иронична тема

пусната тук, защото само в този клуб може да бъде разбрана
в цялата й сериозност.

тук.

десети ноември, лето две иляди и осмо.

Аз пък си мислех, че точно в този клуб антивоенната потресна музика на Гия Ганчели е значително по-важно обяснителна от всякакви предопределени случайни събития. Лъхащи на мухъл и нищета. Към които ни запращаш заради една тъпа и нищо не значеща дата

Мисли:

1. Мястото на чалгата е на бунището на историята (Чукча)
2. Чалгата е точно толкова значима, колкото и датата (Чукча)
3. Събитията на въпросната дата са чалга (чукоткса дефиниция)
4. Датите отминават, чалгите остават (факт)
5. Интернационалът е чалга (стар факт)
6. Интернационалът най-после намери точната си оркестрация (нов факт)
7. Човечеството се разделя със своето минало, смеейки се (К. Маркс)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Възтъпичко...

Тази вечер се разходих с личния автобус на Пилзенската филхармония на 100 км от града, в посока запад-юг, някъде съвсем близо до Германия, малко чешко старинно градче. Като постоянна съставна част от програмата на оркестъра (да обикаля региона), която няма нито образователен, нито социален, никакъв такъв характер. Всеки сам да се сети какъв...
Един приличен салон от миналото без акустика, места за 200 души, запълнени пряко сили 80% от местни постоянни и единствени хора (изкупили естествено целия абонамент от 8-те гостуващи концерта за сезона), мъжете официално с вратовръзки, жените и те официално докарани (по чешки)...
И тези хора, които, забелязах, познават (навярно е естествено) отлично 'Новият свят' на Дворжак, по толкова самоотвержен начин аплодираха така умилителното изпълнение на Пилзенската филхармония...че ръкоплясках по-силно от тях. Заради тях.
По това време дори и не ми хрумна да се сетя за всякакви "интернационални" моменти, превърнати в чалги. Направени впрочем от такива, които не са и помисляли да стъпят утешително поне на един 'селски' концерт през живота си.

Великият бард го е казал много точно: "Много шум за нищо".

Пиер Дегейтер определено е написал по-хубава музика от твоята. Затова и коментарите за него ще са повече :)

И още нещо - аз пък не мога да уважавам човек, който нарича професора си 'завалията'. Това вече беше сериозно.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Завалията е за теб, за мен е човек, който ще обичам от сърце до края на живота си, защото ме е научил на нещо ДОБРО.
А за музиката ми съм съгласен, Пиер е по-добър :)
Мисъл:

Чукане висулка - вледенява орган (2С - с5)!

Цитат от : "Житейски мъдрости на един африкански емигрант в Чукотка".

Сериозен, както винаги :)

8. думата ми беше, чукча, за духовното отшелничество.

в държавата на неслучилия се,
а само мимикриран преход,
липсващо дисидентство
(липсваща обществена
и всякаква друга осъзнатост изобщо!)
и все по-оредяваща и доста условно наричана така
интелигенция
където в доминантната култура
не само любовта,
а цялата ценностна система минава през стомаха
и ориенталщината,
на пук на всяка измъчена европейска центробежност,
е непобедима.

комунизмът - както се вижда -
заради носталгията
и гражданската неграмотност -
също.

сред всичко това
една шепа хора
слушат класическа музика.

Навеждаш на въпроси, задавани многократно и отговорите, ако ги е имало, са били най-често погрешни.
(В контекста на духовното отшелничество темата вече не звучи толкова иронично.)

Нищо обаче не може да се сравни с това съвършенство:
BWV 829, Corrente, Rosalyn Tureck

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Завиждам ти, Облак :)
За афишите, за хилядите километри заради един концерт, пък бил той 'селски' или не, и не само за него.
Не всички го можем...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

...а, и една 'доплънка', както би казал проф. Балан:
Преди време в рамките на един ден ми се случиха две неща: Хора, минаващи за нормално интелигентни и в никакъв случай неглупави, бяха искрено впечателни, че чета книги. Искаше ми се да ме няма повече сред тях. Същата вечер на улицата минах покрай просяк, седящ сред мръсотията и... четящ книга.
Отшелници ли сме?

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Ааа, не само.
Ходих на една, пак умилителна беше, нещо като продукция. За която в Чехия имат други разбирания. Както наричат консерватория средното си училище, за което кандидатстваш някъде по-късно, така и вярват в предварителното си обучение, което им е необходимо. че и достатъчно
Както едно младо разтропано момче, водещ събитието готин местен деятел, се запъна в собствената си безхаберност и обяви поредния номер като "сега ще чуете пан фон Вебер". Щото не успя да си преведе първите имена на композитора, нали обикновено се изписват с точки след главните букви. Това му пишеше на програмата, това разбрал. За пан флейтите направо си призна, че не знае какво е това, което обявява. Защото е написано по "съкратен" начин, но държа реч, де
Смях гледах, чудех се дали да го пиша в паметта и си траех
Освен ако не си различен
Като девойката на 15 години, която направи два Шопена, впечатли ме, после се разговорихме и я питах за "моя" Моцарт, за който плъзнах в лудостта си няколко думи преди време тук в клуба. Тя каза, че не го знае, отидохме, принтирахме нотите, свирихме, после у тях се оказа (добре, че има знаещи майки), имат целия Моцарт.
Аз посричах нещо от сонатата върху нейния Петроф, а тя ми изсвири накрая цялото кантабиле от раз. Само с два опита посред нощ.
Не усетих ирония, честно. Само красота.
За този Моцарт става дума.
Повече от месец го разпостранявам на близки и не толкова познати. Не казвам, че не им е ясно, напротив.
Ако не, поне се надявам
да е обратното на вярното.))




[линк]