Постфактум мисли 2

ето ти на. догледах един филм, който много обичам. и влязох тук да прочета нещо хубаво, че малко ми се е смарангясало. и като те прочетох, се замислих за връзките с женени/омъжени хора.
не вярвам, че можеш едновременно да обичаш двама души толкова много, че да искаш да си прекараш живота с тях. по-скоро смятам, че единия го обичаш, а другия те привлича с нещо, което в този момент липсва в реалността ти. тоест обичаш и си прагматичен едновременно. това, казано от позицията на човека с брак.
а другият човек - той какво прави?!
- забавлява се;
- влюбен е, но е възпитан в патриархален дух и не си представя, че ще се разведе, а може да има и малки деца;
Според мен нищо не губи - има кой да го чака вечер вкъщи, има с кого да спи, когато му се прииска, има я и тръпката с онзи другия човек...
и така идилия или вечни разправии, криеници и откраднати мигове. Докога?!
такива ми ви постфактум мисли. няма да задълбавам.

[линк]

Е, това не е прагматично просто... Градиш нещо и после го захвърляш...

темата не е автобиографична, но около мен има хора, които имат подобни връзки. за едната от тях с ужас научих, че трае вече десетина години... а жената е интелигентна. и знае, че нищо няма да се получи. обаче е мазохист. или си пада по лоши момчета.
изобщо мога да разсъждавам още много за потайностите на човешката душа.
прагматичност, когато говорим за любов, това май не го умея. ако го умеех, днес щях да съм омъжена и ... вероятно да имам 2 деца. а не да се оплаквам, че няма кой да ме завие нощем

[линк]

Facta, non verba!

Queen's only

Симпатяги колкото искаш. Но не може да уважим всички, нали? В един момент човек трябва да реши какво иска.

така се успокояваме ... понякога. така съм решил/а. и ще живея с решението си. а може ли някой да те накара да го промениш? можеш ли ти да се погледнеш отстрани и да си кажеш - това ме убива, трябва да го спра? Не всички са силни и можещи, някои са просто добри души-камбани. и сякаш светът прави почти всичко само за да ги нарани. Но те не губят добротата си. Защото така са устроени. или пък там някъде така е написано.

[линк]

Е, всеки реагира различно. Това, което за един е тягостно за друг не е. И на мен не ми харесват много неща, но се съобразявам с хората и ситуациите. Но... винаги казвам истинското си мнение. Независимо дали би довело до промяна или не. Така поне си казвам *Казх го, той/тя знае. Кой какво ще реши си е негова работа.*.

Човек прави грешки и плаща прескъпо за тях.
Какво повече да дъвчем темата.
Когато бягаме от нещо, то взема, че ни настига толкова неочаквано, тогава нещата просто се случват. Нямаш сили или просто не искаш да имаш такива.

кой пък филм гледа?
и кога стана такъв Тома Неверни?

ти говориш само за варианта семеен със свободен.
има го и варианта семеен/семеен. тогава как текат разсъжденията ти?
както и опцията свободен/свободен, но в крайна сметка без да се разделят, те не се и събират на 100%. що така?
а да не говорим за хората, които целенасочено търсят връзка със семеен, защото прекалено много ценят личното си пространство и харесват живота си такъв, какъвто е, за да градят пълноценна връзка. семейният пък няма да се разведе-жена/мъж, деца, утъпкано битие.....



Думи, думи и нищо повече

за нещастна любов. за такава, която ти взема много. такава, която цениш, макар да знаеш, че ти вреди. от мазохизма и лошите момчета тръгна цялата работа...

[линк]