за х.Ехо

Има голяма вероятност през пролетта на 2009 година гостоприемните хижари на х.Ехо Мишо и Венци да напуснат хижата. Мотивът е бил, че хората от Академик - Русе крадат от бюджета им.

Защо!?! Чакаме отговори от СТПД и todorov тук!

Академик-Русе пак ли иска да навлезе в период със чести смени на хижари?!?

Дано Венци и Мишо да останат на хижата....

Проблемите между някои хора от ръководството на дружеството и хижарите на "Ехо" са от много, ама много години. За съжаление, явно дружеството няма волята или възможността да ги реши в интерес на планинарите. Имам предвид, че добрият хижар е благодат не само за доброто стопанисване на една хижа, но и за хората, които отсядат там. Свестните хижари са голяма рядкост и много голяма ценност. Жалко, че не всички го разбират.

Явно на хората от дружеството не им се говори по тази тема.
Маловажна е, може би?

Ще бъде много жалко, ако тожа се случи.

Имаш ЛС от мен. За съжаление май напролет ще е ясна съдбата...

Чиновник и планинар са в мнооооооого различни светове. Ако това стане - ще си бъде резил за русенци. Тая надежда там да има някой трезвомислещ. Още не е късно!

И от чиновници има нужда. Когато са си на място и си вършат работата, всичко е добре. Когато обаче става дума не за чиновници, а за МАФИОТИ, нещата стоят по съвсем друг начин.

Жалко за хубавата хижа и чудесните хора - както и за мнозина преди тях, които предпочетоха напускането пред безочливата гавра с тях!
Амин.

Никога не трябва да забравяме Николай и Пепа, както и многото русенски студенти построили и в последствие помагали в поддръжката и обслужването на хижата. Затова и с абсолютно право можем да я наречем студентска хижа. Надявам се, "АМИН" е доста силна за случая дума, както и че "студентския дух" витаещ там никога няма да умре...

В списъка на "мнозината преди тях", за които писах, в първия ред са Николай и Пепа. Невероятни хижари, които си заминаха поради същата причина.

Какво ще ства? Ще се продава ли хижата?

Може ли в накратко някой осведомен да каже историята на проблемът? Примерно - дружеството нарочно взема процент от парите, за да затире хижата и да я продаде, или ако някой си плати в Русе, или по сметка, чиновникът-мизерник, ги изтегля от името на дружеството?

Нещо в два-три реда, ако е ясно какво е. С имена ще звучи по-интересно.

Студентският дух витаещ на х.”Ехо” и по-общо традициите на туристите да градят и стопанисват свои домове в планината, според мен ще останат живи ако ние, нейните почитатели си имаме поне малко доверие, не си правим кал и уважаваме труда един другиму.
Ще се опитам да обоснова това си твърдение.
През лятото на “Ехо” заварих група от Русе, която работеше по подръжката и ремонтите. Предложих да помогна и се включих в изнасянето на дървен материал и в друга работа. Хората ми благодариха, почерпиха с бира, с една дума сприятелихме се. Но ми направи впечатление, че никой от хижарите дори не погледна, къде и какво се работи. Имаха си други грижи – кафенца, супички, чайчета, бирички. Алъж верижът не биваше да секва и за минута.
Мъжът обикаляше с някъкъв бинокъл на врата, ту нагоре, ту надолу, а жената се “залепваше” за когото може и започваше да злослови и оплюва за кражби и измами, я дървари, я строители, коняри. Не пропусна и работещите в момента хора от дружеството. Одумваше без задръжки и хижарите на съседните хижи.
Докато вечеряхме момчетата споделиха, че за изнасянето на камината, на по-тежките радиатори и на още други голямогабаритни товари, хижарът почти винаги намирал причина да ги зареже. При няколкото излизания на УАЗ-ката до под хижата, той първо си превозвал с конете собствената стока, след което намирал някакво оправдание – вятърът силен, самарите не са добри, може дъжд да завали и др.п. и ги оставял сами да се оправят - с конете, на талига, на ръце, на гръб.
И не само това. След като разбрали, че хижарите отказват и нямат намерение да се захванат, наложило се да чистят натрупана тиня, да заливат фуги, да запушват отвори на покрива и в стени, да укрепват и уплътняват дограма и др.п. А занемарените неща за оправяне са много – паднали плочки, “найлони” по прозорци, ръждясали кюнци, зеещи дупки и каси в помощната сграда, прогнили пейки.
Едно от момчетата, бе твърде прямо. - “С това си поведение хижарите все повече отблъскват онези, които имат желание да работят и помагат на хижата.Та догодина няма да се намери кой и дървата да добие. И има ли смисъл да се трепим, да осигуряваме средства по проекти, програми и от къде ли не, след като тези вманячени хорица са с дежурни и предварително стъкмени доноси за кражби и измами”.
И още нещо, което се отнася до две публикации - тук във форума по темата “за х. Ехо” и в сайта на студентите от Русе.
В сайта на ”Академик” има поздравление до 15 души, работили активно на хижата през 2008 г. Научаваме, че освен направените немалки парични дарения за хижата от деятели и членове на ръководството, са положени стотина дни доброволен труд, като са изпълнявани усърдно различни видове строително-ремонтни работи, монтиран е втори слънчев панел, гласи се локалното водно отопление.
Но изглежда всичко това не се нрави някому.
Стига се до там, че главните “виновници” за гореизброеното, осигурили в допълнение за десетте месеца на годината и над 4000 лв помощ за хижата, с което фондът за хижарските заплати е увеличен с близо 1200 лв. над планираното, във форума е "подхвърлено" абсурдното предположение, че те “КРАДАТ 0Т БЮДЖЕТА НА ХИЖАРИТЕ”. При все това за дейностите хранене и търговия хижарите не внасят наем и не заплащат вложените за това горива и консумативи.
Има нещо неясно в цялата работа.
Безспорно е, че хижата постоянно се обновява, сдобива се с нови и нови придобивки, туристите са посрещани добре, дружеството се старае да осигурява добри условия и прилични възнаграждения на своите хижари. В същото време ръководството на “Академик” безогледно и аругантно бива оплювано и омаскарявано.
Не ви ли се струва, че се разиграва добре режисиран сценарий за масиран натиск върху “академиците” да вдигнат белия байрак и се откажат от “Ехо”?!.
Може и да не е така!
Но едно е сигурно! Има хора, за които стопанисващите туристически дружества, в които са съхранени младежки дух и ентусиазъм са пречка за постигане на техните комерсиални цели, а неповторимият облик и планинарската атмосфера в хижи като “Ехо” са без особенно значение.
Авера

Аверче, Принце, Стефчо мамин,

като си започнал да плюеш хижарите, защо не пишеш какво са направили за тази хижа. Лесно е да хулиш тези или други хижари (посрещали туристи на х. Ехо), а ч вземи и ти остани през зимата там.
Поне веднъж бъди мъж и си напиши името - нека хората да знаят кой оплюва собствените си хижари.
Жалко за това дружество, което все още те търпи.

Наистина жалко!!!
Срам ме е на местнопатриотична основа - нали съм русчуклия...

Не можеш ли да помогнеш на русенци да направят нещо по въпроса?
Чувал съм една приказка: Планината ражда хора, а равнината - тикви! (Това не се отнася за теб, а за тези от дружеството).
Интересно ми е от коя равнина е Стефан Георгиев?

Трудно се поддържа хижа толкова далече от Русе. Още повече, че нямя път до нея. Според мене се дават доста пари на студенти и други изявили желание да работят там(под формата на пътни и командировъчни). Примерно за правене на маркировка, боядиисване или лакиране, отстранявяне на дребни неизправности и др. Нека тези пари да се дадат на хижарите срещу извършване на съответната работа. обаче свикнат ли веднъж да вземат пари за всичко направено по хижата ще стане ОЛЕЛЕ. Парите от лавката и кухнята са за хижарите, а от нощувките за дружеството. Уфффф сложно е. Винаги и едната страна недоволства и другата.
Интересното е, че досега винаги се стига до смяня на хижарите, а проблемите остават едни и същи. Ами да сменим Стефан. Звучи логично, обаче искам да видя човека, който ще се справи по добре от него при тези условия на МИЗЕРИЯ И НЕДОИМЪК (Ами все пак Академик е под крилото на университета). Колкото е смешна заплатата на хижарите, толкова и тази на Стефан.
Остава ни надеждата да дойде някои богат и добър човек, който без да иска нищо в замяна да ремонтира хижата, да се грижи за туристите, като за свои деца и въпреки че това ще му коства много време и нерви да не се отказва.
АЛЕЛУЯ!!

Какво е откраднато? За парите от нощувките ли става дума?
Явно коментираме нещо, което не знаем и не разбираме и някой ни бъзика с мъгляви подмятания.
Между другото, ако нощувките отиват в дружеството, а парите от чай в хижарите, от това се скапва обслужването - хижарите ще се опитат да ограничат безплатните свободи на гостите, от рода на условия за хранене и готвене, баня, тоалетна, чай...
Проблемът с хижите е друг - те просто изчезват от Бг.

Се продава таз хижа!!! Бих се напънал да я купя!!!

Нали се сещаш какво означава да продадеш хижа Ехо? Все едно продаваш безплатния труд на една камара народ, техните мечти и идеали - от времето, когато още имаше такива неща. Все едно да продадеш Прохода на Републиката или язовир Копринка. Ако аз бях русенски студент щях да направя всичко възможно /вярно, че не е много/ хижата да си остане студентска. Вярно е обаче, че и дружеството трябва да цени хижарите си, особено тези, които наистина имат заслуги към хижата. Това е уникална за България хижа, характера и трябва да си остане абсолютно непроменен. Съжалявам, че ние, свищовските студенти си нямаме нещо подобно. Доста време нашата група се срещахме по баирите една група от Академик Русе, и наистина им завиждахме. Покрай тях на Ехо винаги сме се чувствали като у дома си.

Но нали знаеш поговорката за общото???
Живял съм и в двете епохи и мога само едно да ти кажа!!!
Едно време хората бяха човеци!!! А сега болшинството са някакви озверели животни гледащи само парата и нищо друго!!!

Откраднати пари - прах в очите! ОТКРАДНАТО Е ДОВЕРИЕТО!
Хижарите, които са уникални със своята недоверчивост, още от дните на постъпването си са тенденциозно заблуждавани, настройвани и манипулирани от неколцина “доброжелатели” на хижата и “Академик”. В резултат доверието към ръководството е сринато, направо го няма.
Още по-лошото е, че “грижите” за Ехо непрестават и тотално неутрализират усилията за някаква промяна.
Така през това лято, една след друга, три комисии с участие на десетина авторитетни университетски преподаватели – членове на управителния съвет и деятели на дружеството гостуваха на хижарите в опити нещо да се направи. Но въпреки добронамереността и коректността, въпреки подобряващите се условия и параметри от стопанисването на обекта, стената от предубеждения и внушения си остана непокътната.
Без последствия останаха дори молбите да се включат в ремонтните работи срещу заплащане.
До кога и до къде така господа ?
Емил