Софийска Филхармония

Софийска Филхармония имаше снощи концерт с диригент Урош Лайовиц и солист Светлин Русев.
Малко ми е странно, че още никой не е писал за това, защото според мен беше събитие! Филхармонията показа ниво, явно харесваше диригента (то и имаше защо!) и сътвориха заедно някои изключително красиви моменти. Светлин Русев не подлежи на коментар, той си е гордостта на българското музикантство. За мен беше също така голямо удоволствие да видя зала България препълнена до последното място - включително запълнен втори балкон - това като че ли отдавна не се беше виждало...
Поздравления и благодарности на всички участници за красивата вечер!

Да живее Балакаха, цар 13!

За мен бе удоволствие да прочета този коментар!

А това, че са харесвали диригента, не е учудавщо. Той идва от Словения - една страна-приказка!

И за мен също беше удоволствие да разбера колко добре се развива Филхармонията ни. Жалко, че не можем да идваме до София всеки път при такива концерти. А диригента не беше ли австриец? И беше идвал преди в България? Само не разбрах за цялата програма - какво е било и какво са свирили. Радвам се, че залата отново започва да се пълни и препълва

Не бих казал, че снощния концерт беше адекватен резултат на 'развитието' на Филхармонията, въпреки че навръх рождения й ден не е особено учтиво да се подема темата.
Показаха, че нещата биха могли и да бъдат по-различни от обичайното, видя се и защо.

В. Стоянов - Празничка увертюра
Чайковски - Концерт за цигулка
Берлиоз - Фантастична симфония

Репертоарна програма, отвсякъде.
Светлин постави световен, олимпийски и въобще рекорд по скорости в Чайковски, отделяйки с лекота енергия, примерно равна на 1/10 от производството на АЕЦ...

Фантастичната щеше да стане още по-добре ако имаше повече ефекти, там където очевидно композитора ги е търсил.

На фона на празника - един дребен детайл, който леко влошава образа...
Иначе казано,
ако трябва да изведем дефиниция на понятието 'концертмайстор' от концертите на СФ,
то това е 'единствения човек в оркестъра, на когото е забранено да опира гръб в облекгалката на стола'.

Не можем ли веднъж да кажем, че хубавото е хубаво и да не търсим под вола теле?

Освен това, cufk, наистина ти завиждам, че се познаваш лично с Берлиоз и той е споделял с теб идеите си, къде какво е търсил...

Да живее Балакаха, цар 13!

Концертът беше чудесен наистина, но Берлиоз аз не можах да го чуя за жалост. Въпреки това си позволявам да добавя тук, че Берлиоз си е споделил идеите не само с cufk, а и с хиляди други хора /такъв си е той, отворен :)/ Само че неговото споделяне е като при вицовете - който разбере, той се смее накрая!
:)

Съжалявам, просто се наложи да си сподели с мен идеите.
Човешкият мозък така действа - реагира на провокации...

Майтапа на страна, обаче в тази симфония просто е ОЧЕВАДНО какво е търсил!
Под вола - теле

Много се дразня, когато накрая, насред бурната радост на публиката, започва тъпото шоу "цветя от името на царе, папи, патриарси". Защото въпросните юнаци едва ли имат хабер какво, кога и на кого са изпратили. Затова пък си получават редовната порция освирквания. Само че така се отнема заслужената благодарност към музикантите.
Как пък тази протоколна формалност, веднъж не хрумна на двамата бивши министри - Евдокия Манева и Георги Йорданов. Които, за разлика от актуалните си колеги, от години постоянно присъстват в концертната зала!

Иначе вечерта беше забележително трогателна, особено след като бившите членове на Филхармонията заеха местата на сцената, където им е минал животът.
А самият концерт беше отличен!

Много точно,Облак, и мило....

Снощи концертът с Терънс Уилсън и Мартин Пантелеев бе успешен.
За мен всичко свързано със зала "България" е вълнение. Купуването на билети, влизането, фоайето с изложбите, стените, залата, седалките, сцената, хората......
Снощи до към 18:55 имаше много свободни места и аз си мислех да се преместя напред. Но изведнъж нахлуха много хора, може би по маниера на аристократите от 19 век, които са прекарвали времето си някъде по клубове и в последния момент се насочват към оперните и концертни зали за да продължат развлеченията си.
И така залата се изпълни и имаше и правостоящи.
Излиза диригентът висок и до него един нисичък "Барак Обама", тоест чернокож пианист от САЩ Терънс Уилсън. Но Боже мой какво свирене!
В програмата чета, а и вече от предварителните бележки се разбра, че третият концерт за пиано и оркестър на Рахманинов е най-трудният за изпълнение. Този Уилсън си играеше с пианото. Той доказва, че талантливи могат да бъдат всички, независимо от цвта на кожата. Впрочем хората от жълтата раса са го показали вече това.
На бис Уилсън изкара едно страхотно виртуозно и бързо произведение.
Алпийската симфония не може да се опише с думи, трябва да се чуе.
Такъв окестър може да се открие само при Рихард Вагнер. Може би затова името на композитора Рихард Щраус е сгрешено с Рихард Вагнер в програмата.
Такава звучност, сила на звука, такива медни духови. Не греша като любител за медните, тъй като при ръкоплясканията Мартин Пантелеев вдигна на крак първо музикантите с медните духови за да приемат първи те поздравленията, последваха тези с дървените духови....
Мартин Пантелеев бе добър като диригент.
Изобщо хубава вечер!

Аз си запазвам правото да имам различно мнение, относно моя любим Рахманинов № 3. Според мен Т. Уилсън не беше достатъчно подготвен (става въпрос не просто за това "колко го е свирил", а за това как го разбира) и интерпретацията му беше неубедителна, макар и на пръв поглед колоритна. Той не успя да улови духа на това произведение, прекалено много "подскачаше" на някои места избързваше с темпото, да...наистина, свиреше добре, свиреше технично (боже, каква изумителна техника!!! и у толкова млад пианист), но на мен ли липсваха идеите, липсваше ми посланието, липсваше ми онази божествена красота на Рах 3, която не се заключава само в "бързите пръсти" Ето защо, ако приемем че свиренето на дадено произведение е борба между изпълнителя и композитора, то мога да кажа, че снощи, победител в идеологическия дуел Рахманинов-Уилсън, бе първият.
Наистина, отидох с големи очаквания, отидох да видя с ушите си (това не е оксиморон), да се докосна, да съпреживея ако щете, същата онази красота, която струи от концерта и която обхване ли те вендъж, те държи цял живот. Поне за мен е така. Отидох с големи очаквания, а откровено казано се върнах разочарован.
И още нещо. Не знам дали само на мен така ми се е сторило, но отново усетих, че медните духови не бяха на ниво! Изобщо имам забележки и към филхармонията.
Разбира се, Алпийската бе чудесна. Още по-чудесното беше, че доколкото видях, Пантелеев я издирижира цялата без партитура!!! Наистина, много красиво изпълнение, добре, че беше то, та да ми върне вкуса в устата:)

Светлин Русев наистина дръпна ужасно много темпото в последната част на Чайковски. Той дава вид на по-сдържан и умерен музикант, не мислех, че е способен на такива изхвърляния... Не е най-доброто решение единствената цел на оркестъра да е това да си в темпо и да догонваш, та да изтропаш танца както смогнеш, но... Освен това на места в предните части почти нищо не се чуваше от цигулката, толкова тихо свиреше, че на моменти беше несъобразено с условията в залата пианисимо...
Диригентът е много по-"нормален" от мнозина други, наистина, но винаги ще си остане малко даскалски тип... Но поне си знаеше партитурата отлично, което никак не е малко.
Като цяло останах с положително впечатления от концерта и най-вече от топлата атмосфера в залата, жалко, че половината публика се изнесе след приключване на първата част със Светлин Русев...

Mild und leise...

Съжалявам за разочарованието.
Добре казано: "Рахманинов бе победител."

Много си права за медните.Най-голямата дупка на оркестъра са тромпетите.Не разбра ли Мартин Пантелеев ,че този оркестър с тези тромпети не може да свири тези трудни заглавия.Спомняте ли си Стравински" Петрушка"? Същия диригент,същия оркестър и отново пълна катастрофа за тромпети и медните."Петрушка "беше без финала с двата тромпета и познайте защо? И в двете редакции присъстват,но не и в изпълнението на Софийска филхармония.Да не говорим за Малер 5 с Д.Чобанов и "прекрасните" тромпети.Неща които се помнят за съжаление...
Спомням си, преди 5-6 години пак СФ пак Алпийска симфония и пак проблем с тромпетите,тогава мисля,че дирижираше Ю.Ковачев,след 2 репетиции извикаха един тромпетист от Загреб който беше перфектен.
Мартин е хубав музикант,но все пак трябва да се съобразява каква програма слага,защото резултата пак ще е плачевен.

Признавам си, че снощи отидох на концерта с някакво съмнение и ако щете нежелание. Първо не ми беше ясна програмата, освен симфонията на Мартину. Второ след работния ден и хладната вечер си предпочитах домашната топлина и хилядите занимания в къщи. Но за да не обидя лицето, което ми предложи билета си поради невъзможност да иде той сам, отидох.
И там разбрах какво значи инертност в разните му проявления и щях да пропусна много, ако не бях отишъл. Многобройна публика ,интелигентни лица, сродни души, "жадни" да се докоснат до възвишеното, духовното.
Програмата се оказа интересна.
Ленард Бърнстейн - "Дивертименто за оркестър" - Много приятна музика с джазови елементи, всичко в стила на този голям музикант.
Александър Арутюнян - Той е роден през 1920 година в Ереван, преди години е минавал за композитор от многонационалния СССР, но сега в програмата се подчертава ,че той е представител на Армения, страна с древна музикална култура, с наченки още от 12 век.
Концертът му за тромпет и оркестър, изпълнен от младежа със забележителното име Македонски Петър бе много хубав.
И Мартину, когото чувам за първи път, ми хареса.
Отбелязвам присъствието на диригента Мартин Клепетко от Чехия.
Съобщиха, че в понеделник от 18 часа в малкката зала "България" сбирката на филхармоничното дружество се посвещава на Мартину и на среща с Чешкия посланик.

След края на концерта заваля едно след друго : цветя от този, от този, от този и от онзи. Получи се някак си неестествено, сухо, протоколно...

Тук искам да приведа думите на Облака с негово позволение:.

Пействам неговите думи:

"Много се дразня, когато накрая, насред бурната радост на публиката, започва тъпото шоу "цветя от името на царе, папи, патриарси". Защото въпросните юнаци едва ли имат хабер какво, кога и на кого са изпратили. Затова пък си получават редовната порция освирквания. Само че така се отнема заслужената благодарност към музикантите. "

Името на диригента не напомня ли на това на чешкия посланик?

Да той е. Мартин Клепетко е професионален музикант - свири на пиано и тромпет. Завършил Консерваторията в Пардубице и Карловият университет в Прага със специалност пиано, а тромпетът бил неговата слабост.

Да,да,като оня от НАТО,дето после го разследваха,дали не го и опандизиха?

Ама като си го излежа, пак го покани Соломончето. И пак дойде, ма този път в Стара Загора.

Веско, ти си по добър от Клаас!