
Винаги има човек от противоположния пол, който те търси.
Друг е въпроса, че хората повече фантазират, вместо да мечтаят. Истински.

...намирайки се двамата, усещате, че нищо друго няма значение...
От значение е да се съгласуват мечтите. Да се стигне до хармония. Всеки един от двойката винаги да усеща подкрепата на другия до себе си.

...че хората са различни и много далеч от съвършенството...
Хората са индивидуални.
Всеки следва своите разбирания за живота и само високо извисената душа може да бъде толерантна към мечтите на другия.

...да искаш да оставиш нещо след себе си...
И да ти стига тази награда: Да каже народа 'за нас той отдаде живота си'.
Мдааа... Това също е възможно!

...да останат сами със себе си за миг и да се усмихнат...
Винаги има време кога да останеш сам със себе си.
На всеки му се случва. Но всичко с времето си.

Влюбен в Призрачка!

...а реалност но за адден период от живота ти...
Срещаш някой и всичко изведнъж става така както си го описала.. и ... после нещата се променят, което обаче значи че е възможно... просто трябва да намериш някой с който да не се промени нищо... а същия отговор важи и за другите неща дето си питала... Надявай се и се усмихвай а никой не знае какво те чака зад ъгъла... може да е това..

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

И аз мисля, че не е мечта. А нещата не се променят ако си достатъчно инатест.

... бе понякога хората се променят и то не за добро .... няма как живота е такъв да се променяме и развиваме...
Но какво пък изживяваш мига а после се справяш с другото... нали затова ги ценим тези мигове... защото не са някаква си там даденост...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

За мен тези неща са по-скоро цели, отколкото мечти.
Мечтата е някакво ...желание, което не можеш да изпълниш в краткосрочен план и което не е толкова просто реализуемо. И в същото време трябва да някакси смислена (не казвам, че твоите не са) - като си мечтая да вечерям с Робърд Редфорд примерно се запитвам "Е к'во ще правиш цяла вечер бе, Смайли - ще се хилиш хасреща му като идиот?" и мечтата веднага отива в киреча.
Да си мечтая за търсене на сродна душа заспивайки до някой мъж е по-скоро признак на неуводлетвореност и какво правя аз сега с него - свалила съм си летвата?
След като знам, че искам да разбера, че хората са различни - май вече съм го разбрала, м?, и просто не ми стиска да си го призная.
Да мечтая да оставя нещо след себе си? Не, по дяволите, ставам и го правя - ако ще и да пея на терасата с цяло гърло за да оставя вечния спомен на съседите 'ейй, помниш ли я оная лудата комшийка как пееше студенския химн в 2 посреднощ"
Имах си простички мечти да разгледам атомна електроцентрала отвътре и да се разходя из Байконур. Е, стъпих на плочата върху работещ ядрен реактор, а Байконур направо ме разочарова.
Сега си мечтая да прекарам една седмица в студиото на "20 вековната лисица'' докато (когато) монтират "междузвездни войни - епизод 7".
И си мечтая да имам син

аз пък се зазяпвам по разни малки девойчета с опашки и финтифлюшки по косата и си мечтая да имам момиченце.

Думи, думи и нищо повече

И аз.
Даже и името й е измислено.

А дали трябва мечтите да са реалистични или да са плод на фантазиите ни/дори тези от детските години/, които ни дават крилааааааа...

да ти стискам палци другата година?


Думи, думи и нищо повече

А сега де...хвана ме натясно.
Да, колебая се между Петя и Сара.

Пе-тя, Пе-тя
А като порастне, ще стане отряден председател.

Думи, думи и нищо повече

И ще бъде жизнерадостна и естествена, харизматична и чаровна.