А за късното бащинство?

Темата ми е във връзка с тази за късното майчинство съм, ама от друг аспект. Пуснах я при разведените, обаче там един черноглед чикиджия ми я оспами, а за мен е важно да бъде коментирана.
На мен ми се случва обратното. От едно известно време мъжът ми пуска упорито някакви коментари за детенце - момиченце. Като вървим по улиците все си харесва някоя кукла на 1-2 годинки и ме навива да я откраднем.
В петък ми каза в прав текст, че му се иска да си осиновим едно момиченце. Щял той да я гледа и да си работи вкъщи. "Ти ще си ходиш на работа, знам как се невротизираш като стоиш вкъщи", обясни ми той.
Аз съм категорична, че няма да стане това. Той все пак е на 55 години. Това дете ще иска подкрепа поне до 25-ата си година. И от кого - от мен, естествено. Не знам дали ще мога, и аз не съм първа младост.
От друга страна съм убедена, че ще гледа детето като майка, защото съм го виждала как се отнася със сина ми. Пък и втората му бивша жена ми е казвала как навремето се е връщал от работа през обедната почивка, за да пере пелените на бебето им. Изобщо не е от бащите, които са фигуранти, а взема повече от половината от грижите по едно дете.
Притеснява ме възрастта и прахосничеството на финансите. А това не е малко. Иначе аз съм си навита за деца, независимо от 43-те ми години/след 20 дни, дори 44/. Не смятам, за голяма загуба, че ще си разваля рахатлъка. Дори не мога да разбера егоизма на някои закостенели стари моми и момци, които считат не само, че децата са голяма набутка, но и съжителството с друг човек.

На върха на копието!

Бе изчетох темата иттатък, барабар с отговорите по нея и не знам какво да ти кажа.
От една страна искате момиченце, което е плюс - те по-рано стават самостоятелни, не е необходимо до 25 год. да ги дондуркаш, ама.....все пак, след време тя на 15, той на 70... От друга страна пък, за теб съм сигурна, че ще се справиш.
За широките му пръсти, нали писа се е направил предпоследен опит да се стегне? Току-виж едно момиченце малко му повлияло благодатно и в тази насока.


Знай, на света е само една....

Няма значение на колко години е човек, обичта към децата няма възраст. Все пак ако искаш да родиш избери добра клиника. Ако не бяха лекарите и аз нямаше да имам моите.

Няма възраст за любовта. Ако някой я има, а друг се нуждае от нея, просто е престъпление да не се даде. Така мисля.
Та, исках да кажа: Осиновете си детенце! А според мен можете още и да си родите.

в клуба на разведените:
с риск да 4уя какво ли не по мой адрес Ще ви кажа 4е родих дъЩеря си когато мъжа ми беШе на 59. Той е прекрасен баЩа и има намерение да живее "ве4но" оЩе пове4е 4е се подмлади с 20 години от баЩинството.
Според мен проблеми няма.

баща ми е на 53 години. /рано ме е "родил"/
занимава се с доста разнородни дейности - от наука през строителство до .... шофьорлък /да ми е здрав като пън/.

трябва да ти кажа, че ако твоят мъж поне малко "младее" - т.е. организмът му е "живичък", хич не му мисли. считай, че по-мил и грижовен баща няма да има.

свекър ми от друга страна гони 70-така. адски запазен - според мен, да е жив и здрав, спокойно ще доживее над 95 - без майтап

лудостта помага

абе много може да се пише по темата, но сега се сещам кое според мен е най- важното:

тази твоя щерка ще има най-прекрасния баща на света. Той ще и "даде" толкова много безценни проекции да ги наречем, че .................

нима това не е най-важното

и контрапункта - какво може да даде 20 и няколко годишен хлапак на детето си на фона на 55 годишния

30 и няколко годишните около нас които станха бащи също не бих казала, че излязли от детинството си........

Благодаря за насърченията. Моят мъж също е млад по душа, пък и по други данни.
Безпокоя се единствено заради широките му пръсти и дали ще издържа аз самата на още едно дете.

На върха на копието!

Щом имате желание....защо не?Незнам какви други деца имате поотделно или заедно,но и това не би било пречка на едно нахъсано семейство да има още.Аз лично се възпирам отдавна,но си имам причини...очаквам изненади от вече семейната ми дъщеря и някак биха ми дошли в повече дете и внуче