ДА ПРЕМИНЕШ ГРАНИЦАТА..

Днес говорих с един събрат,който ми разказа как му било обяснено от лекаря,че имало нещо в мозъка,което било под главния мозък и ни карало да пием.
Аз се шашнах и се почудих как да му обясня,че това няма никакакво значение къде и какво има в главата ми за да ме кара да пия.
Дори самият аз,който дълги години се "лекувах" от "това нещо в главата",каращо ме винаги да пия се замислих дали тези лекари не са прави?

Дали аз не сгреших като не успях да спра с лекарска помощ?Дали да не опитам отново с лекарства?!...............
Видях как доста от нас продължават да търсят помощ,отвъд границата на човешките възможности.Колко му трябва на един хроничен алкохолик да му се каже:
"Ти можеш!Ще се справиш.Наложи си воля!”...
И аз „можех” и добре видях колко „можах да се справя” през тези дълги години на здраво падане,без да има за какво да се хвана.А сега когато виждам кое ми помага,сам съм преминал през това и видях кое със сигурност не ми е помогнало, се усъмних.
Явно затова доста събратя алкохолици като мен, все още продължават да разчитат на помощ там,където отдавна вече я няма.При мен навярно е имало начин да не пресека „границата” в самото начало на заболяването ми,въпреки че и за тогава не съм сигурен дали вече не е било късно за това.
Бях на 17 години,когато съм паднал пиян на етежната площадка,след пиене на ракия с разредител „вишновка”...........




П.П.Благодарен съм на лекарите,които ни помагат да си помогнем „сами”,признавайки пред себе си своето безсилие пред Алкохолизма и съдействат за нашето първоначално възстановяване.

Бъди себе си.