СТЪПКА ВТОРА

Понякога АА е по-трудно за тези,които са загубили или отхвърлили вярата си,отколкото за тези,които никога не са имали такава,защото те си мислят,че са опитали вярата,но тя се е оказала недостатъчна.Тези първите са опитали вярата и безверието.Тъй като и двете са ги разочаровали,та са решили,че състоянието им е безизходно.Безразлчието,въображаемото самодоволство,предрасъдъците и предизвикателното онношение често се оказват за тези хора по-солидна пречка,отколкото тези,издигнати от неубедения агностик или войнстващия атеист.......
Очевидно проблема на загубилия вярата си е този на дълбоко объркване.Той смята,че не може да намери утеха в каквато и да е вяра.Не можеда достигне дори в малка степен сигурността на вярващия,на агностика или на атеиста.
В негово лице виждаме случая на объркания.

"Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции"

....................................................................................................

Днес "случайно" срещнах пастира на една Християнска Църква в града ни,където преди близо 6 години дадох молитва на покаяние.
Тогава наистина почувствах "нещо",без дори да знам какво е това.Плаках като дете и почнах да ходя редовно на Църква.
Не пих около шест месеца и се молех и вярвах,че това ще ми помогне да не пия въобще до края на живота си.Сори-след това се издъних и влязох в лудницата за "лечение" от алкохолизма,тогава Синдром на Алкохолна Зависимост/така пишеше в историята на заболяването ми/.

Като се върнах от психоболницата продължих да пия и майка ми сподели,че след като съм се върнал от там съм станал ЗВЯР,какъвто никога не съм бил дотогава през всички години откакто ме помни.

При един запой бях толкова отвратен от всичко това-от пиене,спиране на пиенето,почване отново,страдания,унижение,разпад на личността си,от всичко,което ме заобикаля........
Спомням си как в гнева си забих ножа в Евангелието с думите:
"Теб те няма!Мразя те!"........................
Разбира се след това продължих да се свличям в Бездната на алкохолизма без никакъв шанс да оцелея,тъй като вече "видях че Бог не съществува,или не се интересува въобще от мен".След това подарих Евангелието на един събрат с когото пиехме понякога двамата и лежахме заедно преди това в психоболницата.
Та днес като видях пастира го поздравих и поговорих малко с него.Благодарих му за всичко,което прави и е направил за мен и му споделих,че сега Анонимни Алкохолици е моята "Църква".
Той каза,че това е добро,но там си говорим разни неща от миналото и"си отваряме старите рани".Каза,че без Бог няма никакъв изход от това положение.Аз доста въодушевен му споделих,че само и единствено с Бог/кой както го разбира/оставаме трезвени ден по ден.
Видях как без да се усетя тръгнах да го убеждавам в това,което ми помага,но "случайно" точно в този момент звънна мобилния му телефон.Аз благодарих за помощта му и му пожелах успех.Пожелах на него и семейството му да бъдат живи и здрави.Той ми пожала същото и се разделихме с усмивки.Втози момент почувствах как една "тежест" като че ли се махна от мен.


Може бе затова там ,където досега съм бил вярата не е действала -искало се и ДЕЙСТВИЕ,освен вяра.....





Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Нека всеки от нас да открие Силата,която да го опази от "първата чаша".
Благодаря ви,че ви има.

Бъди себе си.

Преди да прочета тази сутрин,което ти споделяш през 2008 година си мислих,че само аз съм обърнал гръб на Иисус Христос една година преди да дойда в АА.Скоро бях споделил,че АА е моята църква.И пак си мислих,че това само аз мога да го кажа,че това е единствено и само мое усещане.Ех,това чувство за уникалност на болното ми его!?Егото ми в здрав разум може би е уникално,но в болестта "алкохолизъм" постоянно се идентифицирам с някого,за което съм благодарен на Бог и на всички от АА.Това е част от Програмата/ако стриктно я следвам/- малко по-малко да "се къртят" късчета от гигантския ми егоцентризъм.А това-"случайно" звънна мобилният му телефон...Когато мотивът ми е единствено и само с думи да бъда ЧУТ и нищо друго,в такива моменти наистина нищо не правя,дрънча кухо,напъвам се да убеждавам и ставам един от многото проповедници в разни църкви.Това в АА не работи за мен.Моето поведение навсякъде в живота ми,резултат от опитването ми да практикувам 12-те стъпки е това,което може би ще помогне на някого,който е объркан.

Благодаря ти,Стефко.И днес съм трезвен.И днес избирам АА.И днес "случайно" прочетох това,което си споделил преди пет години.

Това ме връща към моя втори-трети месец в АА, когато "разбрах", че съм безсилна пред алкохола. И то съвсем "случайно" го прочетох във форум.
А стига бе, вярно ли съм безсилна? Започнах да гърмя и да трещя колко съм безсилна и как ми трябва Сила, по-Висша от мен. Направих връзката безсилие-Сила. Реших, че съм открила топлата вода - вълнение, еуфория, тръпка - яката работа ... макар и по сбирки постоянно да се чете това, макар че и със спонсор четях и вече правех стъпките, макар че Първа стъпка казва, че съм безсилна, аз го разбрах, може би на 5-6 месец в АА и втори-трети месец правене на Програмата и то ми дойде като гръм от ясно небе, все едно никога не съм го чувала и виждала. А колко пъти преди това бях говорила за това ...
И точно във вихъра си да си обяснявам безсилието пред алкохола, то се оказа, че в ГК пише за него и няма да ми се ръкопляска на мен .
Колко голямо разочарование изпитах, че не съм открила Америка .. ...
Нещата се разкриват бавно, поне при мен ... Може да ги слушам хиляди пъти, навсякъде да чета едно и също, обаче точно в конкретен момент, когато трябва - тогава наистина ги чувам и виждам.
Все ми се ще аз да измисля нещо .. да съм по-различна ... ама пусто, Бог си знае работата. "Каквото е било, това и ще бъде ... и няма нищо ново под слънцето." Туй е то, да използвам мъдростите на наистина мъдрите хора ... изглежда няма нищо да измислям.