взаимодействие
39 отговора
0 прегледа
взаимодействие
Действието на една свободно частица не се квантува, тъй като енергията й също не й се квантува. Но когато има взаимодействие - например в потенциал , сблъсък , излъчване и др., тогава вече се проявяват и квантови ефекти.
Не е ли по-правилно , кванта действие да се нарича - квант взаимодействие?
Не е ли по-правилно , кванта действие да се нарича - квант взаимодействие?
Re: взаимодействие
Не. Квантът действие е универсален и може да влиза в кинетичната енергия, като hbar на квадрат.
Например, когато имаш свободен ферми газ от невзаимодействащи неутрони, неговата енергия на Ферми зависи от кванта действие, без да има какъвто и да било потенциал.
Например, когато имаш свободен ферми газ от невзаимодействащи неутрони, неговата енергия на Ферми зависи от кванта действие, без да има какъвто и да било потенциал.
Re: взаимодействие
Ако разгледаме кинетичната енергия на коя да е свободна частица, ще видим, че в нея също участва h^2.
Или по-точно: Е=(h^2).(k^2)/2m, където "k" e вълновото число, но в този случай "k" не се квантува. Знаейки, че частицата има определена енергия Е, винаги можем без измерване (взаимодействие) да съпоставим на някакъв малък интервал време t някакво действие S=E*t <h и по този начин и действието няма да се квантува.
Аз имам предвид, че когато искаме да отчетем (измерим) някакво малко действие на свободната частица, тогава нашето измерване (взаимодействие) ще доведе до резултат Е.t>h.
Т.е през времето на измерването ,частицата и агента на измерването си взаимодействат и кванта действие се появява в резултат на това взаимодействие. Така , че според мен "h" e характеристика не на една , а на поне две частици.
Или по-точно: Е=(h^2).(k^2)/2m, където "k" e вълновото число, но в този случай "k" не се квантува. Знаейки, че частицата има определена енергия Е, винаги можем без измерване (взаимодействие) да съпоставим на някакъв малък интервал време t някакво действие S=E*t <h и по този начин и действието няма да се квантува.
Аз имам предвид, че когато искаме да отчетем (измерим) някакво малко действие на свободната частица, тогава нашето измерване (взаимодействие) ще доведе до резултат Е.t>h.
Т.е през времето на измерването ,частицата и агента на измерването си взаимодействат и кванта действие се появява в резултат на това взаимодействие. Така , че според мен "h" e характеристика не на една , а на поне две частици.
Объркал си се
Квантовите ефекти не се свързват единствено с квантуването на енергията. Ако вземеш стационарното уравнение на Шрьодингер за една частица, без да имаш каквото и да било взаимодействие, ще получиш еднозначно решение: плоска вълна, което е квантов ефект. Плоската вълна има определена дължина на вълната, давана от формулката на Де Бройл. В този случай действието S=k*x, където k е свързано с формулката на Де Бройл.
Квантуването на енергията е една част от квантовите ефекти. Квантуване може да има и по спин. Например, свободен електрон със спин 1/2. Спинът има размерност на действие, и в този случай е точно определено число 1/2, което е вид квантуване.
Така , че според мен "h" e характеристика не на една , а на поне две частици.
"h" е универсална константа и независи от броя частици.
Квантуването на енергията е една част от квантовите ефекти. Квантуване може да има и по спин. Например, свободен електрон със спин 1/2. Спинът има размерност на действие, и в този случай е точно определено число 1/2, което е вид квантуване.
Така , че според мен "h" e характеристика не на една , а на поне две частици.
"h" е универсална константа и независи от броя частици.
Редактирано от Calderone на
Re: взаимодействие
...Отлично предположение:че според мен "h" e характеристика не на една, а на поне две частици.
Така е. Но още има хора (всъщност почти всички), който не осъзнават диполността на света.
Ето ти правилото на Иванов:
м=m.Vn.Vn=h/2п=constante
m - маса на електрона
Vn - скростта му по n-орбитала
Vn - честота на въртене по n-орбитала
т.е. ъгловият момент за всеки орбитален електрон е еднакъв (постоянен) за всяко потенциално ниво, независимо от атомния номер Z на химическият елемент и квантовото число n. А от тук вече може да поразсъждаваш и какво е това h. ;))))
Така е. Но още има хора (всъщност почти всички), който не осъзнават диполността на света.
Ето ти правилото на Иванов:
м=m.Vn.Vn=h/2п=constante
m - маса на електрона
Vn - скростта му по n-орбитала
Vn - честота на въртене по n-орбитала
т.е. ъгловият момент за всеки орбитален електрон е еднакъв (постоянен) за всяко потенциално ниво, независимо от атомния номер Z на химическият елемент и квантовото число n. А от тук вече може да поразсъждаваш и какво е това h. ;))))
Re: взаимодействие
...Пообъркал си се. При Бор момента зависи от n.
м=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=n.h/2п
защото Бор погрешно е получил: vn= v1. 1/n^3
а аз ти давам:
м=m.vn.vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
където vn= v1. 1/n^2
Това е една от грешките на Бор, следствие на постулатите му, обаче:
Първият от тях гласи, че при движение на електроните по стационарни орбитали няма излъчване. Той отпада като постулат, тъй като е известен природен принцип, според който потенциалната енергия се излъчва само ако има електрически ток, при който движението на електрическите заряди е по-посока на действащите сили, така че да се пресичат потенциални нива, т.е. да има потенциален пад. За релативисти преведено - електрона по стационарна орбитала се явява свободно падащ в хомогенно поле, демек ИС.
Вторият постулат на Бор води до погрешен радиус на орбиталата (с изключение на първа) и се позовава на убеждението, че процесът на излъчванене не протича плавно, а прекъснато – изведнъж, че има „дискретен” характер, от което заключава погрешно, че фотонът е „дискретен” субстрат на материята, т.е. че представлява микрочастица.
Този постулат противоречи на изводите, според които енергията на атомите, не само че не е кратна на цели числа, а е кратна на правилни дробни числа, образувани от реципрочните стойности наквадратите на цели числа:
W=W0 .1/n^2
откъдето и грешния извод за честотата и момента
и
Третия постулат на Бор гласи, че преминаването на електрона от по-висока на по-ниска орбитала става изведнъж, без постепенен преход.
Това парадоксално приемане се дължи на нелогичното тълкуване на линейните спектрии от вариационния принцип на Ридберг-Риц, според което изменението на потенциалната енергия на диполната атомна система е моментално – без постепенни преходи.
Това е абсурден постулат, съгласно логическите принципи за неперкъснатост на процесите в природата, според които една система преминава постепенно от едносъстояние в друго, след като премине през всички междинни състояния на енергията на диполната електрическа система в атома.
м=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=n.h/2п
защото Бор погрешно е получил: vn= v1. 1/n^3
а аз ти давам:
м=m.vn.vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
където vn= v1. 1/n^2
Това е една от грешките на Бор, следствие на постулатите му, обаче:
Първият от тях гласи, че при движение на електроните по стационарни орбитали няма излъчване. Той отпада като постулат, тъй като е известен природен принцип, според който потенциалната енергия се излъчва само ако има електрически ток, при който движението на електрическите заряди е по-посока на действащите сили, така че да се пресичат потенциални нива, т.е. да има потенциален пад. За релативисти преведено - електрона по стационарна орбитала се явява свободно падащ в хомогенно поле, демек ИС.
Вторият постулат на Бор води до погрешен радиус на орбиталата (с изключение на първа) и се позовава на убеждението, че процесът на излъчванене не протича плавно, а прекъснато – изведнъж, че има „дискретен” характер, от което заключава погрешно, че фотонът е „дискретен” субстрат на материята, т.е. че представлява микрочастица.
Този постулат противоречи на изводите, според които енергията на атомите, не само че не е кратна на цели числа, а е кратна на правилни дробни числа, образувани от реципрочните стойности наквадратите на цели числа:
W=W0 .1/n^2
откъдето и грешния извод за честотата и момента
и
Третия постулат на Бор гласи, че преминаването на електрона от по-висока на по-ниска орбитала става изведнъж, без постепенен преход.
Това парадоксално приемане се дължи на нелогичното тълкуване на линейните спектрии от вариационния принцип на Ридберг-Риц, според което изменението на потенциалната енергия на диполната атомна система е моментално – без постепенни преходи.
Това е абсурден постулат, съгласно логическите принципи за неперкъснатост на процесите в природата, според които една система преминава постепенно от едносъстояние в друго, след като премине през всички междинни състояния на енергията на диполната електрическа система в атома.
Re: взаимодействие
...казах, че съм сбъркал при въвода, а и от последователността на операциите се вижда това:
м=m. vn .vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
vn това явно е rn понататък.
Но това са дреболии, които не променят същността.
Та за "копирането от Бор" ти дадох разликите от Бор и несъстоятелността на постулатите му, както и това че всички характеристики на атомите са изведими и без постулатизъм.
А изводите са, че излъчването е плавен процес с квазиквантуваност, че атомът е чисто планетарен модел, че електрона е частица отвсякъде, че фотона е електромагнитен моноимпулс отвсякъде, че гравитацията е резултантна електрическа сила и т.н.
м=m. vn .vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
vn това явно е rn понататък.
Но това са дреболии, които не променят същността.
Та за "копирането от Бор" ти дадох разликите от Бор и несъстоятелността на постулатите му, както и това че всички характеристики на атомите са изведими и без постулатизъм.
А изводите са, че излъчването е плавен процес с квазиквантуваност, че атомът е чисто планетарен модел, че електрона е частица отвсякъде, че фотона е електромагнитен моноимпулс отвсякъде, че гравитацията е резултантна електрическа сила и т.н.
Re: взаимодействие
а и от последователността на операциите се вижда това:
м=m. vn .vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
Точно от последователността се вижда, че вторият от ляво член (след "м") има различна размерност от члена преди "constante". За което страваше дума. И което прави последователността безсмислена.
vn това явно е rn понататък.
Но това са дреболии, които не променят същността.
Ако ти с такива преобразувания правиш физиката, забрави.
Не си могъл да допуснеш случайна грешка в преписването, след като в пояснението си дал (дори специално си се потрудил да го направиш italic, за да се различава от Vn, за което нямаше нужда ако беше rn):
м=m.Vn.Vn=h/2п=constante
....
Vn - честота на въртене по n-орбитала
Честотата няма как да стане на радиус.
Това първо . А второ (ако наистина заместим в началото едното vn с rn, както трябва да бъде), щом изпускаш онова n от дясно, дето е пред h при Бор, ти получаваш че всички орбитали са с един и същи радиус (съвпадащи). Което води до безсмислица за твоят модел.
м=m. vn .vn=m.rn^2.( 2п.vn)= m.rn^2.wn=h/2п=constante
Точно от последователността се вижда, че вторият от ляво член (след "м") има различна размерност от члена преди "constante". За което страваше дума. И което прави последователността безсмислена.
vn това явно е rn понататък.
Но това са дреболии, които не променят същността.
Ако ти с такива преобразувания правиш физиката, забрави.
Не си могъл да допуснеш случайна грешка в преписването, след като в пояснението си дал (дори специално си се потрудил да го направиш italic, за да се различава от Vn, за което нямаше нужда ако беше rn):
м=m.Vn.Vn=h/2п=constante
....
Vn - честота на въртене по n-орбитала
Честотата няма как да стане на радиус.
Това първо . А второ (ако наистина заместим в началото едното vn с rn, както трябва да бъде), щом изпускаш онова n от дясно, дето е пред h при Бор, ти получаваш че всички орбитали са с един и същи радиус (съвпадащи). Което води до безсмислица за твоят модел.
Re: Объркал си се
Напълно е възможно да съм се объркал и ще е добре за мен да разбера къде точно бъркам.
Квантовите ефекти не се свързват единствено с квантуването на енергията. Ако вземеш стационарното уравнение на Шрьодингер за една частица, без да имаш каквото и да било взаимодействие, ще получиш еднозначно решение: плоска вълна, което е квантов ефект. Плоската вълна има определена дължина на вълната, давана от формулката на Де Бройл. В този случай действието S=k*x, където k е свързано с формулката на Де Бройл.
А според теб това действие S=k*x квантува ли се? Защото според мен , точно то не се квантува.
Например, свободен електрон със спин 1/2. Спинът има размерност на действие, и в този случай е точно определено число 1/2, което е вид квантуване.
Нещата около спина са интересни. Този спин може де е както 1/2 така и -1/2. Но той приема тази стойност едва след като взаимодейства с уреда, който измерва този спин. До измерването, спина на електрона е суперпозиция от двете състояния (1/2 и -1/2) и не може да се говори, че е точно определено число. В това мисля сега сам ще се убедиш.
И тъй имаме сноп от n свободни електрони, които са в едно и също състояние. Принципа на Паули обаче им забранява те да имат един и същ спин. А тези електрони не са само два , че да заемат -1/2 и 1/2 , а са повече. Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Квантовите ефекти не се свързват единствено с квантуването на енергията. Ако вземеш стационарното уравнение на Шрьодингер за една частица, без да имаш каквото и да било взаимодействие, ще получиш еднозначно решение: плоска вълна, което е квантов ефект. Плоската вълна има определена дължина на вълната, давана от формулката на Де Бройл. В този случай действието S=k*x, където k е свързано с формулката на Де Бройл.
А според теб това действие S=k*x квантува ли се? Защото според мен , точно то не се квантува.
Например, свободен електрон със спин 1/2. Спинът има размерност на действие, и в този случай е точно определено число 1/2, което е вид квантуване.
Нещата около спина са интересни. Този спин може де е както 1/2 така и -1/2. Но той приема тази стойност едва след като взаимодейства с уреда, който измерва този спин. До измерването, спина на електрона е суперпозиция от двете състояния (1/2 и -1/2) и не може да се говори, че е точно определено число. В това мисля сега сам ще се убедиш.
И тъй имаме сноп от n свободни електрони, които са в едно и също състояние. Принципа на Паули обаче им забранява те да имат един и същ спин. А тези електрони не са само два , че да заемат -1/2 и 1/2 , а са повече. Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Re: взаимодействие
...Не си могъл да допуснеш случайна грешка в преписването, след като в пояснението си дал (дори специално си се потрудил да го направиш italic, за да се различава от Vn, за което нямаше нужда ако беше rn):
В тази формула съм поизтрил някои равенства в които участва Vn. Това първо.
Не съм гледал размерността, защото си знам, че резултата е верен, поради което не съм обърнал внимание на грешката. Все пак ти благодаря, че ми я показа. Че някъде ще копна пак формулите и грешката ще се размножи.
Това първо . А второ (ако наистина заместим в началото едното vn с rn, както трябва да бъде), щом изпускаш онова n от дясно, дето е пред h при Бор, ти получаваш че всички орбитали са с един и същи радиус (съвпадащи). Което води до безсмислица за твоят модел.
А второ: Не се получават всичики орбитали с един и същи радиус.
даже съм ти написал, че:
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Може би се подвиждаш от Боровитe резултати
vn= v1. 1/n^3 и rn=r1.n^2
Ами това тука не съм го написал, но се получава и че:
vn= v1. 1/n^2
Всъщност тези неща ги копирах от един едновремешен пост, където бях въвел грешката с r1 и v1, затова така се получи.
Обаче пак не видях кое е копирано от Бор. Продължаваш да се въртиш около грешката при въвода, без да видиш смисъла и епохалността ;)))) на резултата.
Този резултат придава смисленост на планковата константа и определя перфектно точно орбитите на електроните. Този резултат дава отговор на това, защо орбиталите се квантуват, какъв е строежа на протона, как се излъчва и поглъща топлина, защо гравитацията е електрически производна сила и много още неща за поне 10 нобелови награди ;)))))))
В тази формула съм поизтрил някои равенства в които участва Vn. Това първо.
Не съм гледал размерността, защото си знам, че резултата е верен, поради което не съм обърнал внимание на грешката. Все пак ти благодаря, че ми я показа. Че някъде ще копна пак формулите и грешката ще се размножи.
Това първо . А второ (ако наистина заместим в началото едното vn с rn, както трябва да бъде), щом изпускаш онова n от дясно, дето е пред h при Бор, ти получаваш че всички орбитали са с един и същи радиус (съвпадащи). Което води до безсмислица за твоят модел.
А второ: Не се получават всичики орбитали с един и същи радиус.
даже съм ти написал, че:
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Може би се подвиждаш от Боровитe резултати
vn= v1. 1/n^3 и rn=r1.n^2
Ами това тука не съм го написал, но се получава и че:
vn= v1. 1/n^2
Всъщност тези неща ги копирах от един едновремешен пост, където бях въвел грешката с r1 и v1, затова така се получи.
Обаче пак не видях кое е копирано от Бор. Продължаваш да се въртиш около грешката при въвода, без да видиш смисъла и епохалността ;)))) на резултата.
Този резултат придава смисленост на планковата константа и определя перфектно точно орбитите на електроните. Този резултат дава отговор на това, защо орбиталите се квантуват, какъв е строежа на протона, как се излъчва и поглъща топлина, защо гравитацията е електрически производна сила и много още неща за поне 10 нобелови награди ;)))))))
Re: взаимодействие
В тази формула съм поизтрил някои равенства в които участва Vn.
Каквото и да си изтрил, най-левия член не съответства по размерност на най-десния (резултата от преобразуването), което значи че изходната позиция не води до резултата. Междинните изтрити членове нямат значение, в тях само е въведена грешката.
Не съм гледал размерността, защото си знам, че резултата е верен,
Резултатът показва че твоето "знаене" е много съмнително. А че го няма, се вижда по-долу.
А второ: Не се получават всичики орбитали с един и същи радиус.
даже съм ти написал, че:
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Това още повече влошава нещата.
Какво като при Бор в знаментеля за честотата на въртене на електрона около ядрото има член с 1/n^3? Тази честота е ненаблюдаема. Наблюдаеми са само излъчената честота, която е разлика от енергията на две нива и коректно съвпада с формулата на Ридберг. Празни обвинения са твойте, че Бор направил грешка, щото не съвпадало с твоите сметки. Бор перфектно получава серията на Балмер и формулата на Ридберг с 1/n^2 в разликите на енергиите.
Обратно, ти си нагаждал формулите си как ти хрумне. Ако извършиш сметките си по-бавно и внимателно, по твоята формуа от rn=r1.n се получав формула подобна на Ридберг, но членовете не са от 1/n^2, a от 1/n. Която очевидно не е верна, и показва че подходът е фалшив.
Не съм любител на обширните конкретни обяснения, това е проблем на направилия грешката, но тука нещата са очевадни. Ето:
За да е стационарна кръговата орбита на електрона (и по твоя, и по Боровския модел - проста класическа физика) е нужно равенството на центробежната и електростатичната сила:
От там се определя връзката между скоростта на електрона и радиуса на орбиталата:
Пълната енергия на електрона по дадена орбитала е сума от кинетичната и потенциална му енергия:
Веднага се вижда, че енергията е обратно пропорционална на радиуса. И понеже ти постулираш rn=r1.n, енергията при тебе е пропорционална на 1/n. Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг. И теорията ти умира.
Меко казано си объркал честота на излъчената енергия и честота на въртене на електрона около ядрото.
Този резултат придава смисленост на планковата константа
Планковата константа има смисъл на минимално действие по определение. Поинтересувай се какво е действие във физиката, много поучителна величина. Използуването на Планковата константа във разни формули не може да промени този смисъл. Това е същото както с ИС - незнанието ти за тяхната дефиниция не променя смисъла който дефиницията е вложила, колкото и да не я разбираш и да я наричаш безсмислена.
и определя перфектно точно орбитите на електроните.
Твоите сметки дават погрешен резултат, и твърдението ти е твърде пресилено.
Този резултат дава отговор на това, защо орбиталите се квантуват,
Не, не дават. Квантуването е насилствена операция, която ти си въвел с равенството rn=r1.n. Това е постулат, но този на Бор е доста по-успешен. При всички случаи такъв постулат противоречи на класическата механика и е необясним от теорията, която го въвежда.
Пък критиката ти на постулатите на Бор въобще не издържа критика. Там с измислици и незнание няма как да пробиеш. Трябва не "че си знаеш" а истински знания по физика.
Но както вече знаем, моделът на Бор не е точен, твоят още по-малко
Каквото и да си изтрил, най-левия член не съответства по размерност на най-десния (резултата от преобразуването), което значи че изходната позиция не води до резултата. Междинните изтрити членове нямат значение, в тях само е въведена грешката.
Не съм гледал размерността, защото си знам, че резултата е верен,
Резултатът показва че твоето "знаене" е много съмнително. А че го няма, се вижда по-долу.
А второ: Не се получават всичики орбитали с един и същи радиус.
даже съм ти написал, че:
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Това още повече влошава нещата.
Какво като при Бор в знаментеля за честотата на въртене на електрона около ядрото има член с 1/n^3? Тази честота е ненаблюдаема. Наблюдаеми са само излъчената честота, която е разлика от енергията на две нива и коректно съвпада с формулата на Ридберг. Празни обвинения са твойте, че Бор направил грешка, щото не съвпадало с твоите сметки. Бор перфектно получава серията на Балмер и формулата на Ридберг с 1/n^2 в разликите на енергиите.
Обратно, ти си нагаждал формулите си как ти хрумне. Ако извършиш сметките си по-бавно и внимателно, по твоята формуа от rn=r1.n се получав формула подобна на Ридберг, но членовете не са от 1/n^2, a от 1/n. Която очевидно не е верна, и показва че подходът е фалшив.
Не съм любител на обширните конкретни обяснения, това е проблем на направилия грешката, но тука нещата са очевадни. Ето:
За да е стационарна кръговата орбита на електрона (и по твоя, и по Боровския модел - проста класическа физика) е нужно равенството на центробежната и електростатичната сила:
От там се определя връзката между скоростта на електрона и радиуса на орбиталата:
Пълната енергия на електрона по дадена орбитала е сума от кинетичната и потенциална му енергия:
Веднага се вижда, че енергията е обратно пропорционална на радиуса. И понеже ти постулираш rn=r1.n, енергията при тебе е пропорционална на 1/n. Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг. И теорията ти умира.
Меко казано си объркал честота на излъчената енергия и честота на въртене на електрона около ядрото.
Този резултат придава смисленост на планковата константа
Планковата константа има смисъл на минимално действие по определение. Поинтересувай се какво е действие във физиката, много поучителна величина. Използуването на Планковата константа във разни формули не може да промени този смисъл. Това е същото както с ИС - незнанието ти за тяхната дефиниция не променя смисъла който дефиницията е вложила, колкото и да не я разбираш и да я наричаш безсмислена.
и определя перфектно точно орбитите на електроните.
Твоите сметки дават погрешен резултат, и твърдението ти е твърде пресилено.
Този резултат дава отговор на това, защо орбиталите се квантуват,
Не, не дават. Квантуването е насилствена операция, която ти си въвел с равенството rn=r1.n. Това е постулат, но този на Бор е доста по-успешен. При всички случаи такъв постулат противоречи на класическата механика и е необясним от теорията, която го въвежда.
Пък критиката ти на постулатите на Бор въобще не издържа критика. Там с измислици и незнание няма как да пробиеш. Трябва не "че си знаеш" а истински знания по физика.
Но както вече знаем, моделът на Бор не е точен, твоят още по-малко
Re: взаимодействие
...Поредните напъни да измамиш.
Каквото и да си изтрил, най-левия член не съответства по размерност на най-десния (резултата от преобразуването),
Най-левият член е "м", по-нататък се хващаш за една грешка, като удавник за сламка, без да те интересуват междинните членове и лъжеш, че там грешката е въведена също. Напротив от там става ясно, че има грешкаслед първото равенство.
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Това още повече влошава нещата.
Влошава ги, ама друг път!
Бор перфектно получава серията на Балмер и формулата на Ридберг с 1/n^2 в разликите на енергиите.
И това не е вярно щото Боровите формули са верни само за първа орбитала.
Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг.
Това също не е вярно.
Нещо бъркаш честота и радиус ти в случая.
Бях ти дал линк и там ясно пише какво е получил Бор и как, както и кво се получава.
И понеже ти постулираш rn=r1.n
Е това не е верно! Не съм постулирал такова нещо. Това е резултат, който се извежда.
Обратно, ти си нагаждал формулите си как ти хрумне. Ако извършиш сметките си по-бавно и внимателно, по твоята формуа от rn=r1.n се получав формула подобна на Ридберг, но членовете не са от 1/n^2, a от 1/n.
И това не е вярно! Съвсем нормално си се получава:
vn= v1. 1/n2
А сериите са свързани точно с честотата.
Бор получава: vn= v1. 1/n^3
която формула е вярна само за първа орбитала, щото n=1 и не му пука от степента.
Проблема е че си мислиш че знаеш. По-добре разгледай линка преди да ръсиш лъжи и се абстрахирай от фонетичните грешки.
Каквото и да си изтрил, най-левия член не съответства по размерност на най-десния (резултата от преобразуването),
Най-левият член е "м", по-нататък се хващаш за една грешка, като удавник за сламка, без да те интересуват междинните членове и лъжеш, че там грешката е въведена също. Напротив от там става ясно, че има грешкаслед първото равенство.
rn=r1.n - къде тука виждаш еднакви радиуси?
Това още повече влошава нещата.
Влошава ги, ама друг път!
Бор перфектно получава серията на Балмер и формулата на Ридберг с 1/n^2 в разликите на енергиите.
И това не е вярно щото Боровите формули са верни само за първа орбитала.
Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг.
Това също не е вярно.
Нещо бъркаш честота и радиус ти в случая.
Бях ти дал линк и там ясно пише какво е получил Бор и как, както и кво се получава.
И понеже ти постулираш rn=r1.n
Е това не е верно! Не съм постулирал такова нещо. Това е резултат, който се извежда.
Обратно, ти си нагаждал формулите си как ти хрумне. Ако извършиш сметките си по-бавно и внимателно, по твоята формуа от rn=r1.n се получав формула подобна на Ридберг, но членовете не са от 1/n^2, a от 1/n.
И това не е вярно! Съвсем нормално си се получава:
vn= v1. 1/n2
А сериите са свързани точно с честотата.
Бор получава: vn= v1. 1/n^3
която формула е вярна само за първа орбитала, щото n=1 и не му пука от степента.
Проблема е че си мислиш че знаеш. По-добре разгледай линка преди да ръсиш лъжи и се абстрахирай от фонетичните грешки.
Re: взаимодействие
Най-левият член е "м", по-нататък се хващаш за една грешка, като удавник за сламка, без да те интересуват междинните членове и лъжеш, че там грешката е въведена също.
Каквито и да са междинните членове, очевадно е че от един член след първия размерността се променя, тоест се внася грешка. Каква лъжа виждаш в това твърдение?
И това не е вярно щото Боровите формули са верни само за първа орбитала.
Фантазираш. Или сънуваш. Такива твърдения трябва да се доказват, но такава лъжа няма как да се докаже.
Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг.
Това също не е вярно.
Нещо бъркаш честота и радиус ти в случая.
Не се изказвай преди да си разбрал какво съм написал. Радиусът определя енергията, а тя честотата. Честотата на излъчване, а не на въртене на електрона около ядрото (както ти си се оплел).
И това не е вярно! Съвсем нормално си се получава:
vn= v1. 1/n2
Получава се единствено в надеждите ти. Не и от формулите.
А сериите са свързани точно с честотата.
Бор получава: vn= v1. 1/n^3
Да, но с коя честота? Това което си написал е за честота на въртене на електрона около ядрото. Тя няма нищо общо с честотата (и енергията) на излъченият квант, която се описва от сериите. И няма как да има. От тука си се засили към пропастта.
И формулата ти за честотата на въртене е погрешна. Ако се помъчиш малко над формулките, при тебе ще се получи vn= v1.1/n^(3/2). Което доказва пълната небрежност и нагаждачество при манипулирането с формулите, само и само да се нагодят някакви резултати накрая които "ти си си знаел". И които, вижда се, са без никаква стойност. Но това е следствие от проблема с безхаберието по отношение на грешките който засегнах в началото на постинга.
Защо при тебе трябва да се получи такъв израз? Ако погледнеш формулата за скоростта по орбиталата
и съобразиш че честотата на въртене по тази орбитала vn = v/rn (пропускаме константата с 2.пи), a rn = n.r1 (и участва като r във формулата за скоростта), се получава точно това което съм споменал. И всякакво друго заместване на тази зависимост с нещо което ти си си нагодил те вкарва в противоречие с класическата физика (чийто резултат е по-горе) и води до нови умишлени грешки и безсмислени резултати.
Проблема е че си мислиш че знаеш.
Лесно и обективно се проверява кой знае. Чийто знания не довеждат до грешки, противоречия и нужда от фантазиране във формулите. Ти си тоя който получава нагласени истории. Фалшивостта на резултатите е най-добрият критерии. Останалото са болни желания и тръшкане.
Човек който има някакви претенции във физиката трябва да е способен сам да вижда грешките си, когато му ги посочат. Да обвиняваш другите в някаква лъжа при наличната фактология е смехотворно.
Каквито и да са междинните членове, очевадно е че от един член след първия размерността се променя, тоест се внася грешка. Каква лъжа виждаш в това твърдение?
И това не е вярно щото Боровите формули са верни само за първа орбитала.
Фантазираш. Или сънуваш. Такива твърдения трябва да се доказват, но такава лъжа няма как да се докаже.
Енергията на излъченият квант (съответно честотата му) като разлика от енергиите на две орбитали ще имат формата Re.(1/n1-1/n2), което не е формулата на Ридберг.
Това също не е вярно.
Нещо бъркаш честота и радиус ти в случая.
Не се изказвай преди да си разбрал какво съм написал. Радиусът определя енергията, а тя честотата. Честотата на излъчване, а не на въртене на електрона около ядрото (както ти си се оплел).
И това не е вярно! Съвсем нормално си се получава:
vn= v1. 1/n2
Получава се единствено в надеждите ти. Не и от формулите.
А сериите са свързани точно с честотата.
Бор получава: vn= v1. 1/n^3
Да, но с коя честота? Това което си написал е за честота на въртене на електрона около ядрото. Тя няма нищо общо с честотата (и енергията) на излъченият квант, която се описва от сериите. И няма как да има. От тука си се засили към пропастта.
И формулата ти за честотата на въртене е погрешна. Ако се помъчиш малко над формулките, при тебе ще се получи vn= v1.1/n^(3/2). Което доказва пълната небрежност и нагаждачество при манипулирането с формулите, само и само да се нагодят някакви резултати накрая които "ти си си знаел". И които, вижда се, са без никаква стойност. Но това е следствие от проблема с безхаберието по отношение на грешките който засегнах в началото на постинга.
Защо при тебе трябва да се получи такъв израз? Ако погледнеш формулата за скоростта по орбиталата
и съобразиш че честотата на въртене по тази орбитала vn = v/rn (пропускаме константата с 2.пи), a rn = n.r1 (и участва като r във формулата за скоростта), се получава точно това което съм споменал. И всякакво друго заместване на тази зависимост с нещо което ти си си нагодил те вкарва в противоречие с класическата физика (чийто резултат е по-горе) и води до нови умишлени грешки и безсмислени резултати.
Проблема е че си мислиш че знаеш.
Лесно и обективно се проверява кой знае. Чийто знания не довеждат до грешки, противоречия и нужда от фантазиране във формулите. Ти си тоя който получава нагласени истории. Фалшивостта на резултатите е най-добрият критерии. Останалото са болни желания и тръшкане.
Човек който има някакви претенции във физиката трябва да е способен сам да вижда грешките си, когато му ги посочат. Да обвиняваш другите в някаква лъжа при наличната фактология е смехотворно.
Re: Объркал си се
Когато човек научи физиката накриво е така.
И тъй имаме сноп от n свободни електрони, които са в едно и също състояние. Принципа на Паули обаче им забранява те да имат един и същ спин.
Принципът на Паули изобщо не забранява на свободни електрони да имат един и същ спин. Справка, виж нещо за експерименти с поляризирани снопове.
До измерването, спина на електрона е суперпозиция от двете състояния (1/2 и -1/2) и не може да се говори, че е точно определено число.
Да, но аз мога да отделя само един електрон, с точно определен спин +1/2. Справка, виж нещо за експерименти с единичен електрон проведени в лабораториите на Bell, IBM, и прочее. Някой хора се надяват тези експерименти да бъдат основата на т.нар. спинтроника.
[bluе]Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Пускам n-2 електрони през градиентно магнитно поле, и ще разбера веднага, какъв им е спина.
А според теб това действие S=k*x квантува ли се? Защото според мен , точно то не се квантува.
А трябва ли да се квантува? Например Гамов резонансите какво са, квантови състояния ли са или не?
И тъй имаме сноп от n свободни електрони, които са в едно и също състояние. Принципа на Паули обаче им забранява те да имат един и същ спин.
Принципът на Паули изобщо не забранява на свободни електрони да имат един и същ спин. Справка, виж нещо за експерименти с поляризирани снопове.
До измерването, спина на електрона е суперпозиция от двете състояния (1/2 и -1/2) и не може да се говори, че е точно определено число.
Да, но аз мога да отделя само един електрон, с точно определен спин +1/2. Справка, виж нещо за експерименти с единичен електрон проведени в лабораториите на Bell, IBM, и прочее. Някой хора се надяват тези експерименти да бъдат основата на т.нар. спинтроника.
[bluе]Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Пускам n-2 електрони през градиентно магнитно поле, и ще разбера веднага, какъв им е спина.
А според теб това действие S=k*x квантува ли се? Защото според мен , точно то не се квантува.
А трябва ли да се квантува? Например Гамов резонансите какво са, квантови състояния ли са или не?
Re: Объркал си се
Когато човек научи физиката накриво е така.
Благодаря за оценката. Сега остава да ми покажеш колко ти добре я владееш.
Принципът на Паули изобщо не забранява на свободни електрони да имат един и същ спин. Справка, виж нещо за експерименти с поляризирани снопове.
Аз казах, че принципа на Паули, забранява на два електрона, които са с една и съща вълнова функция(състояние) да имат един и същ спин. Да не би да искаш да ми кажеш, че това не се отнася за функция преставляваща плоска вълна?
Тоест ако имаме n електронa с еднаква определена енергия Е в състояние Psi=е^i*E*t/h, могат ли техните спинове да им се дублират?
Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Пускам n-2 електрони през градиентно магнитно поле, и ще разбера веднага, какъв им е спина.
Нали говорим за свободни електрони. Какво им е свободното на електрони в градиентно магнитно поле?
А трябва ли да се квантува? Например Гамов резонансите какво са, квантови състояния ли са или не?
Да смятам ли, че отговора ти е : Не се квантува.
Благодаря за оценката. Сега остава да ми покажеш колко ти добре я владееш.
Принципът на Паули изобщо не забранява на свободни електрони да имат един и същ спин. Справка, виж нещо за експерименти с поляризирани снопове.
Аз казах, че принципа на Паули, забранява на два електрона, които са с една и съща вълнова функция(състояние) да имат един и същ спин. Да не би да искаш да ми кажеш, че това не се отнася за функция преставляваща плоска вълна?
Тоест ако имаме n електронa с еднаква определена енергия Е в състояние Psi=е^i*E*t/h, могат ли техните спинове да им се дублират?
Какви спинове имат останалите n-2 свободни електрони с едно и също състояние?!
Пускам n-2 електрони през градиентно магнитно поле, и ще разбера веднага, какъв им е спина.
Нали говорим за свободни електрони. Какво им е свободното на електрони в градиентно магнитно поле?
А трябва ли да се квантува? Например Гамов резонансите какво са, квантови състояния ли са или не?
Да смятам ли, че отговора ти е : Не се квантува.
Re: Извинявайте...
... че се намесвам в спора ви, по който всъщност съм крайно невежа. И сигурно точно по тая причина не мога да схвана това:
Да, но с коя честота? Това което си написал е за честота на въртене на електрона около ядрото. Тя няма нищо общо с честотата (и енергията) на излъченият квант, която се описва от сериите. И няма как да има.
Предполагам, че си прав за това, че от сериите се описва именно честотата /и енергията/ на излъчения квант. Но - по принцип! - как е възможно тая честота да няма "нищо общо" с честотата на въртене на електрона около ядрото? Не съществува ли все пак някаква зависимост между тия честоти?
На мен ми се струва, че честотата на въртене на електрона би трябвало до голяма степен да предопределя честотата и съответно енергията на излъчения квант
Да, но с коя честота? Това което си написал е за честота на въртене на електрона около ядрото. Тя няма нищо общо с честотата (и енергията) на излъченият квант, която се описва от сериите. И няма как да има.
Предполагам, че си прав за това, че от сериите се описва именно честотата /и енергията/ на излъчения квант. Но - по принцип! - как е възможно тая честота да няма "нищо общо" с честотата на въртене на електрона около ядрото? Не съществува ли все пак някаква зависимост между тия честоти?
На мен ми се струва, че честотата на въртене на електрона би трябвало до голяма степен да предопределя честотата и съответно енергията на излъчения квант