Работещи дами

Здравейте, на всички! Един въпрос напоследък изобщо не ми дава мира. Доколко и как, ние, активно работещите и занимаващи се с какво ли не дами имаме време за личен живот? За себе си мога да кажа, че такъв почти нямам и определено вече започвам да се побърквам. Социални контакти изобщо не ми липсват-служебно ми се налага да се срещам с много хора и така се изморявам, че като се прибера нямам сила за нищо повече от вечеря и легло. Това вече е непоносимо. Как се справяте Вие с динамиката на ежедневието и как по-точно съвместявате личното и служебно време? Надявам се, че не съм ви отегчила с толкова много въпроси? Предполагам, че звуча доста скучно, но наистина ми се иска да разбера как е при другите?

На мен времето ми стига и успявам да съчетая професионалните ангажименти с личните. Естествено през седмицата нямам време за развлечения, също и желание, предпочитам почивката, но през почивните дни имам достатъчно свободно време за личен живот.

Аз не съм баскервилското куче, а цербер и не хапя....

Аз мисля, че не е толкова въпроса в работата, колкото в приоритетите. Освен ако не ти се налага да работиш по 16 часа на ден, за да си платиш сметките и наема.

Но до момента в който ти си си избрала професията и си се хванала на въпросната работа, нещата си зависят и дължат само на теб.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

работата не ми пречи на личния живот... или поне така си нагласям програмата, че да имам време за всичко, което е важно.... виж, пречи ми на домакинството... за това все не ми остава време...

Благодаря за отговорите!:) Не работя по 16 часа, но по 12 доста често се случва и не само, защото трябва да си платя сметките, а и9 защото имам някаква отговорност към работата, която върша. Иска ми се да имам повече време за приятели, но уви, напоследък все по-рядко успявам. Може би има известна доза истина в това, че е въпрос и на приоритети, но понякога, обстоятелствта не ти оставят много възможности да избираш и тогава какво ...?
Отказвам да съм, Робокоп просто??? Бунтът на малкия човек:)

Напълно те разбирам. Рядко нещата стават, така както си си решил, че ТРЯБВА да станат. Просто имах предвид, че ако сегашната ситуация не ти допада, не я приемай за даденост. Не всички добри работи изискват от теб да си по 12 часа и да жертваш целия си живот за тях. Все пак той ти е само един.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

Приказката "Които иска нещо намира начин,който не иска-намира причина" в случая е много подходяща.Изречения като "Работя много и нямам време нито за приятели нито за личен живот или "Излизам на дискотека само в петък и събота,защото през седмицата съм на работа" винаги са придизвиквали ироничната ми усмивка.За мен това са удобни извинения.Работата ми е интересна,но и много напрегната.Доста често работния ми "ден" продължава 18-19 часа.Въпреки това намирам време за всичко.Виждам се с приятелите ми всеки ден,обръщам и нужното внимание на жена ми.Нямало е случай в който компанията ми да иска да излезем на дискотека и аз да съм отказала защото сутринта съм на работа.Да,спя по 3-4 часа на денонощието,но това не ми тежи.Би ми тежало другото-ако всеки ден след работа се прибирам вкъщи,вечерям и заспивам.Знам,че така живеят много хора.За мен обаче това не е живот,а съществуване.Надявам се,че никой не съм засегнала с написаното.Исках само да кажа,че ако човек поиска може да работи,но и да се радва на живота

Не ми пука дали ме обичаш или ме мразиш.Важното е,че си мислиш за мен

Не, не си ме засегнала. Разбирам какво имаш предвид, но не всеки има твоя капацитет-аз не съм адекватна, ако не спя поне 6 часа. Нито мога да работя, нито да купонясвам. Явно твоята работа позволява да се срещаш с приятели и в т.нар. "работно време";) А аз в т.нар. "работно време", което при мен е доста разтегливо понятие не мога да се срещам с хора извън работния ми кръг. Само ще кажа - блазе на жена ти щом има толкова добре организирана жена и имаш време за нея:) Не го приемай като ирония, наистина й завиждам. Аз се разделих с моя приятелка, защото не можах да комбинирам и двете (работа и връзка) или по-точно, защото тя не поиска да разбере и да се съобрази с някои неща в моя живот. Просто беше по-малка и с много повече свободно време, което очакваше аз да и осмислям постоянно.

Аз пък от много личен живот нямам време за работа

ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА НЯКОЙ,КОЙТО ЖЕЛАЕ СЪВСЕМ СЪЩОТО,KOETO ИСКАШ И ТИ!

Дай боже всекиму така!:)

Момента е тежък-заточена съм вкъщи,билна от някаква мистериозна болест.Доста болезнена обаче.Не ми се мисли сега нито за работа,нито за каквито и да е контакти.Друсам се с болкоуспокояващи,които почти не ми действат-вече.Завиждам на всеки един,който е добре и се прибира скапан,яде и си ляга.И заспива,защото аз не мога.Толкова ме боли.Това е скучно,това е гадно!

Paradise(Not for me)

Ей, горе главата това е временен момент. Ще се оправиш. Само малко по-позитивно, иначе няма как. Преди няколко години и аз бях доста болна, но вече съм ок. Пожелавам ти го и на теб. Препоръчвам не само болкоуспокояващи, а и малко йога:) Мисля, че ще ти помогне поне отчасти.

Времето е разтегливо понятие, ба4кам по 8 4аса, по4ти никога не оставам извънредно макар 4е понякога се налага, но все си мисля 4е ли4ния ми живот е доста по-важен. Та жертви в името на работата...мноого рядко.

Ина4е на мен лично ми стига, но ..почти не се засичам с приятелката ми с която живея...сед бът тру. Дори и днес неделя нея я няма, през седмицата мен ме няма...абе...живот ли бе да го опишеш. Стигнахме до фазата с бележките, но не са много ефективен начин на общуване....

Ил шсъ опрайм или ....който откъдето. Макар че преди беше точно обратното всеки ден заедно 24/7 и аз писках че нямам лично пространство и личен живот в личния ...:) Те ти булка Спасов ден ..

аз не ги съвместявам добре...и мисля, че този въпрос трябваше да е поставен много отдавна. Всъщност опитах се (посред други) да го поставя и него по-долу, но изглежда не бях разбрана. Но какво да правим като повечето лесбийки са на принципа на Цвети - много любов, никаква (или малко) работа и никакви пари. Кариеризмът, активното работене не е сред приоритетите на лесбийките, те или се опитват да "вземат" от някъде, или просто да си висят без пари. ходенето за по час-два някъде не се брои за особен вид труд. Трудът не е сред приоритетите им, особено пък трудът, който няма отношение към плащането на сметки и почерпването на гаджето. Трудът сам по себе си като ценност.

И се оказва, че като работиш много оставаш като самотен остров сред океана - без много разбиране, без съмишленици и въобще. И естествено в този случай си и леко безпомощен, защото ти е трудно да отреагираш, защото иначе капацитети относно любовта и жените - бог дал - в този клуб и сред лесбийките въобще.

Но истината е, че повечето не са особено работещи или особено амбициозни, а направо или посредствени, или обречени на посредственост.

Тогава естествено нямаш друг избор осевн да се повлечеш в блатото, което и без туй те влече към себе си, впрочем блатото си има и предимства - в него е тихо, уютно и спокойно. Защото трудът носи и някои странични ефекти, освен материалните, като например стрес.

Така че не вярвам някой да ти даде истински отговор на тези твои въпроси, защото много се съмнявам някой да знае, всъщност, не броим случаите, в които просто си въобразява, какво е динамика на ежедневието и отговорности. Причината естествено е в това, че социума се разделя на класи, а лесб обществото - не. И въпросите, които те вълнуват са част от тези на работещата, активно класа, докато лесб обществото не се вълнува от такива въпроси. То не ги и разбира или ги разбира по свой си, интерпретативен начин, който няма нищо общо с твоята реалност /говоря от свой опит/

Прост народ и нравите - още по-прости!

О Боже, Йода... + Маркс

[линк]

А може би има причини да звучи като Йода + Маркс? Нека не бъдем прекалено цинични към чуждите мнения. Може би малко диалог няма да ни навреди в името на едно по-добро разбиране Какво ще кажеш? Намирисва на голяма доза разочарование в мнението на woow.

виж, woow има право да мисли каквото ще, в това число да се чувства разочарована или обнадеждена, все тая. но диалог е последното, което би провокирала с това си мнение.
цинизъм? ами, каквото повикало, такова се обадило.

bowling for concubines

Но какво да правим като повечето лесбийки са на принципа на Цвети - много любов, никаква (или малко) работа и никакви пари. Кариеризмът, активното работене не е сред приоритетите на лесбийките, те или се опитват да "вземат" от някъде, или просто да си висят без пари. ходенето за по час-два някъде не се брои за особен вид труд. Трудът не е сред приоритетите им, особено пък трудът, който няма отношение към плащането на сметки и почерпването на гаджето. Трудът сам по себе си като ценност.


на много знаеща ли се правиш или познаваш всички лесбийки и знаеш къде работят? ...или не си лесбийка?

Моето основно занимание е да ям и спя и това адски много ми пречи на домакинството

Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...

"И въпросите, които те вълнуват са част от тези на работещата, активно класа, докато лесб обществото не се вълнува от такива въпроси. То не ги и разбира или ги разбира по свой си, интерпретативен начин, който няма нищо общо с твоята реалност /говоря от свой опит/ "

Хм говорителя на лесбийското общество по леко с обобщенията и собствените наблюдения. Ако си седнала и по цял ден се запознаваш с лесбийки и ги класифицираш и анализираш кой къде работи и какви амбиции има, евала ..ама едва ли е така.

МНОО мразя ама много като някой почне да се прави на велик и обяснява колко е напред в матраля а другите хал хабер си нямат кво се случва около тях...мн е грозно :) шъ знайш