Покаянието

Може би е подходящ момент да си отворим една тема за Покаянието.

Какво е Покаяние?

Засягаш голяма тема. Така се казваше и един от любимите ми филми - "Покаяние" от Абдуладзе. Не знам какви са църковните представи за покаянието, но според мен то е свързано със смирението и отказът от нещата от света. Под нещата от света разбирам битките които водим - независимо за добро или зло.
Струва ми се, че Покаянието често се имитира - не ми се вярва негов израз да бъдат думи като "съжаление", "разкаяние" и т.н. Мисля, че то е действие.

В едно от забранените евангелия - "Пистис София" - има 12 разкаятелни песни. Според мен те най-точно описват Покаянието.

Засягаш голяма тема. Така се казваше и един от любимите ми филми - "Покаяние" от Абдуладзе. Не знам какви са църковните представи за покаянието, но според мен то е свързано със смирението и отказът от нещата от света. Под нещата от света разбирам битките които водим - независимо за добро или зло.
Струва ми се, че Покаянието често се имитира - не ми се вярва негов израз да бъдат думи като "съжаление", "разкаяние" и т.н. Мисля, че то е действие.


ти не си далече от Божието царство.изпреварила си много "герой на вярата".и ако съм честен ще трябва да кажа,че "християнин" нЕма да даде такъв отговор,ама никога...
покаянието е християнска доктрина,която не е подложена на дискусия,защо не се знае до какви параметри може да стигне...
не знам дали ще се съгласиш с мене но идеализма е обхванал всяка една църкава.призива към нашата вяра,във всяка една съвременна проповед,е да следваме образците на геройте от Библията /виж Евреи 11 гл./...
но прекрачвайки границата в посока "идеализъм" се губи библейския реализъм.вместо вярaта да е човешка и земна се превръща в някава ароматна,наситена есенция...
обикновенно крайния продукт е едно дълбоко обесърчение.
в християнството има две крайности в живота си,или са твърде светски настроени или са твърде далече от света - духовно извисени.
но поуката и при двете крайности е еднакава.
духовните,които не обръщат внимание на практиката стават недуховни,а отдадениете на християнаката практика,накрая стават много духовни,но откъснати от реалността...

да дам един пример...
мъж изневерил на жена си се покайва пред нея и си иска прошка.жена му я дава.дали обаче това е всичко за "покаянието!?...
за мене не е,защото ти самта казваш,че "покаянието е действие".нека сега да разгледаме действията на "покаяли я се мъж" и да видим дали покаянието е било истинско...
става ли,соция?



всяко явление има причина и всяка рекация - дразнител...

Темата ти заслужава сериозност. Най-лаконичното определение за покаяние е осъзнаване на сторен грях и борба да не се повтаря занапред. В случаи на отчаяние казваме, че няма грях по-голям от Божието милосърдие и че всички канонизирани от Църквата светци са били хора грешни, но са съумяли да принесат покаяние съразмерно греховете си.

Теоретично е лесно да се каже, но на практика нещата стоят много по-сложно. Понякога вътрешното съжаление и самоосъждане с изповед не освобождават съзнанието от връзките на стореното. В други случаи човек не намира самосъзнанието да различи греха и още по-малко пък желание да си разваля "настроението" да съжалява или се самоосъжда.

В досегашния ми живот съм срещал два невероятни случаи на покаяние и мога само да съжалявам, че нямам възвишеността на духа и строгостта на съзнанието както у тези две личности.

Интересно ми е да зная кога се каят онези, които имат навика да правят летопис на своите грехове, т.е. изписват цели тетрадки в какво са съгрешили - пишейки или прочитайки пред свещеника текста си?

Когато страдаме и скърбим за греха, които сме извършили, когато плачем със съкрушено сърце и отправяме молитва към Бога да ни прости, но не трябва да се повтаря греха.

В отговор на:

---

В едно от забранените евангелия - "Пистис София"

---

Айде сега кажи и за херметизма и да си дойдем на думата каква пропаганда ще направиш. Няма забранени евангелия, има фалшиви "евангелия".
Действие за какво е поакянието? И без цитати от онзи корпус или сродните му текстове.

Теоретично е лесно да се каже, но на практика нещата стоят много по-сложно.

"Амос 5:14. Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате.
15. Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите; може би, Господ Бог Саваот ще помилува остатъка Иосифов."

Така е. Нещата са много по-сложни. Думата на иврит е "тшува" и означава буквално "възвръщане". В глобален смисъл е изправяне на поведението на човек или обществото, така, че да се завърнат в Пътя - условието за Божието прощение.

При покаянието човек трябва да изпитва искренно отвращение от постъпката си и още повече да докаже това отвращение с цялостното си поведение. Покаянието означава край на греха и началото на извършването на дорбите постъпки,

"Ис. 1:15. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля."

При покаянието трябва да осъзнаваме, че смее нарушили реда в света и да поемаме активно към възстановяването му. За това е изключително важно да познаваме буквалното значение на думата "тшува" поради целият симвлозим относно поведението ни скрит в нея (и даден черз оригиналните текстове).

Най-яркият пример в Старозаветните книги е във Второзаконие 30:1-10 където е показано как един цял народ чрез покаянието ще бъде овъзмезден за следването на Божия път и пазенето на Равновесието в Света.

Лично предпочитам да работя с понятия, които отразяват приноса за запазването на целостта. Според мен (и не само) осъзнаването на разкаянието в индивудален план, следва да е придружено със съпричасността към общото благо. Покаялият се трябва да вижда греха си в далечен план, тоест как той се отразява спрямо другите, какво е нарушил грехът му в Света. Мисълта за собственото спасение съвсем не е достатъчна и това в смисъла на "тшува" не е пълно покаяние.

Признаването на греховете без покаяние няма стойност.

Съществува една идея за степените на разкаянието, кяото е интересно да бъде взета предвид. Най-висшето е да се покаеш пред самия грях (тшува гмура) и да се възпреш от сторването му, следва разкаянието след сторен грях, във всичките му подробности и чак след това е покаянието под заплаха от наказание, да не говрим за това, кеот е станало непосредствоно преди смъртта на човека.

Още по-интересна концепсия е ползата за вярващия при осъзнаването на самото съществуване на греха позволяващо му да се намира в състояние на постоянно "възвръщане". В тази форма грехът е приеман като "сигнал" за пробуждане.

Ето няколко по-интересни моменти от "Закони на Покаянието" на Маймонид, които предполагам ще са ти интересни за прочит:

1. Что такое полное раскаяние? Если тому, кто раскаялся в каком-либо грехе, предоставилась возможность снова совершить его, но раскаяние удержало его от этого, а не страх и не бессилие (например, если человек когда-то находился в преступной связи с женщиной и вдруг снова оказался наедине с ней. и любит ее по-прежнему, и телом крепок, и происходит это в том же месте, где когда-то было совершено прелюбодеяние, и все же он удержался от греха) - это полное раскаяние. Об этом сказал Шломо: "Вспомни о Творце твоем в дни юности твоей, пока не придут тяжелые дни, годы, о которых скажешь ты: "Не желаю их..." (Коhелет, 12:1)". Если грешник раскаялся лишь в старости, когда ему уже не по силам совершить то, что он делал в молодости, - его раскаяние, хотя и не является полным, принимается, и он возвращается к Всевышнему. Даже тому, кто грешил всю жизнь, и раскаялся в день своей смерти, и умер раскаявшимся, прощаются все грехи, как сказано в продолжении приведенного выше стиха: "...пока не погасло солнце и свет [дня], луна и звезды, и снова не соберутся тучи после дождя" (Коhелет, 12:2) - Это - намек на день смерти; следовательно, даже тот, кто вспомнил о Творце своем и раскаялся только перед кончиной, прощается.

. В чем состоит раскаяние? Грешник оставляет свой грех, и удаляет его из мыслей, и принимает в сердце решение не совершать более греха, как сказано: "Да оставит грешник путь свой и преступный человек - замыслы свои..." (Йешаяhу, 55:7). И он сожалеете совершенном, как сказано: "Ибо, одумавшись, я начал сожалеть [о содейнном] и, осознав [свою вину|, я [в досаде] ударил себя по бедру, устыдился и смутился, ибо покрыл себя позором грехов юности своей" (Ирмеяhу, 31:18) - и призывает в свидетели Того, Кому ведомо тайное, что никогда более не совершит этого греха, как сказа но: "Не назовем более богом нашим творение наших рук" (hошеа,14:4). Кроме того, следует исповедаться и выразить словами все эти мысли, все решения, которые человек принял в сердце своем.

3. Всякий, кто произносит слова исповеди, но в душе своей не принял решения оставить свой грех, подобен тому, кто окунается в очистительный водоем, держа в руке нечистого гада, - такому человеку омовение не поможет до тех пор, пока он не отбросит эту тварь; и сказано так: "Тот, кто исповедуется и прекращает [грешить], будет помилован" (Мишлей, 28:13). В исповеди следует рассказать о совершенном грехе, как говорится о том в Торе: "Совершил этот народ великий грех: сделал себе золотого идола" (Шмот, 32:31).

4. Пути раскаяния таковы: раскаявшийся постоянно вопиет ко Всевышнему, слезно молит Его; раздает милостыню, насколько позволяет ему его достаток, и удаляется как можно дальше от соблазна, который ввел его в грех, и берет себе новое имя, как бы говоря этим: "Я - другой человек, не тот, кто грешил", и изменяет все свои поступки к лучшему, и идет прямым путем, и покидает свой дом - ведь скитания искупают грех, ибо приучают человека к скромности и смирению.

Пълният текст на книгата:
Законы о тшуве

свързано със смирението и отказът от нещата от света.

Всъщност е свързано с прозрението за една от върховните мъдрости:
"Да не се нарушава насилствено естествения ред на нещата и осъзнаване последствията от подобни нарушения"

Не е нужно да се отказваш всички нещата в света, а само от някои. А и не е забранено кой знае какво ...

Ако се замислим правилно и прочетем няколко показателни текста внимателно, човек ще открие, че съвсем няма нужда точно тези неща, за да си живее прекрасно.

".и ако съм честен ще трябва да кажа,че "християнин" нЕма да даде такъв отговор,ама никога...

Правилно. Няма да цитира Пистис София ..не че е лошо да се цитира, далеч съм от подбна мисъл, но не си спомянам някой друг да се е сещал скоро

Може би трябва да започнеш и ти, за да даваш понякога такива отговори

Като начало за запознаство с гностическат литература и текстовете на Пистис ти препоръчвам този линк

Аз никога не цитирам.

Може да не съм се изразила правилно - действие продиктувано от определено състояние. И това състояние се отличава може би с липса на привързаност и очаквания към света. Т.е. човек не си прави илюзии за добродетелта и резултата, защото знае, че всяко добро всеки момент може да се превърне в зло. Мисля, че при покаянието не може да се очаква благодарност - независимо за какво - и то не съзнателно да си казваш "Не трабва да очаквам благодарност" или други глупости от типа на "Бог ще ми даде наградата" или "Бог ще ги накаже". Всъщност най-просто казано - действието е извън интересите и желанията на личността - нещо в стил "Прави каквото трябва, а пък да става каквото ще" (опаа - цитирах ).

А за херметизма - какво да кажа - чела съм корпуса ... това е. Имаш си отворена тема за това в езичество - ако искам да кажа нещо - там ще е.

А каква е разликата между истинските и фалшивите евангелия? Авторството на всичките е така или иначе съмнително.

"Да не се нарушава насилствено естествения ред на нещата и осъзнаване последствията от подобни нарушения"


Точно! Като Маат на древните египтяни.

Дао?

Всички философии са един дол дренки!

"Да не се нарушава насилствено естествения ред на нещата и осъзнаване последствията от подобни нарушения"

Как можеш да разсмееш Бог - като му разкажеш за плановете си.

И така става.
Важното е да не се вършат много бели.

Но ако държиш да търсим общи религиозни понятия, в Библята се залага на Да'ат. Мюсюлманстотво също заема тази концепция, но така както е представена в юдаизма.
Например дървото на познанието е ДА'АТ, само че на иврит думата не означава просто "познание", а и "съедининение, стремеж". Ако един мъж, да речем е в интимни отношения със жена си, той е в да'ат с нея. За това от дървото не е бивлао да се яде. Понеже името на това странно растение е "ец ха-да'ат", човекът не само е започнал да различава доброто от злото, но и те са станали част от него, както стремежът към тях.

В Египетскта митотлогия това най-вероятно е във някаква връзка с Дуат:
In Egyptian mythology, Duat (or Tuat) (also called Akert, Amenthes, or Neter-khertet) is the underworld.

This was the region through which the sun god Ra traveled from west to east during the night, and where he battled Apep. It also was the place where people's souls went after death—for judgment. The structure of Duat, and the dangers faced there by the souls of the dead, are detailed in texts such as the Book of Gates and the Book of the Dead. The Duat was located beneath the earth where Osiris presided over the dead. It was believed that the sun on its journey through the Duat, brought light and revitalization to the deceased, including Osiris, and with whom they were to arise in the morning.

The most famous scene from the discussions of Duat is the Weighing of the Heart, in which the dead were judged by Anubis, using a feather, representing Ma'at, the goddess of Truth and Justice. She was responsible for maintaining order in the universe after having eliminated the emptiness of chaos at the beginning of creation.

The heart was thought to be the location of the soul by the ancient Egyptians. The hearts of souls which were out of balance because of sin, any hearts heavier or lighter than the feather of Ma'at, were rejected and eaten by the goddess Ammit (also known as the Devourer of Souls). Those souls that would be allowed to travel toward the paradise of Aaru had to have hearts that weighed exactly the same as Ma'at's feather.

Иначе Маат присъства като единия от двата стълба на рел.философия в юдаизма "Справедливостта" (но думичката на иврит просто е друга.

Изобщо не ми беше хрумнало, че Дуат може да се свърже с дървото на познанието. Ще трябва пак да я прочета - или поне да се опитам.

Давай! Аз ти стискам палци!

?! Записват си ги? А ако става и по пощата - идеално.

Вече я четох веднъж. Само че тази книга е такава, че трябва да знаеш какво търсиш, за да го намериш.

Тя е езотерична.

Ако се замислим правилно и прочетем няколко показателни текста внимателно, човек ще открие, че съвсем няма нужда точно тези неща, за да си живее прекрасно.



ако я нEмаше жената - мъжа би живял прекрасно...
жената изживява само два дни пълно щастие в целия си брачен живот - когато се омъжва и когато мъжа й умира...



всяко явление има причина и всяка рекация - дразнител...