съвет или помощ

Здравейте, сигурно са ви омръзнали семейните драми и трагедии, но няма към кого да са обърна....
Чувствам се ужасно изморена от ревността на съпруга ми. Без негово позволение нямам право на никакъв личен живот - приятелки, гледане на филми, за чат да не говорим. Самочувствието ми е сринато до минимум, а това се отразява зле на професията ми и прави впечатление на колегите ми. В същото време той ходи където се иска, прибира се, когато си иска...обича да си попийва и загубва представа за реалността. Нямам му доверие на път за в къщи кого ще срещне и кога ще се върне. Напоследък все скандали, от които и аз се изморявам.Искам спокойствие и опора. Дъщеря ми вече не живее с нас, но синът ни има нужда от него като баща - на 14 години е. И той е един, такъв свит, без увереност и способност да се опълчва на съучениците си.
Ще се радвам на вашите коментари, съвети....

........това е гадно ...ама сигурно си има причина, трябва да седнете и да се разберете, като едно семейство какво сте си

всичко е в ръцете ми .......мамка му

За мен ситуацията няма нужда от коментар, ако това е ежедневие не мисля, че бащата е добър пример за сина си. Дори по скоро би му навредил емоционално, вместо да му е полезен като баща. Това разбира се е непрофесионално мнение. Но разказоно така - просто не мога да ти дам съвет - той си идва от самосебе си....

Ами такъв мъж заклужава да му изневеряваш!!!Ти всяка вечер си под напрежение дали ще се прибере трезвен,защото ако срещне някой като него и ще се запият.А като се прибере ще мърмори и ще ке заяжда и ще ти обсни,че той пие от мъка,щото ти ходиш по чужди

опитвам да разговарям....не се получава....Гадното е, че започна още от самото начало на брака ни. Бях много наивна да си мисля, че с децата нещата ще се променят, родителите ми не ме подкрепиха.... и сега си чукам главата.....

Някаква натраплива маниакална депресия беше термина, не съм сигурен. Има мнага материали из нет-а.

Няма лечение. Засега. Отскоро са се захванали да търсят лекарство.

Тъъъй, бил съм в твоето състояние, много добре знам какво е. Какво бих направил тогава, ама със сегашния си акъл??? Даста съм мислил по този въпрос, почти нищо не съм измислил, вероятно няма и да измисля.

Как точно започва да се заяжда с теб? С какви думи?

Да ти призная, страх ме, че и другият ще бъде като него, дори и по-лошо....Мнението ми за мъжете не е особено добро.......

Знам, че е битовизъм, но вече така ми са се объркали понятията.....съвсем пресен пример - сряда
Имам здравословни проблеми и вземах лекарства, от които здравето ми се влоши и започнах да ходя 3 пъти седмично на тренировки. Прибирам се към 20 часа. Прибрах се в къщи, започнах да цепя дърва, паля печка, събирам пране и пр. неща, вечеряхме със сина и тъй като бях изморена, не успях да измия чиниите. Седнах на компа. Той се прибра към22.30 и от вратата - можело да седя ня компа, сега с кого разговарям, а не съм могла да измия, как без него нищо нямало да е свършено, как за всичко само него чакаме и т.н. А той единствено пали печката.

честно не схващам, какви ще са подследствията, ако всъщност правиш, каквото си искаш. Ще мърмори, ще мърмори и ще спре. Така или иначе и сега нямаш спокойствие, ама поне да си наясно, защо е. Игнорираш го просто и това е. Просто се научи да "изключваш", когато те тормози вербално.

Carpe diem! Volente deo!

Много глупаво изказване! Като му изневери - какво, нима това ще й реши проблемите?

За мен работата е ясна. Аз отдавна да съм го наритала. Единствено би ме спряло, ако го обичам. Но такъв как да го обичаш... Всеки сам си решава.

Да го игнорирам.....до скоро нямах и приятелка. Сприятелих се с една жена, вдовица. Седим и си говорим и той дойде да ме намери и сяда при нас. Никога не съм си позволявала да ходя по заведенията, да го търся и да сядам на масата му, с приятелите му. Никога. Не знам как да му обясня, че както аз уважавам личното му пространство, така имам нужда и той да уважава моето. Все го избива на някакви подозрения....

"Чувствам се ужасно изморена от ревността на съпруга ми."
За мен това не е ревност. Все повече си мисля, че при подобни ситуации, това чувство е проява на нещо по-дълбоко, чувството за собственост. Аз имам къща, работа, кола, деца....жена, мъж. Човек започне ли да приема отсрещната страна, като част от пейзажа, като даденост сякаш другия му е длъжен се почва с подобни караници.
Какво да направиш? Ами за мен има два пътя - 1-вия да му угаждаш, 2-рия да се бориш.
Ако, тръгнеш по пътя на угаждането...сега ще си измиваш чинийте всяка вечер, утре ще ти направи скандал и за друго...и с това друго ще се съобразиш и така ще го карате във времето.
Чувството за собственост у него е нещото, което ако желаеш се налага да изкорениш. Той не е белият господар, който да ти казва как да живееш.
Свободата Санчо!
По кой път да поемеш ли? Ако си готова да потиснеш своето АЗ в живота и да трупаш сканадали, да живееш в страх от поредната грешка, която би допуснала тръгни по първия. Ако, имаш силата и думите се бори за АЗ-а в семейството, но трябва да готова да поемеш последствията.

Кое ме спира- ами проблема с жилището. Няма да успея с моята заплата да заплащам наем, ако се изнеса. Живеем под наем. А да се преместя в къщата на родителите - доста е далеч от училището на сина и парите пък за пътуването....някакъв омагьосан кръг и не виждам изход. А се чувствам толкова изморена...каквото и да правя, все го дразни. Свършвам си домакинската работа, седна да шия гоблен или да изгледам филм - защо шия, ами еди какво си, тези тъпи филми край няма.....и това в рамките на период от един - два часа. Толкова ми е свободното време....

като те е видял на маса в заведение - да седне при теб. Ти какво искаш да направи - да се обърне на другата страна ли?

Това твоето ми е до болка познато. Никога не си свършила това, което се очаква от тебе и се започва една кавга ей така от нищото, която нито можеш да прекратиш с игнориранре, нито можеш да се защитиш с обяснения, защото няма кой да те слуша, камо ли да проумее какво обясняваш. Колкото повече се стараеш, толкова повече ти придирят и като че ли изследват кога ще настъпи точката на пречупване. Това е някаква мания, за която няма лечение. Аз се разведох, защото пристъпите му щяха без време да ме уморят в прекия смисъл на думата. Вярвай ми, мога да ти разправям скучки, в които ако не участваш ще ти се видят смешни, но ако учавстваш са трагични.

хм
мамата си трака
аз се отървах от такова чудо,
ама трябва да си вътре, зада разбереш
за страничните е почти весело и като "истинска" любов

...........
баси любовта, д`ба
хм
кофти съвет, ама разкарвация му е майката
много кофти

Може би неправилно съм се изразила......Ако съм имала "неблагоразумието" да му кажа, че ще закъснея ,защото ще изляза на кафе с приятелката си, той идва нарочно в заведението, където сме и остава на масата. Не е влязъл случайно и най-случайно ни е засякъл..... Не зная как да го обясня...имам нужда да изляза с нея, да си побъбрим по женски, да си поклюкарстваме, да се пошматкаме по магазините....ей, така, по женски. Това ми се случва 3-4 пъти в месеца, защото свободното ми време е крайно ограничено.

п.п. ева съм, но тъй като е забранен достъпа в клуба за нерегистрирани, използвам тази регистрация

Да, положението е точно така, както го описваш.....

на всички , които споделиха опит и дадоха своята подкрепа.
Вашите мнения ми дават сили да продължа.

Въпреки, че празниците са далеч, желая на всички вас Новата година да сбъдне мечтите ви. Живи и здрави и вие, и любимите ви хора.

история ме заинтересува сериозно.
Моля те, продължи да пишеш след време как се развиват нещата по твоя казус - дали имя някакво подобрение или връзката се е разпаднала!
Имам чувството, че твоя случай далеч не е изолиран в този клуб..
И други жени четат...дано и други споделят!

Не искайте много, за да може да платите цената.