Някога ...

Изстрелвана през нощта навън от собственото си его ... толкова обичах да ходя в тъмното ... Да гледам какво се случва по същите онези улици, по които през деня се случват други неща. Да виждам онези непознати хора, които никога не срещам през деня. Да бягам далече, както се бяга от себе си и както се стига до един бряг.

До този бряг, до който винаги се стига в повтарящия се сън.

Това случвало ли ви се е - да стоите на достатъчно разстояние от водата, толкова достатъчно, че нито тя да ви погълне, нито вие да се изкушите да... скочите

Алберт Айнщайн е казал:
„Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили".

Означава още, че няма да постигнем успех, ако поставяме личността пред характера и ако се опитваме да усъвършенстваме отношенията си с другите, преди да усъвършенстваме себе си.

La dolce vita!

Освен в случаите на деградация на мисленето поради липсата на стимул, определящ някога това създаване (поява).

Или опит за стабилизация, базиращ се на провокация към самия теб

Пух се изкашля леко и започна:
"Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум."
В понеделник, когато е топло, аз си мисля това-онова и най-често в главата ми чопли това Онова ли е и онова - Това.
Във вторник завей, завали ли - аз се блъскам кат птичка в кафез и се чудя и мая дали е... дали тез са Онез и онез - Тез?
Във сряда под облаче бяло се замислям и нямам покой - мисля де се е чуло, видяло кой Какво е и какво е Кой?
В четвъртък, щом всичко замръзне - всяко клонче със скреж е покрито ... Мисля. Мисля... дорде ми омръзне, че които са Тез - не са тез, Които.

***

Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!"
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!

***

Пух взе да се чувствува по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда ИНАЧЕ навън, когато го гледат другите.

***

- Ами... - каза Пух - ние търсим дома си и не го намираме. Затова мисля, че ако започнем да търсим Купчинката, ние ще сме сигурни, че няма да я намерим, и това ще бъде Много Хубаво, защото тогава може да намерим нещо, което не търсим и което може би ще бъде това, което наистина търсим.

***

"Не съм казал, че няма да се случи Инцидент сега - имайте го предвид! Смешно нещо са Инцидентите: никога не се случват, преди да се случат!"

La dolce vita!

Еееееееееееее, ти ме разби направо Какво да кажа на това

...глей си кефа

La dolce vita!

Хаха, май

Hякога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи
златни квадратни невероятни изгряваха редом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,
може би от възрастта --
няма ни улички, няма ни думички,
няма я с нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого,
пак ще се влюбим, нали?
Hещо ще искаме, нещо ще чакаме
нещо в нас ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта?

Hякога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.

Silence Must Be Heard, Noise Should Be Observed...

... защо говориш в минало време?
Вече нямаш его, което да те "изстрелва" или вече не ти харесва да излизаш нощем и да се радваш на " тъмното"?

Аз, например, каквото обичам - правя го...
Но като те чета, оставам с впечатлението при теб май по-голямо от самото желание за нещо си...е желанието да усложниш това нещо...
Което на практика означава, че нямаш голямо желание за нищо.
Тъжно...
Дано е временно настроение!

Не искайте много, за да може да платите цената.

си дала цитатите!
Брилянтно слънчев отговор, на иначе мъглива и "нощна" тема - поздравявам те!


Не искайте много, за да може да платите цената.

Защото ценя миналото и се радвам, че не съм се променила

Да усложня нещото е това, което ме прави жива.

Липсата на покой убива, поне мен. И изобщо не ме спира

А, ти къде си сега? До, във или далеч от водата?
Мокро ли ти е? Тъмно ли е? Какви какво са хората денем и нощем сега?

Малко късно питам май, ама защо пък не?

Благодаря за "загрижеността"!

А ти си доста изперкал ...човеко...естествено с малка буквичка, защото главната се пише за определени хора!

.. ни / ми / се случва

Откровено се надявам въпроса ти да е роден от жажда да си У водата , независимо дали ти или тя Ви е случила .. една повтаряща се жажда. Надявам се и миналото време да не е указание за затворени сетива , а поука.

Макар че .. колко ли пъти зарад поуки не сме политали, което си е тъжно .. и колко ли пъти зарад онова нощно любопистство сме си случвали най чудесните полети.

И кой ли успя да предугади ..

Даная вече не си задава подобни въпроси

Много лично , приятно изненадан и очарован от погледа и развитието дето ни подари

.. желаеш нещо , нищо или Нещо, кото там ти е на дневен /или нощен/ ред. То те тегли , иска , поглъща , изкушава и .. седи несложно ? Никво развитие.

Естествено ми иде да не остана в 'ония' обувки и да го развия , то мен да развие .. нима иначе си струва ?

Тихо, тихо!
Ще събудиш сънищата!
Тихо, да не те чуят звездите, да не размърдаш нощта!
Ела да ти разкажа приказка – За той и тя, които се срещнаха в един най- обикновен ден, на сивите улици, случайно – загърмяли омагьосани светкавици, както когато се срещнат два облака в синьото ясно небе.
Небесното падане спря, морето онемя.
Сбъдване!!!
А колко се бяха сънували!
Те се срещнаха! Те…
В оня най-обикновен ден, случайно!
Някой някога каза, че нямало любов – този някой онемя в онзи миг.

Somewhere Over The Rainbow!

Това лирическо излияние не трябваше ли да бъде огряно от синьо, като цвят на съновидения и небе, тук- таме прорязано от "омагьосани светкавици"?

Като те чета ми се разбиха илюзиите, че у мен има каквато и да било романтичност.

Ти от планетата 'Земя' ли си? Щото моето небе е зелено.

ПП: Чувал съм и за оранжево небе - ЦЪК.

Somewhere Over The Rainbow!