стената...

...която ти пречи да обикнеш отново...така, както когато си обичал най-силно. Винаги ли ще стои пред теб? Тази безрезервност...завинаги ли изчезва, смачката и омерзена...

[линк]

ахъм!...завинаги))...сори))
ама не е болка за умиране

уелкъм ту д' реалити!

La dolce vita!

Това, което те тревожи ....че тази стена е завинаги ....е илюзорно ...

Ще ти мине ...и самичка ще срутиш стената ...

Дали ще е с булдозер или с часовникарска отверчица ...от теб зависи

възприемаш стената по този начин, т.е. имаш волята да я срутиш, ще имаш и възможностите. Когато започнеш да гледаш на нея като на солидна опора, на която да се облегнеш удобно... е, тогава нямаше да пускаш тема във форумите.

When the flying gets tough the tough flee into hyperspace

не ми е в стила да се наудобоявам, пък било то и на стени...

[линк]

да се правиш на възрастен, да изгубиш наивността си зад сянката на цинизма.

Нищои не ти пречи - пречиш си сама.

Гогато си млад и силен трошиш стените с лекота,ей така-само с един замах.С времето стените стават все по-здрави,а ти все по-слаба,докато накрая не стигнеш до тази която нито имаш силите,нито пък желанието да разбиваш.
Прочее аз си мисля че в живота на човек има само три истински"стени".Третата разбира се е непробиваема.

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Прав си
В другия си живот искам да съм мъж!

[линк]

Третата най-малко ме плаши, тя поне е сигурно неизбежна

[линк]

Като си мъж че какво?
Не за друго питам,ми щото в друг клуб пак задълбахме темата за това как се биле чувствали мъжете,как жените...........сякаш да има няква съществена разлика когато става дума за взаимоотношения,за привързаност,любов или пък за стени ако щеш.

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

като намериш подходящия човек, ще свалиш гарда

Човек се променя малко...да, но аз вярвам, че е за добро

Наивизма е простим само на децата , така че не е необходимо да сме наивни цял живот, особено, когато става въпрос са възрастни.

Няма смисъл да се връщаш назад към прочетените книги и да се "жалваш" за тях.

Отвори нова страница в живота си

Не мисля, че нещо може да е отново толкова хубаво, колкото е било, след като има "наранени"

Оставате просто "добри приятели" или "познати"..най-вероятно няма да се видите въобще през следващите 20 години...а ако се видите след тях - едва ли ще се познаете

[линк]

води до комични резултати понякога.
Ако причината си е в нея - има да "намира"....
Относно наивизма...не мога да се съглася. Това е скъпоценност, лишавайки се от нея човек убива най-често себе си (в името на какво, интересно ?)

стена като стена
ако ти пречи и не можеш да я бутнеш, заобикаляш я

както вече ти казаха - повечето стени са в главите ни само.

теоретично сигурно сме прави. практически е трудно изпълнимо, знам

"В другия си живот искам да съм мъж!"

Защо?!

Стените човек сам си ги строи ... незнайно защо, може би да се самоизмъчва и да прави нещата драматични. Как можеш да питаш какво ще стане със стена, която я има само в собстената ти глава? На света не му пука ни най-малко за твоите стени и възприемане на обичта. Ако позволиш на безрезервността - ще изчезне, ако не - ще стои. Зависи си единствено и изцяло от теб как ще пречупиш дадена случка в съзнанието си. Не знам защо хората се държат сякаш се случва нещо извън тях ... както обичта, така и безрезервността, така и стената са изключително плод на твоето съзнание и само от теб зависи дали ще ги има и какво се случва с тях.

Надявам се не!