Пак за смисъла :)

Здравейте, отдавна не съм писал тук, но гледах едни видеота в youtube и се сетих за тоя клуб. :)

Значи въпроса ми е следния. Какво от това, ако аз или някой друг не се спаси и отиде а ада? Или ако никой не се спаси и всички отидат в ада. Или ако утре вселената престане да съществува? Защо е необходимо да правя това или онова, за да съм сигурен, че вселената ще бъде в състояние А вместо в състояние Б?

А какво ще се случи, ако случайно те бутне трамвай № 10? Какво ще стане, ако морето се закваси и започнем да гребем кисело мляко Данон по варненския плаж? Мога да продължа с въпросите, но все ще се намери някой умник, който да каже, че му е писнало от поп Ставри.

"Синергията e термин от Библията" - ЛюбимеЦ 5 за 4

Гледай 'Тhе Meaning of life' на Monty Python и престани да задаваш глупави въпроси.
[линк]

Queen's only

писна ми от Поп Ставри!

Смърт на ересиарха. Ще го ковнем на кръста.

Queen's only

мдам...трябва нешо да направим, не може така да оставим вселената на самотек, ами да я тикаме от точка към точка...


[линк]

Скъпи, не се тормози!

Хм, и какво ако се появи някой умник? Нима Поп Ставри ще се улаши? :)

Защо да не се тормозя?

Тези въпроси са излишни! Не питай хора, които отричат начина ти на живот, намери пътя си и го следвай!

Ама защо да не задавам глупави въпроси?

Мерси за линка! :) Аз май съм го гледал, но не съм сигурен, че съм го гледал от началото до края.

Благодаря ти за добронамереността! Тези въпроси не ги поставих във връзка със сексуалната ми ориентация. Аз не търся тук хора, които да одобрят начина ми на живот, нито искам да променям отношението на някого, нито ме дразни, че някой смята за грях нещо, което съм направил.

Посто гледах едни филми за тайни ордени, борби между цивилизации, извънземни и т.н. И тоя стар въпрос изникна в рамътеното ми съзнание. Защо искаме да стигнем в т. А и какво от това, ако не стигнем?

Посто гледах едни филми за тайни ордени, борби между цивилизации, извънземни и т.н. И тоя стар въпрос изникна в рамътеното ми съзнание. Защо искаме да стигнем в т. А и какво от това, ако не стигнем?


за да се стигне от т. А до т. Б е важно движенеирто.в християнството на Исус Христос /пиша така,за да се дистанцирам от другите християнства/ не е важно движенеито, Пътя...
в движенеието напред нЕма никакава прогресивност.в движението назад има прогресивност,но само в определени случай,когато става дума за промяна на основните предпоставки...
глупаво е да се смята,че да вървиш няколко километра до желания обект не е достатъчно,ако не си извървал хиляди километри да него...
това,че си тръгнал от погрешни представо,но в крайна сметка си стигнал до правилни заключения е добро начало да вървиш по Пътя,защо други са тръгнали от правилни представи,но са стигнали до погрешни заключения...



нЕма причина без следствия и обратното...

Ти обичаш да задаваш подобни въпроси, забелязала съм го и друг път.

Не мисля, че са глупави.

Значи по принцип според Библията, ние сме вечни същества - а кой къде точно ще иде, не е много ясно още. Какво от това, ако някой не се спаси или отиде в ада? Ами просто не е приятно. Най-малкото. Не е добро. Бог не го желае. А и кой би го пожелал на някой, който обича например? Та в този смисъл е трагедия ...

Виж, друже, 'смисълът на живота' не е универсално понятие. Различните хора имат различни разбирания за него. За едните - това е трупането на пари, за други - плюскането, за трети - секса, за четвърти - опознаването на света около тях, за пети - духовното усъвършенстване и извисяване, за шести - създаването на семейство и т. н... Важното е това, което вършиш да те прави щастлив. Поне това е смисълът на живота според мен. Останалото е суета.

Queen's only

Не стоплих въпроса. Никога не съм си мислил, че трябва да правя нещо, за да бъде вселената някаква си.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

БИНГО!

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Значи имам следното предвид. Ти следваш определен начин на живот, за да се спасиш. Ако погледнем вселената, Бог и всичко, което съществува заедно като едно цяло, ти правиш някакви действия, с които това цяло от днешното си състояние да премине в друго състояние, в което ти и максимален брой други хора са се спасили. Не е ли така?

Ами не, някъде по средата на логиката извърташ нещата така, сякаш моята мотивация е да се спасят максимален брой хора. По този начин въпросът спира да ме касае лично и се изгубва смисълът, който спасението има за мен самия. Спасението става цел без съдържание и животът ми се обезсмисля.

Целта на християнския живот е да постигне смисъла на спасението, който се изразява в живот и единение с Бога.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Да, точно това е може би което питам. Дали тази цел (живот и единение с Бога) има някакъв надиндивидуален смисъл или е тя е съвършенното индивидуално щастие (за което Last Roman говори по-горе), което всеки може да открие сам за себе си. И то не щастие, а аз бих го нарекъл спокойност, т.е. липса на отрицателни емоции като страх, тревожност, гняв, омраза...

Да наречем за краткост всичко, което съществува Същество (за да използвам дума без история, която да обединява Бог, души, мен, теб, материя и т.н. )

Аз мога приема себе си за част от това Същество или да се идентифицирам с него (като в Будизма). Независимо от това, ако аз нямам единение с Бог, това Същество е в едно състояние, което ще се промени, ако постигна единение с Бог. Дори просто да е една малка незначителна промяна, двете състояния би трябвало да се различават едно от друго по нещо, нали?

Това имах предвид за състоянията по-горе. А защо твоето единение с Бог да не е свързано с това на колко други хора помагаш да постигнат такова единение? Защо така е без съдържание, а ако е само твое лично спасение има съдържание?