Алкостоп?!

Здравейте,
Можете ли да ми кажете дали от билковия продукт "Алкостоп" има някакъв ефект?! чета разни неща в интернет и ми сеструват направо невероятни как се излекували не знам си колко бързо и т. н. От друга страна, доколкото знам, лекарите твърдят, че алкохолната болест е нелечима, което ме плаши.

Благодаря предварително!

Sic transit gloria mundi

Незнам за каква алкохолна болест става дума, но с помоща на братството на АА успях да преодолея алкохолна зависимост и благодарение на духовната програма на АА (12 Стъпки) един ден после друг се възстановявам от болеста алкохолизъм. Е, и аз едно време си задавах въпроса; „как може един алкохолик да се възстанови след като страда от нелечима/хронична болест?” Горчивата истината е че няма компетентни специалисти дето да са подробно запознати с болеста алкохолизъм. Мда! Не че няма. Бол. Но повечето са дървени философи. С лопата да ги ринеш. Хе-хе-хе! Но от личен опит знам, че алкохолизмът е физическа, умствена и душевна болест за която не съм чул някой да се е излекувал с хапове, билки, баяне или леене на куршуми. Сори! Но ако се интересуваш за алкохолната зависимост и имаш желание да разбереш за кво става въпрос с удоволствие бих споделил как "лично аз" се справям с проблема и възстановявам от алкохолизмът!

ПП: Има ги и от тежките пиячи за който знаем че след като вземат решение те могът да спрът да пият без голямо усилие, след което живота им се подрежда тъй както им е писано. Тъй че има голяма разлика между тежкия пияч и алкохоликът.

Графе Лисицин, радвам се да те видя отново. След като се интересуваш от Алкостоп, предполагам, че ти се иска да кажеш "стоп" на алкохола. Само да се спре да се пие алкохол, не е трудно. Просто не го пиеш. Не е като да искаш да станеш спортист на годината, например. За тази цел ходиш на тренировки, отделяш време за участия, внимаваш с храната и т.н. Но ПРАВИШ разни неща, за да постигнеш целта си. Ако не искаш да пиеш, обратно - НЕ ПРАВИШ едно единствено нещо - не посягаш към първата чаша и то само днес. Само в конкретния за деня случай не си помагаш с алкохол. Но нито Алкостоп, нито някое друго лекарство ще ти върже ръцете зад гърба и ще ти залепи устата с тиксо, за да ти ЗАБРАНИ да пиеш. Подозирам, че иникой човек не би успял в това начинание, ако въобще се захване да ти забранява да пиеш. Това, дали ще пиеш, зависи само от теб. И наистина никой и нищо не може да те разубеди да го направиш ако си решил. От друга страна никой и нищо не може да те накара да пиеш, ако това е най-важното за теб ДНЕС. Останалите неща се подреждат с времето, повярвай ми. И не е трудно да останеш трезвен един ден - днешният. Наистина, болестта е нелечима, но само ако продължиш да пиеш. Тогава деградацията е неизбежна, без значение до къде ще стигне. "Нелечима" поне за мен означава, че няма да мога да пия нормално. Е, не е голяма трагедия. Има толкова други интересни неща в живота, който може да се живее съвсем пълноценно. Опитай ако искаш, и пиши как си.

Усмихни се, има изход!

Здравей,"Графе".
Почнах да пия алкохол още като ученик и продължих да пия доскоро.На 21 годишна възраст опитах да спра алкохола и успях да остана трезвен около десет месеца.Като пропих отново, доста бърдо навлязох в материала и на 24 годишна възраст отидох за пръв път на спешен кабинет заради едно "странно състояние" след поредно препиване.Тогава не знаех,че това вече е бил пристъп на алкохолна абстиненция.Ня спрях да пия и от 27-28 годишна възраст тръгнах по психиатри,които ми лекуваха симптомите на алкохолизма,но не и самата болест.Мой приятел психиатър ми каза с усмивка,че можело да стана алкохолик.Аз го питах сега такъв ли съм,на което той отговори,че не съм,но може да стана..
Още по това време една лекарка ми назначи "Есперал" на таблетки,но и това не помогна да спра алкохола.Продължавах да си пия и да спирам да пия,като постепенно,но сигурно се свличах към своята гибел.През това време лекарствата ги имах за "бонбони" и си ги пиех точно както ми ги назначаваха.След като ги намалях или спирах винаги се връщах към алкохола.Най-дългото ми спиране е било за две години,а след това болестта се завихри в Страшна форма.
Алкохолизма се задълбочаваше,а заедно с него и симптомите на болестта.Депресиите,страховете бяха мой постоянен спътник през тези години.
Кагато бях на 38 години за пръв път отидох и на психотерапия с идеята,че това ще ми помогне да спра да пия.Тогава си мислех,че това е "АА",но се оказа,че е било някакъв "хибрид",което не ми помогна да спра да пия,а само да продължа по-здраво да се наливам с мисълта,че и това не помага.Та след като нищо не ми помогна през тези доста години в напразни опити да направя НЕВЪЗМОЖНОТО,защо да на продължа да си пия?...
Бившата ми жена не успя да носи повече тези непрекъснати упреци,напивяния и спирания,свличането ме като човек и неин съпруг, и ме остава сам.
След като майка ми ме прибра в дома си,аз още повече се озлобих и още повече пиех.Почнах да влизам в запои-нещо,което не бях правил през живота си.Не бях пил няколко дни подред,без да спра да пия.
Тръгнах по отрезвителни и болници.Бях няколко пъти в алкохолна кома.Лежах в психоболницата,с идеята,че там ще ми помогнат да спра да пия,но и това не помогна и отново продължих да си пия.Болестта ми ескалираше доста бързо и необратимо,като преди две години стана най-зле.Тогава паднах на главата си от няколко метра и не умрях.Това беше най-голямата ми мъка,защото имах шанса да умра от "естествена смърт",а го пропуснах.Дори мразех хората,които ми помогнаха да се върна обратно в този свят.....
Имах шанса на 6.12.2006г. при мен да дойде човек от Анонимни Алкохолици и с негова помощ тръгнах много бързо в своето възстановяване.Допуснах огромна грешка,мислейки си,че това което правим е някаква "игра".Като бяхме заедно бях добре,но веднъж му се ядосах и пълен с ревност и егоизъм се отделих от него и от АА.Върнах се на тази тарапия и с това тръгнах надолу още по-здраво.Видях,че това не помага и се събрах отново с моите събратя,но вече пълен със страхове и предразсъдъци.След една година без алкохол се издъних като "суха лейка"и си е чудо,че не умрях или полудях след този дълъг запой.
Сега правя колкото мога програмата на Анонимни Алкохолици,въпреки,че на моменти ми е трудно.За себе си виждам една абсолютна истина-колкото и да се връщам назад в годините,нищо и никой не успял да спре алкохолизма ми.
Сега виждам,че това което съм преживял и оцелял не е било напразно.От малък си имам "дарбата" сам да си усложнявам живота,но днес осъзнавам,че единствено това,което правя ме пази трезвен ден по ден.Независимо дали искам,или не искам съм си алкохолик и това е идинствения Изход от Ада,в който живях през последните години.
Някои още дори не са хванали дръжката на вратата с надпис "АД" и се надявам да не го правят.Все още доста хора с моя "проблем" мога да избегнат това,но виждам как при мен и доста мои събратя това е основното-отричане на болестта.Също така и "убеждението",че "Сам ще се справя с този алкохол"..............


Бъди здрав и трезвен,"Графе" и дано това,което споделих за себе си ти помогне "да не отваряш вратата."
Успех,приятелю.


Бъди себе си.

Благодаря Стефко, за дето сподели за алкохолната зависимост и прогреса на болеста си алкохолизъм. Както винаги с теб правя пълна едентификация, но ми е чудно за интереса на хора към билки или лекарства, с който се опитват да преодолеят алкохолната си зависимост. Хе-хе-хе...ся се сетих че и аз съм го правил. Но не мислиш ли че след като един човек търси патерици за алкохолния си проблем, той или тя не биха могъли да бъдат от групата на средностатистическите умерени пиячи? Лично аз не знам да има лекарство дето би пречупило желанието за пиене, което е заразено от мисълта на ефекта на алкохола. Не напразно през последните години като активен пияч бях обсебен от идеята да си възвърна контрол с надежда че ще успея да пия без опасност да възбудя алкохолна реакция.... като със скрита завист наблюдавах приятели и познати да пият с густо. Мда, туй всъщност е и умствената обсесия към алкохол и няма нищо общо с физическата алеркия, която възбужда непреодолимото желание за пиене. Алкохолика използва алкохола като един вид антидепресант за болната си душа. Чашка или две винаги дават нужния комфорт и облекчение, но физическото алергичното явление може би да е подобно на както обичат да казват нашите приятели лечители и го наричат "повредена спирачна система", но лично за мен този фенонимен се явява във вид на физическа реакция от която се поражда непреодолимото желание за пиене и поради тази причина губя контрол и не мога да се спръ след като веч съм изпил нужната доза алкохол, която автоматично вдига бариерите и позволява на алкохолния глад да превземе всеки друг интерес, след което пия не за да избягам от реалноста но пия с надежда да преодолея желанието си за пиене, за което всъщност съм разбрал да е извън умствен контрол!