Навършвам 38

22 отговора 0 прегледа
#1

Навършвам 38

След седмица ставам на 38 и нещо ме обхващат мрачни мисли...от няколко години насам шефовете ми са все по- малки от мене..може би е суета, но преди 38-та нещо яко се депресирах. Всяка възраст е хубава, когато положението ти отговаря на възрастта...и тъпо ми става нещо. В компанията, в която работех до скоро..и то се скъсвах..бях превърнала работата си в живот...по 16 часа близо на ден, без да преувеличавам много :), показваха, че ме ценят и тъкмо да получа позиция...стана сечено...смених компанията преди 3 месеца, но пък ще взема да навърша 38 и изведнъж нещо , ама яко ме сви под лъжичката..имам и първокласник, който ми е голяма грижа...ама пусто му...ако навършвах 30 нямаше да се коря така....
Вие, връстници?

Отговор
в отговор на Kareta #2

Мъката ти е

че не стана шеф - а годинките си вървят ли ???


Отговор
в отговор на jamie #3

Re: Мъката ти е

С прости думи - може и така да се каже...за сега..

Отговор
в отговор на Kareta #4

Re: Навършвам 38

Ако навършваше 30 нямаше да имаш първокласник. Какво значение има кой какво работи? Я дай една усмивка.

Отговор
в отговор на *Paл* #5

Re: Навършвам 38

Ето, Рал
Благодаря!

Отговор
в отговор на Kareta #6

Ти самата

какво направи за да си шеф ?
Или разчиташ само на стаж ?
Смяташ ли че ти се полага ?
Смяташ ли че имаш нужната квалификация, нагласа, данни - и че не си оценена ?


Отговор
в отговор на jamie #7

Re: Ти самата

Работех по 16 часа на ден ..доста време...
Имам нужната квалификация...
данни..де да знам..явно не :)

Свинята, ще познаеш по мечтата!
Отговор
в отговор на Kareta #8

16 часа не са причина.

Квалификация за шеф ?
Или квалификация за текущата (предполагам изпълнителска) длъжност ?

В темата си писала че а-ха и да те повишат, не ти ли правиха ревю на квалифрикацията - дали ставаш или не за длъжността ?

Искам да разбера дали разчиташ на стажа или на уменията.


Отговор
в отговор на Kareta #9

Re: Навършвам 38

Годинките си вървят, но няма как да ги върнеш. Примири се с приридата , а за шефското място не се коси...просто не е било за теб....Сега продължавай гордо нопред, защото с годините идва и мъдростта и детето ти е в добри ръце....Ще се гордее с теб

Отговор
в отговор на Kareta #10

Re: Навършвам 38

Спокойно, сега започваш да живееш

Отговор
в отговор на Kareta #11

Re: Навършвам 38

Да ти е ЧЕСТИТ И МИЛ РОБДЕНИЯ ДЕН ПРИЯТЕЛКО,а това че се чустваш несигорна на твоята младолика жъзраст не е проблем който да те разочарова,а напротив трябва да ТЕ РАДВА че със израстване в годините ти същевремено трябва и да помъдряваш защото с мъдроста житейска никога не е скучно А ТВЪРДЕ МНОГО ПРИЯТНО ИСТИНСКО ДОСТОВЕРНО и ако желаеш ПРИЯТЕЛКО МИ ИСТИНСКИ СЪРЦАТА ДА ГОВОРИМ СИ ОЩЕ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРОБЛЕМ ЖИТЕЙСКИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ ПО НАЙ-ДОБРИЯ МУ НАЧИН ЗА Човека МУ ела в скаЙПА МИ дйпете21 и още веднъж "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ПРИЯТЕЛКО ИСТИНСКА МИ"

Отговор
в отговор на Kareta #12

Re: Навършвам 38



Не мога напълно да ти вляза в положението, защото съм едва на 37 и половина, но мрачничко звучиш...

Честит Рожден Ден предварително, и леко ти напомням, че ако отдаваш разни неща на това, че си на 38, самоукорът ти ще се задълбочава, и все повече неща ще ти изглеждат причинени от възрастта. Работата, първокласникът и всички други предизвикателства са най-трудното и най-интересното за момента и на 28, и на 38, и на 58!

Давай напред! И да почерпиш на ЧРД-то!



Отговор
в отговор на Kareta #13

Re: Навършвам 38

Привет!
Малко късно се включвам, но сигурно още ще се брои за отговор .
Мисля, че те разбирам. Хвърлила си много усилия на едно място, където си се чувствала пълноценна и изпълнена с надежди. В последствие идва промяната- никак не е приятна в твоя случай. Ново място, колеги, маниери, създаване на кръгове от приятели, "неприятни" и т.н. И ако трябва да сме откровени, което си мисля, че повече спестиха тук поради една или друга причина (най-често причината е, че при тях всичко е ОК, което е хубаво де) 38 наистина е възраст, която предполага вече някаква стабилност и праволинейна ориентация- т.е. за принципът -"проба-грешка" няма много място, а и време. И всичко това на фона на "младите", които ВЕЧЕ са шефове, нали.
Пиша всичко това, защото горе долу и аз го минах тази година. Е, стажът ми беше по-малък от твоя, но колежките ми бяха страхотни. Заради тях ми беше трудно да напусна, но... И не под лъжичката, ами светът ми се видя огромен, без място за мен.
На 20-25 нямаше да коря така .
Обаче знам, че "...Нещо ме чака някъде, чака мен, само мен..." както се пееше в една песен и аз не преставам да го търся.
Пътят нещо много криволичи....
От мен: Не възрастта е проблема! Не мисли и първокласника като грижа (ние пък сме 2-ри клас )! Човек трудно може да се примири с неудовлетвореността от работата, която има! Ставаме роботи и губим идентичността си! Е, не всеки може да стане художник, но и чиновник да си- важното е да заспиваш спокоен и да не отиваш с "тежест" на работа.
Аз- още работя по въпроса!

Така че, не се отказвай от силите и възможностите, които имаш! Не на това място, не тези хора, не тази година, НО ще си доволна от себе си един ден!

П.П. А ако "ми потънат гемиите" - си мисля,че в къщи ме чакат любими хора, които каквато и да съм ще ме обичат (и се надявам, че това ще е така) и си лепвам една "безумна" усмивка!
Тооо, всеки може да заплаче като го боли

Погледнах слънцето и се усмихнах......и то ме гледаше!
Отговор
в отговор на Meceчинa #14

Re: Навършвам 38

Месечина,
Малко късничко, верно, но по- добре късно, нали...отколкото...
Много добре ми подейства отговора ти..а и на Коледа го видях!
Дано от добро не се отървеш!
Сполай ти!

Свинята, ще познаеш по мечтата!
Отговор
в отговор на Kareta #15

Re: Навършвам 39

Аз тази година навършвам 39.Е и?Да взема да се гръмна?:-)))
Това да си шеф,не мисля ,че е най доброто,много вее по тези места,понякога дори прекалено.По добре да си добър и търсен специалист,отколкото шеф:-)

Редактирано от esprit на

Отговор
в отговор на esprit #16

Re: Навършвам 39

Аз пък мисля, че е добре да си шеф..на себе си :)
Или както казва баща ми, да ми е жив и здрав, "часовник на ръката и шеф на главата не мога да търпя" ;)

Моите отговори на Вашите търсения
Отговор
в отговор на Day #17

Re: Навършвам 39

Ами аз тази година ставам на 32 и от 9г съм шеф на себе си Чуствам се превъзходно. Ходенето от 8:00 до 17:00 "на работа" ми се струва пагубно за всеки организъм :)

Отговор
в отговор на M6O #18

Re: Навършвам 39

Шеф на себе си няма нищо общо със шеф на много хора.

Отговор
в отговор на Kareta #19

Re: Навършвам 38

Когато се затварят врати, се отварят порти. Имаш възможността и свободата да се реализираш на ново място и в нов сектор.
Аз съм от началото на месеца съкратена и докато бях на работа не виждах възможностите така, както сега като се оглеждам за нещо ново. Има възможност да съм си сама шеф и ще драпам да стане.

Честит ви Трифон Зарезан, Св. Валентин или просто на здраве ако не празнувате нито едно от двете.

Отговор
в отговор на esprit #20

Re: Навършвам 39

Съвсем вярно. Най-добре е равноправни партньори... така хем не се самозабравяш хем има на кого да разчиташ.

Има ли влюбени тук?





Отговор