Офф: Без думи...

ДА БЪДЕШ МАЙКА

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...

ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...

ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...

ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...

ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна...

ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден...

ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...

ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...

ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа...

ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света...

ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...

Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...



Източник - [линк]

Миличка, по разбираеми причини ти гледаш от едната страна на нещата.... Но...въпреки, че в много случаи това може и да важи понякога, все пак другата половина от случаите децата правят също толкова или дори повече за родителите си, отколкото са получили....особено като пораснат...
Все пак зависи от самите родители как ще ги възпитат и ако не ги направят разглезени егоисти до безумие детето се отблагодарява на майка си с обич и я радва цял живот, също така децата компенсират грешките и изплащат "дълговете" на неразумните си родители .....Също така знам и случаи в които порасналото дете в най-зрялата си възраст за да гледа болна майка с години наред и накрая остава без собствено семейство....
Дано да станеш майка и ти и да получиш обратно тази любов!

Живеем истински, само когато умираме от Любов...!

Просто много ме натъжи този текст...Но си права по принцип...Има случаи и случаи...За съжаление в човешката природа е заложено да оценява нещо чак когато го изгуби...

Дано да станеш майка и ти и да получиш обратно тази любов!

Прекалено далеч съм от такава възможност...Но на теб ти го желая от сърце!

Благодаря, но ти стига сега с тези негативни проекции към бъдещето....нали знаеш закона за привличането....сама си слагаш невъзможности на пътя. Моля те, смени си подхода!!!

Живеем истински, само когато умираме от Любов...!

стига сте офффкали и двете
лесно е да се роди дете, но трудно е да се възпита да стане Човек

а и в последно време дори не е лесно двойките да имат деца, бсе по-голямо е безплодието - природата си знае защо!
и аз знам причините, но не ми се обяснява...

Не може да се каже, че онова, което детето прави в най-рана възраст е напълно съзнателно, т.е. че то съзнава ефекта от някои свои действия върху другите - плача, тичането, злоядството, рисуването по тапетите, игрите и щетите от тях. Това се случва на много деца, респ.родители и едва ли някой е "виновен"; децата обикновено искат да опознаят заобикалящия ги свят, а родителите понякога са упорити в своето... За зла "благодарност" може да се говори в някои от по-късните епизоди от текста ти - своенравната опърничавост, нежеланието за близост и уважение; други са грешкина майката в случая - уроците по пиано, забраните на филми и "вредни" ТВ предавания, но те са малко. И все пак не всички деца сме толкова злобни и неразбиращи егоисти, не всички правим тези грешки спрямо родителите си... Може би го чувстваш твърде близък по някаква лична причина, може би се обвиняваш напразно - недей...

във връзка с думите ти си спомних, за едно клипче, което вадих днес в един друг разговор. и ми се иска то да бъде подарък за теб, за нея и за всички, които го усетят като цялостна настройка :))))))

Lightbody Process



Sleepwalker

Благодаря, но ти стига сега с тези негативни проекции към бъдещето....нали знаеш закона за привличането....сама си слагаш невъзможности на пътя. Моля те, смени си подхода!!!

Абсолютно си права. Опитвам се да си сменя програмата, но не става толкова лесно. Не се постига за ден или два.

Невероятно е! Едно от най-красивите, слънчеви и позитивни клипчета, които съм гледала. Благодаря ти много!

А какви са тези шамани в близост?! В много дълбоки води ме вкара нещо...

И какви са причините според теб? И аз си имам предположения, но ми е по-любопитно да чуя твоята теория...

Още нещо, Инка, имам представа как се гледа дете, нищо, че не съм раждала...Знам каква огромност отговорност и бреме е...

За зла "благодарност" може да се говори в някои от по-късните епизоди от текста ти - своенравната опърничавост, нежеланието за близост и уважение;

Не бих си позволила да обобщавам, но причината за такова нещо понякога също е в детството.

Никога не бих изисквал или очаквал от детето си да ми се отблагодарява за това, че съм го обичал и че го обичам.

Още по-малко, ако съм му натрапвал своите желания и прищевки, както прави "ТЯ" в този текст.

И бих се радвал - и сега се радвам, когато е естествено и истинско, без да го осъждам, че е такова и независимо дали ми създава неудобства и трудности с поведението си.

Това, че детето си е поиграло в локвата или е ритало с радост топката или не се е интересувало от зубрене на ноти, или е искало да бъде само сприятелката си, и да не изброявам повече - всичко това са ЕСТЕСТВЕНИ неща, но вместо да се радва, "ТЯ" търси отблагодаряване?...

И аз не съм съгласна с обвиненията в неблагодарност в детска възраст, но не исках да режа текста...Ако аз го бях писала, щеше да звучи по по-различен начин...

Да, знам, че не всички хора са егоисти спрямо родителите си, както и че има случаи (макар и редки), в които родителите се превръщат в най-големите врагове и мъчители на децата си...

Пределно ясно ми е, че всеки ще усети текста по различен начин, изхождайки от собствената си камбанария...Е, след като го превърнах в тема, значи доста ме е развълнувал...Но не ми се задълбава в лични подробности...Нито мисля, че някой се интересува как аз се чувствам...

Междувпрочем това чувство на благодарност и оценяване далеч не се отнася само спрямо родителите, а към приятелите, природата, към Създателя за всичко, което ни е дадено...Защо ли толкова липсва в днешното консуматорско общество...

И би ти било абсолютно безразлично как то ще се държи към теб?! Не го вярвам...

Виж, едно нещо е благодарността, а съвсем друго - отблагодаряването. Човек може да е благодарен, когато порасне и осъзнае колко много са му дали и са пожертвали за него родителите му. Но е нездраво да се иска от едно малко дете да се отблагодарява за всяко усилие от страна на родителя.

Благодарността е любов, а стремежът да се отблагодариш е чувство за дълг, което няма нищо общо с благодарността. Поне аз така виждам нещата. Насила благодарност не може да има, а пък този текст по-скоро би предизвикал невротичен стремеж за компенсация.

Ами определено няма да се почувствам обиден ако му купя топка и той в играта счупи нечий прозорец.
Нито ако не дай си боже имам слабоумието да му натрапвам уроци по пиано или цигулка или танци, или шахмат, само защото имам някакви амбиции за него и то вземе, че не ги хареса.
Или пък ако влезе с новите обувки в кална локва.
Няма да обяснявам повече, предполагам разбра какво имам предвид.

Не става въпрос за игри, а за сериозни действия... Но както и да е, виждам, че ти си още на детска, даже бебешка вълна... И трудно човек ще те извади от приказката, а и няма защо...Изживей си я щастливо...

Това за игрите и сериозните действия не го разбрах.
Примерите, които дадох са от текста, който коментираме. Ако си бях направил труда, щях да извадя и още примери конкретни, но не ми се занимаваше.

А на мен ми прилича сякаш стихотворението е писано от дъщеря с чувство на вина.

Сериозни действия... по някакви причини да се обърне срещу теб, да съсипва всичко около себе си... или да боледува непрекъснато, сякаш "нарочно"... да те напусне един ден без обяснения и без да ти се обажда... да си направи семейство без да ти каже... да реагира с явна досада, когато ти го търсиш... да те обвинява, че не се интересуваш от него в действителност, а само да си търсиш внимание и всъщност си безотговорен, егоистичен и смотан баща/майка и доказателството за това е самият той/тя... такива едни неща са сериозни...