Червено отместване????!!!!????

ЧЕРВЕНОТО ОТМЕСТВАНЕ


Явлението можеше да бъде интерпретирано по три различни начина.

1. Единият се състои на ефекта на Айнщайн. Според теорията на относителноста, ако един светлинен източник се намира в силно гравитационно поле, дължината на излъчваната от него светлиннна вълна претърпява отместване към по-големите дължини (т.е. към червената част на спектъра) и това отместване е толкова по-голямо, колкото по-голяма е масата на тялото, което го предизвиква. Имало ли е такъв ефект мааму стара?Ако има,защо е отхвърлен?

Разбира се че има. Даже е наблюдавано в земни условия, още 1960 г., от Паунд и Ребка. Наблюдава се (с доста по-голяма грешка) и на слънцето.

Никой не го отхвърля, това е факт.

Явно ефекта който оказва гравитацията е много малък,щом са наизкочили тези теории за разширяване на пространството и прочие..

Ефектът е малък, но измерим. И е следствие на теорията, която предсказва разширяването на пространството. В цялата история има много дълбока логика, но трябва да се разбере, а не да се оплюва.

намекваш,че я оплювам ли?Нешто не ми пасна това,а също и че била следствие от еди какво си.За какво става на въпрос?

Не, намеквам че най-вероятно дискусията ще се изроди в нещо такова. А това че била следствие от нещо си, няма значение дали ти пасва или не - това е факт.

И двете предположения, за гравитационното червено отместване, и за разширяването на вселената са следствие на ОТО.

И я кажи защо атома или главата ти не набъбват а вселената да?Как ще ми го обясниш това?

Защото между тях действат негравитационни сили. Разширяването на пространството е свързано с промяната на гравитацията, не влияе на негравитационните сили. Там където разстоянията се определят от гравитацията, там се менят. Това е стара наша дискусия.Я ми кажи разстоянията между два атома в ядрото на земята не се ли определят от гравитацията и защо те не се менят...примерно? ето и линк [линк]

Следствие чрез натъкмяване?

О не, много сериозна теория. За натъкмявания разправят неразбиращите физиката.

Коя теория?ОТО и теорията за големия взрив са две различни теории по принцип.

Я ми кажи разстоянията между два атома в ядрото на земята не се ли определят от гравитацията и защо те не се менят...примерно?

Гравитацията за това има най-малкият принос. Ето, при липса на гравитация пак имаш кристали (и твърди тела), разстоянието на атомите там се определя от съвсем други сили. И при разширяването на вселената няма да се мени (освен ако не се менят с това и някои от фундаменталните константи, но това е отделен въпрос). В ядрото на земята това разстояние е повлияно от гравитацията (от налягането което тя предизвиква), и разширението ще влияе само върху тази съставка.

Големият взрив и динамиката след него е едно от решенията на ОТО.

За да може да се твърди, че нещо си следвало от Айнщайновата теория на относителността непременно първо трябва да се изследва дали въпросната теория не е основана на вътрешни противоречия. За съжаление, както показах в темата “Айнщайновата теория на относителността е глупост”, тя е основана на фрапантни вътрешни противоречия, което изключва всякакви претенции, че може да се очакват експериментални потвърждения или че някакъв експериментален ефект следвал от нея.

Ето защо, експериментални ефекти като този с червеното отместване е необходимо да се изследват, ако изобщо са налице, извън контекста на Айнщайновата теория на относителността. Казах, ако изобщо са налице, защото немалко са случаите, в които смехотворни, очевидно погрешни експериментални изследвания се представят като че ли довеждат до откриване на реални явления (вземи например изследванията с мю-мезоните, които уж доказвали забавяне на времето). Разбира се подходящо да се анализират експерименталните резултати, е въпрос на обща методология на научните търсения и е задължение на всеки изследовател. И най-прецизният експеримент обаче не може да спаси една вътрешно противоречива теория, каквато е Айнщайновата теория на относителността, която бидейки невалидна поради самите си вътрешни противоречия прави всяка идея за експерименталната й проверка напълно безсмислена. Ето защо, пробутването, че имало експерименти потвърждаващи Айнщайновата теория на относителността или че ефекти следвали от нея е безскрупулна пропаганда и лъжа.

Както виждаш, възражението ми е само срещу свързването на експериментални изследвания като това за червеното отместване с Айнщайновата теория на относителността (специалната и неразривно свързаната с нея ОТО). Иначе това са интересни и важни изследвания, някои от тях с голяма научна стойност.

Ти нарушаваш дарвиновата теория за естествения подбор и не влизаш в разглежданията

И двете предположения, за гравитационното червено отместване, и за разширяването на вселената са следствие на ОТО.

Интересно защо преди астрономите да установят че вселената се разширява ускоряващо никой физик не се сети да ни осведоми за това интересно следствие на ОТО???!!!

Интересно защо преди астрономите да установят че вселената се разширява ускоряващо никой физик не се сети да ни осведоми за това интересно следствие на ОТО???!!!

Как сте очаквали да ви осведоми, с глашатай по площадите?

Aлександър Фридман намира нестатичните решения за Вселената (в частност разширяването) през 1922 г.

Едуин Хъбъл формулира резултатите си от наблюденията за разбягването на галактиките през 1929 г.

Интересно кой се оплаква без да е чел?

Ще ти помогна с едно противоречие между квантовата механика и теорията на относителността

Значи фотона има енергия Е=h*v(константата на Планк по честотата на вълната)

Да ама според теорията на Айнщайн също и m*c^2
m=(h*v)/(c^2)
А се твърди че фотона няма маса


Pecunia non olet!

А се твърди че фотона няма маса

Твърди се че няма маса на покой. Има малка разлика.

Даже преди противоречието, което си показал, трябва да се каже, че Айнщайновата теория на относителността в никакъв случай не може да изведе Е = mc^2. Това че според теорията на Айнщайн следвало, че Е = mc^2 е нагла лъжа на безскрупулна пропаганда.

Погледни, да речем, в §10 на статията от 1905 г., където теорията на Айнщайн уж извеждала въпросната зависимост между масата и енергията и неминуемо ще констатираш следното. Първият постулат на въпросната теория изисква втория закон на Нютон F’ = ma’ в подвижната система к да бъде представен в неподвижната система К като F = ma. Следователно, съгласно първия постулат масата m в дадена система се представя като точно същата маса m във всяка система. Съгласно Лоренцовите трансформации обаче, въпросният втори закон на Нютон F’ = ma’ в к се представя като F = beta^3ma в К. Следователно масата m в дадена система се представя като beta^3m, а не както изисква първият постулат, като m. Следователно Лоренцовите трансформации са е в противоречие с въпросния първи постулат на Айнщайновата теория.

За да се премахне горното противоречие трябва непременно коефициентът beta да е равен на 1, което не само превръща Лоренцовите трансформации в Галилееви, но изключва възможността да се изведе зависимостта между масата и енергията. Както се вижда от интеграла, представен в края на §10 условието beta =/=1 e задължително за пособно извеждане.

Поради горното никога, при никакви обстоятелства не трябва да се свързва Е = mc^2 с Айнщайновата теория на относителността, камо ли да се твърди, тя го била извеждала.

Поради очевадната невъзможност теорията му да изведе Е = mc^2 Айнщайн е правил и други опити да изведе въпросното съотношение, до един, разбира се, неуспешни. Най-доброто, което е постигнал е да приложи добре известното нарушение на логиката petitio principii (кръгов аргумент) в “изводите” си. Както веднага се вижда в допълнителните му опити, Айнщайн приема като начално условие връзката между масата и енергията и после, типично по мошенически “извежда” въпросната връзка.

Айнщайновата теория на относителността е глупост, защото е основана на вътрешни противоречия и в никакъв случай не може да изведе каквото и да било. Всеки, който претендира, че е извел нещо си, камо ли пък нещо, което може да се докаже експериментално (подобно на някакви си като гореспоменатия Aлександър Фридман) са в най-добрия случай някакви заблудени опортюнисти, но най-вероятно откровени лъжци и мошеници.

Как сте очаквали да ви осведоми, с глашатай по площадите?

Aлександър Фридман намира нестатичните решения за Вселената (в частност разширяването) през 1922 г.

Едуин Хъбъл формулира резултатите си от наблюденията за разбягването на галактиките през 1929 г.

Интересно кой се оплаква без да е чел?


Я не се прай на загубен, за разширяване да, ама не и за ускоряващо се. Доскоро се чудеха колко е масата на вселената (още незнаят) и взависимост от това колко е, дали ще продължи да се разширява или ще спре и ще почне да се свива. А сега изведнъж ускоряващо се разширяване, май физиците лъжете като адвокати, затова сигурно Шпага я привлича физиката.