Къде греша?

Чета тук отдавна, но до сега не бях набрала смелост да пиша... Днес обаче вече ми прекипя след поредния провален опит за смислена връзка с мъж.
Имам два развода зад себе си... Първия ми брак продължи 10 години, а втория по-малко от две, като разликата между двата беше 12 години. Пиша тези цифри, за да илюстрирам, каква голяма част от живота си съм преживяла сама,... Та след втория развод /преди две години/ твърдо се зарекох, че няма повече да търпя провали и да се самосъжалявам, заради вечната самота. Да, ама не... От сайтовете за запознанства вече ми се повръща... То не, че правя кой знаем какво де... Запознавам се, отивам на една, две или максимум три срещи и нищо... Днес отново отписах поредния „кандидат” и май ще си остана да си кукувам... Та питането ми е как преодолявате страховете и спирачките в себе си, как се справяте със самотата?

Какво значи самота?Или имаш нужда от задължително половинка стабилна???

Това е толква индивидуално.....
Може би имаш прекалено високи изисквания или нрава ти е такъв,който не позволява да живееш в разбирателство с друг....
Но няма място за отчаяние,а само търпение.

Прави онова,което те кара да се чувстваш добре пък да става каквото ще...

Не пресилвай нещата.Когато-тогава....а дотогава:не се концентрирай върху самотата като такава-това,че си без половинка не означава,че си самотна.Има сигурно доста хора,които значат нещо за теб и осмислят дните ти

Имам нужда да обичам някого. Не търся опора, справям се и сама с битието, но колкото и да се опитвам да си докажа, че съм си самодостатъчна - не се получава, усещам емоционална празнота.

Благодаря Милейди - звучиш ми като добра приятелка Сигурно аз изграждам преграда пред себе си, но така се въртя в омагьосан кръг...

Май грешиш в това, че искаш на всяка цена да имаш мъж до себе си. От друга страна пък не си готова да платиш цената. А трети вариант няма - плащаш или със самота, или с подчинение и примирение. Всъщност ти искаш това, което едва ли ще се случи. Затова, за всеки случай си избери устройващия те модел от горните два.
Присъствието на мъж все още не означава, че не си сама.
Да си сама, не е задължително да означава, че няма мъж около тебе.
Не е много ясно какво точно очакваш от този мъж - не си казала нищо по въпроса. Всъщност, освен прилагателното "смислена", но не уточняваш какво означава това за теб.
Не разбирам от какво те е страх. Спирачките, поне аз, си ги слагам сама, защото зная съвсем точно какво искам, както и зная, че няма да стане. Какво имам да се справям със самотата - все още не ми е проблем - с толкова много неща се занимавам, че с нетърпение чакам да се прибера вкъщи и да съм ИМЕННО САМА - да не трябва да се усмихвам, да не трябва да изслушвам, да не трябва да отглеждам, никой да не ми говори и аз да не говоря на никого... Всъщност единственото изключение е синът ми - на него винаги имам сили да се усмихна, удоволствие ми е да го изслушам, умората не ми пречи да се погрижа за него, не ми е усилие, а радост да си говорим.
Обичам и да съм с приятели и поне два-три пъти седмично съм. И изобщо не чувствам никакви липси. Живея така от 22 години.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Този келеш си е келеш! Познавам го от години вече!!!

Ти авторът на темата ли си?

куче. С това твоето описание търсиш домашен любимец...
Сега сериозно - установила си вече че и в теб има проблем. Иди при специалист - проведи си психотерапия (след тия думи очаквам да избягаш с писъка "аз не съм лудаааа")

Истинско и мъдро е това, което пишеш, но аз не търся мъж с когото да споделя живота си, а само свободното си време... Мисля, че вече толкова дълго съм живяла без да се съобразявам с някого, че съжителство, пък още повече подчинение и примирение - не мога да си причиня.
А приятели имам, но все много заети - кой с много работа, кой погълнат от битовизми, та не се виждаме толкова често, колкото на мен ми се иска... Децата ми пък са вече големи и си имат техни си занимания и не мога, а не искам да ангажирам със себе си.

"А трети вариант няма - плащаш или със самота, или с подчинение и примирение. Всъщност ти искаш това, което едва ли ще се случи. Затова, за всеки случай си избери устройващия те модел от горните два. "

Вариантите далеч не са само два - и то тези.....

Имаш ли дете от някой от твоите бракове?

?

Аз толкова знам, толкова казвам - два. Плюс оня дето няма да се случи...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да, имам две деца от първия си брак.

варвам не се заблужаваш че няма и други.
Не заблуждавай и авторката

за толкова бракове и години, значи си ми около набора
аз карам 53
само един развод имам, след 18 годин "мислене"
не ти трябва друго, освен приятел, ама и за секс да става
така съм го изчислил за мене си

С кучето май няма да стане, за психотерапевт също мисля, че не съм, но виж психолог е може би удачно - благодаря ти за съвета

Имам още хляб да изям до 53, но времето лети ... Формулата приятел + секс е вярната, но свестните и свободни мъже са кът

Този смахнат лигльо не можеш ли да го разбереш що за стока е???