Административен въпрос

Заради този, който си направи труда да пише от различни никове с единствената цел да повдигне определени тема на първа страница ще пиша на Администрацията този клуб вече да бъде само за регистриани потребители.
Администрацията отдавна искаше това, но аз бях против заради запазване на свободата.
Разбирам и уважавам желанието на всеки да помага както може, както се чувства добре и както иска, но това преминава границите.


usmihnise.com

Приветствам това решение и гласувам "За" с две ръце .

Признавам се, че преди може би година и половина - две съм влизал няколко пъти с друг, нерегистриран ник, но сега виждам, че е въпрос на лично достойнство и отговорност да пиша само от името на Карата.

Това решение е крачка към въвеждането на по-ясни и принципни правила във форума. Като цяло, обаче, си мисля, че хората от АА ще си създадат свои собствени форуми, както вече и става, защото тук влизат хора, които изобщо не търсят помощ, а напротив - конфронтация и обструкция, което обезсмисля до голяма степен техните усилия.

Съгласен съм с Карата, че е въпрос на лично достойнство и отговорност да се пише със собствения ник. Още повече, че една част от пишещите тук се познаваме и лично.
Нито веднъж не съм писал с друг ник. (В началото, преди няколко години като нерегистриран пишех с друг ник, но пак само с един).

Напоследък съм по-зает, но не само това е причината много по-рядко да влизам тук. Омръзна ми да чета хора, които се заяждат помежду си от нерегистрарани никове, макар че очевидно са от постоянно участващите тук.
Не ми е интересно да се опитвам да разгадавам кой кой е.

Лали, ти виждаш ай пи-тата (или както там се казваше), но не знам какво можеш да направиш.
Нищо не пречи един човек да регистрира няколко ника и пак да се прави на друг.
Така че не виждам голяма полза от ограничението.

Дали пък за начало да не помолим любезно да се спре с тази криеница. Пък ако тя продължи, тогава да въведеш ограничения.

И що това лицемерно възмущение на някои хора?

Преди три дни първата страница на клуба май че изглеждаше по същия начин и това не направи впечатление на никой друг освен на мен, заради което чак ми се присмяха. И може би на някой новак, вероятно побързал да излезе, след като се е натъкнал на цял бутик от подобни шедьоври.

Личните нападки и обиди, простотията и фанатизма, които бълват във всяка тема няколко РЕГИСТРИРАНИ УЧАСТНИКА, са огромният проблем на клуба, а не анонимните участници.

Lali, дали не е по-добре просто да се затвори този клуб? Той вече с нищо не е полезен на хората които търсят помощ. Превърнал се е в бойно поле за себедоказване на няколко индивида. Полезната информация за проблема с алкохола е затрупана от безполезни и грозни спорове. На никого не му пука че някой,по някое време, от някъде ще влезе да потърси помощ тук. Омаловажава се истинската страна на алкохолизма - иска ми се някой от тези които пишат тук за да докажат колко не са прави другите, да се замисли колко автомобилни катастрофи, кражби, изнасилвания стават под влияние на алкохола. Колко човешки животи се провалят заради алкохола. И едва когато осъзнаят сериозността на проблема, да пишат тук, за да помогнат на някого който иска да живее нормален живот, а не да нищят стари историйки с неочакван край.
Лично аз се уморих да повтарям, че всеки начин за спиране на алкохола е добър - нали целта е постигната. Не съм влизала скоро тук и сигурно няма да вляза скоро отново - отвращава ме това място. Но съм благодарна, че някога, отдавна, когато все още беше място за взаимопомощ, то успя да помогне на няколко души, които спряха да пият.
И нищо друго няма значение.

Усмихни се, има изход!

Новагодин, ще те помоля да спреш с тази агресия. Наблюдавам те напоследък. Имам чувството, че си обсебен от някакви лоши, разрушителни сили. Остави хората да пишат каквото смятат за добре.
Новагодин, кое те промени толкова? Ти си умен мъж, изненадана съм от теб. Имам чувството, че си друг човек, не този, когото срещнах тук преди близо две години.
Така изглеждаш отстрани. Надявам се да помислиш.


Относно репликата на Некой за никовете - първо регистрацията на различни никове отнема време, а обикновено хората, които се вихрят да си пишат сами и да си отговарят сами бързат да направят това, което са решили.
Ако нямат друг ник докато го регистрират искат-не искат ще преброят до 100.
Ако вече имат регистриран, докаго излязат от този и влязат в другия пък ще преброят до десет. През това време има все пак вероятност да се откажат. Второ, дори с различни никове, стилът е един и същ, и трето - могат да се сравнят айпитата.
На мен лично винаги ми е било под достойството да проверявам и сравнявам айпитата.
Имам чувството, че слизам на нивото на анонимните пишещи и отговарящи си сами.
Никога не съм уважавала хората, които пишат с различни никове. Въпрос на себеуважение и лично достойнство е да си защитиш позицията, със собствения ник. Много по-ценно и достойно е.

Въпрос на вътрешна сила и стойност на характера е да си признаеш, че си писал с различни никове.
Уважавам тази сила.


usmihnise.com

Аз честно казано очаквах поне в една тема да помолиш да се спре с агресията спрямо мене, но явно се разминаваме с вижданията си за това кой към кого е агресивен.

Дали да не ти направя една представителна извадка - нещо като АА речник или АА разговорник с цялата помия и всички ЛИЧНИ обиди срещу мен? Или срещу някой друг несъгласен с АА.

Да критикуваш една идеология не е същото, като да обиждаш, нападаш и инсценираш инсинуации спрямо конкретен човек или участник. Ако това не си разбрала, принципините съображения, от които се ръководиш в работата си, стават съвсем неясни и объркващи.
Аз лично имам нужда от това да ми ги разясниш.

Сега аз ли станах лошата? От личиния си житейския опит, съм стигнала до извода, че ако за един човек всички хора са лоши, значи има някакъв проблем в самия него.
Съжалявам, че не ме разбра. Много ми се искаше да ме разбереш.
Новагодин, от все сърце ти пожелавам да намериш мир със себе си.
Приключвам тази тема. Поне опитах, защото отдавна ми се искаше.


usmihnise.com

Разбрах те много добре и затова ти отговорих обстойно. Само че ти не го оцени и се измъкна. Щото по-лесно е да кажеш "Пожелавам ти мир!", "Амин!", "Бог да те пази!" и пр. трафарети. Изглежда благодушно, нали?

това не направи впечатление на никой друг освен на мен, заради което чак ми се присмяха
Само аз... Няма нужда от множествено 4исло. И аз на тебе не се присмях, аз се бях разсмяла със себе си И сега пак си се смея, като си се представя За теб ми стана болно.. Не го разбра от песента, която беше в моя отговор?? Твоето помедение не е за присмех, навява тъга.
А защо се смеех на себе си??? Ами, нощ, аз 4ета постинга ти, 4увствам неподправеното ти възмущение, искрено от сърце.. Сериозна съм. Аз от любопитство надни4ам на втора страница, хем знам, 4е "лицето" е алкажа, докато се усетя....и АЗ броя!!!!! Видях се отстрани и така се разсмях.. Ти, добре, боли те, броиш ги, яде те отвътре, ами АЗ???? По акъла съм ти се повела, броя след тебе.. Сякаш 4е нямам какво друго по приятно и полезно да правя посред нощ. Броя. Защо?? Та така, смеейки се на себе си ти отговорих..
Извинявай, де да знам, 4е ще се вържеш така, 4е така ще посинееш от яд, та и първа страница ще стане синя.... Ето пак ми е смешно, нали аз съм тази дето има нужда от специализирана помощ, аз и семейство Адамс. Що така се стягаш,махни с ръка и дай нататък
Сериозно, не се присмях, смешно ми беше... Извинявай.

Смееш си се на себе си, тъгуваш за мен, а по акъла ми се водиш, срамежливи муцки правиш, семейство Адамс ти се привижда, после аз ти посинявам...

Останалото, както се казва, е мълчание...

Лали, много добре разбирам интенциите ти. Но се опасявам че задължителната регистрация ще възпре много нови хора, които все още не смеят да признаят проблема си дори пред самите себе си...
Аз никога не съм писала под друг ник. Защото моята трезвеност се съдържа също и в нужда, умение и сила да бъда себе си независимо от всичко.
Не разбирам много от модераторската работа и не съм този, който ще ти дава акъл. Разбирам (май че) това чувство за собствено достоинство, което не ти дава да сверяваш ай-питата. Но ми се струва, че по същия начин не бихме могли да се борим с всякакво зло и подлост на този свят, ако е под нашето достоинство да им обръщаме внимание... Не че смятам, че ако им обръщаме внимание, ще ги възпрем... Но за себе си съм убедена че си струва да опитвам, дори ако съм сигурна, че няма да успея...

А относно разминаване на разни виждания...
Преди 3-4 дена ме накараха да превеждам една приказка...

Имало едно време едно куче. Един ден то чуло, как някой разказвал, че някъде съществува Храмът на Истината, в който всеки може да отиде за да открие истина за себе си и за света. Този храм се наричал още Храмът на Хиляда Огледалата.
Кучето не знаело какво е това огледало и какво е значението му, но въпреки това се е отправило да търси храма. След дълго търсене и разпитване най-накрая го е намерило. Това е било много страхливо куче и за да не покаже страха си, то е влезнало в храма озъбено. И първото куче, което то е видяло там, се е оказало застанало озъбено срещу него. Това го е уплашило още повече, и то започнало да ръмжи. И накъдего погледнало, навсякъде видяло озъбени и ръмжащи кучета. То се опитало да ги атакува, да се нахвърля върху тях, да хапе наляво-надясно. А наоколо него хиляди кучета го атакували. За да ги уплаши, то се разлаяло както никога в живота си – и цялото стадо кучета наоколо е започнало да лае срещу него... Страхът на нашето куче се е преродил в ужас и то е хукнало да бяга от храма.
Когато избягало надалеч, то се замислило и казало: Сега вече знам със сигурност, че светът е ужасен и пълен с лоши кучета!
В същото време едно друго куче също се дочуло за Храма на Истината и също е тръгнало да го търси. То също не знаело какво е това огледало и какво е значението му. Това е било много весело куче. След като намерило храма, то е влезнало вътре рамахвайки опашката. И е видяло друго куче, което е вървяло насреща и махало весело с опашката си. Приятно изненадано от такова радушно посрещане, нашето куче, за да покаже радостта си на новия си приятел, е застанало на задните лапи, размахвайки весело с предните. И е видяло наоколо цяло стадо весели кучета, които правят същото, поздравявайки го с рамахване на предните лапички. Кучето е било много щастливо и започнало да си играе с новите си приятели, търкаляло се от радост по земята и другите кучета са правили същото... Нашето куче било все по-щастливо и по-весело.
След като се уморило от играта, то щастливо си е тръгнало от храма. Замислило се е и рекло: Сега вече знам със сигурност, че светът е прекрасен и пълен с добри, щастливи кучета!

Аня, сверявах айпитата преди две години, когато не ви познавах. Отдавна не го правя, няма нужда, стилът е ясен.Хората, които пишат и си отговарят сами обикновено не успяват да си сменят стила.

Относно борбата със злото и подлостта - преди години когато бях млада и аз мислех така - бой и непримиримост. Бих казала, че се промених последните две години, може би потребителите на този клуб ми повлияха. Създадох си без да искам механизъм. Първо не обръщам внимание, обикновено агресията отминава. После се опитвам с добро, знам, че във всеки човек е заложено да е добър, но нещо го кара да се държи лошо, може би това е някъкъв вътрешен неосъзнат протест към нещо или някого, опитвам се да го разбера, да го намеря, да подам ръка. Във всеки човек има нещо добро, добри и в най-лошия. Аня, какво по-хубаво нещо да намериш причината за протест, да отвориш сърцето на такъв човек. И не е ли това също начин да изкореним злото? Най-лесното е да раздадем шамарите. Да опиташ с добро - това е трудното. Но пък когато успееш - заспиваш с усмивка, много уморен, но щастлив.

Относно даването на акъл, нали затова сме заедно тук, да си помагаме и да се съветваме. Винаги съм отворена към съвети.

Аня, винаги вътрешно съм била "за" свободата да се пише нерегистриран, но хора, които уважавам ме убедиха, че не съм права.
Алкохолизмът не е нещо, коетото се нуждае от спешна помощ, на минутата. Както и съзависимосттта. Обикновено човек влиза тук, ако има проблем, само чете известно време, минава през трезви и нетрезви периоди и тогава събира смелост да пише.


usmihnise.com

Прочетох приказката след като написах предишното си мнение.
За всеки е хубава.


usmihnise.com

Смееш си се на себе си, тъгуваш за мен,

Изглежда много ненормално нали??? Нормалното би било да ми е мъ4но за мен, а да ме яд на другия. Да изпадна в самосъжаления и да мисля как да нараня в отговор. Това е нормалната реакция на "нормалните" хора.
Сега пък ще ти й благодаря!!! Искрено, показа ми, 4е наистина съм нау4ила нещо по Пътя на Щастливата Съдба:

_да се СМЕЯ сама на себе си, когато постъпя глупаво, да се смея, а не да се хапя и ругая;

_и да ме боли за другия, когато 4увствам 4е е консумиран от негативизъм, да ме заболи, и с 4исто сърце да се помоля: Помогни му Сило, той страда и се мъ4и, нека да влезе в сърцето му спокойствието и любовта.

Ти ми го показа с отговора се. Благодаря. Take care of you!

П.С. Не ми се привижда семейство Адамс, та аз съм от това семейство, нали тук така ме дефинираха Много по добре ми прозву4а отколкото ..семейство Флинстоун.
Още се смея на себе си, как съсредото4ено броя, ааа, не са 8, 9 са. По пижама. Ако някой ме беше видял и запитал какво толкова съсредото4ено правя, сигурно бих отговорила: "Броя колко са постингите, сън не ме лови, не мога да мисля за нищо друго, не ме обърквай, 4е изтървах един!" Нормално, напълно нормално занимание за полунощ.

Много ми хареса приказката - за кучетата.

А бе моли се, нема лошо. :-)

Само че не забравяй, онова, което за семейство Адамс е храм за молитви с огледала, на практика обикновено се оказва зала на смеха с 1000 криви огледала. По панаирите е пълно с такива.

онова, което за семейство Адамс е храм за молитви с огледала, на практика обикновено се оказва зала на смеха с 1000 криви огледала

Ех, де да важеше това само за семейство Адамс.... Не забравям друго, 4е вси4ки молитви, където и да са казани отиват на едно място...
Нека и аз да цитирам нещо друго, Пауло Куелю:
Воинът винаги се вслушва в думите на някои проповедници от миналото като например в тези на Томас Хъксли: "Последствията от постъпките ни са плашило за страхливците и светъл лъч за мъдреците.
Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив."
Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта.

А за панаирите... Хъммм, зависи с какви о4и се гледа на тях...
[линк]

Колко щеше да е лесно ако не забелязвахме правилата на Играта....


Благодаря ти,Соня.
Нека не забравяме простите Правила,които не ние сме създали.
Бъди здрава и нека Бог да е с всички нас поне още 24 часа.

Бъди себе си.