Историй

Нищо и никой не би било в състояние да ми помогне за зависимоста докато не потърсих помощ . Аз съм възтановяващ се зависим .Чист съм кажи речи две години . От моя опит и знания и на още много възтановяващи се зависими , разбрахме че никой не може да помогне докато зависимият не потърси помощ сам . Аз участвам в моето възтановяване ходя на сбирки на анонимните наркозависими , работя по програмата 12 стъпки със спонсор , и внимавам да не пропускам сбирките с братството . Хората идват остават чисти променят се и покрай тях и аз съм много щастлив от това . Този начин работи за мен . Късмет и бог да ви благослови .

За сега ще превеждам е такива кратки , че то и една такава ми отнема бая време пък ако тръгна да преведа разширените ехей само с това ще си се занимавам . А трябва и аз да участвам в моето възстановяване . Ако някой иска да ми помага да превеждам . Скаипа ми е koceto_-_ ще се радвам на всякаква помощ .

Аз съм учуден от думичката "историй". Какво иде да значи?

нещо като "пародий" може би?

щом си чист от 2 години закво циклиш още на тая тема ми не си налегнеш парцалите и не си хванеш живота в ръце като хората?

стига наркомански мелодрами, писна ми от жалки хероинови истории.

______________________________________
exterminate all rational thought.

човекът пише на латински.
Това е чест бъг, но не го ебавайте.

Queen's only

Когато дойдох в Анонимни Наркозависими, имах проблем-исках да спра да вземам но незнаех как. Поради характера на зависимоста ми, бях насочен само към употреба, начини да намеря и да друсам още и още. Чертите на характера ми засилиха тази мания. Напълно егоцентричен, аз се опитах да управлявам живота си манипулираики хора и обстоятелства, за да имам предимство. Бях загубил контрол. Болеста ми ме принуди да използвам наркотици многократно против волята ми, знаейки, че е саморазрушително и срещу моят инстинкт за самосъхранение. Душевно болен чуствах безнадежност и безпомощност и се отказах от борба, приех че съм наркоман и че животът ми е станал напълно неуправляем, и че съм безпомощен пред болестта. Моята воля не можеше да променя болни органи, които жадуваха за наркотици. Моят самоконтрол не можеше да променя, заболяването, обсебването от идеята за използване на нещо, което да промени реалноста. Нито пък идеалите ми можеха да променят духа ми- хитър, коварен и тотално егоцентричен. Приемаики реалноста на собственото си безсилие, вече не е необходимо да употребявам наркотици. Това приемане на състоянието ми- моята безпомощност към наркотиците, и неуправляемоста на животът ми, е ключът към моето възстановяване.

Само да кажа това го е написал друг човек, аз само го преведох и го пуснах тук, приятен ден на всички.