не бързай, сашко!

та -
преминавам триарковия вход на централните гробища с четири хризантеми в ръка - отивам на погребението на мой колега и приятел - на когото осем години в тежкото време на прехода му бях заместник шеф - и като шеф беше много тактичен, демократичен, всички откачалки изслушваше и с всички се съобразяваше, преди да вземе решение - но щом се пенсионира - за няма една година умря - рак вероятно - не съм разпитвал...
та -
закъснял съм и преминавам входа, бързайки - виждам група бивши студенти - там, където са камерите за прощаване - надничам вътре - виждам зад стъклото изопнатото бледо лице на младо момиче - тяхна колежка и скорошно-бивша студентка се оказа - не е за моя приятел -
бързам към черквицата...
прекосявам една от алеите - и качвайки се на тротоара - се спъвам в една от лееко издадените плочки - и кракът ми, който трябваше да бъде напред - отчайващо остана назад, спънат от плочката... политнах - и се пльоснах по корем на два метра напред, хризантемите отхвърчаха - леле излагация! - ми мина през главата - и енергично се опитвам да стана...

чувам - седни, седни -
ми казва едно бабе, изникнало почти от нищото...
- ааа, няма нищо, няма проблем - викам и бодро ази - и усещам, че коляното ми е ожулено, мокри отдолу плата на панталона, рамото ме наболява - прах по мене...
гледам Бабето - ошмулено такова едно, в свееееетлосиньо шлиферче, едно от тези бабета, които даже и не забелязваме по градските улици...

- не бързай, ТАМ са се натрупали много хора на опашка - чакат да МИНАТ, не бързай - ми казва - ИМАШ ВРЕМЕ!

и по МАЙЧИНСКИ внимателно ме отупва по рамото и по гърба...
и на отиване - чувам зад гърба си -
- не бързай, сашко!
вдигам ръка за довиждане - и - вече при черквицата, при опашката - се присетих за това "сашко" - и се обърнах - нямаше и помен от бабето...

после - докато бях вътре - в мрачната и тягостна обстановка - бях странно спокоен, но ме стягаха гърдите, като дишах - и се оглеждах - ако тупна - къде да тупна, че ще бъде още по-голяма излагация...

и вечерта, вече на заспиване - пак се сетих -
не бързай сашко!
откъде ме познаваше тая жена?


пп - и друг път съм имал подобни случаи - абе всичко си е наред, всичко може да бъде рационално обяснено - но - има някакво леееко изместване от реалността, едно парченце се е изместило от пъзъла и виждаш стъклото отдолу - което те кара да се чудиш ли, чудиш...
да не би това бабе с белезникаво-синия шлифер да е пак тая жена в бяло?...
[линк]
мнооого е остаряла!

Това твое леееко изместване от реалността в оная зима беше две седмици,
сега(засега) май е една.
Обработваш ли си чергите като ги пускаш?

е фактически културно-антропологичен екстракт, синтез, дестилат на живота на семейството у наше село!
щото:
чергата се тъче от ивици/нишки, които са изрязани от всички стари дрех, чаршафи и други остарели неща в къщата...
и като такава чергата е художествено пресъздадена история на семейството -
тук тези две светлосини ивици са от ризата ми в първи клас,
тези зелените са от якето ми от втори клас,
а пък тези червените са от фланелките на брат ми от трети клас,
а пък тези зелените са от панталоните ми от пети клас...

и както историята е инвариантна в своята същност,
така и чергата е един художествен инвариант!
следователно чергата не може да се променя, обработва...
тя само се пере и чисти - докато се изхаби - и отиде на огъня - след което под формата на пепел - ще отиде в градината като пепел - за да натори прасковите например...
искате ли да ви подаря две прасковки - с един чокондур между тях!
чокондурът - това съм аз, това е моята същност!

Аз те разбирам отлично, защото непрекъснато ми се случват такива уж "странни" неща от всякакво естество.
Те не че са странни, а ние (по-конкретно аз) не ги разбирам(е). Поне на този етап.
Мисля си, че първата фаза е да забележиш "случката", втората - да започнеш да се чудиш защо се случва така, а третата - да разбереш смисъла.

имаше питанка, драги Лавър Лабодев, откъм единствения си край.
Вий явно таквиз неща в листовките у Ваше село нямъти или ако пък имати низнайти как да ги ползувувателствувателстватувати. И аз Ва обичам,
поздрави и от кучето и от котката и от пуйките из стопанството и от запетайките дето няма пък тук да поставям.
Що ли не си взема пак плетката, ай със здрави

И на теб честит имен ден. Здрав и жив да си

Беше ми малко тегаво тази сутрин.
Сега ми е леко. Мога да почна работа.

Oстаряла казваш - кой знае колко грижи си й сътворил ?!

Някак си странно е подобно усещане за извън реалност. В началото бързаш да го елиминираш, и се хващаш за услужливото обяснение - че си сънувал или въобразил.
После , не можейки да пренебрегнеш усещането и присъствието му, го приемаш и почваш да се чудиш - откъде и защо.

Накрая свикваш и му се доверяваш, и престава да те изненадва.
Но винаги успява да те впечатли - поне мене.

Не для меня

сега пък научавам,
че предишният му заместник - и мой състудент - тая сутрин, на летището в Париж -
го отнесъл инфаркта!

та, цитирам -
"- не бързай, ТАМ са се натрупали много хора на опашка - чакат да МИНАТ, не бързай - ми казва - ИМАШ ВРЕМЕ!"
така ми каза - имаш време...

магическа работа....

защо именно четиринайсет дни, госпожо Трендафилке?
щото -
между първото и второто събитие, описани тук -
разликата е точно четиринайсет дни!