Помагайте, хора, моля

Моят проблем е следния: от няколко години(може би 3) нещо се случва с мен. Не мога да посещавам кафета, заведения, места с много хора. Струва ми се че полудявам, защото все си представям какво би могло да се случи и се вкаменявам. Случвали са ми се ужасни неща. Веднъж бяхме на кафе сприятел и дойдоха други хора - негови познати. Аз отидох до тоалетната - искаше ми се там да си остана, но да не изляза, само не и да изляза, всички да видят, че минавам през кафето и да седна отново. Много е странно - понякога се случва при наистина съвсен обикновени ситуации - да речем, тръгнах на интервю за работа - едва не получих инфаркт, когато застанах пред управителя. Спшравих се някак, излязох и въпреки, че казаха, че ще ме вземат на работа - аз се заклех повече да не стъпвам там. Понякога така ми се разтупква сърцето, когато трябва да отида да се видя с личния си лекар. Много се притеснявам от себе си, защото не мога да водя норален живот. Не мога да почна работа, не мога да уча - нищо! Единствено, когато съм се затворила вкъщи ми е добре, но тогава идва момента, в който осъзнавам колко съм жалка и се мразя. И ако можех да отида до магазина бих си накупила много алкохол - че поне да заспя. И колкото и да разбирам, че повече не може да продължава така, как сама да се харевсвам, да си вярвам и така нататък - това хич не помага. Онези "факсове" идват толкова ненадейно и неочаквано, че промяната се извършва за секунда. Ако в единия момент се смея, в другия само едно се върти в главата ми: да избяган, да се нахна далеч оттук, да се скрия. А сърцето ми някой път просто ще изкочи. Движенията ми ставят някак неадекватни - не мога да говоря. Тогава цялата съм само мисъл за бягство. От какво?От кога? Не зная, да се махна, просто искам да се махна.И когато избягам после се мразя.
Моля ви помогнете ми да започна нормален живот и да разбера какво ми е всъщност?

Вечността и мига винаги мълчат.

И аз понякога съм така. Стискам да не пишкам, докато не изляза от кафето. Минаването пред погледите на всички, ужас!
но ,приеми,че не си център на вселенанат и на никого не му е до теб. Нико йне те гледа, нито пък те обсъжда. Същото е,когато кандидатстваш за работа. никой не харесва притеснените, изпотени хора.
съвета ми е да идеш на психиатър и да ти предпише лекарства. има такива, които премахват тези смущения. Когато започнеш да работиш или да учиш ще бъдеш доволна от себе си. Тогава няма да се смущаваш така.

Аз пък понякога деиствам като пълен непукист.

Един пример.

Имах курс по англииски и отивам до вратата на блока.
Там двама все едно излезнали от гангстерски филм.
С костюми за по няколко хиляди лева,вратовръзки.Борци,единият нисък същински Алкапоне,другият едър.
Не бях срещал досега такива мутри облечени така луксозно.
Те звъняха по звънеца,и си бяха настанили на входа,неспокоини.

Какво да правя се питах.От една страна страх да отида до вратата,и да се посбутам с тях,от друга ми проваляха часа по англииски.
За 5 секунди взех решението,отидох,звъннах,минах покраи озверелите борци.
Точно тогава ниският каза нещо на високият,тои влезна с мен и отиде на по-долният етаж по стълбите до една врата.

На вратата пишеше адвокат.Явно щяха да се разправят с някакъв адвокат.
Аз подминах и отидох до другият етаж с курса по англииски.

Наистина беше неразумна постъпка да звънна,да отворя вратата и влезна между тези професионални борци,наистина много богати и изтупани и гневни.
Но като съм тъп това направих.

Здравей !

Преди години на това състояние са му казвали Страхова невроза .Днес го наричат Паническо разстройство .Прочетете из форумите за него и вижте съвпадат ли сиптомите .

ОК, да речем е това. Но как се преодолява? На път съм да се затворя вкъщи и да не излизам никъде - по дяволите на 21 съм и се мразя, че съм такава. Тук мога да пиша защото зная че е анонимно, но никога няма да мога да ида в аптека да потърся лекарства или пък да ида на лекар. А колкото повече чета за хора с подобни проблени толкова повече се отчайвам и се стряскам, че никага няма да се оправя.

Вечността и мига винаги мълчат.

да направиш нещо щуро, непитично за теб, дори екстремно. Да промениш тотално начина си на живот или поне нещо важно от живота си. Шокова промяна може да те освести. Примерно си обръсни главата, обърни една 100 грамка ако се налага и така излез на улицата, иди на кафе или нещо подобно . Може да облечеш и много ексцентрични дрехи така че да няма шанс да не те забележат хората. Пробай, може да ти хареса

`Струва ми се че полудявам, защото все си представям какво би могло да се случи и се вкаменявам. Случвали са ми се ужасни неща. `
Добре, помисли си и ни кажи- кое е най-страшното, което може да ти се случи ? И сигурно в отговор ще си дадеш сметка,че наистина е ужасно за теб и си мислиш,че не можеш да го преживееш още веднъж, никога вече.Но ти се е случило веднъж, два или сто пъти и си го преживяла, не си умряла, нали.? Не е било краят на света. А това което наричаш ужасно - да, ужасно е, разбирам те за теб наистина е било ужасно да стоиш в онази тоалетна и да те е страх да се върнеш при другите. Помисли си и ни отговори- Защо не искаше да се върнеш при другите? Може би се страхуваше,че няма да те харесат,одобрят и няма да те приобщят към тяхната компания. И така да е , какво от това! Аз например се страхувах,че не ме харесат ,защото не съм добре облечена. Колко глупава съм била!
Има много други хора,които биха те рхаресали, ако те опознаят. Но трябва да ги потърсиш. На мен например си ми симпатична с твоята откровеност и смелост да разкажеш това тук.
Мисля си какво можеш да направиш. Ами например нямаш ли си някоя вярна дружка,която да знае за проблема ти и заедно да излизате и да ти придружител и на интервюта да ти е духовна подкрепа. Или просто някой на който да звъннеш от gsm-а в критичен за теб момент. Някой който да ти каже бодри думи. За мен такъв човек беше майка ми, после мъжът ми. Ако нямаш такъв човек,ти сама си давай кураж, но не се предавай. Късмет!

И ако можех да ида до най-близкия магазин да си купя алкохол...
Не ,не пий алкохол. Това е грешка,която може да бъде фатална. Алкохолът създава зависимост в организма. Прочети за това!По -добре си си сега така- със твоите страхове и страдания отколкото да станеш подвластна на алкохола. Аз така преди двайсет години за да избягам от себе си и от всичко, прибягнах до бензодиазепини Почти същото е, като алкохола. Дава ми измамно успокоение и илюзия,че нямаш проблеми..

Здравей, първо поздравления че вече три години успяваш да се справиш по един или друг начин с тези ситуации. Форумът е едно добро начало да опиташ да споделиш страховете и притесненията си.
Ако обаче решиш да работиш с проблема си е добре да помислиш консултация с психолог. Изрично наблягам на психолог не на психиатър че туку виж ти сложил диагноза и хапчета с които да те "оправи" макар и по пътека на здравна каса. Според това което ми разказваш мисля че не е сериозно, но трябва да му се обърне внимание щом те кара да се чувстваш зле. Нормална консултация при психолог струва около 20-30лв. за сесия. Ако започнете психотерапия това ще е един път седмично, което не е кой знае какъв разход. Там в процеса доста неща ще ти се изяснят, ще си отговориш на доста въпроси... Така че успех ти пожелавам. И внимавай че има много шарлатани. Винаги изисквай дипломи за завършено образование по психология и сетрификат за преминато обучение по психитерапия, което трае минимум 6-7г.

Пробвай всичко което ще те посъветват хорат от форума , става дума за различни стратегии. Ако не стане, наистина ще трябва да потърсиш психотерапевт. Аз познавам такъв и той е помогнал на много от този форум , но наистина струва пари. Лекарства в случая не помагат, те само хронифицират състоянието .

Познавам хора с подобни на твоите проблеми, които се справят сами, без лекарства и лекари. `Справят` май не е точната дума, по-точно намират начин да живеят с проблема си. Ти си носиш предразположение към страхове, както всеки човек има някакви предразположения и нагласи. Страховете не се лекуват. Или ги имаш или ги нямаш. Трябва да свикнеш с тях, да се приятелиш с тях, да се научиш да живееш с тях.
А какво лошо има в това да си стоиш в къщи! Тоест не да стоиш, а да работиш.Милиони хора работят от, в дома си. Аз също съм една от тях. Помисли за подобна алтернатива. Аз роботя в дома си . След като разбрах че единствено в дома си съм работоспособна, започнах да търся начини да работя това ,кето съм учила в дома ми. И след дълго лутане, проблеми и недоверие от страна на хората, най-накрая пробих. Е ,не печеля, просто си изкарвам хляба. И сега не бих заменила уюта на дома си и с най-луксозния офис.

" Примерно си обръсни главата, обърни една 100 грамка ако се налага и така излез на улицата, иди на кафе или нещо подобно"

Неееееееееееееееееееее.

Според наи-новите изследвания в Великобритания алкохолизма при младите жени се увеличава лавинообразно.

Поради именно тези депресии жените пият много и 50% от тях след пиянският запои не помнят какво се е случило на сутринта.

Стават егати проститутките.
Само с пиене не прекаляваи.

е това за алкохола го казах в случай че я е срам да се покаже на улицата скин хед, за смелост де се вика. Иначе не го препоръчвам разбира се

Здравей аз сьщо страдам от ПР .Пробвала сьм всичко без психоаналитик .След пьрвите пристапи взех да се обличам неглиже това поли прилепнали панталони вьн от гардероба но това не помогна.Бях на невролог лекарства свалих 8 кг.Стигнах до там че с дни не сьм излизала от дома сега се пробвам но само се разхождам и имам напредьк на двапьти влизам да пазарувам сама.ИЗЛИЗАЙ с близак човек на който имаш доверие когато пристапите идват постараи се да правиш нещо. Е незнам дали ти бях полезна пожелавам ти успех.

Здравей, първо поздравления че вече три години успяваш да се справиш по един или друг начин с тези ситуации.
Поздравления и от мен. Ти си направила вече първата крачка към твоето лечение като си признала проблема пред самата себе си, сега го признаваш и пред хората. Направила си и третата крачка, като си даваш сметка,че не можеш да контролираш действията си. А всъщност можеш ли! Ето като казваш,че са те приели на работа , а ти не искаш да отидеш, в крайна сметка надделя ли в теб разумът? Отиде ли на тази работа или се сви от страх и си остана в къщи ?Не се предавай. Има изход. И никакво пиене на алкохол, чуваш ли!

Как може да има толкова нещастни хора

Между другото,този клуб е единственият, където не нападат хората, които са решили да споделят нещо. Браво

Има моменти, в които съм абсолютно по същия начин. Отвратително е. Не мога да ти помогна, само да знаеш, че не си сама

Lele, заклевам се аз съм същата, с разликата че се боря със това противопоставяйки му се. Особено в превозни средства ми е най-мъка. Ако някой види, на 'едно иначе добре изглеждащо момиче' побъркания поглед в трамвая, да знае че съм аз.

Lay back for me
The three of us in circus and in liberty
It’s been too long..

Прочети темата за паническо разстройство

Освен паниката ми се струва, че си развила и агорафобия.....р но не се стряскай те вървят ръка за ръка.....Ако имаш въпроси пиши ми!