Супер тема-включвайте се

[линк]

Всички натам и да давате своите спомени

АБЕ, сладък - някак така беше моята България - сега тя не съществува - сякаш и аз вече не съм българка. Целувки от емиграцията и лукчетата за ресто

хм,спецификации от предиШния пол.режим са ми непонятни ,да не говорим за грамофонни такива , но някои неЩа са класика:


Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
тва и тук го правим...

Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
помня ,че бе доста студен ,като се допре до гърдите

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
понякога си струва..ако не ти се плаЩа за информация в нета,а докладът е важен

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
ееех....спомени, спомени

Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
много смотано,но поне е някак възпитателно за подрастваЩия...

като цяло ми се струва ,че постингът е с доста комунистически отенък

както и да е , всеки е една малка вселена със своите си спомени и усмивки по миналото

АБЕ, сладък - някак така беше моята България - сега тя не съществува - сякаш и аз вече не съм българка. Целувки от емиграцията и лукчетата за ресто

И аз така мисля
Сега е друго.
Много неща се промениха.
Спомените от детството са си спомени от детството, но с тях не се изчерпват всичките ни спомени.
Вярно малко комунистически мирише оня пост, но се усмихвах, докато четях и си припомнях и аз, защото повечето неща ми бяха толкова познати

Егати държавата, егати цирка

Ми маце, нали и затова темата се казва Минало незабравимо , за който е забравил,да си припомни, а на който детството му е минало след времето 1980-1885 естествено че или не ги е виждал тези неща, или не ги помни.

Ех, носталгия. Особено точката за ключа под изтривалката.

Един за всички, всички за един!

Написаното ми хареса, стана ми и смешно, и тъжно, и носталгично за времето което няма да се върнеВпрочем не съм си боядисвала дъвката с магданоз в зелено, но с роза в червено можеИ сега съм склонна да замервам хората от балкона, ако ме дразнят.Но предпочитам да е с изгнили сливи, излиза ми по евтино, от колкото с яйца А на ластик играх не отдавна, племенницата искаше да и покажа

Приятелю знаеш ли че си ме разплакал от смях. Докато четях като че ли станах отново дете. Всичко това все едно съм го писала аз. Така не съм се смяла и аз незнам от кога. Благодаря ти много от сърце.Може би тогава не беше всичко както трябва,но за някои неща наистина ми е мъчно че ги няма.

P.P. Аз съм от тези които живеят малко по принуда извън България. На мен живота в България ми харесваше и още ми харесва. Има много по -лоши места.

Да, горчиво-носталгични спомени ме връхлетяха, четейки това. Дори си го отпечатах, та някой ден като стана много стара да го чета с умиление
Ех, времето трябваше завинаги да спре през 80-те години.