Шантава сутрин...

Половинката стана домоуправител заради мене. Нали съм много еблива, и като му подвикват "да го туря на жена ти", белким аз малко кротна. Тая сутрин имах премеждие.Отдаде ми се възможност да се наспя до обяд, густо майна! Не е станало 10 часа и се звъни. Излизам още сънувайки: "мъй гуляем на качели - встали-сели" и гледам съседа. "Аз се казвам Георги, и живея в щатите, апартамента ми е ей там." Това го знам, знам му и кирливата гарсониера отсреща на Мистър Америка. Гледаме се втренчено. Той има компютърни очила, обаче аз имам още гурели в очите и го бия по сила на погледа.
- Аз да ви дам моя мейл. Вашият съпруг ми го поиска, аз му отказах, но после премислих, и реших да ви го дам! - и ми бута едно грижливо изписано листче.
- Добре - (спи ми се, та две не виждам дагоеба..)
Той ме съзерцава с изражение, което сигурно би нарекъл замислено, и види се очаква нещо от мен. А и очилата съвсем не му отиват на това лице като тиква. В това време нашия мърмяуковец излиза да разузнае, отърква се в краката ми и подушва крачолите на съседа гнусливо.
- Вие имате котка! - И ме гледа все едно съм убила всички евреи от третия райх.
- Да. (прозявам се, главата ми е шиник)
- И не сте алергична!? - тоя верно взе да ме разсънва.
- Не.
Слава богу отиде си, без да разбере как го псувам наум. Осуетявам за врата опита на опашатия да забегне при ангорката на втория етаж, и се хвърлям в леглото белким си доспя. Косматенкий не е злопаметен и идва да ми мърка на врата. Успокоява и приспива, да знаете. След малко пак се звъни. Е не е истина! ... Зад решетките в края на коридора стои поувехнала, кльощава но много изрусена хубавица.
- Добър ден, НУЖДАЯ се от съпруга ви! - е тоя път се разсъних от воле!
- Няма го, нещо да ви помогна?
- Ами аз исках да се видя с него... (както казват - гласът и един нисък, провлачен, криещ влажна ласка на използвана хавлия)
- Не мога ли аз да го заместя? - тука се усмихвам широко, защото много ми се хили на глас - С каквото мога де...
- Аз всъщност искам новия ключ от мазето, долу пише , че при вас има готови, бравата сменена... и дудне майка и деба, почна от първородния грях. Виж, мадамата има дългогодишна тренирана клише - дикция. Чудя се как се оправя с консонантите когато е с кур в устата. Тръгвам да и давам ключ срещу два лева, в тоя момент авентурерото* пак си пали джапанките в поиски на забранена любов , аз оттренирано го хващам за врата. С едната ръка и подавам ключа през решетките, с другата държа котарака, който виси като дивеч. Виси и я фиксира мълчаливо, той много си се кефи да го държиш в тая поза. Тя ме гледа опулено, види се в пайнър планет нямат инструкции за такива такъми. Чудя се дали да не и дъхна силно, още не съм си мила зъбите. Прибирам се, и от инат пак лягам и се завивам. Бре, то оня от горицата пак взе да ме дърпа за ръчица и аха-аха да ме успи бре, кво си помислихте мама ви , и пак се звъни. Излизам с изражение като бик на червено и киселата ми физиономия съзира един млад мъж, широко усмихнат, и симпатичен котьо, ох на кака.
- Добро утро! Може ли едно ключе за мазето? - И държи два лева , и се усмихва, и чаровник, само пакета му не можах да фиксирам, щото дънките широки. Котака се шмугна да го проучи, и му изхъска, веднага позна конкуренцията. А той му се кефи - "ей че хубав голям мъжкар". Та така. Направих си едно нескафе, и седнах да ви пиша.

* авентуреро, за тия дето не гледат латино сериали е "приключенец"

Ти имам ''сутринта'', Диманицо - писала си в 19, 03. А аз по това време се прибирах от бач ... Обаче ми хареса мачока ти, дай да го пазариме за мойта Анастасия Фьодоровна, м ?

... Enjoy !!!

Добре,де,а защо не пуснеш котарака при ангорката от втория етаж? Добре ли ще ти бъде,ако някой стисне мъжа ти за врата и не го пуска при тебе?

Кога съм го писала, и кога е пуснато са две различни неща.... Иначе с удоволствие ще сродим нашия Жан-Мишел с твоята Анастасия Фьодоровна! Млад, 3 годишен, едър, зеленоок и девствен. Ето ти го как виси:

Аналогията ти куца. Просто - ангорката не го ще! Капризна стара мома, и не му пуска. А той страда...

Пробвай този малко нестандартен вариант:

[линк]

Напълни ми душата...

.....котьото на една позната го водиха на доФтор и се оказа, че се бил депресирал....щото не го пускат по женско....

*So much chocolate! So little time! *

Търсим му жена, ама като няма... Освен това хич не ми изглежда депресиран, радва си се на жуота от воле.

.....мхмхмхмхм......може т'ва да е признакът за депресия.....
.....аз като се депресирам си прекарвам най-добре



*So much chocolate! So little time! *

Ближи ли си макарите , м ?Басамамаму ...що не съм котарак

.. много слаадко ги ближе...

Мммм....м....и старателно....А защо котарака си ближе топките , м ?

.. масаж ли, щоли... Обаче аз много обичам да му ги дърпам, и той никак не се сърди. Даже се намества, хахаха

Ближе ги , щот може....да зема и аз да са понаместя ли

КЪде да се наместиш? Ръката ми е малка, мечта за всеки мъж. Каквото и да хване, изглежда голямо. Това ли имаше в предвид?

Мда....взех да завиждам на котарака ти....не си ли търсиш още един....котарак

Важното е да издържиш първите 10-30 минути на звъненето , сетне всички се убеждават че няма НИКОЙ В КЪЩИ , разбира се докато звънят на вратата , в просъница може да си представяш как ги поливаш с нафта, и им удряш по една факла ... или как току що си ги набутала в тоалетната чиния и пускаш водата , където те - знаеш как , във вид на водовъртеж се изнасят из лайнализацията ... тези представи за звънещите изключително укрепва съня и го удължава ... това ти го казвам от опит , приличен опит .... следва тишина




и


някъде в тишината


ако някой звънне


ще усетиш лекото и приспивно жужене на пчела


, която скоро ще отбръмчи по други ...цветенца ...


И след като станеш в 3 следобед , с болки в тиквата от сън , и след като усетиш напълно непознат вкус в устата си ,нещо средно между линолеум и мукава ... и след всичко това , ще може да се насладиш на останките на деня , но не забравяй , че скоро ще се стъмни ...и ще трябва да си лягаш пак ;-)

.. котараци. Синеок, зеленоок и с кафяви очи. Искам нещо женско за компания в къщи..