Планираните деца

Провокирана от тема в друг клуб ви питам - колко от вас са си планирали децата? И, ако случайно забременеят "непланирано"ще си оставят ли детето/непланираното/ в дом за сираци или пък, ще го дадат ли на гей двойка?

При мен едното е планирано, а другото- не. Приемам да направиш аборт, но не и да си оставиш детето в дом. Няма как да го нося девет месеца и да го оставя, след като съм го чула да проплаче. Донякъде приемам и да го дадеш за осиновяване на конкретни хора, които знаеш, че ще го гледат добре, но не и да го хвърлиш с неясната надежда, че може би някой някога ще го погледне.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Аз точно като теб - с едно по план...и едно хич даже изобщо

Няма такъв филм с оставяне в дом!!!
Не оправдавам никой за подобна постъпка!!

нашто го планирахме момче, а то излезе момиче

все пак метода по който го планирахме дава 80% вероятност...

Непланирано, от първа интимна среща и аз против аборта - ей ме на! зорлем женена заради едното отроче. И ден не съм съжалявала за това, човек не знае откъде ще му излезе късмета.

голямото планирано
рекох: "хайде да си направим бебе"

второто самО
щот таткото ме пазеше
сигур е викал: "па`Й сееееее", ама откъде да чуя, нали таквозто, в несвяст

ами моите деца ще са планирани. в смисъл - че вече сме ги планирали и работим по въпроса. но нещо не ни се получава. което ми е голяма драма, но засега не смятам да се шашкам.

непланирано забременямане на мен никога, ама никога не може да ми се случи. не ми се е случвало и няма как да стане. освен това аз уважавам щенията на другата страна. не мога ако не съм сигурна в това, кво иска отсрещната страна, ей така да го предложа, разчитайки че това ще ме вдигне в класациите. селско, твърде селско.

kayleigh

За съжаление не са малко семействата,които разчитат тъкмо на "непланираните" и впоследствие изоставени деца.Просто по една или друга причина не могат да имат свои.
Което не означава,че "непланиранираните" трябва да бъдат изоставяни.
Но някои все пак го правят.

ЗАЩО?

Имаше нещо за "плановете на мишките и хората"... Абе, всичките ли компютърджии си мислите, че математиката може да помогне в тези неща? Не си единственият с такива планове, искам да кажа.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

И двете ми девойки са непланирани - при първата "знаех" (т.е. цели глутници пИчи доктори и най-вече докторИци ме бяха уверили в това), че съм стерилна и че никога няма да мога да забременея и да имам деца. И аз, като една ми ти кокошчица с почти американско пълнолетие... взех, че повярвах! В тази връзка здраво го ударихме с любимия през просото - хем от няколко месеца младоженци и от малко повече - пресноЕбци ! И така благо-благо и харабийската си го спретнахме чавето - да ни е живо и здраво!

Втората мома Убава също не сме я правили баш нарочно и по план. Дойдоха ни на гости едни семейни дружове, с двумесечната си бебка, спяща в детско столЕнце-кошлЕнце... и ни подкачиха - айде бе, вие сте на ред: няма ли да се отчетете? Е, отчетохме се подобаващо - върху "любовното" кечЕ, задигнато от Студентски град! Резултатът щъка бодро вече близо осем години, да ни е жива и здрава и тя!

За протокола: не съм използвала дечинята за "връзване" на нито един от двамата значими в живота ми мъжове... и разкошни бащи на принцесите.

По въпроса с оставянето в сирашки дом: аборт бих направила (и съм), детето си в дом не бих оставила.

Планирахме сина ни. Дотолкова, че знаех кога точно е заченат. Не, не бих го оставила в дом, нито бих го дала на гей-двойка, при цялата ми толерантност.

Люпя семки на седмото небе.

Не бих оставила дете в дом. Но бих си взела дете от там. Независимо дали ще имам собствени - щот както се разбрахме това е Божа воля - твърдо съм решила, че поне едно ще ми е осиновено.

То и аз бях твърдо решила, ама нали детето трябва да е желано и от двамата си родители, пък мъжът ми като рече не, та не. Ако не съм можела да родя аз, можело, ама...

Люпя семки на седмото небе.

Мойто мъж ми е обещал, че независимо дали успея да родя или не - поне едно ще е осиновено. Искаме голямо семейство, но нямаме много време да го заформим по каналният ред. Пък и честно казано и двамата не страдаме от скрупули, че е толкова важна кръвта, която не ставала на вода. Важно е как се гледа и възпитава детето. Ама това скромни лични мнения де ...не го проповядвам за правилно ..../това го пиша специално...за хората които не биха ме разбрали /

не съм планирала нищо , но си знам че махна ли спиралата и бебето е готово-две деца имам живи и здрави и не си правя експерименти , защото съм от тия дето могат да раждат до безкрай.
Аборта е правото на жената.
Да си оставя детето родено , и в дом- аз не съм способна, такава счупена душа нямам и слава богу!
Да отглеждам чужди деца било то осиновени или не-способна съм и бих го правила

И аз така - духнеше ли откъм казармите ... В минало време, щот вече казарми няма.

Люпя семки на седмото небе.

Мда, планирам го вече.
Не, разбира се, че няма да го оставя - на никого няма да го дам, а ще си го гледам, дори и да съм самотна майка.

Дъра - бъра...100...чадъра

стискам палци