ХРАНАТА Е МОЯ ГРЯХ

Здравеите аз съм моми4е на 14 години и не съм от богато семеиство на ден ми дават по 1 лев . Нямам мн приятели и пове4ето от тях са ме изоставяли при одобен слу4аи докато бях малка ба6та ми бие6е мен и брат ми ( сега го замени е кре6тене ) маика ми не е мн в ред [сериозно го казвам] аз наскоро изживях и криза ако може така да се наре4е , в продължение на месец ( 22 април 28 маи ) исках да умра даже имам белези на рацете ,но не на вените и само 3 4 4овека знаят но никои не бе6е с мен тогава , а имам 4уството дори когато сам сред приятели 4е съм изли6на даже с брат ми не си говорим поне от 5 години а о6те живеем заедно.( написах това за да ви ориантирам малко)

Ето го и истинския проблем по прицип си ям нормално като всеки 4овек но от скоро не мога да се спра само се тъп4а без зна4ение какво ям така е може би от 2 месеца опитах да ям по малко не става опитах и да не ям не става а и нямам волята да се спра и за това ви моля да ми помогнете за6тото нз какво да правя моля ви кажете ми дали има такива групи за взаимопомощ или някакъв терапевт и колко 6те струва и някакви савети мн ви моля и извинете ако има такава тема или темата не е за тук и за правописа

Липсата на приятели обяснява прекаляването с храната. Не получаваш подкрепа, топлина, любов от близките си и се опитваш да компенсираш с храна, аналогично някои го правят с алкохол.
Важното е да осъзнаеш сама за себе си защо е така и да се контролираш. Психотерапевтите се занимават с такива случаи, но ще трябва доста да плащаш, а казваш, че не си в добро финансово състояние. Смятам, че на този етап можеш да се справиш и без професионална помощ. Само не започвай да се отчайваш, че си дебела и да повръщаш изяденото, тогава вече става страшно..

az imam priqteli no ne sa mn kum 10 ili nqkade tam ne 4e nqmam sawsem

"az imam priqteli no ne sa mn kum 10 ili nqkade tam ne 4e nqmam sawsem"

Ти хиперболизираш и преувеличаваш нещата,
въобще си прекалено малка и пълна с хормони за да си изградиш правилна преценка.

Порасни и тогава ще помъдрееш.

Не й трябва да помъдрява, а да спре да се тъпче с храна. Въобще..мислиш ли преди да пишеш?

по-скоро й тр качествена храна. кой знае с какво се тъпче и може да е гладна, защото не й достигат мн важни за тази възраст витамини, калции, аминокиселини и там каквото. тъй че ако вместо да се притеснява от количеството, се погрижи за качеството на храната нещата от само себе си ще се подредят. пилешко, риба, зеленчуци, плодове, млечни, яйца, мюсли и т.н. сега расте и си има нужда от повече енергия, може и спорт да включи и чувството за глад ще се отрегулира от само себе си.

а ако чувстваш, че имаш и психологически проблеми - споделяй повече с приятелите, колкото и да са те. :)



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Ако наистина "постоянно се тъпчеш", е възможно действително да започва хранително разстройство. Специализирани терапии има, но за съжаление, за безплатни такива не съм чувала.

Можеш ли да уточниш каква храна като вид и количество разбираш под "тъпча се"? Срещала съм момичета с хиперфагия и такива с анорексия, които с тази думичка наричат мнооого различни неща.

И още - казваш, че си била в криза и знаеш точната дата на края и. Как излезе от нея? С нечия помощ или нещо се случи? Ако не ти се обсъжда тук, можеш да ми пишеш на лични. Ще се опитам да ти помогна да разбереш наистина ли имаш проблем с храната и ако да, да го преодолееш.

Да, напълно е възможно липсата на определени вещества в храната да създава чувство за постоянен глад.
Но ако момичето наистина е от по-бедно семейство, съветът е хубав, но неизпълним. Тя няма собствени доходи и яде това, което има у дома, а има много хора, които не могат да си позволят здравословно хранене по чисто финансови причини.

ami kakvo da ti kaja nz kak stana prosto se sabudix edin den v dosta dobro nastroenie i moje i da zvu4i izmisleno no osetix 4e ve4e e svur6ilo kogato mom4eto zaradi koeto po4na (ne be6e samo zaradi edno mom4e (koeto ne me xaresva)a i zaradi vsi4ko koeto stava6)mi se osmixna i moga da opisvam tazi osmvka mn dulgo no ne sega
a kakvo razbiram ot tup4ene ami naprimer sno6ti v nas ima6e mosaka i az izqdox cqlata tava bez 2 lajici az poneje vsi4ki kazvate 4e se tup4a s ne6ta koito nqmat xr stoinos ne e taka tup4ase i s takiva koito imat xr stoinost daje v pove4eto slu4ai se tup4a s takiva

Имаш занижено самочувствие и както преди казах, опитваш се компенсаторно да получиш положителни емоции вместо от близките си - от храната. Излизай по-често навън и се запиши на спорт.
И не яж от тепсия, слагай храната си в чинийка, колкото по-малка, толкова по-добре..

Да, цяла тава мусака наистина си е "тъпчене".:)

Казваш, че се тъпчеш така от два месеца - има ли някакво събитие, след което си започнала да прекаляваш с храната? Например да си се скарала с някого, да не си получила нещо, което много си искала, или въобще нещо, което си запомнила от този период? Или да е свързано с началото на учебната година?
Всеки ден ли се случва подобно хранене или е само понякога?
Как са разпределени яденетата ти през деня? Възможно ли е да не се храниш достатъчно през деня и да наваксваш вечер, защото си прегладняла?

Не сме ти казали, че това, с което се храниш, няма хранителна стойност, а че е възможно в организма ти да има дефицит на някой витамин или минерал, които се получават от определени храни. Понякога организмът реагира на подобна липса точно с чувство за постоянен глад, докато не си набави необходимото. Това не значи, че се храниш с неща, нямащи хранителна стойност, а че може да ти липсва някаква точно определена храна.

Твоето мило дете ми прилича на булимия.
Неконтрулируем глад,на нервна основа.
Разбирам,че в средата която живееш ти е трудно: нямаш грижата,подкрепата и разбирането от семейството ти,за което много съжелявам.
Но това не е причина да се отчайваш.

Бъди силна!

Намери си среда в която ще се чувастваш добре.
Спортувай.
Спорта е прекрасно нещо.Укрепва духа и заздравява тялото и психиката.

Миличка,слабите хора живота ги смазва като мелачка за кайма.Бори се да се изградиш със силен дух и характер.
Тренирай волята си.Постави си правила-ти сама на себе си.Нека животът ти да не е хаос.Като има някакав порядък,ще видиш ,че е лесно.

Айде,късмет! И се обграждай с позитивни и добри хора,от които можеш да научиш нещоОстаналите са BULK и не ти трябват.

Мъничко си още и затва си объркано без съвети и без родители....
Чети книжки,образовай се.Колкото повече неща знаеш,толкова по-подготвена ще си за много ситуации ,които ще те изненадват.Но вместо те-ти ще ги изненадаш със знания как да се справиш с тях

ЗАКУСВАЙ!

Закуската е важно хранене особено при младите организми.

Навсякъде около нас ни заливат с некачествена въглехидратна храна.Избягвай я.Ако трябва да тъпчеш нещо-яж плодове и ядки.

Като се поуспокоиш и повярваш във възможностите си,нещата с храненето лека полека ще се нормализират

да изядеш цялата тава мусака /ако това е храната на семейството за деня/ звучи като отмъщение..
те те лишават от душевна храна, ти тях от физическа..нещо такова..

Аз имам следния проблем. Имам приятелка, с която живеем заедно, за да разделяме разходите, и тя има сериозен проблем с храната. Мисли само за това, мисли само за това какво и как и колко да яде.

Ужасно е, не се понася вече, наистина се тъпче с калорични бомби /само пример - кофичка сметана със сладко/ и въобще с какво ли не, в други моменти яде някакви гадости като трици, соя /но не сготвена/, няма нормална регулация в храненето, няма нормално отношение /според мен/ към храната, тя хем е лошото от което се дебелее, хем е изглежда много голяма част от живота й, докато аз се вълнувам от други неща тя определено се вълнува от кофичка сметана със сладко.

Имам чувството, че това почва да влияе и на мен. Например усещам, че дори и да не съм гладна, когато тя заговори за храна, а това непременно става тема, обикновено по повод нейните дебели крака /тя сама я повдига темата/, започва да ме гони и мен неконтролируем глад. Знам, че се влияя от нея и обикновено този неконтролируем глад е съвсем краткотраен, защото и две чипсчета да изям след това и ми минава. Явно е на психологическа основа, но не знам защо ми влияе така, а и не знам как да й помогна на нея.

Опитах се да й дам различни съвети като се започне от това, че трябва да възприема фигурата и себе си, такава каквато е /тя всъщност не е чак толкова дебела и има приятна фигурка/, като се мине през това, че тя създава проблема, като се обсебва от темата, като се мине и през това, че да се наядеш не е равносилно на това да ти се драйфа от преяждане, че и трябва да има разнообразна, а не прекомерна храна, че диетите обикновено водят до обратния резултат, защото човек не се храни правилно, обсебва се от проблема и после му избива двоен глад, стигне се до това, че трябва да намери хармонията в себе си и прочеее......

Изчерпах се вече! Какво ли не казах, какво ли не говорих, какво ли не мислих и измислих, но вече съм speachless?!

Тотално не се поддава на съвети, психологически, обикновени, каквито и да е, не само от мен, но и от други хора, не само това, но ми влияе и на мен объркващо. Човек си има достатъчно проблеми, за да си добавя и хранително разстройство. И най-вече на мен това ми избива на посредственост, тя очевидно няма никакви съществени интелектуални интереси, макар че не е никак глупава, тя просто е с ниско интелектуално /духовно?!?/ ниво, само това ми хрумва напоследък, тя е обратното на възвишена /как се казва това - низка?/ и то по отношение на храната. Не се вълнува от изкуство, не от моцарт, не от литература - не че не чете литература, но някак това не я развълнува така, както кофичка със сметана и сладко. Просто тя изпада в
еуфория от тези неща. Вече накрая й казах, че е греховно /изчерпах се с психоаналитичната терминология/ да се тъпче така и да мисли само за това, но и това не я трогна особено.

Дали проблема не е в мен, че й обръщам изобщо внимание? защо това трябва да е тема номер 1 между нас? Трябва ли да сменям темата, когато тя заговори за това? Трябва ли да реагирам самозащитно, защото очевидно, че тя не иска да разреши проблема или не знае как /не може да ме разбере, явно много сложно се обяснявам/ или просто не може. Или трябва просто да я зарежа и да си намеря друга съквартирантка? или трябва да й кажа, че смятам, че има сериозен проблем, а не просто някаква ебавка и да иде на терапевт истински.

Това се чудя, и го пиша на теб, щото ми се струва, че си дала най-смислени отговори дотук, не че другите не са, но аз такива /почти/ съвети давах бол на моята приятелка и нииииикакъв резултаааат.

а, и си държи в две шкафчета до леглото храна, супер претъпкани с кво ли не /очевидно за да скрие от мен, че се тъпче вечер/?

Извинявам се за дългия пост, дано някой изобщо го прочете.


БТВ аз пък понякога имам прекомерно нисък интерес към храната на моменти, но го осъзнавам това и се старая да ям все пак нормално и да не занимавам хората с това....лошото е, че изглежда нейното прекомерно желание към храната вероятно ме дразни повече, отколкото други хора би ги дразнило, ако обичат да си похапват, може би те биха я разбрали по-добре и не биха се дразнили?

ПП

Чисто теоретично на мен ми се струва, че прекомерното ядене има и други корени, по-различни от това на някакви странични проблеми, като липса на приятели, проблеми със семейството и т.н., защото моята приятелка няма такива, освен, ако не броим отново момчетата.

Явно за някои хора храната е като наркотик, като нещо към което се пристрастяват и след това почва голяма борба /като всеки наркотик има своите неприятни външни прояви, особено за момичетата води и до комплекси за външния вид/, но има естествено абстиненция, необходимост и т.н.

Пристрастяването е точно на база "голямата еуфория" от "голямото плюскане". Освинването, между впрочем, има и функцията на садо-мазохистично себеобезличаване и себеунизяване. Те знаят, че не е добре да плюскат толкова, че пред другите, а и за себе си, стават смешни и може би /това е само предположение/ това по някакъв начин им харесва. Може би им харесва да са жертва на собствените си пороци, на собствената си слабост, която не могат да превъзмогнат, надскочат. Така те стават зависими, но и обичани от другите, които трябва да им прощават плюскането, защото, разбирате ли, те не искали всъщност да правят така?

А може би наистина проблемът е чисто физиологичен и имат прекомерно слюноотделяне и киселини. Или просто имат фиксация върху храната? Или е някаква изкривена завист към пениса /към мъжете, които имат слаби крака, а жените естествено, имат закръглена физика, колкото и да са слаби/.

Или това е някаква анорексия в обърната, огледална форма.

Или просто това е тяхният начин да се справят с проблемите и вътрешния дискомфорт, каквито и да са те. Някои посягат към водката, тревата, други просто омитат тавата.

Това за мен си е повик за внимание, необходимост от любов, необходимост, която те не осъзнават. Може би те казват и смятат, че не се нуждаят от обичта на момчета/момичета, брат, семейство и така подтискайки своята истинска необходимост, наваксват еуфорийно с кофички със сладко.

Слушам класическа музика.

и по повод "Колкото повече неща знаеш, толкова по-подготвена ще си за много ситуации, които ще те изненадват."

Нещо не съм много съгласна по тази точка.

И ще споделя своето притеснение по отношение на това.

По-просто устроените хора, които не знаят много неща реагират автоматично на ситуациите. Добре или зле те са себе си, понякога са агресивни или се затварят в себе си, няма значение. Понякога страдат, но това е естествено за ситуацията.

Понякога, когато знаеш прекомерно много гледаш прекалено рационално на нещата и това понякога пречи да изявиш или отстоиш себе си.
Имаш пред себе си прекомерно много избори, базирани естествено на безбройните ти знания, и уповавайки се на тази сила на знанието си мислиш, че можеш да се справиш с какво ли не. Това естествено не е вярно. Силният дух и характер са хубаво нещо, но все пак има смисъл да попиташ и потърсиш помощ, ако наистина искаш да се справиш, във всеки момент. Помощ и най-вече подкрепа.

Също така и порядъкът е хубаво нещо, но той не е неустоим на външни влияния. Винаги има възможност да нахлуе хаос в живота ни и изглежда трябва да приемем това, иначе се превръщаме в control freaks, както казва една приятелка.

Та тва е.

Имаш ли нещо да кажеш? шегувам се.

ПП

Имам чувството, че в този пост звуча почти като Ерих Фром и не съм сигурна, че това ми харесва, но си мисля, че терапевтът освен да хваща търсещия помощ /пациент/ в железните рамки на нормата, трябва и да проявява състрадание, защото аз например се опитах да вкарам моята приятелка в нормата /инструктирайки я многословно и точка по точка как да стане това/, но не е това начинът по който стават нещата, някои хора имат нужда просто да бъдат чути и да бъде проявено разбиране към проблемите им, не някои а всички, а решаването на проблемите, в крайна сметка, може да е само направено с тяхното собствено усилие, и дори знанието за това как да ги решат вероятно стои в самите тях.

Слушам класическа музика.

Непременно си намери книгата *Страхотни тела* на Рейчъл Суифт. Там са разгледани точно проблеми като твоя. Вярвай ми, пред теб ще се открие напълно нов свят, след като я прочетиш.

Един за всички, всички за един!

о, популярната психология. едва ли има нещо по-безвредно, разбирай по-безсмислено, от нея. Моята приятелка, която обича да си похапва, е член на клуба на Почитателите на популярна психология. Дали да не й препоръчам книгата. Верно, че няма да отслабне, а и да отслабне няма да си реши проблема истински, ама нали поне ще млъкне..... за известно време....докато проблемът не се появи пак, защото те проблемите като не се решават просто заглъхват, докато не се появят отново с 3на сила.

Розалина , зад всяко поведение стои някаква нужда .Приятелката ти не си харесва краката и се тъпче - ако това поведение не играеше някаква значима роля в живота и тя не би го подържала .Но то играе и всеки опит рационално да се решат нещата е обречен .В този смисъл губена на време е да се опитваш да я промениш. Просто сменяй темата и не се прави на изненадана когато в един момент приятелката ти спре да се вижда с теб . Тя ще се почувства неразбрана - но такъв е живота .

приятелката ...първо ми е и съквартирантка.

освен това нехаресването на краката не е поведение, а симптом на penis envy или както се казва завист към пениса. то се появява в началото на пуберитета с появата на съзнание /свързано с промените в тялото/ за разликата между двата пола и съответната завист към момчетата, вкл. по отношение на това, че не са закръглени в краката.

завистта към пениса е завис към силата, която символизира. и въобще.

тази завист при повечето от момичетата /може би/ не се преодолява, тоест те остават блокирани, в крайна сметка, като не-достатъчни в един фалогоцентричен ред, но това са проблеми на джендър идентичността.

не се безпокой, мога да я разбера чудесно, най-малкото защото съм жена, още повече защото разбирам от джендър проблематика и накрая защото и психоанализата ми е добре позната.

Спести си съветчетата! (питанията ми бяха към милейди)

О, Росарио,....!