АЗ ПИХ...

След абсолютна трезвост 2 години и половина пих...

Не съм влизала във форума редовно, не съм чела темите отдавна...
просто пих 3 пъти по малко през ноември. Днес ми дойде в повече

Благодаря ти Еми, за дето намери смелост да го споделиш с нас!

Винаги си добре дошла при нас, аз съм с тебе.Знаеш че можеш.

В първия момент не повярвах на очите си, после изтръпнах. Няма значение.
Станалото станало.
Пила си четири пъти. Пети път НЕ ТРЯБВА ДА ИМА.
Сега е моментът да се спреш и хубаво, че го каза тук.
Каквото и да ти кажа, ти си го знаеш.
Знаеш колко напред отиде без алкохола за две години и половина. Знаеш, че ще се върнеш в ада, ако не се спреш сега.
Така е трябвало да стане и дано в крайна сметка и това е за добро.

Като прочетох поста ти, отидох оттатък изпуших една цигара и си спомних разни неща за теб. Спомних си и как веднъж вървяхме с теб и Джирасол по Мария Луиза и се смеехме за разни работи.

Еми, спри се! Мамичката му и алкохол. За какво ти е. Какво ти даде като пи тези четири пъти през ноември. Не вярвам да си забравила какво ти беше взел в годините преди последните две и половина.
Ако си позабравила, прочети старите си постове.

Здравей Еми,
незнам какво да кажа.Чест ти прави смелостта наистина.Твоите постове и всичко което си направила тук и в сайта на АА толкова много ми помогтаха когато спирах,че нямам думи.Просто приеми едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!
И сега...Просто се върни.Почни от начало.Падаме,ставаме и това е.Ставай и тръгвай наново.Можеш и ти го знаеш.Всички тук сме с теб и всеки би те разбрал и те разбира.Сигурна съм.

Здравей,Еми.
Наистина ми е познато това чувство,след по-дълго време без алкохол...
Вярно е,че при мен беше "само" след година и две седмици,но слава Богу,някак си се изправих и сега с АА съм трезвен, днес и сега.
Добре дошла при нас,Еми.

Бог ни обича,Еми.
Бъди здрава и трезвена.


Бъди себе си.

Не че не го знаеш...

[линк]

Еми, липсваше ми.
Добре дошла ти казвам с голямо съжаление.


usmihnise.com

Надявам се да не си забравила, че всичко взето заедно работи за добре. Тъй че не мисля да си изгубила нещо. Всъщност от всичко туй печелиш, и ще ти бъда благодарен ако споделиш своя опит с нас!

Еми, не си единствена,която прави пробив сред години трезвост. Майната му, станалото - стнанало. Сега можеш да продължиш по пътя си, приеми го просто като опит. Виж само колко бързо си се върналана към "повече". Направо настръхвам, като се сетя за себе си, как след пет години без алкохол се докарах до ада. Моля те, не се предавай. Стискам ти палци. И да, както те посъветва Некой, прочети си старите постове, виж какво ти отнел алкохола и погледни добре, какво имаш сега. Виж и плановете, които имаш за бъдещето. Ако спреш сега, точно сега, можеш да ги осъществиш. Всички, до един. Обичам те.

Усмихни се, има изход!

"Станалото станало.
Пила си четири пъти. Пети път НЕ ТРЯБВА ДА ИМА. "

Здрасти Nekoi,
Пих 4 пъти за 1 месец. Първия път бях на сватба. Цяла вечер пред мен имаше чаша с 50 гр. ракия. С нея казвах наздраве без да пия 1 час. После отпих 1 малка глътка. Не ми стана нищо - нито хубаво нито лошо. Все едно не я бях глътнала тази първа глътчица. И така в продължение на 6 часа изпих 50 гр. ракия с много вода и кока кола. Не се изкуших да мина на вино или бира с вечерята. Експериментът мина добре. Трезва бях, а пък не се налагаше да казвам, че не пия въобще. Така се случи на тази сватба. На следващия ден си продължих по старому, игнорирах тази чаша от съзнанието си и не си помислях да почна да пия.
След 10 дни си изкълчих кракът много лошо. Поду се, отече, много ме боля. Обостри се и стар здравословен проблем с дисковата ми херния, която си кротуваше 4 години... Сковах се на леглото и виех от болки. Страх, паника, безсилие, депресия...

После ще продължа, че в момента не съм сама и не мога да пиша.

Еми, добре дошла пак (казвам го без съжаление)!
Един срив може да ни бъде причина за дълготрайно и дълбоко отчаяние и самоизмъчване. А може да бъде добър и ефикасен урок - отправна точка към по-нататъшно, по-качествено възстановяване.
От теб зависи как ще го приемеш и как ще оползотвориш опита.
Аз съм сигурна, че си в състояние да избереш добре.

Банално е, но е истина (както всички банални твърдения): силата на човека не се определя от това, че той никога не пада, а от това, как умее да се изправи след падането. Знам, че имаш тази сила.

Еми, здравей пак,
ще прочета с интерес продължението на разказа ти. Не защото любопитствам, а защото това е жив и полезен опит на човек, когото познавам и за когото не ми е безразлично какво се случва с него.

А докато продължиш разказа си, ще припомня още нещо, което е известно.

"Пазете се от първата чаша", има такава глава в книгата "Живот в трезвеност" и тя е една от най-важните глави в тази книга.
Страшното на първата чаша не е толкова, че тя отключва веднага зависимостта на организма, колкото, че тя винаги води след себе си и втора чаша, след това трета, четвърта и т.н.

След две и половина години организмът ти е прочистен напълно от алкохол и на чисто физиологично ниво от 50 грама, изпити за 6 часа с много разредител, в него не се случва нищо кой знае какво.

Страшното обаче е, че първата чаша отключва вратата на алкохолното мислене. В главата почват да се въртят мисли от рода на "вече пих" и пада бариерата, която си градила 2 и половина години. После идва мисълта "пих една, нищо не ми стана, защо да не изпия още една" (Снощи разказах как след девет месеца ремисия изпих една чаша на сватбената ми вечер, не ми стана нищо и после повече от година пих "контролирано", като си въобразявах, че съм се излекувал.)

И след "пих вече една, защо да не изпия още една" винаги се намира повод (в случая изкълчен крак, дискова херния) за повторното пиене. Ако няма такъв реален повод, ние си го измисляме, защото болестта е заработила.
Дяволът потрива доволно ръце, че Еми е поддала и започва да те работи подло и търпеливо, докато не хлътнеш отново.
Дяволът никак не е тъп. След първата чаша, той не бърза, защото най-важното вече се е случило и той се старае да приспи бдителността и страховете ти, преди да ти поднесе втората, третата и т.н. чаши.
Той знае, че вече си паднала в капана на "вече пих" и знае, че нататък ще му бъде по-лесно.
Затова и втората и третата чаша, както и пълният срив могат да дойдат доста след първата чаша. Но неминуемо идват.

Доколкото се разбира от двата ти поста, ти бързо (за един месец и за четири пиенета) си вдигнала дозата.

Добрата новина е, че потърси помощ тук, преди да задълбаеш жестоко.
Както казва един приятел от АА в такива случаи "вадиш камъчето от обувката и продължаваш напред".
Е, от камъчето ще е останала рана и тя ще продължи да те наболява известно време.
Но тази болка е здравословна. Тя е преграда срещу коварните намерения на дявола алкохол да те направи отново своя робиня.

"Страшното на първата чаша не е толкова, че тя отключва веднага зависимостта на организма, колкото, че тя винаги води след себе си и втора чаша, след това трета, четвърта и т.н."

Явно така се получава... При мен не веднага. На другия ден след сватбата не се чувствах гузна. Все едно не бях пила. Чувствах се нормално, както всеки трезв ден, след 07.05.2006г. Нищо лошо не се случи. Не се напих, не съм направила нещо нередно. Отидох на работа и обичайното ми ежедневие продължи. Получих бонус за добре свършената ми работа през последните 6 месеца и планирах ремонт в нас. Не съм се почерпила за добрите пари, които заслужих. Похарчих ги за дограма, климатици, майстори и т.н. и в един момент се сринах с тоя крак... Хукнах по доктори, правих ЯМР на гръбнака, резултатите са зле, после лекарства, инжекции, физиотерапии – без ефект! И тогава дяволчето ми пошушна – „Айде Еми, знаеш как беше преди за да не те боли така... Водка ти трябва!” Слязох до магазина, видях някаква водка флирт с ябълка, не бях пила такава преди и си викам, ще я взема. 200 грама, какво толкова?! Със зелена ябълка. Няма да я изпия наведнъж, може би само половината, останалото ще излея. Само да мога да заспя.... И после я изпих цялата с 1.5 литра газирана напитка. Отпусна ме кракът... няма болка.. Заспах към полунощ. На сутринта станах без проблем. Закусих, чувстах се добре. Размислих се, че пих. Сама, скришом от дъщеря ми. Тя не ме усети. Защо?! Явно не ми личи на 200 гр. Ами тогава значи чат-пат мога ди си пия контролирано? Нищо лошо не правя, нали?! И в този ред на мисли взех че се обадих на онова бившо гадже - алкохолик, с което се разделих когато спрях да пия... Следобяд той дойде да ми помогне за ремонта. Беше трезвен. Разчисти у нас, вдигна старите прозорци на тавана, бая се поизпоти... и вечерта ме попита дали да вземе нещо за пиене. Аз казах - Ми не знам, както искаш. Той излезе и се върна с 500 гр. водка и безалкохолно. И пихме заедно. Дъщеря ми беше с нас. Пред нея се правех, че пия само ябълка, но тя ме усети този път. Беше ми забавно, смяхме се, говорихме си най-приятелски... Не знам, все по-объркана се чувствам. След като не се напивам, значи мога да контролирам?! За Бога, себе си ли лъжа? Сега контролирам, но все ще дойде някой ден, когато няма да мога да спра!

Ще пиша по-късно.

Не знам, все по-объркана се чувствам. След като не се напивам, значи мога да контролирам?! За Бога, себе си ли лъжа? Сега контролирам, но все ще дойде някой ден, когато няма да мога да спра
Еми, ТИ знаеш отговора... Вслушай се в това тихо глас3е в теб, което ти го нашепва, непрестанно.. То те накара да пишеш тук, да извикаш за помощ..Само погледни сама, направи сухата математи4еска смета, колко ПЪТИ си увели4авала коли4еството на алкохола при всяко следвашщо посягане???? 50 гр , 1 ия път, 200 гр 2ия.. Зна4и 4 пъти!!!!Бързо нали??? КОГА ще стигмеш до 1200 гр??? 1600??? Въпрос на време. Ве4е си пила и пред дъщеря си.. Още една бариера е паднала. Послушай тихото глас4е на Силата, не се оставяй на съблазителното и измамно красиво убеждаване на болестта.

Единствената болест, която ти казва . ТИ НЕ СИ БОЛЕН!!!!


НЕ Е ВАЖНО ОТКЪДЕ ИДВАМЕ; ВАЖНО Е НАКЪДЕ ВЪРВИМ

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки висчко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

И нека сърцата ни да са отворени за Силата!

Явно не ми личи на 200 гр. Ами тогава значи чат-пат мога ди си пия контролирано? Нищо лошо не правя, нали?

На пръв поглед е удивително как човек, минал през твоите алкохолни страдания, може да разсъждава така.
Но всъщност няма нищо чудно, точно това е болестта. При нея интелигентността не върши кой знае каква работа, рационализирането води до самозаблуди.

Сто на сто сега не малко от нас сега ще си кажат. Ето го резултатът от отделянето от АА. Признавам, че снощи и на мен ми мина тази мисъл през главата.

Само че познавам доста хора, които получиха спасението си в АА, после се отделиха от него, но не се пробиват. Но те, макар и да не идват на сбирки, не забравят за алкохолизма си.
Струва ми се, че при теб проблемът е дошъл не толкова от откъсването ти от АА, колкото от твоята постановка "живея нов живот, забравям стария, не мисля за него, на мисля за алкохолизма си, скъсвам с миналото, аз съм нов човек".

Всъщност откъде е дошъл проблемът не е толкова важно.
Важно е от тук нататък какво правиш с идеята си, че
Явно не ми личи на 200 гр. Ами тогава значи чат-пат мога ди си пия контролирано? Нищо лошо не правя, нали?

Гласовете на зависимостта в теб не се изразяват само в желанието да пиеш. Те обикновено могат да бъдат много изтънчени и перфидни понякога. Както казва Джек Тримпи:

"Това е всяка мисъл, образ и усещане, поддържащи употребата на алкохол по всяко време, където и да било, когато и да било."

Има цял практически курс за това.

Спрях да пия след близо 33 дни постоянно пиене,като накрая беше Чудо,че оживях.Пих "Ривотрил" четири дни и на петия ден,в жестока абстиненция тръгнах на работа,защото имаше реална опасност да я загубя.След този четвърти ден не съм пил никакви лекарства,променящи съзнанието до днес.Когато почнах да пия, въобще не ми дойде наум за тази една година,която щеше да си отлети в нищото.Не се сетих за задълженията си към банки,майка,деца,към Анонимни Алкохолици.Когато го направих, въобще нищо вече не ме итересуваше,а единствено да си подсигуря достатъчно алкохол,без да мисля въобще за спирането му.
На чевтрътия ден след запоя отидох на пъвата си АА сбирка в града ни,въпреки,че тогава мразех най-много своите събратя и както винаги търсех вината за това в тях.
Сега като се върна назад,може би точно това,че отидох на АА сбирка тогава-едва стоящ на краката си, ме опази жив и трезвен до сега.
Не ми беше лесно да се изправя,но все пак исках да живея,защото вече знаех,че мога без алкохол и виждах по себе си и моите приятели резултатите от работата по програмата на АА.Знаех,че има Сила,която ми помогна да бъда трезвен,но аз се подиграх с Нея.Но Бог съществува и това,което се случи с мен го доказва.
Той ни обича,Еми и желае да бъдем Свободни-от Алкохол и без Алкохол.

Благодаря ти,че ми припомни за моя последен запой и дано не го забравям.
Бъди здрава и трезвена,Еми.

Бъди себе си.

Eми, мила,
никой не го е казвал по-добре от теб самата, затова не виждам смисъл да ти пиша неща, които съм научила от теб.
Аз съм трезва вече година и 8 месеца благодарение И на теб, която дълги месеци ми беше пример в трезвеенето.
В началото ако някой се сриваше, го молех да спре и да се стегне, защото почне ли да пада ще повлече и нас, дето пъплим след него по склона.
Сега си мисля, че вече мога да се вкопча в скалата под мен и само да наблюдавам как пада някой по-отгоре, но не ме повлича.
Имам въже (с твоя помощ го плетохме) на кръста си вече и мога да го хвърля на всеки, който е в беда и поиска.
Върни се Еми.
Нека да направим заедно този преговор.
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

Моята руска приятелка се срина инцидентно само за една нощ след 4 години трезвост. После както бе споменато тук, извади камъчето от обувката и продължи напред. Не беше леко, но го направи. Разгледай, ако искаш. Ако трябва ще ти преведа каквото не разбираш.
[линк]

Еми като про4етох ми потекоха салзи.Помня как се боресе и се радвасе.Помослих :ама тя е толкова умна как се подлагала така?Сега разбрах това е тя болеста.Наистина е опасна.Няма нисто обсто с диабет е астма.4акаме те вси4ки тук и те оби4аме