никога не е късно
34 отговора
0 прегледа
никога не е късно
Истинската жена осъзнава колко й е провървяло, че се е родила жена.
2
Митът, че жените стареят по-рано от мъжете, са го измислили самите мъже. В действителност жените имат много повече възможности с възрастта да изглеждат по-добре от своите връстници мъже.
3
На жената й прилича да се грижи само за болни, стари или много близки роднини. Във всички останали случаи мъжът трябва да се грижи за жената.
4
Колкото повече любими занимания и увлечения има жената, толкова по-малък е шансът да се занимава с чужди работи.
5
Не си струва жената прибързано да става кошче за душевни отпадъци на мъже неудачници. Мъжките проблеми мъжете са длъжни да си решават сами.
6
Ако жената иска да изглежда добре при случайна среща, тя трябва да се научи да изглежда добре винаги. Дори когато изхвърля боклука. Стане ли й навик, така ще бъде през целия й живот.
7
Дори ако жената сръчно борави с иглата и си шие дрехите сама, пред хората трябва да казва, че си има добра шивачка или че се облича в скъпи магазини.
8
Към парите жената трябва да се отнася леко: ако ги има, тя трябва да умее да ги харчи. Ако ги няма, не трябва да стои тъжна.
9
Колкото и да е притеснена материално, жената трябва задължително да има поне едно хубаво кожено палто и два чифта прилични обувки.
10
Вкъщи жената може колкото си иска да се върти около единственото си кожено палто, да се грижи за него, да го чисти и пази. Когато е на гости обаче е неприлично да разкарва домакините си заради него, търсейки му специално място. Истинската жена трябва с лека небрежност да свали палтото от раменете си, оставяйки го в ръцете на своя кавалер и да забрави за него, докато не дойде моменът да си тръгне оттам.
11
Във взаимоотношенита си с мъжете жената има редица предимства:
• жената може да си позволи капризи и промени в настроението, на мъжете това не им прилича.
• когато мъжът обещае, е длъжен да спази думата си, жената има право да премисли.
• мъжът трябва да идва винаги навреме, жената има право на 10 минути закъснение. Но ако жената нарушавайки регламента, закъснее 45 минути, достатъчно е усмихвайки се мило, просто да се извини.
12
He бързайте да прогоните по-далече кавалера, който не ви се е харесал. Колкото повече мъже има около жената, толкова по-силно тя ги привлича. Почакайте. Рано или късно в този кръг ще попадне онзи, който ви е нужен.
13
До мъжа жената има право да прави само онова, което й се харесва. Да изпълнява чужди капризи е участ на мъжа.
14
Колкото и да е приятна вечерта, прекарана с мъж, жената трябва да нощува у дома си. Няма значение, дали ще станете от масата или от леглото. И не е толкова важно, че вече е полунощ или доста след това. Докато не настъпи утрото, вечерта продължава. А това значи, че мъжът трябва да ви изпрати и да остане кавалер до края й. Ако отстъпите пред уговорките му, бъдете готови за промени. С настъпването на утрото недоспалият мъж разсеяно ще ви целуне по бузата и ще бърза за работа. А вие ще трябва да сложите чужда престилка и в чуждата кухня да приготвите на бърза ръка закуска. Вкъщи вие винаги можете да хапнете самостоятелно. Казано накратко: "каретата се превръща в тиква".
15
Сълзите са силното оръжие на жената, но то трябва да се използва колкото се може по-рядко. Постоянно плачещата жена предизвиква не състрадание, а раздразнение.
16
Ако жената не иска да отговаря на конкретен въпрос, достатъчно е многозначително да се усмихне. Пък и в много други случаи усмивката е подходяща, тя действа разоръжаващо.
17
Жената може да е многостранно развита, образована и начетена, но ако не умее да води разговор "за всичко и за нищо", никога няма да бъде смятана за интересен събеседник.
18
Не си струва жената от първия ден на работното си място да декларира веднага всичките си качества. Колкото повече я недооценяват в началото, толкова повече шансове има тя в крайна сметка да спечели.
19
Жената трябва да си знае цената, но никога не си струва да я назовава.
20
Умението на жената да се съблича красиво очарова. Умението да се облича красиво — омагьосва и привързва.
21
Мъжка привързаност? Няма нищо по-просто! От самото начало свикнете мъжа да харчи за вас пари и свободно време. И съвсем не е важно дали ще ви подарява цветя или скъпи подаръци, дали ще ви води по ресторанти или в Макдоналдс, дали ще направи скъп ремонт или сам ще боядиса тавана. Главното е да не забравяте, че мъжете много повече ценят това, което дават, отколкото това, което получават.
22
Жената, която умее да се харесва, не може да избегне приказките по свой адрес. Но в този случай не следва да се вслушва в общественото мнение. Горе главата! По-добре да си кокетка, отколкото клюкарка.
23
За поддържане на тонуса от време на време жената трябва нещо да променя: ръкавици, работа, мъж. Ако с работата и мъжа ви е провървяло, по-често сменяйте ръкавиците.
24
Докато жената се чувства жена, никога не е късно да започне всичко отначало.
взето ето от тук: [линк]
[линк]
2
Митът, че жените стареят по-рано от мъжете, са го измислили самите мъже. В действителност жените имат много повече възможности с възрастта да изглеждат по-добре от своите връстници мъже.
3
На жената й прилича да се грижи само за болни, стари или много близки роднини. Във всички останали случаи мъжът трябва да се грижи за жената.
4
Колкото повече любими занимания и увлечения има жената, толкова по-малък е шансът да се занимава с чужди работи.
5
Не си струва жената прибързано да става кошче за душевни отпадъци на мъже неудачници. Мъжките проблеми мъжете са длъжни да си решават сами.
6
Ако жената иска да изглежда добре при случайна среща, тя трябва да се научи да изглежда добре винаги. Дори когато изхвърля боклука. Стане ли й навик, така ще бъде през целия й живот.
7
Дори ако жената сръчно борави с иглата и си шие дрехите сама, пред хората трябва да казва, че си има добра шивачка или че се облича в скъпи магазини.
8
Към парите жената трябва да се отнася леко: ако ги има, тя трябва да умее да ги харчи. Ако ги няма, не трябва да стои тъжна.
9
Колкото и да е притеснена материално, жената трябва задължително да има поне едно хубаво кожено палто и два чифта прилични обувки.
10
Вкъщи жената може колкото си иска да се върти около единственото си кожено палто, да се грижи за него, да го чисти и пази. Когато е на гости обаче е неприлично да разкарва домакините си заради него, търсейки му специално място. Истинската жена трябва с лека небрежност да свали палтото от раменете си, оставяйки го в ръцете на своя кавалер и да забрави за него, докато не дойде моменът да си тръгне оттам.
11
Във взаимоотношенита си с мъжете жената има редица предимства:
• жената може да си позволи капризи и промени в настроението, на мъжете това не им прилича.
• когато мъжът обещае, е длъжен да спази думата си, жената има право да премисли.
• мъжът трябва да идва винаги навреме, жената има право на 10 минути закъснение. Но ако жената нарушавайки регламента, закъснее 45 минути, достатъчно е усмихвайки се мило, просто да се извини.
12
He бързайте да прогоните по-далече кавалера, който не ви се е харесал. Колкото повече мъже има около жената, толкова по-силно тя ги привлича. Почакайте. Рано или късно в този кръг ще попадне онзи, който ви е нужен.
13
До мъжа жената има право да прави само онова, което й се харесва. Да изпълнява чужди капризи е участ на мъжа.
14
Колкото и да е приятна вечерта, прекарана с мъж, жената трябва да нощува у дома си. Няма значение, дали ще станете от масата или от леглото. И не е толкова важно, че вече е полунощ или доста след това. Докато не настъпи утрото, вечерта продължава. А това значи, че мъжът трябва да ви изпрати и да остане кавалер до края й. Ако отстъпите пред уговорките му, бъдете готови за промени. С настъпването на утрото недоспалият мъж разсеяно ще ви целуне по бузата и ще бърза за работа. А вие ще трябва да сложите чужда престилка и в чуждата кухня да приготвите на бърза ръка закуска. Вкъщи вие винаги можете да хапнете самостоятелно. Казано накратко: "каретата се превръща в тиква".
15
Сълзите са силното оръжие на жената, но то трябва да се използва колкото се може по-рядко. Постоянно плачещата жена предизвиква не състрадание, а раздразнение.
16
Ако жената не иска да отговаря на конкретен въпрос, достатъчно е многозначително да се усмихне. Пък и в много други случаи усмивката е подходяща, тя действа разоръжаващо.
17
Жената може да е многостранно развита, образована и начетена, но ако не умее да води разговор "за всичко и за нищо", никога няма да бъде смятана за интересен събеседник.
18
Не си струва жената от първия ден на работното си място да декларира веднага всичките си качества. Колкото повече я недооценяват в началото, толкова повече шансове има тя в крайна сметка да спечели.
19
Жената трябва да си знае цената, но никога не си струва да я назовава.
20
Умението на жената да се съблича красиво очарова. Умението да се облича красиво — омагьосва и привързва.
21
Мъжка привързаност? Няма нищо по-просто! От самото начало свикнете мъжа да харчи за вас пари и свободно време. И съвсем не е важно дали ще ви подарява цветя или скъпи подаръци, дали ще ви води по ресторанти или в Макдоналдс, дали ще направи скъп ремонт или сам ще боядиса тавана. Главното е да не забравяте, че мъжете много повече ценят това, което дават, отколкото това, което получават.
22
Жената, която умее да се харесва, не може да избегне приказките по свой адрес. Но в този случай не следва да се вслушва в общественото мнение. Горе главата! По-добре да си кокетка, отколкото клюкарка.
23
За поддържане на тонуса от време на време жената трябва нещо да променя: ръкавици, работа, мъж. Ако с работата и мъжа ви е провървяло, по-често сменяйте ръкавиците.
24
Докато жената се чувства жена, никога не е късно да започне всичко отначало.
взето ето от тук: [линк]
[линк]
Re: еее, тия приказки))
Тия приказки съм ги слушала още от баба ми...родена 1912г))...дето си е изкарала живота с мъж офицер и балов еразни по ЦДНА-то...и после пълна скатаванка и сивота след 1944))...
та тя казваше още..."дори да си с по скромни дрехи отвън, отдолу бельото ти трябва да е здраво, ново, хубаво...щото нищо не се знаело- излезнеш, прилошее ти, може да се наложи в болница да те закарат...да не се срамиш с бельото си!"
...сега като се замисля и друго може да е имала в пред вид))...ама за тия неща знаем не се говори, еле па бабите))...хехехе
та тя казваше още..."дори да си с по скромни дрехи отвън, отдолу бельото ти трябва да е здраво, ново, хубаво...щото нищо не се знаело- излезнеш, прилошее ти, може да се наложи в болница да те закарат...да не се срамиш с бельото си!"
...сега като се замисля и друго може да е имала в пред вид))...ама за тия неща знаем не се говори, еле па бабите))...хехехе
Още малко бабини мъдрости!
Какво ми каза баба?
Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.
Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.
Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.
- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.
- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.
Carpe diem! Volente deo!
Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.
Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.
Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.
- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.
- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.
Carpe diem! Volente deo!
Re: никога не е късно
За поддържане на тонуса от време на време жената трябва нещо да променя: ръкавици, работа, мъж. Ако с работата и мъжа ви е провървяло, по-често сменяйте ръкавиците.
А нали може по повече от едно наведнъж? Щото вече имам два чифта нови ръкавици, нещо ме тегли и работа да сменям, ама що пък и един мъж да не добавим за разкош
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
А нали може по повече от едно наведнъж? Щото вече имам два чифта нови ръкавици, нещо ме тегли и работа да сменям, ама що пък и един мъж да не добавим за разкош
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
Редактирано от MaмaMъpмopaнa на
Re: еее, тия приказки))
Абе да му се не види, само мойте баби ли са останали неуки бееее
Това за бельото го имам във всяка втора книжка и филм, явно е било много разпространено, не само тук. Или пък може вашите баби да са били градски кокони и за туй да са ги наставлявали съответно. Казва ли ти някой
Инак с нашата счети си приказваме понякога и такива неща ми споделя, от мама и баба научени, че ми пада шапката просто. Само едно ще споделя, щото много ми е заседнало в душичката и много съм го мислила.
Когато единия се прибере от работа, а другия е бил у дома, този който е у дома трябва да поздрави идващия си, да попита как е минал деня му, как е. Да го остави да сподели ако желае, да отдъхне за малко. Едва след това да каже как е бил неговия ден, ако има нещо за казване, за оплакване, да си го каже.
Само не знам каква е процедурата когато и двамата се прибират.
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
Това за бельото го имам във всяка втора книжка и филм, явно е било много разпространено, не само тук. Или пък може вашите баби да са били градски кокони и за туй да са ги наставлявали съответно. Казва ли ти някой
Инак с нашата счети си приказваме понякога и такива неща ми споделя, от мама и баба научени, че ми пада шапката просто. Само едно ще споделя, щото много ми е заседнало в душичката и много съм го мислила.
Когато единия се прибере от работа, а другия е бил у дома, този който е у дома трябва да поздрави идващия си, да попита как е минал деня му, как е. Да го остави да сподели ако желае, да отдъхне за малко. Едва след това да каже как е бил неговия ден, ако има нещо за казване, за оплакване, да си го каже.
Само не знам каква е процедурата когато и двамата се прибират.
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
в отговор на MaмaMъpмopaнa
#14
Re: еее, тия приказки))
когато и двамата се прибират:
- на вечеря (дано нямат глупостта да го правят пред телевизора) първо се хапва и после някъде по средата се дава думата на господина да си каже, после всички останали по ред ...не от някаква дискриминация - чиста психология
[линк]
- на вечеря (дано нямат глупостта да го правят пред телевизора) първо се хапва и после някъде по средата се дава думата на господина да си каже, после всички останали по ред ...не от някаква дискриминация - чиста психология
[линк]
в отговор на MaмaMъpмopaнa
#15
Re: на ново обущенце, ново момченце!
мда, точно...всичко опира до самучувствието и самоусещането какво е да си жена
[линк]
[линк]
в отговор на MaмaMъpмopaнa
#16
Re: еее, тия приказки))
Бе за бабето не знам, нямам много спомени да ми е давала чак такъв акъл, но пък майчето ми... ех мама е мама трепач! Стилна дама, но винаги ме е "терорила" без прическа, грим и на висок ток да не излизам! Навик ми е станало чак. Същата работа за бельото! Много държа да ми е джиджано и да ти кажа вярно си е, преди години като ми прилоша една ранна сутрин, :) доктора ме лекува! 
в отговор на Cтpeйнджъp
#17
Re: еее, тия приказки))
Добре бееееееееее
Протестирам значи!
Моята майка ела да я видиш само сутрин - преди да си направи кафето нищо няма значение /отделно, че докато си живеех у дома процедурата беше сутрин тати да и носи кафето в леглото и тогава чак отваряше половин око, ма няма лошо, и аз искам така
/. Като почне да се прави, за да заведе детето на училище, без червило и нагласено шалче не излиза. И т.н. и т.н. Да е жива и здрава, това е чудесно. Ма що мен не ме е научила? Сериозно, мислила съм си често и съм се връщала в спомени - все харесвах в магазините "глупости/грозно е/ ти луда ли си, виж колко е скъпо" и т.н. Това от мама и кака имам предвид. И аз нали съм си мушмул, свивам се и трая. Баси!
А сега - къде си тръгнала така, ми нагласи се малко, ма сложи поне едно червило, как можеш да ходиш така ...
Признавам, че сега вече е до лична мотивация и имам периоди в които си правя труда и усилието сутрин и даже ми доставя удоволствие. Но нямам вътрешната необходимост "на всяка цена". Знам, че има жени, които без грим се чувстват голи, аз пък предпочитам да спя 10 минути повече отколкото да се рисувам. Затова пък когато стигна по-рано на работа успявам да замажа малко положението набързо
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
Протестирам значи!
Моята майка ела да я видиш само сутрин - преди да си направи кафето нищо няма значение /отделно, че докато си живеех у дома процедурата беше сутрин тати да и носи кафето в леглото и тогава чак отваряше половин око, ма няма лошо, и аз искам така
/. Като почне да се прави, за да заведе детето на училище, без червило и нагласено шалче не излиза. И т.н. и т.н. Да е жива и здрава, това е чудесно. Ма що мен не ме е научила? Сериозно, мислила съм си често и съм се връщала в спомени - все харесвах в магазините "глупости/грозно е/ ти луда ли си, виж колко е скъпо" и т.н. Това от мама и кака имам предвид. И аз нали съм си мушмул, свивам се и трая. Баси!
А сега - къде си тръгнала така, ми нагласи се малко, ма сложи поне едно червило, как можеш да ходиш така ...
Признавам, че сега вече е до лична мотивация и имам периоди в които си правя труда и усилието сутрин и даже ми доставя удоволствие. Но нямам вътрешната необходимост "на всяка цена". Знам, че има жени, които без грим се чувстват голи, аз пък предпочитам да спя 10 минути повече отколкото да се рисувам. Затова пък когато стигна по-рано на работа успявам да замажа малко положението набързо
Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен
в отговор на MaмaMъpмopaнa
#20
Re: еее, тия приказки))
тука акцента е: САМОЧУВСТВИЕ ..... как ще го спотигнеш .... няма значение ..... ако щеш с автотренинг ....заставаш сутрин и почваш - аз съм най-хубавата, най-красивата, имам най-хубавите (каквото си искаш но да не са само очите де) ... и т.н. и така докато си повярваш ..... така и другите ще почнат да те виждат през твоите очи ....
[линк]