Какво мислите за ...

даряването на органи?
За или против? Разбира се и какво казва по въпроса религията, която изповядвате.

Бих дала съгласието си само ако е за близък човек. Макар да не вярвам, че тези органи ще ми трябват след смъртта ми, мисълта да ме режат и да вземат каквото могат, ме отвращава.

Мене па не ме отвращава.

Е как, спасяваш живот, няма начин това да отвращава!

[линк]

Гадно е. Вие като искате, давайте. . В природата има някакъв баланс, който трябва да се спазва. Ако някой се е родил с дефектен орган, това е именно за да се запази въпросния баланс. Стига с този престорен хуманизъм. Спясяваш живот, бла-бла-бла. Всеки да се оправя сам!

Егати баланса...дете, откъде толкоз цинизъм у теб, бре?
Дисекция на жаба не си ли правила по биология?

Като Християнин дори не бих се допрял до чужда кръв, камо ли да участвам в размяна на органи!

Защо?!

По принцип и Медицината е бунт срещу Бог. Разбира се Знанието е ДОБРО, но до там, че да не се възгордееш и да зарежеш основни Принципи. Има много полулярна литература и филми, разглеждащи тези въпроси.

Днес трудно ще намериш Служител на каква да е религия (Християнски Пастор или Вещер-знахар), който да не ти каже - "Иди на лекар, взимай лекартства, ходи в болница за операция, а се моли на Бог или прави Магии за да ПОМОГНАТ".

С това си изтриват ръцете неверници, които гледат безлично да си изкарват хлебеца уж служейки с някаква религия.

Въпросът има 2 аспекта:
- Как ще спасяваш с толкова драстична интервенция някого?! Както народа казва "Божа работа" - смъртта може да е избавление от някой престъпник или спасение за някой с окаян животец. Човек не знае бъдещето за да се меси в Божиите дела.
- Човек се състои от 3 части - Дух, Душа и Тяло (Плът и Кръв). Не може те да се смесват, да се разменят между различни индивиди.

Лично аз не искам да си представя да вливат в мен кръв от друг човек, нито пък да ме разфасоват и разпродадат на части при напускането ми на тоя свят.
Още повече, че има Възкресение...

---

Тогава какво?!
Всеки трябва да отговаря за себе си. ДА МУ БЪДЕ ПОЗВОЛЕНО ДА ГО ПРАВИ!

Не са нужни сложни закони. ЗАКОНЪТ Е САМО ЕДИН - ЛЮБОВ.
Т.е. когато се наруши личната Свобода на Избор, това е белег, че законът е дело на Сатана.
Както в случая - Светът яростно проповядва преливането на кръв и трансплантациите > Катастрофално нарастна мафиотската дейност - търговия с органи > ...
Законът днес ти налага да бъдеш донор (а преди беше донор само оня, който реши да стане такъв)...

Медицината се превърна в Насилие (ваксини, профилактични прегледи и т.н.), а е била замислена (както всяка друга дейност) за да помага на хората.
И по стар обичай, Сатана прикрива безумията си с думи за много добри и благородни дела.

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Интересно, ти правила ли си (дисекция)?!

Мислех, че това го има само в американските детски филмчета.

Аз не съм виждал жаба от близо

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

Правила съм.
Все ще намеря една жаба у Габровско, за да ти я покажа.

За.

Не, за което много се радвам. Попринцип си падам по смъртоносни болести и остри заразни инфекции (да чета), но причината, поради която никога не съм обмисляла да уча медицина е именно, че във ВУЗ-а чупят глави на мишки и порят жаби. УжасТ. А да пориш хора? Много хуманистично, да ...

Цинично или не - има логика.
Преди време имаше един филм по Дискавъри - трима човека с чужди сърца описваха доста странни случи от живота си след трансплантациите. Останах с впечатление, че тъканите привнасят в системата своя информация, която очевидно по някакъв начин се е запечатала в тях по време на смъртта. Една от жените например разказваше, че първата и работа след като излезнала от болницата била да си купи пържено пиле от KFC. А никога преди това нямала мераци към него. По-късно научила, че донорът й е бил блъснат от кола когато отивал да си купи от същите пилета.

Затова се питам, дали е безобидно да се привнасят чужди органи в тялото. И дали изобщо става дума за спасение - ако една болест не е случайност, то със смяната на един орган не биха се променили предпоставките за появата й.

Ти си болен мозък, това ти е проблема! Значи си готов да пукнеш като гнида, вместо да ти дарят кръв, така ли?

Да, и аз го бях гледала. Може би наистина тъканите пренасят някаква информация, но не смятам, че трансплантацията може да накара човек да се чувства напълно здрав. В крайна сметка със новото или старото сърце, човек, който е предразположен към сърдечни проблеми, си остава предразположен към тях. И освен това хората с присадени органи гълтат по една шепа хапчета на ден. Според мен това е един живот в пълен страх да не би организма ти да отхвърли новия орган ...

Против съм това отричане на християните напълно от медицината. Може да е доста опасно. Има опасни болести, които са малък проблем в началото и са лечими, ала ако човек не се обърне на време за помощ, биха били фатални, най-малкото биха увредили трайно някоя от системите от органи. Имам една позната, която споделя мнението ти. Оплаква ми се преди една седмица, че много кашляла. Казвам й: Върви на лекар. Тя: 'Не, не, аз ще се моля на Бог и ще се оправя.' Аз продължавам: Върви на лекар и се моли на Бог, нали. 'Не, не, Бог ми е достатъчен.' И аз и казвам 'Ок.' като на ум си мисля 'Чупи си главата сама тогава'. Знаеш ли как и помогна бог? . Кашлицата и, съчетана с гнойната й ангина преминаха в бронхопневмония. Ето така й помогна бог! Добре, че родителите й разбрали, че тя не е ходила на лекар и я завели насила. Сега си гълта хапчетата и й помагат доста повече от Бог.

Много си е интересна работата на патолозите, айде сега.

Като чета писанията ти, стигам до извода, че
на тебе съвременната медицина не би могла да ти помогне!
Още не правят трансплантации на цялостна нервна система!

Надявам се обаче, след 500 години психиатрията дотолкова да
е напреднала, че да може да бъде полезна и за хора в твоята
фаза на заболяването ти!
За сега няма шанс, можеш да се надяваш
на по дълготрайни ремисии единствено~

След 500 години като възкръснеш, пробвай!

Щом те кефи ...

Трансплантация на мозък? Ицяло?

Ако съм на опашката с чакащи за някой орган, мислиш ли, че бих си задавала въпроса дали това би променило предпоставките за болестта ми/случайна или не/?
Не бих казала.
Опитвам се да вляза в положението на един болен.