3-ти ноември

Трети ноември
Мисъл за деня
Милосърдие (може и състрадание) – още една дума за любовта. Този правилен вид любов, която не е егоистична страст, а алтруистично, избликващо желание да помогна на другите хора. Да направя най-доброто за друг човек, да поставя това, което е добро за него или за нея пред моите собствени желания. Да сложа Бог на първо място, другият човек на второ и себе си последен. Милосърдие е нежно, мило, разбиращо, дълготърпеливо и пълно с желание за служене. АА ми даде това. Каквото правя за себе си е загубено; каквото правя за другите може би се отбелязва някъде във вечността.
Милосърден ли съм?

Медитация за деня
„Искайте и ще ви се даде“. Бог има неограничена мощ. Няма граници за това, което Неговата сила може да направи в човешките сърца. Но ние трябва да пожелаем Божията сила и трябва да помолим Бог за нея. Ние блокираме Божията сила чрез собствената си незаинтересуваност към нея. Можем да продължаваме по нашият собствен егоистичен начин без да търсим Божията помощ и няма да имаме сила. Но когато вярваме в Бог, можем да имаме силата, от която се нуждаем. Когато искрено молим Бог за нея, ние ще я имаме в изобилие.

Молитва за деня
Моля се да мога да пожелая Божията мощ. Моля се да не спирам да се моля за силата, от която се нуждая.

Още снощи заподозрях, че съм много немилостив. Безмилостен. Точната дума не се сещам. Може и да е жесток. Тази сутрин, както винаги, отговор чрез Размисъла и медитацията. Незряло и по детски обидчив. Раним. Скритата обида е враг номер едно. Тя е разрушила повече алкохолици от всичко друго. Мога дори да се обидя на себе си. Неподозиран вид обида и желание да се нараня. Как ми е набутан този мехънизъм, точно не знам. Пред очите ми изскача момичето, което си бие шамари. Така добре обучена да си самоизпълнява наказанията. Мой то аз не се наказваше, или не ме наказваше, точно по този начин. То обича думите. Може би защото не са ме били с възпитателна цел. Вероятно е така. Предполагам, че това момиче са го шамарили и то е възприело този вид наказание да си прилага. Мене са ме упреквали и са проявявали недоволство, разочарование. Това съм възприел като начин за наказване и съответно съм си го прилагал. И продължавам да го прилагам. Това си е запечатване. Нормално ли е? И не трябва ли да прегърна нещото, което ще ме освободи от това невидимо, коварно, объркващо, всемогъщо робство? Ако за момент допусна, че в собствения ми мозък, начин на мислене е загнезден един мъчител, поробител, инквизитор? Не бих ли пожелал да направя всичко, за да се освободя? Не е ли очевидна липса на здравомислие да се самотормозя, самонаказвам, самоизмъчвам? Не е ли логично, че съм се облягал на ефекта от алкохола, за да получа глътка свобода? Не ме ли доведе това до пълна самозабрава и самоизключване, защото където и да отида, не мога да избягам от себе си? Не е ли логично спасение, чрез отдаване на волята си (разума) и живота си (действията) на една милостива и разумна воля, на един свободен начин на живот? Парадоксално за моят мозък. Забравянето. Това мислех за тактика, която да ме спаси от ужаса в главата. Вчера срещнах един алкохолик. Той има навика всеки път да ме спира и да ми се обяснява защо не бил идвал на сбирки. Какво не му харесвало. Че много сме говорили за алкохола, а той искал да забрави за алкохола. И ми се кълне, че не му се пиело в момента, което го мисли за голяма работа. Когато се опитвам да кажа нещо, ме прекъсва и явно не ме слуша. Може ли той да види, че няма семейство, няма дом и живее в държавна институция? Може ли да направи връзка, че може би тактиката му на забравяне не е това, което му помага? Може ли да види, че в този момент не само алкохолът е неговият враг, а по-скоро начинът на мислене, който поражда всички последици? Не знам, но не проявих дълготърпеливост, а му казах най-безцеремонно – като искаш да живееш в лудницата, твой проблем? Той – ама аз не искам да живея в лудницата, съвсем не искам. Просто отминах, като си казах наум – ами като не искаш, какво точно предприемаш? След като досегашният ти начин на мислене и поведение доведе до тези резултати, не е ли логично поне за една секунда да се усъмниш в здравомислието си. И то не като един вид наказание, самосъжаление и отчаянеи. А като опит, като търсене, като действие. Можеше още да не се съмняваме, че земята е плоска. То като я погледна и хич не ми се струва кръгла. Добре, че има глобуси, иначе никой не би могъл да ме убеди, че това, върху което стъпвам, е кълбо.
Малко се отнесох. Ходих вчера за риба. Сам. Купих си една кутия червеи и отидох. Нещо в мен се тревожеше. Не съм го правил това да ходя сам за риба. Все викам някой с мене и ако този някой не иска, мрънкам и го насилвам. Страх да отида сам. Страх да направя нещо, което не съм го правил. Какво в моето аз се чувства застрашено – сигурност. Инстинкта за сигурност. Ненормална работа. Карам с колата и ми се въртят някакви филми. Как там ще дойдат някакви проверяващи. Нямам риболовен билет. Ще се разправяме. Ще ми пишат акт. После се появява друг сценарий. Идват някакви престъпници. Неясно защо искат да ме наранят. Нямам оръжие, не мога да се защитя. Мда. Съвсем нормална средностатистическа глава. Свръхсуперзасилен инстинкт за сигурност, който до такава степен се презастрахова, че ако зависи от него, няма да ме пусне да си покажа носа от нас навън. То в такова положение се намирах след като спрях да пия и си въобразих, че това ми решава проблемите. Дали го наричат страхова невроза или афективно разстройство или обикновена паника. Не ме интересува. Обаче като ме склещи и не можех да мръдна никъде. Сега виждам, че съм мърдал единствено под ефекта на веществото. Затова като се източи този ефект от мозъка и лъсва недъгавост някаква. Добре, че тази недъгавост ме тормози една година. Една суха година, та да се усъмня в начина си на мислене и добре да се омотам в неуправляемостта на живота си – душевната и умствена болест. Не проблем с пиенето, а с мисленето.
Бая се разписах, но ми се пише. Улових около килограм червеноперки и един костур. Изчистих ги и реших веднага да ги изпържа. Докато пържих се сетих как като деца един приятел разправяше мъжкарска история. За един мъжкар, който имал среща с приятелката си. Когато тя се появила той я подушил и казал – На какво миришеш ма! Тя – пържих риба. Той – боклук с боклука ти! Бам, бам, два шамара. Изчезвай оттука ма!
Та приятелчето разправяше с кеф тази мъжкарска история и ние с кеф я слушахме и си правехме съответните запечатки. Как се държи един мъж и колко силно е това. Мда. Вероятно стотици и хиляди такива ненормални запечатки в мозъка ми. Като самонаказването и жестокостта. Контрола и силата. И като се замисля, че просто основата на мисленето ми е гнила, погрешна и сбъркана. Какви трупания на морални и философски разрешения, върху тази смотана основа, могат да променят нещо. Суперсмешно. Не става. Просто основата не става. Трябва тотално чистене и препрограмиране. Оставяне на волята и живота в ръцете на Бог, защото в противен случай волята и живота ми е оставена в ръцете на ненормалното ми мислене. И как съм си воъбразявал, че съм със свободно и необременено мислене. Че мисля самостоятелно. Не се ползвам от цитати и всичко подлагам на съмнение. Но подлагам ли на съмнение собственото си мислене. И че то е обусловено. Че съм дресиран как да мисля и че всъщност дори, когато си мисля, че говоря някакви уникални изречения, то всъщност те няма откъде да са толкова уникални. Та нито аз съм измислил буквите, нито думите, нито начина си на мислене, нито съм изобретил учебниците по литература, нито съм написал книгите, които съм чел, инто съм направил филмите, които съм гледал, нито съм се самовъзпитал, нито съм се самодресирал. Но в един момент настоявах – аз мисля самостоятелно. И лудата ми глава се е кефила, гледала ми е сеира и ме е подстрекавала. Така, така! Давай! Никой на тебе не може да ти казва. Ти си различен, уникален, необикновен. Твоето мислене е бисера на човешката еволюция. Ти си невиждан талант! Ти си гений!!! Или пък – ти си необикновено смирен и скромен! Ти си здраво стъпил. Мда.
Бях тръгнал да пиша за това колко съм безмилостен. Така е. Безмилостен към себе си. Безмилостен към другите. Гонен от стотици форми на страхове, самосъжаление, самозаблуди и себелюбие. Раним. Ранимост. Мойто аз се чувства наранено, застрашено и започва да действа механизма по компенсация, възстановяване, реакция. Не мога да понасям болката. Основна цел – бягство от болката. Така действах и съм действал. Начин на мислене. Наглед нормален. Един най-елементарен пример. Тази седмица имах очакванията, че ще се видя с моята приятелка, но тя имаше други идеи. Супермного се раздразних. Всички външни лустра на приемане, толерантност и други такива хубави думички се разпукаха. В този момент се раних. Обидих се. Бях обиден. Засегнато ми беше достойнството – значи не съм на първо място. Сигурността – загуба. Връзките – застрашени. Мойто аз алармира – ти си застрашен. Трябва да проведеш операция по запазване, съхраняване, наказване. Чиста военна операция и реакция. От дете съм така, то и сега съм си дете в тази област. Да отровя. Не бия шамари, защото това не е моят начин за наказване. Отравям. Показвам, че съм наранен, обиден, разочарован. Самосъжаление. Горкият аз.
Минават два дни. Уж съм размислил, приел, осъзнал. Мда. Но дали е така? Изчаквам удобният момент, за да заявя, че другата седмица аз съм зает. Този ангажимент съм го планирал отпреди, но удоволствието, с което го съобщавам е съмнително нездраво. Все едно вадя последното асо от ръкава. Върнах ли ти го?!!! Ето ти сега да разбереш как се чувствам. Наранен. Раним. Получаваш възмездие. Желание да накажа, да си го върна. Гонен от стотици форми на страхове, самозаблуди, себелюбие и самосъжаление. Горкия аз – самосъжаление. Никой не ме обича. На никой не мога да вярвам. Никой не ме цени. Дори заподозрях един мой приятел от студентските години, че иска нещо да ме измами. А той дори тогава ме беше взел да живея при него. Изобщо това си е чисто вътрешна нагласа, която няма нищо общо с обективните дадености. Параноя. Душевна болест.. Ама точно с мене ли ще постъпваш така – себелюбие. Знаеш ли ме кой съм? Никой няма право да ме наранява. Внимавай къде стъпваш. Страхове – да не загубя, да не ми се присмеят, да не ме отхвърлят, да не остана сам. И накрая оставам сам, да не би да остана сам. Оставам сам, защото не мога да издържам на страха, да не остана сам. И кой всъщност причинява самотата? Не е ли именно страха? Понякога той причинява повече беди и от кражбата. Води след себе си такива последици, които никога не съм предполагал, че именно той поражда. Парадоксално за уж нормалното ми мислене. Бая парадокси. Ходи проумявай, че Програмата е път към свободата, че зависимостта от АА и Бог е път към независимост. Че ако не оставя волята и живота си в ръцете на Бог, то оставам в ръцете на ненормалният сценарист, режисьор, съдия и инквизитор. Самозаблуди. Че мисля нормално, че мисля самостоятелно. Да си запазя независимостта? Просто да запазя ненормалника в главата ми, който да си действа на спокойствие. Защо едно време ни убеждаваха, че системата, в която живеем е най-справедливата? Същото ме убеждава и моята наглед нормална тиква. Да не би да дойде някой да ми отнеме суверенитета. Ами гладувай тогава в Пхенян, като искаш да си запазиш суверенитета. Оставяй се на ненормалния продуцент да ти управлява живота и после се чуди защо така се получи. Аз не го искам така, искам го другояче.
Парадоксално за егоистичният ми начин на мислене – когато давам от себе си, само тогава мога да получа. Не когато грабя, затварям, наказвам, тормозя, сграбчвам. Когато наранявам другите – наранявам себе си. Иначе много мазно цитирам онова За кого бие камбаната.
Търсих едно стихотворение от Блейк, но намерих цитат от Айнщайн. Нали много съм чел, а не съм ограничен фанатик:
„Човешкото същество е част от едно цяло, което наричаме „вселена“ - част, ограничена във времето и пространството. То изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от останалото – подобно на някаква оптическа илюзия на съзнанието. Тази илюзия е като затвор за нас – ограничава ни в рамките на нашите лични желания, в рамките на привързаността ни към неколцина наши близки. Задачата ни би трябвало да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на състраданието си, така че да обхваща всички живи същества и цялата природа с нейната красота.“ Алберт Айнщайн.

Абе всички велики мислители са стигнали до същите изводи, че сами се ограничаваме, прецакваме. Че егоизмът е корена на всички беди. Че трябва да намерим начин да се освободим от тях, иначе ще ни убие или ще ни гърчи в жалко съществуване:
„Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен слушай той ще ни убие.“Глава пета от Анонимни алкохолици

Всички са стигнали до едно и също нещо. Че трябва да се освободим от затвора на егото.
Да ама как?
„Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.“
Благодаря на Бог за Програмата на Анонинми алкохолици, която ми даде Начин и Път! Моля се за още 24 трезви часа за всички нас.

Четвърти ноември
Мисъл за деня
Мога да правя неща, които никога преди не съм правил. Алкохолът ми отне инициативността и амбицията. Нямах изблика да започна каквото и да е. Оставях се на течението. Когато бях пиян, бях толкова инертен, че дори не се решех. Сега сядам и правя нещо. Мога да пиша писма, които трябва да бъдат написани. Мога да провеждам телефонни разговори, които трябва да бъдат проведени. Мога да работя в градината си. Мога да се занимавам с хобито си. Имам порива да създам нещо, този съзидателен копнеж, който беше напълно скован от алкохола. Отново съм свободен да осъществявам.
Възвърнах ли си инициативността?

Медитация за деня
„В твоето присъствие има пълнота от радост. Отдясно на тебе – всякога веселие.“ Не можем да намерим истинско щастие, докато го търсим. Търсенето на удоволствие не донася щастие задълго, само разочарование. Не очаквай да намериш тази пълнота от радост чрез преследване на удоволствия. Не може да стане по този начин. Щастието е следствие от правилен начин на живот. Истинското щаствие идва в резултат от живеене по начинът по който вярваш, че Бог иска да живееш, чрез зачитане на себе си и другите хора.

Молитва за деня
Моля се да не търся винаги удоволствия като цел. Моля се да мога да бъда удовлетворен с щастието, което идва, когато постъпвам правилно.

Пети ноември
Мисъл за деня
Следвайки линията на мисълта относно наградите, които получаваме в резултат на нашият нов начин на живот, ние откриваме, че и семействата ни са станали някак от нов вид, имаме нови връзки с нашите съпруги и деца. Имаме също покой, удовлетворение, надежда, вяра, милосърдие и нови амбиции. Загубихме ли нещо? Всеки от нас може да отговори на този въпрос по много начини. Аз загубих повечето от страховете си. Те ме контролираха, те бяха мои господари. Те парализираха моите усилия. Страхът винаги ме събаряше. Превръщаше ме в затворена, закърняла личност. Когато страховете бяха заместени от вяра, тръгнах на добре. Дали загубих някои от страховете си?

Обикновено почвам да пиша след като преведа и останалото, но това за страховете не мога да го отмина. Превръщат ме в закърнял интроверт. За момент ми изниква от биологията синоним – рудиментарен. Ставаше въпрос за апендикса. Не знам дали не е по-правилно да се нарече апандисит. Или апандецит. Като Барцалона. Де да знам. Сега спокойно мога да кажа, че не знам бая работи. Веднъж на пиянска маса ми се подиграваха, че използвам думата рудиментарен. Никой не я знаеше. Защо ми се подиграваха? За да ме уплашат, вероятно. Да ме подгони страха, че не съм приет, че нещо не съм адекватен. Така действа голяма част от обществото, или пък на моят мозък му действа така. Защото обикновено бях гонен от стотици форми на страхове. Те бяха моите съдружници, помощници, мъчители, гонители, стимуланти, строители. Изграждаха ме страховете. Сега виждам това. И как после няма да съм душевно болен. То самият страх е душевна болест, защото изключва вярата. А според лично мое усещане, вярата е съставната част на душата, храната за душата. Като я няма храната и душата закърнява. Свива се в костилка, в яйце на динозавър и се надява отнякъде да дойде живителна сила. Скъсал съм връзката с моята душа, с източника на храна за душата си.
Страховете. Защо провалът се превърна в мой начин на живот? Защото се страхувах от провала. Парадоксално. Страхът да не остана сам, ме оставяше сам. Сам предизвиквах самотата си. Страхът да не се изложа, ме парализираше и ми пречеше да свърша каквото и да било. Той властваше и моделираше живота ми. Страхът. Продукт на страха. Когато за първи път заподозрях и ми лъсна част от истината, едновременно бях ужасен и възхитен. Значи това било! Ами какво толкова защитавам живота си, волята си, самоволието си. След като това, което защитавам, е това което ме превръща в продукт на страха. Връзките ми плод на страха. Амбициите ми плод на страха. Мечтите ми плод на страха. Мотора, основата – страх. И това защото я няма вярата, връзката с Хармонията, Създателя, Източника, Бог, Истината.
Въртя се около страха си и ме е страх да споделя за страха си. Страх ме е дори да го погледна. Коварен. Невидим. В работата. Защо провалът се превърна в мой начин на живот? Мечтаех да съм свободен двойкаджия. Завиждах на съучениците си, които редовно получаваха двойки и четворката за тях беше празник. Исках да мога на спокойствие да си получавам двойките. Страх. Така мислех, че ще намеря покой и няма да имам проблеми. Като я няма тежестта на очакванията, на перфекционизма, на терора. Зазвъня ми една аларма и ме разконцентрира. Веднага изпъпли страха – добре ли го пишеш това? Да не нося отговорност, защото ми се огъват коловозите вече. Да не нося отговорност. По-добре да не очаквате нищо от мене. Не могаааа. Напоследък това ме стегна за гушата. В работата. Все едно хората са ми виновни, че разчитат на мен. И когато някой разчита на мен, все едно той ми е виновен, че ми се включват схемите на страх. Да не би да не го напарвя както трябва? Да не би да се изложа? Да не би да се проваля? Задължително ще се проваля! Не мога да понеса този провал! Страх ме е! И хоп – парализа. Има страх, няма вяра! Нищо нормално не може да се получи така. Абсолютно нищо нормално. Как нямаше да пия. Този ефект на алкохола, който премахваше страховете. После се оказа, че само ги е затъпквал. Временен бент срещу неукротимата стихия. Колкото повече пиех, толкова повече се засилваха страховете. Това, което уж ме спасяваше от страховете, се оказа най-силният им катализатор и гориво. Как обожавах този ефект, който ми даваше такава лекота и ме издигаше над страха. Всичко се изясняваше и можех да кажа – майната му! Впоследствие се разбра измамата. Гасил съм огъня с бензин – страховете с алкохол. И щом се прояви в пълна сила телесната алергия – тогава майко мила. Проблемите наистина ме засипаха и бях загубил малкото си способности да живея без ефекта. Тези способности бяха рудиментирали. По-скоро се бяха омедузили, защото рудиментирането предполага някаква твърдост. Коравост имаше само в у упоритото ежедневно пиене. Вече дори не като бягство, защото стана ясно, че бягане няма. Сурогатът, даващ фалшивия ефект на свобода и смелост, престана да действа. Еба си! Но мозъка ми така беше запечатал, че това е средството, че самото средство се превърна в цел. Дори вече бях забравил защо точно го пия, или не можех да видя, че съм почнал да го пия, за да се освободя, а то ме беше заробило. Омотан отвсякъде. Къде ти ще различа истината от лъжата. Невъзможно. И щом реших да спра и спрях – о измама! Вече не можех да живея без ефект! Нямах грам сила. Останах в клетката със страховете, самосъжаленията, самозаблудите и себелюбието. Ти гониш! Ха сега живей!

Медитация за деня
Светът скоро ще се доближи до Бог. Неговата воля сторо ще с еизпълни на земята, ако всеки който Го познава Му се остави безрезервно да бъде използван. Бог може да използва всеки един човек като канал за своята божествена любов и сила. Това, което препятства приближаването на света до Бог е отстъплението на Неговите следовници. Ако всеки един живее всеки един дей за Бог и позволи на Бог да работи чрез него, тогава светът скоро ще се приближи много по-близо до Бог, неговият Основател и Пазител.

Това е истината за мен. Или сам в клетката с ужаса, объркването, безизходицата и страха – или близо до Бог. Истина, която съм изстрадал сам върху себе си. В това е прелестта на цялата ситуация. За първи път имам опит и разчитам на него. Нямам мнение. Иначе имах мнение по всички въпроси. Едва ли не можех да обясня и на една бременна собствените й усещания. Какво от това, че засега няма начин да забременея. Науката напредва. Затова се кефя на хора, които не са алкохолици, но които упорито ме замерят със знания и мнения. Опса. Аз имам опит. Мой. Собствен. Бях там. Всеки ден съм на косъм. Няма нужда да ми четеш лекция за географското разположение на моето село. Обикалял съм му горите в тъмна нощ.
Или на волята на Бог, или обратно в Царството, което се охранява от Четирите конника.
Болестта е с мен. Благодарен съм, че я надушвам. Коварен, объркващ, всемогъщ. Опознай своят враг и ще отнемеш много от неговата сила. Разузнаването е една от най-важните части преди битка.
Снощи срещам един съсед. Преди време си беше обикновен алкохолик, но сега вече е превъртял. Не е само на думи това, че изходите са лимитиран брой – лудост, затвор, смърт. В комбинация също може. Та той е изперкал вече. Всеки път си говоря с него. Научавам по нещо. Последният път ми сподели, че му сменили тялото. Извади ми и доказателства. Показва ми една стара снимка за паспорт и ме накара да го сравня със сега. Мда. Наистина има нещо сменено. Това е факт. Но кой го е сменил и как е станала подмяната? Защо не се е усетил в процеса на подмяна, на промяна, на затъване?
Снощи отивам да си пълня вода. Не пия вода от чешмата. Не помня да съм пил. Като дете боледувах и пиех хисарска. В стъклените зелени тумбести шишета. Тогава не се пиеше много минерална вода. После водата беше изключена от менюто ми. Сега пък вече не пия от чешмата. Срещам го съседа. Говорим си.
Той – подал съм си документи и чакам за работа.
Аз – къде?
Той – в рудника.
Аз – браво!
Той – охоо, ама аз много пъти съм почвал и съм напускал. И са ме гонили много пъти.
Аз – защо са те гонили?
Той – заради приятелите.
Аз - ??????? Как тъй?
Той – ами съберем се да пием с приятелите и аз на другия ден не мога да стана да ида на работа и ме гонят.
Аз – ясно. Да ти имам приятелите. Ама те ставаха ли да ходят на работа или и тях ги гонеха?
Той /заема защитна реакция в очите му блясва дяволитият пламък от сорта на – опсс, искаш да ме набараш май! Няма да стане! Как тези пусти очи изведнъж светват от див пламък. Настръхнах./ - Хехе! Ти знаеш ли в кой град жените правят най-хубав секс?

И пуска стената. Защитната стена. Последното нещо, което напуска един алкохолик е защитата срещу това някой да му посегне на алкохола и на мисленето. Такава непробиваема система от оправдания и фалшификации, че самото нейно мярване води до отчаяние. Събрат, който допреди две седмици едва не умира в делир, ми казва най-убедено, че той пиел само при повод. И то при много сериозен повод и едва ли не насила трябвало да го уговарят и с мъка да преглъща пиенето. То това за мъчното преглъщане го разбирам. Когато трябва да влезе, но не иска да влезе. Вече разбирам и за каква защита става въпрос. Но докато не бъде смачкана тази заблуда – че сме като другите, че можем да пием като другите – няма да има мърдане.
Абе страшна работа.

Молитва за деня
Моля се да мога да бъда използван като проводник на Божията любов. Моля се да мога живеейки да приближа Божия дух до света.

Между другото, 007 - къде се губиш?
Моля се за още 24 трезви часа за всички нас

6 ноември
Мисъл за деня
Страх и тревога ме затискаха. Пиенето ми ги засилваше. Тревожех се какво съм вършил, когато бях пиян. Боях се какви последствия може да има. Страхувах се да гледам хората в очите. Страхът ме държеше във вряла вода през цялото време. Бях изнервена развалина от страхове и тревоги. Бях стегнат възел от нерви. Страхувах се от провал, от бъдещето, от старостта, от болести, от махмурлуци, от самоубийство. Всички мои идеи и отношения бяха погрешни. АА ми каза да предам тези страхове и тревоги на Висша сила и аз го направих. Сега се опитвам да мисля с вяра вместо със страх.
Поставих ли вяра на мястото на страха?

Медитация за деня
Духовната мощ е Бог в действие. Бог може да действа само чрез човешките същества. Когато ти, независимо колко слаб може да си, позволиш на Бог да работи чрез теп, тогава твоите мисли, говор и действия са изпълнени с духовна мощ. Не си ти този, който предизвиква промяната в живота на другите! Това е Божественият Дух в теб и който работи чрез теб. Силата е Бог в действие. Бог може да те използва като инструмент, за да извърши чудото в човешкият живот.

Молитва за деня
Моля се да мога да опитам да оставя на Божията сила да действа чрез мен днес. Моля се да мога да се освободя от тези прегради, които изолират Неговата сила от мен.

Когато чуя мой събрат, за ентипът набутан в предумиращо състояние, да говори, че много лесно можел да се откаже от пиенето чрез воля....Почва да ми се бърка словореда от горчивина. Горчиво! Има повод. Защо се вгорчавам? Неприемане. Не приемам собственото си безсилие. Същият съм като него. Той не приема, че е безсилен против алкохола. Че ще пие, независимо дали иска или не иска и независимо от това, че е титан на волята. Въпреки, че последното е съмнително, след почти осакатеното му тяло и мозък. Да виждаш човек как пред тебе сяда отново и отново на червения котлон и през парата на съскащите меса да говори небивалици – безценно. Както се казваше в една реклама. Говоря за себе си в момента. Опитвам се да видя и моето съвпадение в случая. Към момента. По същия начин не мога да приема, че съм безсилен. Безсилен съм срещу своята болест, безсилен съм срещу болестта на друг. Не съм аз този, който може да лекува, да дава разум, да прояснява, да разкрива. Не става номера. Спомних си как преди две години, когато бях опиянен в еуфорията на новопридобитата вяра и изход, мислех че всеки един алкохолик с радост ще прегърне този Път. То е очевидно – милиони безнадеждни алкохолици намират свобода от алкохола и нов начин на живот. Излизат от лудниците и от собствените си затвори. Захвърлят страховете и поемат достоен път. И това ако не е чудо? А то какво – каква Програма? Сещам се кръглите очи на една сестра, която впоследствие се загуби някъде из психиатриите. Моля ти се Господи, дай на това момиче всичко каквото искам за себе си – трезвост, здраве, живот, щастие, мир, любов, покой на съзнанието. Не можеше да разбере какво й споделям за Програмата и болестта. Аз не можех да разбера какво толкова има да се разбира. Има изход. Най-накрая има изход. Хващам се с две ръце и съм готов да направя всичко. Какво да го мисля, какво да му се чудя. Молитвите ми са чути. Но, не мога да направя нищо друго освен да изслушам, да споделя и да се помоля. Да се помоля Бог да действа чрез мен, защото това ще ме спаси от оковите на моята болест. От страха. Какво не бих дал да се освободя от страховете си. Какви ли не луди експерименти, постоянно наливане и нови комбинации. Страхът се връщаше по-силен и по-силен. Като плъховете на село, които баща ми храни с отрова. Угояват се и стават едни лъскави и мазни. Първоначално умират няколко екземпляра, но доста бързо популацията си изработва защита и става много по-силна. Като главите на ламята. Сечеш, сечеш, а те се утрояват в прогресия. Не става номера. Колкото повече се бориш с едно нещо, толкова по-силно става. Тактиката на успеха – предаване. Беззащитността е най-добрата защита. Що да не се пробва. Ама, за да се пробвя, трябва да се изпита, признае и приеме пълното поражение. То е обективен факт. Във всяка една сфера от живота си се провалих. Това беше очевидно. Но нали така бях възпитан и това виждах – да не се предавам, да отстоявам, да се напъвам, да побеждавам. Как да призная, че съм слаб, че срещу това не мога. Нямам сили. Факт. Огромни и непоклатими факти. Това не са книги, това не са думи и статистики. Моят живот. С живата болка, страх, тревога, ужас, паника. Угризенията забиват зъби и нокти дълбоко в мозъка. Не мога да си поема дъх. Крещя при всяко мярване на унизителния откъслечен спомен. Не мога да си позволя дори да мисля. Не искам да мисля. Не искам да видя. Искам да я няма болката, да ме няма мене. Само веднъж да мине и това. Не мога повече.
Малко си поприпомних. Съвсем малко. Да видя сега какво има на кантара. Трезвен съм. Две години, два месеца и осем дни без алкохол, без вещества променящи съзнанието. И това време работа по Програмата на АА – духовната Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Трезва сутрин. Моето легло. Сухо легло. Няма зор, няма желание да скоча от терасата, още при пробуждането. Няма я съсипващата тревога, която се прелива в ужас и паника. Без източник и явна причина. Няма вина. Няма угризения, треперене, болка. Няма приплакване – защооооо. Няма паника какво направих, какво ли съм направил. Пак ли?
Мога да отида до банята и да си измия най-спокойно очите. И зъбите. Правя си кафе. Накисвам мюсли. Отварям си книжката с размислите. Медитирам и се моля. После преглеждам пощата. Правя дребни планове. Поне един човек днес разчита на мен. Благодаря ти Господи!
Мисля си каква борба е през дадена държава да минава газопровод. А когато ни се дава възможност през нас да минава неограничена мощ – нееееееее. Това не мога да направя, това не е истина, воля трябва, не ми харесва идеята за Бог, аз не вярвам, какво е това оставяне на волята и живота, какъв писмен претърсващ анализ да си правя – всяка сутрин си правя умствен такъв, как така ще си споделям грешките с друг човек, това е немислимо, как така ще прощавам, това не мога да го простя, какво означава, че се моля и прощавам на друг не заради самия него, а заради себе си, нещо не разбирам, какви са тези глупости за Бог, какви са тези молитви, мантри, тантри, аз съм чел много книги, будизъм, индуизъм, шаманизъм, сталинизъм, активизъм, имам научни степени, имам купени три апартамента, как така ще съм безсилен, аз мога да спра, с тези две ръце какво съм постигнал ако знаеш, тя жената е виновна и моите родители, тука съм дошъл да си почина, малко ще се поизчистя, познавам един бай Иван, който беше алкохолик и спря отведнъж, занимава се с пчеларство, познавам един наркоман, който стана каратист, трябва да съм зает, от сутринта, за да не мисля за глупости, стига ми припомня, не искам да ми се говори за алкохол, това е неправилно, аз знам, знам, мога, мога, това съм го чел, намери си приятелка, смени работата, отиди в чужбина, пусни си кабелна, не се ядосвай, има ли хапче, отиди в планината да сечеш дърва и да береш гъби, ще ти обясня как се остава трезвен, пий по малко, никога на гладно, бирата преди ракията, само при повод, мога да спра веднага, ама защо да спирам, на мене алкохола не ми пречи, само цигарите да мога да спра, почвам да тренирам и от утре съм нов човек.
И къде във всичкото това може да се промъкне Божията воля?
Моля се днес да се сещам малко по-често да се питам каква точно е Божията воля. И се моля за още двадесет и четири трезви часа за всички нас

Седми ноември
Мисъл за деня
Аз загубих голяма част от моята обида и негодувание. Открих, че да си го връщам на хората не ми помага. Когато се опитваме да си отмъстим, вместо да се почувстваме по-добре, това ни оставя объркани и излъгани. Вместо да накажем нашите врагове ние само нараняваме собсвеното си душевно спокойствие. Не си струва да храним злоба, това наранява нас повече от всеки друг. Омразата причинява объркване, вътрешен конфликт и нервност. Ако разпространяваме омраза, ще станем омразни. Ако ние обиждаме, ще бъдем обидени. Ако не харесваме хората, не ще бъдем харесвани от тях. Отмъстителноста е мощна отрова в нашия организъм. Дали загубих моята обида и негодувание?

Медитация за деня
Не толкова ти, колкото Божията милост в теб, е което помага на хората около теб. Ако помагаш дори на тези които не харесваш, ще видиш че няма нищо в теб което да те спре, което да попречи на Божията милост да действа чрез теб. Твоята собствена гордост и егоизъм са най-големите пречки. Дръж ги настрана и Божията милост ще протече през теб към живота на другите хора. Тогава на всички, които влязат във връзка с теб ще може да им се помогне по някакъв начин. Запази канала отпушен, свободен от тези неща, които правят живота ти безмислен и безефектен.

Молитва за деня
Моля се всички, които влязат във връзка с мен да се почувстват по-добре от това. Моля се да съм внимателен да не тая в сърцето си тези неща, които възпират хората.


За днеска нещата ги преведе един приятел, за което му благодаря. Преводът му е по-поетичен. Така го усещам.
Снощи се прибирам по някое време и си пускам компа. Няма нет. А сега. Спомних си преди две години, когато си прекарах нета, какви проблеми имах с доставчика. Сменяха си тогава мрежата и един ден имах нет, три дни нямах. Обаждания. Постоянно висях в офиса им и се молих преди това. Да не се развикам нещо. Взимах си кафе на една баничарница, докато ги чаках да дойдат на работа. Те идваха след мене. На баничарницата една една жена ме пререди и за първи път в живота си не вдигнах мощен скандал с обидни епитети. Откъде тръгнах. Гледам сега преди една година как съм подскочил на нула нула седем. Къде си бе нула нула седем? Къде си брате? Моля се при теб всичко да е наред.
Сравнявам как ден след ден драпах по Програмата с вяра и надежда за промяна. Трудно беше. Програмата е проста, но не е лесна. И сега като гледам от какво състояние на тялото, ума и душата се измъкнах и продължавам измъкването. Защото Програмата е път към израстването. Не можехме да контролираме емоционалната си природа, не можехме да осигурим съществуването си. Бяхме жертва на отчаянието и депресията. Нима нещо по-важно има от измъкването от Царството, което се охранява от Четирите конника – ужас, объркване, безизходица и страх. Жертва.
За интернета. Гледам промяната днеска. Викам – ще им се обаждам да ги питам какво става, че има повреда. Преди нямаше да спя цяла вечер от напрежение, негодувание, неприемане. Пак ли на мене!? Елементарни неща ме вадеха от равновесие.
Снощи си викам – идеално, няма нет. Я да погледам нещо, което съм изтеглил. Не можах да погледам дълго, по някое време се събудих леко одървен на дивана. Сутринта си прочетох размисъла и помислих малко в тишина. Тогава ми светна, че не съм си платил интернета!!!! Ха сега не идва ли здравия разум по някой път и то точно в сутрешното отпускане. Можех да им спретна едно тънко скандалче. Защото вече не викам така откровено. Рафинирал съм се и не оставям доказателства, когато искам да ядосам, изнервя, нараня някой.
Преди би ме хванало срам и щях да се объркам, да се обвинявам. Нали не мога да допусна грешка. И ще ме подгони страх какво ще си помислят за мене. Така действах в объркване. Този път спокойно си изчаках. Обадих се по телефона и помолих да проверят дали съм си платил интернета. Не бях го платил. Попитах кога ще ми го пуснат ако го платя след малко. Защото това е нещото, което ме интересува – да имам нет. Кофти е през уикенда без нет. И стана работата. Платих си го, поздравих се с хората, с управителя, на когото преди две години му бях надул главата от мрънкане. Нали седмици наред бях първия пред офиса им сутрин. Така е. Ден по ден става промяната, незабележимо, но става.
Трезвени навици. Навиците създават характера, а оттам се оформя и съдбата. В началото стоят мисли, след тях постъпки, после са навиците. Ако не беше Програмата, която да позволи на Бог да променя моите мисли – докога щях да съм далеч от алкохола?
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас

13 ноември
Мисъл за деня
Кой съм аз, че да съдя другите? Доказал си с великият си и успешен живот, че имам всички отговори? Точно обратното. Преди да дойда в АА, животът ми може да се нарече провал. Направих всички грешки, които могат да се направят. Тръгнах по всички възможни погрешни пътища. Върху тази основа, дали съм точният човек, който може да съди другите? Трудно. В АА научих да не съдя другите. Аз самият често греша. Нека резултатите от това, което вършат да ги съдят.
Станах ли по-малко груб в оценката си за другите?

Медитация за деня
По време на медитация ние отново като че ли чуваме : „ Елате до мен, всички вие които сте изтощени и съкрушени и аз ще ви дам покой.” Отново и отново ни се струва Бог да ни казва това. „ Елате до мен” за разрешаване на всеки проблем, за преодоляване на всяко начинание, за успокоение на всеки срах, за всички наши нужди – материални, мисловни и духовни, но най-вече „ елате до мен” за силата, от която ние се нуждаем за да живеем в спокойствие на духа и способността да бъдем полезни и ефективни.
Молитва за деня
Моля се да мога да отида при Бог днес за тези неща, от които аз се нуждая, за да ми помагат да живея. Моля се да мога да намеря спокойствие на духа


Преди малко бях при едно приятелче. Запило се. Вече седми ден. Едвам стои на краката си. Грешка беше да се виждам с него в това състояние. Нищо не мога да направя. Моята човешка сила е безпомощна срещу това. Неговата също.
Вика ми - не мога да спра. Не мога.
Не знам как стана! Не знам! Просто не знам! Боклук съм! Мислех си, когато ми предлагаха тази чаша, че няма да ми стане нищо. Че съм кораво копеле и съм издаянил много работи. Че това АА не е за мене. Че се оправям сам!
Не знам кой ден сме, не знам колко е часа, не знам къде се намирам.
Не знам защо почнах! Сигурно съм луд.
Отчаяние. Не мога да се погледна в огледалото. Не мога да се понасям. Аз съм едно нищо. Нищо. Събуждам се и съм нищо.
Искам да се самоубия. Няма смисъл повече.

Това е положението. Отивам да си избирам тапети.

November 14

AA Thought for the Day
По-добре е вместо да съдя хората да виждам добрите черти в тях. Ако се вгледаш достатъчно добре и дълго, то бе трябвало да видиш нещо добро във всеки човек. АА ме научи, че моята работа е да опитам да открия доброто, не да критикувам лошото. Всеки алкохолик в миналото си е бил съден и критикуван. Това никога не е попогнало на никой да остане трезвен. В АА ние казваме на хората, че те могат да се променят. Опитваме се да изтъкнем най-доброто в тях. Насърчаваме добрите им черти и пренебрегваме лошите. Хората не се променят чрез критикуване. Дали гледам за доброто в хората?

Meditation for the Day
Трябва да има замисъл за света в божия разум. Ние вярваме Неговия замисъл за света е всеобщо братство от мъже и жени под бащинството на Бог. Планът за твоя живот трябва също да бъде в божия разум. По време на спокойна медитация ти трябва да търсиш за божието упътване, за разкритието на Неговия план за твоя ден. Тогава ти можеш да изживееш този ден в съгласие с това упътване. Много хора не правят с техния живот това, което Бог е планирал те да бъдат и затова са нещастни. Те изпускат замисъла за техния живот.

Prayer for the Day

Моля се да мога да следвам божия замисъл за днес. Моля се да имам усещането за Божественото Намерение в това, което правя днес.



Размислите ги превежда едно приятелче тези дни. Та от него ги ползвам. Мене ме натисна едновремено ремонт и гастрит. Толкова годиин нередовно хранене. Нормално при това ненормално положение. Като дете питах баща ми какво означава ненормален режим на работа на един двигател. Отговори ми – на тебе да ти сложат сто килограма на гърба и да те карат да тичаш нагоре по баира. В Историята на Бил пишеше, че тялото и ума са удивителни механизми, щом издържат на този ненормален режим с години.
Докато ме болеше тази сутрин корема, си съчинявах стихчета за развлечение. Малко да се отклоня от болката.
Когато ме боли коремът, приоритетите се поразместват.
Дали тогава ме засягат мислите на другите?
Позабравих ги, защото в момента не ме боли чак толкова.
Вчера моят приятел и майстор-шпакловчик ме съветва да изпия половин литър червено вино. Като лекарство. Проблемът е, че няма да мога да спра след половиния литър. Не седнах да ми обяснявам.
Сутринта се събудих с един страх. Че не съм подготвен за една работа, която трябва да я свърша днес. Страхът се вкореняваше и ми пречеше да мисля. Блокаж. Защо се страхувам? Не е ли защото мисля предимно за себе си? Да не се изложа, да не се прецакам, да не загубя? Ако мисля как да помогна на другите?
Започвам да се моля на Бог да ми даде сили и смелост, за да мога да бъда от полза. Моля се да отстрани страховете ми, защото движен от тях, или по-скоро спечен от тях, не мога да свърша нищо полезно за никого. Докато се моля, ми идват няколко идеи. Осъзнавам, че помощта е дошла. Щом насочих мисълта си в посока да помогна на някой – дойдоха разрешения. Защо се получи така? Не стана ли, защото получих моментна свобода от оковите на егоизма-егоцентризма? Замислих се как да помогна на някой друг, страхът се оттегли, мозъкът ми заработи. Може и така да се каже. Винаги, когато съм го пробвал това, винаги проработва. Коренът на моите беди – егоизъм-егоцентризъм. Тези дни няколко реда много добре беше разяснено защо алкохолиците сме перфекционисти. Просто не желая да изпитвам неприятни усещания. Искам да съм съвършен, мислейки че така ще се спася от провал и последващите кофти чувства. С времето това ме блокира и нищо не можех да свърша, дори да почна, под угрозата, че няма да е перфектно. Този януари ме беше стегнал отново един такъв период, точно по време на голямото замръзване. Стоях пред една работа в продължение на повече от месец и не можех да я почна. Съответно не можех да свърша нищо друго. Всяка сутрин ставах с мисълта, че този ден ще го свърша това нещо и се получаваше същото – изобщо не го почвах. Навлязох в ступор. Отнякъде се появи спонсорът ми и ме посъветва бързо да направя каквото мога и да се отървавам от този камък. Послушах го и надве-натри свърших работата. Останах доволен от себе си. Съвършенство. То затова Програмата е път към израстване, а не към съвършенство.
Човекът, на който върша работата преди обед, също е стегнат от коремни болки. Сто и нещо кила българин е. Споделя, че за първи път в живота си няма апетит. Три дни не бил ял. Хора разправят, че в този сезон се получава обостряне на тези състояния. Разменяме идеи. Свършвам работата криво-ляво и решавам да се прибирам и да си почивам. Петък – ден на майстора. Първо мисля да мина през пазара и да си купя мед. Трябва да пробвам да ям нещо. Един познат ме спира и ме води у тях да ми даде буркан истински мед. Критикува ме, че не съм отишъл в неделя, когато ме поканил на прасе. Какво прасе бе брато. Баща ми се отказа да гледа прасе на село откак спрях алкохола. Просто не отивам, когато се коли. Не ме интересува кой ще се сърди. Не мисля, че имам основателна причина да се въртя около чашите с греяна ракия в шест сутринта или каните червено вино по обяд. Спомням си като дете да пърлим прасето на трап. Много стара технология, която по-големи от мен в други области от страната не помнят. Дълбаем трап в земята. Пълни се с ардъч. Много калоричен иглолистен храст. Мисля да беше клек или хвойна. Пали се и прасето се върти върху тази яка жар. Страхотни купони ставаха. Трябва да съм бил съвсем невръстен, но помня, че ми даваха греяна ракия. Въртях се около скарите и Коледа за мен беше най-великото събитие. Обожавах след като се приключи с прасето, момента в който мъжете сядаха в стаята на втория етаж, около масата с големите кани, шишета и мезета и почваха вечните едни и същи истории. Бях ги научил наизуст, но исках да ги разказват още и още. После винаги някой си тръгваше с ботушите на друг.
Две поредни години без мене на прасето и баща ми мина на теле. Сори, брадъре. Освен това в неделя вече миксирах крем супи от моркови и картофи. Да прекарам нещо в корема.

Прибрах се с меда, направих си една кана с чай и разгледах хаоса. Реших да попочистя малко и от малко то стана няколко часа. Плюс пералня и готвене на супата от моркови и картофи. Чудя се как майка ми се е грижила за трима мъже толкова време. Желязна жена. Благодаря на Бог, че ми показа какъв труд е това. Сам за себе си в момента се грижа и ми става чудно колко работа иска. Можеше никой път да не се науча и да продължавам да чакам наготово. На бая работи се научих в трезвия си живот. Обучението продължава.
Реших да ида да купя някои почистващи препарати. На връщане гледам един дългогодишен пребиваващ из психиатриите да стои на бордюра и да си говори сам. Май че вече си живее в държавна иснституция. Поздравявам го и го питам как е? Той ме поглежда странно и извиква – ПО-ДОБРЕ ИЗВЕСТЕН ПИЯНИЦА, ОТКОЛКОТО АНОНИМЕН АЛКОХОЛИК!
Мдаааа. Вдигам палец в съгласие и отминавам. Може би наистина да е по-добре известен пияница. Кой знай. Ще упражня правото си на грешка и ще остана в миманса този път. Предпочитам да съм на топло, да си пия чая и да си пиша на компа, отколкото да живея из лудниците и да се базикам с хората.
Подигравката. Голямо оръжие. Използвал съм го и срещу мене са го използвали. Нахлуват спомени от детството - Страх те е, а! Кой?!!! Мене ли ме е страх бе? Страх те е, ами! Не можеш да го направиш това! Пъзльо, пъзльо! Как да не мога бе!? Сега ще видиш кой го е страх! Сега виждам донякъде за какво става въпрос. С подигравката се предизвиква страх. Или се използва страхът. Натиска се командното копче. Става въпрос за достойнството. Една от частите на аза. Някой ми се подиграва. Осмива ме. Посочва мой недостатък. Значи нещо ми има. Значи нещо ме отличава от другите. Имаше един разказ за ятото птици, които кълват и гонят различната. Май се избиха накрая, защото подгонваха всяка, нацапана с кръв и я убиваха. Съответно някоя друга се нацапваше и така нататък. Но примери много. Различен и смешен. Упрек. Застрашено достойнство и сигурност. Не съм достоен, не съм обичан, не съм приет, не съм признат. Ще ме изгонят, ще ми отхвърлят. Страх. И гонен от този страх се опитвам да го потуша, да задоволя изкривеният си инстинкт да бъда на сто процента приет, одобрен, разбран, обичан и на сигурно. Не става. Защото винаги изскача още някой, който почва да вика – ХА, ХА, ХАААААА! КАКЪВ СИ СМЕШЕН, КАКЪВ СИ ГЛУПАВ, КАКЪВ СИ ЖАЛЪК, КАКЪВ СИ МАЛЪК, КАКЪВ СИ КЪДРАВ, КАКЪВ СИ НИСЪК, КАКЪВ СИ ЕСНАФ, КАКЪВ СИ ФАНАТИК, КАКЪВ СИ ТИКВЕНИК, ЗАЩО ПИШЕШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ДЪРЖИШ ТАКА, ЗАЩО МИСЛИШ ТАКА, ЗАЩО ГОВОРИШ ТАКА, ЗАЩО ЖИВЕЕШ ТАКА, ЗАЩО ДИШАШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ХРАНИШ ТАКА, ЗАЩО СИ ТАКЪВ, А НЕ СИ ТАКЪВ, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПОГРЕШЕН, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПРАВИЛЕН, ЗАЩО ТОВА И ОНОВА И
Подигравка. Защо съм се подигравал на хората? От страх. От собственото си чувство на страх. Че някой има повече от мене и бих бил спокоен и сигурен, само ако няма. Само ако не ме изпреварва. Да го дръпна обратно в казана. И друга приказка има за онзи, койно завиждал на съседа си за магарето. Дошъл Бог и му предложил едно желание. Той незабавно пожелал да умре магарето на съседа. И докато добичето приритвало, загрял че можел и да си пожелае магаре за себе си. Но страх. Завистта е вид страх. Да не би да е нещо повече от мене, а аз да съм по-долу от него. Само ако мога да имам повече от него или да направя така, че да има повече от мене. Аз ще съм по-приет, по-одобрен, по-обичан и по-сигурен от него. Ами ако той е на правия път? Върни се обратно! Колко си смешен! Колко си жалък! Колко си глупав! Какъв си фанатик и смешник! Колко си беден! Колко си ограничен!
Всъщност много е просто – по плодовете им ще ги познаете. Ако искам да съм като него – правя като него и предпочитам да съм известен пияница. Ако искам да живея в цивилизацията, да имам работа, да не седя по бордюрите, да правя ремонт, да пазарувам, да си пиша – правя това, което той не прави. Ако някой плешивец ми рекламира новата си тактика за гъст косъм, доста ще ме усъмни. Всъщност единственото, което плешивецът може да направи – да се присмее на къдравата ми коса. С тези разсъждения се прибирам и разбирам, че за кой ли път съм оплескал печката. Редовно нещо или загаря или изгаря или и двете плюс голямо оплескване. Нали съм купил препарат. Циф с хлор. Търкам и ми се гади от хлорната миризма. Познавам трима събратя, които са пили дезинфенктант с основно съдържание на хлор. Заради процента алкохол. И още един, който по случайност е бил спрян. Не мога да проумея как ще се пие това нещо, но това е вероятно, защото в момента съм трезвен. Звучи ненормално, но е самата истина. В развитите фази ставаме на самоходни машини и единственото, което ни интересува е да утолим жаждата.
Не е нормално, но всъщност зависи от гледната точка. Всичко е относително.
Обадих се на приятелчето, което е в запой. Питах го как е.
Той – много съм зле. Много съм зле. Не мога да спра. Сутринта станах и не издържах. Нямаше начин. Разбираш ли ме?
Аз – разбирам те. Нормално е.
Той – КОЕ Е НОРМАЛНО БЕ!!! КОЕ Е НОРМАЛНО!!!! ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО!!! Не мога да спра! Не мога да спра! В понеделник влизам! Ходих днеска на доктора. Благодаря, че се обади. Ти правилно каза вчера или онзи ден – да влизам. Не знам кога каза. Не знам кой ден сме и колко дни пия. Не знам кога говорихме. Това не е нормално. Не е нормално.
Не му казах, че е нормално за ненормалници като нас. Няма смисъл засега. Всичко е относително.
Майсторът няма да идва. Сега се обади. Има нещо положително в това. Ще мога да отида на сбирка.

И друга приказка има за онзи, койно завиждал на съседа си за магарето.

Има и друга.. Бог отишъл при един 4овек и му предложил: Пожелай си каквото искаш. Ще го имаш. Само знай, 4е съседът ти ще полу4и двойно. 4овекът го помолил: Боже, извади ми едното око....

Братле, аз недоволствам, не съм благодарна , дов4ера се възмущавах, 4е не пускаш медитациите за деня да ги 4ета, днес са залових, 4е не се радвам, 4е втори ден ги има, ами....Защо така късно??? А не сутрин?? Няма угодия, когато има зееееене....
И аз бързам за сбирка, петък

Моля се да мога да следвам божия замисъл за днес. Моля се да имам усещането за Божественото Намерение в това, което правя днес.

Вчера говорих с един колега през почивката и той сподели как снощи били на освещаване на един апартамент.
Пийнали добре и той си прекарал също добре,без да прекали с алкохола.
Това не е нещо особено,особеното беше това,за което си поговорехме докато аз мислех да почета и се помоля по Голямата книга.
Той засегна темата за това,че всяка една църква е нещо добро,но има доста хора,които променят нещата и после това става секта.При споменаването на думата "секта" аз настръхнах.Доста беше писано тук за "секта" имайки в предвид Анонимни Алкохолици.
Тогава не обърнах особено внимание върху това,но сега се сетих защо настръхвам при споменаването на думата "секта" от когото и да било,и то най-вече във връзка с Анонимни Алкохолици.
Замислих се,че както колегата каза, всяка една секта прави така,че хората там да правят неща,които не искат и дори доста неща,които убиват не само тези,които са в сектата.
Замислих се каква е ползата на когото и да било от Анонимни Алкохолици да поддържа това,което "познавачите "тук наричат "секта"?
За мен единственната полза за всеки един работещ програмата на АА е живот и трезвеност.Трезвеност за този,който приема посланието на АА и за този,който го предава на свой все още страдащ събрат.Просто и нелогично е това,но аз винаги досега съм търсел "най-логичното в живота" и видях докъде стигнах с тази своя "логика".....
Лошото и доброто за мен в случая е,че винаги имам избор-да давам от себе си,работейки програмата на АА и да оставам трезвен, или да търся отново по-лесен,по-удобен път.
Вярно е,че програмата е проста,също така е вярно,че не е лесна.
След като цял живот търсех все лесното и дадох всичко от себе си за да направя живота си непоносим,сега имам шанса да направя нещо за себе си като не се иска много от мен.
Като начало трябва да позабравя себе си-просто на думи,но не лесно на практика.


Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Благодаря ви,че ви има.

Бъди себе си.

November 15

AA Тhought for the Day
Аз съм по-малко обидчив и чувствата ми не са толкова лесно раними. Вече не приемам себе си чак толкова сериозно. Не ми трябваше много, за да се обидя, да се почуствам пренебрегнат и отхвърлен. Това, което ми се случва сега, не е толкова важно. Една от причините за нашето пиене беше, че ние не можехме да го приемем и така избягвахме неприятните ситуации. Ние се научихме да обръщаме другата, ако е необходимо, и да се усмихваме. Когато съм погълнат изцяло от АА, не обръщам чак такова внимание на личните оскърбления. Те не изглежда да имат голямо значение за мен. Научих се да се смея над самосъжалението, защото е така детинско. Дали съм по-малко обидчив?

Meditation for the Day
Божията чудотворна сила е толкова явна сега, колкото е била в миналото. Тя още прави чудеса, като променя животи и изцерява изкривени съзнания. Когато човек вярва изцяло на Бог и остави на Него избирането на часа и деня, то Божията чудотворна сила става явно проявление в живота на този човек. Така че ние можем да се доверим на Бог и да имаме безгранична вяра в Неговата сила да ни направи здрави и невредими отново, когато Той избере.

Prayer for the Day
Моля се да мога да се чувствам сигурен, че няма нищо, което Бог да не може да осъществи в промяната на моя живот. Моля се да мога да имам вяра в Неговата чудотворна сила.

Тази сутрин не ме боли корема. Гледам ремонтните работи и си спомням последният си ремонт. През 1997 година почти потрошихме апартамента на един приятел. По време на един уж купон. Имаше само един трезвен и по негови сведения ситуацията наистина е била ужасна. Но тогава все още алкохолът изиграваше тонизиращ ефект върху мене. Надигаше ме. Там някъде минах границата от която почна да взима, вместо да дава. Да ми реже крилцата и да представя сметките. Депресията трайно се настани в живота ми и предишното веселие отстъпи място на нещо друго. Лятото на 97 почнах да пия сериозно от сутринта и през целия ден. Бях на 23 години. Пих още осем години след това плюс още една година озъбване на сухо. Ден по ден. Тялото и ума наистина са удивителни механизми, щом издържат на такова упорито тероризиране. Всеки естествен инстинкт бива изкривен. Нали основният е за сигурност и оцеляване. Къде се губи той в самоубийственото пиене? Нормално, като за ненормален човек. Още ми е пред носа миризмата на хлор. Да не се чудя как се пие това, защото всеки който се чудеше беше следващият, който посягаше към дезинфектанта. Без майтап. Първопроходецът ме срещна една сутрин закичен с роза зад ухото да ми говори за взаимното уважение. После се разбра, че натиснал септа. То вероятно хлорът е амброзия за някоя гамабетацивилизация, но не мисля, че е твърде съобразен с човешките жизнени системи. Щом дори хлорът не може да спре защитните системи на организма да си го налеят съвсем умишлено в гърлото, заради ефекта на процентите етанол, то за каква нормална функция може да се говори. Това са крайните фази. Мислех, че не съм такъв, че алкохоликът се е родил в канавката и се е родил без семейство, без дом, без работа, без пари, без зъби, без панкреас, без достойнство. Мда. Обаче не се оказа така. Почти всички сме доста надарени интелектуално човеци. Повечето с постижения, семейства, домове, кариери, пари. И всичко това разбито, пропиляно, огорчено, разгонено. Дробовете надути, панкреасите ги в шок, зъбите ги няма, очите хванали навика да гледат надолу. Да не би да срещнат някой поглед. Какво облекчение да мога спокойно да се почувствам у дома си. Дори там имах чувството, че някой ме наблюдава и не можех да се отпусна. Някой ще дойде да ми направи нещо. Спирала. Надолу, надолу, надолу. Като се върви Стъпка по Стъпка, не личи пропадането. Няма твърде резки сътресения. Ефекта на алкохола тушира всичко. Като ресьор е. Не се усеща друсането. То нали заради това пиех. Да няма разтрисане. Във всички области на живота всичко да върви плавно. Като смазка на двигателя ми беше. Като го източих от живота си и се разбра, че имам наистина проблем. И то не с алкохола, а проблем без алкохола. Може да се каже вече – и с алкохола, и без алкохола – все проблем. Докато си пиша тука сладко-сладко и се сещам, че май пак оставих нещо на котлона да се грее. Последния път реших да пека кестени на приятелката си. Не била яла кестени. Пробвам да върша такива малки неща за хората. Съседите едвам не викнали пожарната. Кестените станаха на дървени въглища. Добре, че бях взел повече. На втория опит се получи.
Пописах още бая, но компа заби и се загуби. За обидчивостта и как исках да се изреже една част от мозъка ми, за да не чувствам болка. Още като тинейджър. Сходни мисли с един приятел споделихме наскоро. Как намерихме начина да си ампутираме чувствителността, защото това мислехме, че е ключа за палатката. Но това сега няма време да го възстановяваме отново. Ще го напиша някой друг път. |За реакцията, чувствителността, обидчивостта. Кой е най-големият ми враг. Не е ли собственото аз това, което ме победи. Как го направи. Какво мога да направя оттука нататък. Мога ли да продължавам да се опитвам да променям неща, които не могат да се променят. Мога ли да променя друг човек, място или ситуация. Ама няма да е днеска. Ще оставя нещо и за друг път.
Отивам на сбирка и се моля за още 24 трезви часа за всички нас, които имаме нужда от това.

Почти съм сигурен, че тази сутрин, в седем и четиридесет и две постнах.
Сега поста ми го няма. Вероятно се случват такива работи, но на мене за първи път. Добре, че си пазя тук-там постовете. Част от сутрешния ми е в една поща. А последната част - за благодарността ми е у дома в компа. Пратих го и на една близка моя личност, но сега няма да я занимавам да ми го връща. Как стават тези работи, при положение, че сутринта се беше постнал. Ама кой знае, възможно е да съм сънувал.

28 ноември
Мисъл за деня
Пътят на АА е път на трезвост. АА е познато навсякъде като като успешен метод срещу алкохолизма. Лекари, психиатри и свещеници имат някакъв успех. Някои мъже и жени остават трезви като разчитат единствено на себе си. Ние вярваме, че АА е най-успешният и най-щастливият начин на трезвост. И, естествено, дори АА не е напълно успешен. Някои са неспособни да достигнат трезвост и се връщат обратно към алкохола след известен период на трезвост.
Дълбоко ли съм благодарен, че намерих АА?

Медитация за деня
Благодарността към Бог е темата на Денят на благодарността /Thanksgiving Day/. Поклонниците се събирали да се отблагодарят на Бог за реколтата си, която била много малка. Когато се огледаме наоколо за нещата, които имаме днес, как можем да се отблагодарим на Бог? Нашите семейства, домове, приятели, нашето Братство на АА: всички тези неща са щедри дарове на Бог за нас. Ако не беше Божията милост, нямаше да ги имаме.

Молитва за деня
Моля се да бъда наистина благодарен днес. Моля се да не забравям къде можеше да бъда ако не беше Божията милост.


Забелязал съм един особен феномен, когато говоря със събрат алкохолик за първи път. Споделям за Братство от мъже и жени, което заедно прилага Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм, която е донесла стабилна и щастлива трезвост на милиони алкохолици. Посочвам приблизителен брой на страни, където АА присъства и се развива. Брой групи на АА – над еди колко си. Тираж на Голямата книга – на второ място след Библията. Споделям за себе си, за всички трезви алкохолици, които лично познавам. За стотиците спикери, които съм слушал, за стотиците истории, които съм чел.
Тогава още недоизтрезнелият, обикновено и доскоро в делир, мой събрат ми казва, че /примерно/ осмият братовчед на баджанака на леля му пиел страшно много, ама наистина страшно много и е бил по-голям алкохолик и от него и изведнъж си наложил и спрял, или отишъл някъде да гледа пчели, или нещо подобно. Или пък в някаква нова църква преди време лично срещнал един човек, който също имал проблеми с алкохола и спрял. Или пък как чувал, че един лекар излекувал еди кой си алкохолик.
Но любопитното е, че всеки един има по една необикновена история за чудодейното спиране на пиенето на алкохолик, много по-тежък от него самият.
Като се замисля и аз имам една такава история. Не го знам сега човекът, но си спомням че пиеше повече от мене и в един момент спря. И как веднъж се озовахме на една маса и аз към един час му навирах чаша водка под носа. Защото вече му я бях поръчал. Та той не пи и много ме учуди. Мога да я разказвам тази история и се надявам да не е почнал де.
Не знам на какво се дължи тази странна слепота – милиони трезви алкохолици да не правят никакво впечатление. Особено пък щом: „За всеки един от нас е от изключително значение това, че сме открили общо решение. Намерихме изход, с който всички сме напълно съгласни и който ни обединява за братски и хармонични действия. Това е чудесното послание, което тази книга носи на всички, които страдат от алкохолизъм." Глава втора от Анонимни алкохолици, Има изход
Засега нямам отговор. Може би цифрата милиони да предизвиква някаква негативна реакиця. Нали аз съм изключителен и различен. Къде ще ме бутат сред такава тълпа, която изтрезняла. Аз не съм като тях. За мене трябва нещо изключително.
Или пък това, което много трудно проумях или трудно достигнах до него – алкохолизмът е болест. Заболяване. И щом е заболяване, а не слабоволие или друга някаква имагинерна конструкция, тогава лесно може да се ориентира човек и да потърси най-ефективното лечение. Когато съм болен от хрема и знам, че някакво лекарство е успешно за милиони – естествено, че ще се насоча към него, а няма да търся къде в Странджа, бай Иван спрял да пие по две кила ракия щом решил да пасе хипопотами далеч от вредната цивилизация и да си търка петичките с червен кантарион преди лягане, докато плюе три пъти през лявото рамо и веднъж към тавана като се опитва да се уцели в десетката.
Или ми изникват думите на един спикър на АА. Нещо подобно – ако имаш лек против рака и влезеш в раково отделение да го предложиш. Да кажеш – имам Духовна Програма от дванадесет стъпки, които ако се действа по тях неотклонно – има възстановяване от безнадеждното състояние. Какво ще се случи? Болните ще лазят в молба да им се даде този шанс да опитат това средство. А ако влезеш в едно алкохолно отделение и кажеш – имам средство за възстановяване от безнадеждната болест алкохолизъм. То е Духовна Програма от 12 стъпки. Какво ще стане? Ще те подгонят с псувни и подигравки. Мда. Прав е човека.
Безспорно и лекари и свещеници и лични усилия понякога на някой са помогнали. Но дали е щастлив и стабилен. Дали като мене не си е изпилил емайла на зъбите, докато самотно и волево се е борил. Не знам. Но вероятно наистина има всякакви случаи. Странното беше удивителната слепота пред милионното Братство на АА и начинът за възстановяване от болестта алкохолизъм – Духовната Програма 12 Стъпки.
Сещам се за думите на Юнг към един отчаян алкохолик, тръгнал да търси помощ при един от най-прочутите психиатри: „При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип". Голям пичага е бил, за да си признае. Особено пък, когато отчаяният човечец се е появил с празен чек и е казал Юнг сам да си определи хонорара. Не знам на мене ако ми се оттаде случай, дали бих отказал. По-скоро се съмнявам, че ще откажа парите. То и затова този изключителен човек е изиграл огромня роля в създаването на Братството. С изходът, който ни е посочил: „Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича духовен опит."
И това тогава тук-там, досега е довело до стабилна и щастлива трезвост милиони алкохолици чрез Духовната Програма 12 Стъпки.
Моля се за още 24 трезви часа за всички нас.

Алкажа, аз не съм трила.


usmihnise.com

Програмата на АА е нещо велико,както е казал Кърт Вонегът второто по значение достижение на съвременното човечество.
Невероятен късмет има алкохолика в бедствие попаднал на Програмата.
Започва възпитание на духа,чувствата ,реакциите не на сляпо в трудностите на живота,както обикновенно,а зад него стои огромен житейски опит с грешки,трагедии и радост.Чак се радвам ,че съм алкохолик. Среща се с неща ,с които се е сблъсквал,които е преодолявал,в които се е припънал,резили,победи. Прилага програмата за Духовно израстване,сравнява,оценя.Невероятен късмет за тия които са в душевен крах и са я намерили . Тя помага не само на алкохолици.
Обяснете ми моля,при това мое лично изживяване,съкровенно и безценно каква е ролята на натрапване на сбирките,откровенията,афиширане на Божията намеса,на водач във възпитанието ми. И защо правата и прилагането на Програмата да си остават запазена марка на АА.Да изпълняваш схеми и всяко свободно мнение да се гледа с нацупени физиономии и да предизвиква бурни негодувания.
Програмата е лично изживяване на всеки със или без АА. Това и е Великото!

Един приятел, на който съм му изключително благодарен, продължава да си играе да превежда статии от Грейпвайн.


Alone in Thailand
November 27, 2008 Story of the Day
January 1997
Vol. 53 No. 8

Сам в Тайланд
Неотдавна се върнах от 18 месечен престой в Азия, където работех като доброволец, много далеч от мойта АА група у дома. Голямата Книга и местните срещи един път седмично (когато успявах да ги посетя) ме поддържаха.
Аз съм агностик; нямам понятие за благосклонна, разумна Висша Сила, но дойдох до убеждението, че когато работя по Стъпките, ще остана трезвен. Вярвам в процеса. По този начин правилното действие стана моята Висша сила. В началните години на моята трезвеност, ходих на същите срещи всяка седмица, опознавах хората в тези стаи и поддържах ежедневен контакт с тях по телефона. Но пътувайки през Шри Ланка, Индия и Тайланд, нито едно от тези неща не ми бе възможно. Много места, където ходех дори нямаха телефон. Редовни писма до моя спонсор в Лос Анжелис помагаха, но аз не бях дори приблизително толкова обоснован в програмата, колкото по-рано.
При пристигането си в Чианг Мей, Тайланд, се свързах с местната АА група. След като бях на път две седмици, бях благодарен да намеря сбирка онази нощ, на която освен това имаше доста емигранти от мойта собствена страна. Беше три седмици преди десетия ми рожден ден в АА и в главата ми вече се съставяше следната равносметка: нямам къща, нямам заплата, нямам жена нито приятелка. Спонсора ми наричаше това „ Рожден Ден кризи”. Да бъда сам на път не беше за мен.
Един ден след моето пристигане направих кратка обиколка до едно отдалечено село, където никой не говореше английски. Имах за цел да видя местните провинциални проекти за развитие, но жителите още празнуваха Будиската Нова Година много след официалния и край. Вместо да видя разработки аз попаднах сред група от Тай мъже, пиещи контрабандно уиски в малки чашки, които пълнеха от 20 литрова стомна. Аз пих вода.
Уискито е неразделна част от социализацията в Тайланд. Със своята гостоприемност жителите ми предложиха уиски, пиле, цигари. Очевидно аз не пия и като нямах друг избор спрях да пуша и да ям месо. Но по липса на разбираем език, нямах начин да обясня защо не можех да приема. Бях объркан и смутен. Чувствах се изолиран от тях. Часовете минаваха и аз се чувствах все повече и повече като външен човек.
Исках да си тръгна но нямаше транспорт преди следващия ден. Слънцето зелезе; нямаше електричество. Осмина от нас седяхме в кръг около блещукащи свещи. Жителите бяха в чудесно настроение, разказваха истории и се смееха. Беше една много интимна обстановка и аз бях единственния външен човек. Почувствах го остро: нямаше светлина, не разбирах езика, дори не можех да се присъединя към пиещите. Почувствах се напълно сам. Някой ми предложи цигара и аз почти приех, просто за да направя връзка с него. Междувременно малките чашки с уиски се предаваха от ръка на ръка и всеки от мъжете ми предлагаше да пия. Искаше ми се да приема, въпреки че знаех – това навярно щеше да ме убие.
Мозъка прави странни неща в уединение. Равносметката се появи отново: какво имах да губя? Нямах имущество, нито отговорности. Следях какво става в главата ми и започнах да се плаша. Уплаших се някой да не сипе уиски в чашата ми, докато не гледам и започнах да я помирисвам всеки път преди да отпия. Но мириса на алкохол беше изпълнил стаята. Какво ако имаше уиски в чашата ми и аз не можех да го усетя? Какво, ако вече бях пил уиски без да зная? Беше ли лошо това? Внезапно не можех да разбера в действителност защо не пиех. Разбрах, че съм в беда. Нямаше телефон и не можех да поискам да бъда прибран у дома.
Тогава цитат от Голямата Книга се появи в съзнанието ми: „ И така, в даден момент алкохолика не притежава ефективна умствена защита срещу първата чашка ...... защитата му трябва да дойде от някаква Висша сила.” Не знаех какво друго да правя започнах да се моля. Не разбирам Бог и не знаех какво да кажа. Молих се за помощ в момент на слабост, просто да ми помогне да не пия тази нощ.
И не пих.
Винаги ми и казвано,че Бог действа чрез хората. Мойта помощ се появи от една Тай жена, която дойде да пие с мъжете. Когато разбра че не пия, тя попречи на мъжете да ми предлагат уиски. Тя ме дари с приятелска, насърчителна усмивка и въпреки че не знаех езика им, чувството ми на изолираност се прекрати. За няколко минути вече знаех , че имах приятел. Когато събирането свърши, ние си тръгнахме на различни страни. Нямах възможност да и благодаря за помоща, но винаги ще и бъда благодарен.
В Азия моето разписание за сбирки беше прекъсващо се. На един излет не отидох на сбирка за цял месец. Можех по всяко време да се намеря сам сред група от пиещи, но не го направих. Аз бях на АА сбирка нощта преди да отида до това Тай село, но какво ли щеше да стане ако не бях?
За щастие нямам отговор на този въпрос. Нито съжалявам затова, дали Бог така го планира. Не зная дали Бог се намеси, за да ме възпре от пиене или молитвата бе достатъчна сама по себе си. Зная само, че направих каквото бях научен да правя и не пих.
Проблемът ми е доста простичък. Аз ходя на сбирки. Работя по Стъпките според силите си. Оставам трезвен. И животът ми никога не е бил по- хубав. За мен, за сега е достатъчно да „подам отставка от кръжока за дискусии.”


D. J.
California

Обяснете ми моля,при това мое лично изживяване,съкровенно и безценно каква е ролята на натрапване на сбирките,откровенията,афиширане на Божията намеса,на водач във възпитанието ми. И защо правата и прилагането на Програмата да си остават запазена марка на АА.Да изпълняваш схеми и всяко свободно мнение да се гледа с нацупени физиономии и да предизвиква бурни негодувания.
Програмата е лично изживяване на всеки със или без АА. Това и е Великото!

Ще се опитам да нахвърлям няколко неща, както ги виждам и чувствам в момента.
1. Натрапванета на каквото и да било не само в АА, но и извън АА, е безполезно и дори вредно, защото се получава обратна реакция.

2. На мен програмата ми даде мироглед. Преди нея не знаех защо съм роден на този свят. Преди това имах някаква откъслечна и смътна вяра в Бог, но тя не ми помагаше.

3. Програмата безспорно е лично изживяване, но някои стъпки от нея (Пета, Девета, Дванадесета) се извършват директно със и сред хора. Което не отнема личния характер на изживяването.

4. Ходенето на сбирки е важно за мен по няколко причини. В първите месеци след като спрях да пия и се хванах с програмата, се бях откъснал от хората (бях се десоциализирал, ама че дума ). На сбирките постепенно започнах да се уча отново да общувам с хората и то по нов начин, който включваше възпитание на духа,чувствата ,реакциите не на сляпо в трудностите на живота .
На сбирките, сред алкохолици като мен, ми беше по-лесно и там постепенно се подготвях да навляза пълноценно и в "света навън", сред неалкохолиците в реалния живот, с чийто несгоди трябваше вече да се справям без упойката на алкохола.

5. Макар и българското АА да не е "масово" в тези години на сбирките се срещнах с над 300 алкохолика - някои само мярнали се и изчезнали, други идващи инцидентно и рядко, и трети - останали трайно в АА. Старая се да имам очи и уши за всеки от тях, да слушам какво говорят, да ги гледам какво правят - и така си сверявам часовника за себе си.

Защото наистина зад програмата стои огромен житейски опит с грешки,трагедии и радост , но когато виждам грешките, трагедиите и радостите на моите приятели в българското АА, те са ми стократно по-полезни, отколкото когато чета историите на чужди и далечни за мен хора (макар и алкохолици).

6. С ходенето на сбирки имам чувството, че върша нещо смислено и полезно за другите и понякога виждам реалните резултати от това.
След като се стабилизира с помощта на АА един приятел спря да идва на сбирки. Сега той е ловец, има хубаво куче, на което отделя много време и грижи. Не го коря, радвам се за него, защото това е неговият начин да се чувства добре. Което е най-важното в крайна сметка. Аз се чувствам добре като продължавам да ходя на сбирки.

Мога да продължа и още, но засега стига, защото освен да участвам в кръжока за дискусии, днес имам да свърша и други богоугодни, угодни за семейството ми и за мен нещица

Благодаря ...............

November 30

AA Thought for the Day
Ние правим подхлъзвания в АА. Казано е, че това не са издънки, а обмислени напивания, защото трябва да помислим за изпиването на първата чашка, преди още да го направим. Мисълта винаги идва преди действието. Предлага ни се винаги да се свържем с някой от АА преди да изпием тази първа чашка. И не правейки това, предполага, че ние може би сме решили да пием във всеки случай. Все пак мислите, които ни идват наум преди да пием, са често до голяма степен подсъзнателни. Хората обикновено не осъзнават, какво ги кара да пият. Ето защо по стар обичай ние наричаме тези издънки подхлъзвания. Дали се пазя от погрешни размисли?

Meditation for the Day
„ Вечния Бог е твоето убежище." Той е олтара и спасението от грижите на живота. Ти можеш да се спасиш от неразбирането на другите, като се оттеглиш в собственото си място за медитация. Но къде можеш да избягаш от себе си, от собственото си чувство за провал, от слабостите и недостатъците си? Само при вечния и безкраен Бог, твоето убежище, докато необятноста на Неговия дух загърне твоят дух и твоя дух загуби своята слабост и дребност и влезе отново в хармония с Неговия.


Prayer for the Day

Моля се да мога да загубя своите ограничения в необятноста на Божията любов. Моля се моя дух да може да бъде в хармония с Неговия дух.

Начинът на Бог да остане анонимен, бил случайността. Преподавателката ми по биология в четвърти клас казваше, че ако имаше Бог, то космонавтите щели да го видят. Нали бил на небето. Небето е покорено. Там вече бяха космонавтите. Бог няма. Тери Пратчет пък беше написал, че когато скучаели, боговете залагали някъде вкаменелости. Да се дивят биолозите. Ако го знаех този лаф, пак нямаше да го изтърся на даскалицата, защото тогава бях също на тази позиция.

Първи декември

Мисъл за деня

Мислите, които се появяват преди пробива често са по-скоро подсъзнателни. Въпросът е дали подсъзнателните ни мисли ще могат някога ще се освободят напълно от алкохолният начин на мислене. Наприме, някои от нас сънуват, че са пияни, дори след години трезвост в АА. По времето на пиянските дни, нашето подсъзнание беше напълно обусловено от алкохолишкия начин на мислене и и е съмнително, че то напълно ще се освободи от тези мисли. Но когато съзнателното ни мислене е напълно организирано срещу пиенето, можем да останем трезви и подсъзнанието ни да спре да ни притеснява. Дали все още е обусловено съзнателното ми мислене?

Медитация за деня

Когато съчувстваме и да състадаваме с тези, които са в изкушение, състояние в което понякога се намираме, сме отговорни към тях. Съчувствието винаги включва отговорност. Жалостта е безполезна, защото няма лек за нуждата. Но щом се появи съчувствието, се появява и отговорността. Когато действаме със състрадание, можем да се приближим до нуждаещия се и да превържем раните му, по най-добрият начин който можем.

Молитва за деня

Моля се да съчувствам на изкушените. Моля се да имам състрадание за чуждите изпитания.



Пиша си в джимейла, защото компа ми постоянно се рестартира. Вероятно ще се наложи да остана няколко дни без този уред у дома. Няма случайни работи. Както това, че вчера мислих за пиянските си сънища. Ами точно, когато спя, спи и съзнателното ми мислене. Това, което може да се въздейства от празни емоционални призиви. Не пий! И това е под съмнение.

Вчера се разгледах из форума. Някой питаше да му се обясни: "алергичната реакция при алкохолиците, и защо туй явление от "непреодолимо желание за пиене" е само видно при тях но никога при средностатистическития умерен пияч?"
Непреодолимо желание за пиене. Много удачно се разясни с импулсите на мозъка. Умствена болест. В един момент алкохоликът няма ефективна умствена защита срещу първата чаша.

Обаче ако болестта се ограничи само до ненормално мислене, някак не се получава. Защото да речем един алкохолик изведнъж се оказва с чаша в ръка, дръннал едно и се сетил, че го е подгонил импулса. Както стотици пъти съм се заричал да спра и на другия или по другия, или след пет дни съм се озовавал с чаша в ръка. Защо не съм можел да спра на тази чаша или на втората, ами съм продължавал до откат? Именно тука е и телесната реакция. И телата ни не са съвсем наред, не само мозъците. Тази алергична реакция - след едно следват хиляда, вече не се връзва с мозъка, а с особеното поведение на тялото - жажда. Мозък - обсесия. Тяло - жажда. Болест телесна, умствена и душевна. Ако беше само умствена - шат чашата и после се сещам, че не трябваше да пия и не пия. Просто. Обаче след чашата следва реакцията на тялото. Чисто телесната реакция на непреодолима жажда, която вече не може да се контролира отникъде.

"Не ни стигаше само това да чуем, че не можем да се приспособим към живота, че бягаме от действителноста или че имаме дори психически отклонения. За някои от нас тези неща бяха до известна степен, всъщност до голяма степен - верни. Но ние сме сигурни, че и телата ни боледуваха. Ние сме убедени, че всяко описание на алкохолика, в което не е включен този физически фактор, е непълно."

А и душевната болест - не можем да се приспособим към живота и бягаме от действителността.

Но и телата ни боледуваха и то боледуваха в истинският смисъл на думата. Телесна болест. Какво облекчение за мен настъпи, когато разбрах, че става въпрос за телесна болест. Не само да чувам обидното - ТИ СИ БОЛЕН БЕ! Но смисълът, който се влагаше - ТИ СИ МАЛОУМЕН! То че има малоумие има, но само с едно малоумие си е доста срамно и неприемливо. Най-съм се плашил от това. Всъщност телесната болест не ми дойде в повече- Както казват нашите основоположници - не ни стигаше само.....

Но за мен това ми намести пъзела. Тялото ми е различно и проявява особена реакция, щом в него навлезе алкохол. Естествено и мозъкът ми тогава на воля стъпва в старите коловози и става пълен качамак.

"Ние знаем, че когато алкохоликът се въздържа от пиене, а той може да се въздържа в продължение на месеци или години, той реагира като другите хора. Също така сме сигурни, че той щом веднъж въведе какъвто и да е алкохол в организма си, нещо се случва както с тялото, така и с психиката му, поради което му е почти невъзможно да спре. Опитът на всеки алкохолик дава обилни потвърждения за това."
Глава Втора от Анонимни алкохолици, Има изход
Нещо се случва както с тялото, така и с психиката му, поради което му е почти невъзможно да спре.

Но аз се мислех за различен и повече от една година се опитвах да си карам по моята. Мислех се за голям инат, но съм благодарен, че не излязък чак такъв за какъвто се мислех. Явно болката е добър учител. Снощи не спах много добре, но това ми даде база за сравнение. Как месеци наред, с малки изключения, си спя като пич. И колко е ценно това да не стоя в някакво гранично състояние на просъница. Колко струва дълбокият и добър сън, без никакви помощни средства? И като си спомня, че първите няколко месеца по програмата не ми се получаваше това. Нито заспиване, нито наспиване, нито събуждане. Но съм изключително благодарен, че се събудих трезвен и днеска и е време да се ориентирам към излизане за работа.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас

December 5

AA Thought for the Day
Въпреки всичко, което научихме в АА, нашият стар начин на мислене се завръща при нас понякога с поразяваща сила и се случва да се подхлъзнем да пием. Ние забравяме или отказваме да повикаме на помощ Висшата Сила. Като че ли обмислено изтриваме от съзнанието си наученото в АА и пийваме първата чашка. И рано или късно се напиваме. За момент сме точно там, откъдето започнахме. Тези, които са се подхлъзвали единодушно заявяват, че това не е било забавно. Те казват, че след АА цялото удоволствие от пиенето вече го няма. Те са знаели, че пиейки са правили погрешна стъпка. Старият мисловен конфликт се завръщал с пълна сила. Те са се отвращавали от себе си. Убеден ли съм, че не мога никога вече да получа нещо хубаво от пиенето?

Meditation for the Day
Дай нещо на тези, които са в беда, на тези чиито мисли са объркани, нещо от твоята симпатия, твоите молитви и мисли, твоята любов и време, нещо от себе си. Тогава дай от своята увереност и вяра, както на теб ти се даде благодарение на Божията милост. Дай от теб и от любящото си съчувствие. Дай най-доброто от себе си на тези в нужда и на тези, които ще го приемат. Давай според нуждата, никога според заслугите. Помни,че даването по мнение никога не може да замести даването от себе си.

Prayer for the Day
Моля се така както получих, така да мога и да дам. Моля се да имам верният отговор за тези, които са объркани.


Дай на тези, които ще го приемат. Както един познат казваше – насила можеш да вземеш, но насила не може да дадеш. Пък такъв чешит-алкохолик като мене – не приема помощ. Защото и не искам. Аз сам. Аз знам. Каква ти тука Божия воля и как ще се унижавам.
То в самата ми основа на мисленето е заложено, че не мога да търся помощ. Аз не съм слабак. От малък съм учен да съм първи, да се боря, да се уча, да се надпреварвам. Това е в основата на моят мозък, моето съзнание, моето същество. И сега някой ще ми каже да взема да постъпвам обратно. То може да ми каже, но това никога няма да достигне до мен. Все едно да ми се говори на китайски или марсиански. Няма да видя смисъл в бръщолевенията. Просто защото съм се научил да чувам, разбирам и да мисля на българска реч. И когато съм научен да мисля, действам и говоря според речта на надпреварването и самооправянето – то няма как да потърся помощ. Защото това е унизително. И кой се унизява и кой е силният? Не е ли точно моята болест. Да погледнем резултатите. Защото ако сега мога да се погледна в огледалото, както се гледах преди две години и половина и да изпитам същото отвращение – веднага ще ми се изпари от главата идеята, че има някакво достойнство за пазене. И ще ми се изпари идеята, че мога сам. Но напоследък май често започнах да чувствам, че позабравям какво беше. И ако не бяха сбирките да ми го припомнят – сигурно щях да си помисля, че АА, сбирките и Програмата /за каквато и Програма да става въпрос в устата на различни хора/ са отминал етап за мене. Вече съм в друг етап на живота си. Мда.
„1 Стъпка

Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем

Кой би признал, че е напълно победен? Практически никой, разбира се. Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната ни безпомощност. Действително ужасно е да признаем, че когато сме с чаша в ръка, съзнанието ни е до такава степен деформирано от пристрастието към разрушителното пиене, че само намесата на Провидението може да ни освободи от него.”1212, Първа стъпка

И какво би ме накарало да си призная и какво ще ми попречи да забравя? Защо да забравям, ако мога да се освободя и миналото да се превърне за мен в съкровище, опит, стимул, гориво?
„Защо толкова упорито твърдим, че всеки член на АА трябва първо да е достигнал дъното? Отговорът е, че много малко хора ще се опитат да практикуват програмата на АА, ако най-напред не са достигнали дъното. Защото практикуването на останалите единадесет Стъпки означава да се възприемат отношения и действия, които почти никой алкохолик, който все още продължава да пие, и на сън не може да предприеме.”1212, Първа стъпка

Защитата действа и насън. Затова и продължавам да действам и да действам. Няма друг начин за мен за измъкване.


Много често забравях съдържанието и смисъла на самата дейност по СЕБЕанализирането.

Продължихме да анализираме самите себе си.

Това е първата част от тази стъпка. Продължавам да правя анализ на себе си. Малко го бях обърнал на наблюдение на околната среда и колко вредна и несправедлива е тя към мене. Нищо не ми угаждаше в нито един момент. Просто нямаше такова място, човек или ситуация, което да съвпада с моите изисквания и сценарии. И вместо да се помоля и да приема истински и искрено нещата, които не мога да променя - аз продължавах да хабя сили и да се напъвам да променям. Макар и външно понякога да не ми избиваше, то вътрешно се съсипвах от увъртане и самотерор. Като нямаше кой да ухапя - било то защото никой не ми се връзваше, или вече никой не беше останал покрай мене, то почвах да хапя себе си и си мислех че имам оправдание - някой друг ми е виновен. Като пак забравях, че анализирам себе си. И логиката да анализирам себе си е в това, че уж приех - аз самият причиних всичките си беди, всичките несполуки на живота си. Недостатъците, които се крият в моята същност, бяха тези неща, които ме победиха. Не другите хора, които в деветдесет и девет процента от случаите, биха били длъжни да ми се извинят. И като резултат - блокирах. Какво като си намеря някой виновен, дори да речем, че преобърна Десета стъпка по следния начин - продължих да следя другите, да ги анализирам, да записвам техните грешки и да ги нападам. Никакъв келепир. Кой съм аз, че да съдя другите. Естествено, че е възможно по някой път, например на сбирка, да съм наранил някой. За това се извинявам. Обаче правилата са ясни и винаги съм готов да застана зад тях. Ако някой стои на сбирката и вдига шум, слуша радио или пише Война и мир, като това тракане не спира и не спира - а на сбирката има и хора, които са дошли именно за тази сбирка? Какво следва да се направи? С риск някой да се обиди - макар е не е мой проблем чуждата обида, нито е мой проблем, когато ставам удобно оправдание на някой да си удря главата в стената - казвам какво мисля. Не търся виновни, а единствено търся начин да се осигури комфорта на сбирката. Не мога да угаждам на всеки и да слушам кой от какво бил недоволен или да слушам детски плач и обиждане. Не ме касае просто. Добри уроци са за мен, но нищо повече. Понеже и аз съм се държал така и в много от житейските ситуации продължавам да проявявам тази незряла склонност. Алки веднъж ми бе казал - детинско, незряло поведение.

И втората част от Десетата стъпка - когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.

Не само да права анализ на себе си, но и целта на този анализ - да видя собствените си грешки и да ги призная. Като установя, че действам управляван от недостатъците си - да посоча тези недостатъци. И то не само ей така наизуст, защото така няма да съм показал никаква готовност Бог да ги острани. Откъде Бог ще намери място да дойде или защо да идва, след като нямам нужда от него. Имало е периоди, когато съм циклел в писане и съм се омотавал все повече и повече. Защото отново се осланях на себе си и премествах фокуса. Аз се оправям със собствени сили, други са виновни, признах си недостатъците и готово. Да, ама не виждах какво причинявам и си причинявам. Просто не го виждах, защото гледах другите. Признал съм си недостатъците, но това бе едно празно признаване. Никога не отивах нататък. Да проявя готовност - мъжко поведение, Бог да премахне тези недостатъци. И да проявя смирение - пак мъжко поведение, да помоля Бог да ги отстрани. Камо ли пък така да стигна дотам да поправям грешките си. Какви грешки да поправям, след като аз следя другите, чуждите грешки. И макар да замаскирам в този уж анализ, чрез фина манипулация - но не анализирах себе си. Под себе си - да търся проявите на егоизъм, страх, егоцентризъм.
Обаче никога нямаше да мога да се измъкна от този омагьосан кръг, ако продължавах да карам на моята. Именно готовността да кажа на черното бяло, дори да не ми се виждаше такова, ми даде нов поглед и възможност да махна тенджерата от главата си. Бях готов да направя всичко възможно. Това означаваше, че бях готов да отворя ушите си и да слушам, както слуша един умиращ. Нямах друг избор и това вече не бе игра. Не можех повече да наранявам хората, не можех повече да понасям тази ситуация на сляпо мятане и хапане. Отвратително. Затова си дадох шанса да постъпвам известно време различно от това, което ми сочи лудата глава. Просто си дадох шанс, като си позволих да се усъмня в нормалното си мислене. Което означава, че спрях да търся кусурите на хората, ами си отворих ушите, стегнах се и почнах да изпълнявам. И благодаря на Бог, че ми даде този разум в този момнет. Защото нищо и никой не би могъл да ми помогне, ако аз не бях искал тази помощ и не бях предприел дествия, срещу които се съпротивляваше мойта болна тиква.
Просто не става номера. То и затова волята и готовността може да се използват единствено ако бъдат насочени към синхронизирането с Божията воля. А това за мен означаваше да действам по Програмата, да си отворя ушите и да слушам спонсора си. Иначе не става номера. Просто не става по друг начин. Обаче ми стана ясно след две години и три месеца яка работа с други алкохолици, че аз не мога да принудя някой да прави нещо, нито това ми е работата. Много облекчаващо е за мен, защото не нося отговорност за други хора, няма нужда да се напъвам да давам акъли, които никой няма да слуша, няма нужда да нося целия свят на гърба си или дори един човек и да му стоя по цял ден на главата и да му набивам какво да прави. И слава Богу!!!

Всеки е свободен да прави каквото си иска. В това е чудесният закон на свободата, че всеки сам отговаря за това, което върши. Мога да върша каквото си искам, при положение, че съм готов да платя сметката - да понеса резултатите. Защото нищо на този свят не е случайно и определени действия, думи и дори и мисли - пораждат неизменен резултат. Просто няма мърдане. Това е като закона за земното притегляне.

Моля се за още 24 трезви часа за всички нас

12 декември
Мисъл за деня
Сега дойдохме в Братството на АА. То е отчасти групова терапия. То е и Духовно Братство. Но е и нещо повече. То е основано върху общата болест, общият порвал, общият проблем. АА навлиза дълбоко в личния ни живот и в личностовите ни нужди. Изисква пълно откриване за всяка от най-вътрешните ни мисли и най-скритите ни проблеми. Всички бариери между нас падат. Така и трябва да бъде. Тогава ние се опитваме да си помогнем един на друг. Братството на АА е основано върху искреното желание да си помогнем един на друг. Братството на АА е основано върху искреното желание да помогнем на друг човек. В АА В АА ни е осигурено съчувствие, разбиране и истинска помощ. Тези неща правят Братството на АА най-доброто, което познаваме.
Оценявам ли напълно Братството на АА?

Медитация за деня
Висшата сила може да ни преведе към правилните решения, ако се молим за тях. Вярваме, че много от детайлите на живота ни са планирани от Бог и са планирани с изобилие на всеопрощаваща любов за допуснатите от нас грешки. Днес можем да се молим да ни бъде показан верният път. Можем да изберем доброто и когато го изберем, ще почувстваме че цялата Вселена е с нас. Можем да достигнем истинска хармония с Божията цел за нашия живот.

Молитва за деня
Моля се да мога да избера правилното днес. Моля се да ми бъде показан правилният начин да живея днес.

Чак не ми се пише да се излагам колко погрешни неща направих напоследък и как се скофти положението. Нали ми се ще да се показвам излекуван и да не ставам за смях. Пак от страх каква представа предизвиквам у хората. Да не бъда отхвърлен, наранен. Да не ми се подиграе някой, че не ставам за нищо. И каква е точната първопричина за това – страх, егоцентризъм. Жертва на заблудата, че мога да бъда доволен и щастлив едва ако преуспея във всяка една област. Сто процента от хората ме харесват и одобряват. И този страх е с мене през целия ми живот. Същността на душевната болест. Или една от нейните части. И след като е в основата ми този страх – той предопределя случващото се в живота ми. Просто е да се види. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуди, себелюбие и самосъжаление. Това са строителите на един живот на един алкохолик. И как, ако съм видял малко от това, няма да искам да оставя волята и живота си на нещо градивно, нещо смислено и освобождаващо. Което би ме освободило от оковите на егоцентризма. Който само дрънка за моята независимост, докато ме оплита в задушаващи обръчи.
От две седмици започнах да замотавам ежедневният анализ – Десетата стъпка. Става въпрос за Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Рядко сме виждали някой да се проваля ако стриктно следва нашият път. Много пъти съм чувал някой да говори аз Програмата, но не ми става ясно за коя Програма става въпрос и възможно ли е да не се правят някои стъпки, но да се прави Програмата? Защото предприехме следните стъпки, като програма за нашето възстановяване. Именно предприемането на Стъпките е Програмата за възстановяване. Стриктното предприемане на Стъпките, като Програма за възстановяване, гарантира успешното възстановяване във всички области на живота. Защото болестта се е наместила във всички области на живота.
Та замотах си аз Десетата стъпка. Къде пиша, къде не пиша. В началото, когато ме гониха двеста бесни дяволи, съм писал по три пъти на ден. Усещах с всяка клекта на тялото си, че с всеки искрен ред се измъкнам от лапите на болестта. Оправдания много – прецака ми се компа, правих ремонт, имах гости. Направо казах на болестта – изчакай ме, ако обичаш, докато си направя ремонта, докато ми се оправи компа. Тогава пак заповядай да си продължаваме. Обаче болестта си е болест и нея не я интересува дали съм изморен, дали съм зает, дали сега съм в настроение да се възстановявам. Тя е коварна. Тя не работи по моите рицарски правила. Едно от рицарските ми правила е да вдигна мощен скандал на приятелката ми, ако тя не си вдигне телефона, когато я търся. Както често си припомням, преди време ме кефеше някоя от приятелките ми да закъснее за среща. Как справедливо се гневях. Мда. Грешките на другите, въображаеми или истински, можеха да убиват. И като го няма анализа, имам предвид самоанализа и откриването на собствените грешки, отново насочих фокуса навънка. Кой какво прави, защо го прави така и защо може да е чак толкова дебилно погрешен.
Като спрях да си правя Десетата стъпка. А то частичното правене си е неправене. Половинчатите мерки не ни помогнаха. Мнозина от нас търсеха по-лесен, по-удобен път. Но не стана. Не може десет процента усилия да донесат десет процента резултат. Или петдесет на петдесет. Тука е стриктно и напълно. Или резултатът е неизбежно пропиване или мъчително увъртане и гърчене. Което си е гадна работа и веднъж усетил свободата, която дава Духовният път, си е смешна работа да се връщам наобратно. Но връщането става много лесно, защото изведнъж съм на изходна позиция. Когато спра да действам ме завладява една апатия. И постепенно потъвам. Та като спрях да правя Десетата стъпка – почнах да не мога да се наспивам. Точно както в началото. Спях по десет и дванадесет часа, а все едно не съм спал. Ами като не съм си изчистил мозъка и душата от натрупаните през деня глупости, как да си почина. А в началото не съм си лягал, без да си напиша анализа и спях като пич. И дори не оставях за вечерта, защото тогава вече бяха забравени някои работи, а и става кофти да се пише до късно. През деня още гледах да насмагам. И се получаваше здрав и хубав сън. А щом не пишех, с цел да не губя време и да се наспя, то не можех да се наспя. Това е положението. Факти. И като не се наспивах тези дни – не можех и да стана. А в продължение на вече повече от две години ставам по едно и също време, благодаря за трезвото събуждане. Благодаря, че няма вина и угризения и почвам да си върша работите. Моля се и медитирам. Спокойно се приготвям за работа. Нагласен съм душевно, умствено и физически. А тези дни – ставам едвам-едвам, недоволен, изморен, обезсърчен. Влача се на работа и там стоя и не върша нищо. А имам работа и просто трябва да я свърша, но не я върша. И после се обвинявам, че не я върша. И от ден на ден потъването си е видимо. Благодаря, че мога да го видя и да видя защо се получава. Това е един добър урок.
Друга последица от неправенето на Десатата и оттам на Единадесетата стъпка, както и Петата – защото като не правя анализи, то така и не си признавам грешките. Нали другите грешат, пък и ситуацията е кризисна и рецесионна. Другата последица – почвам да си търся виновни. И почвам да се дразня. Това дразнене естествено, че прецаква само мене. И какво от това, че съм си намерил виновните. Всичко се завихря в разширяващи се спирали. Наранявам някой, което наранява и мене. Защото се връщам в обичайното си алкохолишко поведение и състояние. И така неизбежно вървя по пътеката, към която след време съвсем необяснимо за мен или за който си няма понятие – ще налапам шишето. Запоят започва много преди шишето. Просто е очевидно. И започва с прескачане на някои стъпки. Програмата е начин на живот и единственият възможен за мен. Казвам го не защото съм го чел в някоя книга, а защото съм го усетил на собствения си гръб. Една година и тринадесет сухи дни. Без Програма. След това още две години три месеца и петнаседет дни – във възстановяване. Благодаря на Бог, че ме свърза с човек, който ми предаде Посланието. Който ми показа, че има Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. В началото мрънкосвах, че съм забучен в град, в който няма Сбирки. Обаче сега виждам смисъла на това. Нямах друг избор, освен да се хвана яко за Програмата. Виждам, че сбирките можеха да ми дадат някакво временно облекчение, та дори и години наред да стоя на кантар и да се чудя какво става. Нямаше да ми е ясно, че без Програма не става, а сбирките не са Програма.
То иначе се стигна дотам в сряда, за първи път досега, умишлено да не отида на сбирка. Имах си и оправдания, но можех да отида. Опасна работа. Просто не отидох. Така се почва. И вчера – четвъртък, от сутринта до следобяд бях блокирал. Както не ми се беше случвало от студа през януари. Тогава между другото също тръгна от Десетата стъпка. Просто трябва да си прочета анализите тогава, но няма нужда. Спомням си как спонсора ми вика – абе май почна да пишеш задълбочено. И един месец не можех да свърша нищо в работатата си. Просто ступор. То и затова често споделям, че няй-на първо място в живота ми е Програмата. Да действам колкото сили имам по Стъпките, които ми позволяват да имам всичко друго в живота си – работа, връзка, приятели, спокойствие, пари, жизненост, ищах, цел, смисъл.
И нещата си следват своят ход. Много проявни форми на болестта, която изолира. Като ми се скърши ритъма, спрях и да пиша във форума. Естествено, че си имах оправдание за това. Нали нямах комп, а през деня съм на работа. Пък колко работя работата си в момента е друг въпрос. Оправдания, оправдания, оправдания. И кого топлят тези оправдания? Затова единственото условие е безмилостната честност. Защото болестта се крие зад всяко оправдание, отлагане, бездействие. Коварен, объркващ, всемогъщ.
Има много за писане, но няма да стане всичкото точно в момента. Благодарен съм за днешната трезва сутрин, моля се на Бог за още двадесет и четири трезви часа за всички нас. Благодаря за Анонимни алкохолици, благодаря за Програмата за възстановяване от тази болест, благодаря на спонсора, че ми показа пътя и начина за измъкване.

Молитва за деня
Моля се да мога да избера правилното днес. Моля се да ми бъде показан правилният начин да живея днес.