Varna

Varna


В моя роден град не остана плаж за една хавлия от хотели, кръчми, заведения. Знам улици, които не са виждали асфалт повече от 30 години, а улични лампи има от две. Шофирането в прекрасния град за живеене е истинско изпитание на волята и издръжливостта, а ако трябва да минеш от единия до другия край, трябва пълен резервоар. В най-прекрасния град за живеене се строят грандиозни спортни комплекси, но няма пари за асфалт.







Един нашенец умрял и се преселил в рая. Щом стъпил в рая, какво да види - море от сладолед, бреговете му от шоколад. Спокойствие, зеленина. Живял ден, два, година праведникът в рая и започнало да му писва. Нямало ги кръчмите, в които на чаша вино с приятели старецът бистрел политиката, нямало ги жените, в които бил влюбен. Мислил, мислил старецът и решил да потропа на врата на Свети Петър.
- Светецо, не искам повече в рая - наситих му се, скучно ми е и ми липсват приятелите, шумните кръчми, питието. Отключи ми портата на рая, пусни ме по белия друм да си ходя в ада.
Свети Петър останал глух и ням за молбите на райския човек. Решил обаче да събере светиите спешно на съвет. Такъв случай в рая нямало. Мислили-мислили и решили да отпратят праведника, който искал да живее в ада. Преди да уредят постоянното му жителство там, светиите решили да пратят скучаещия на екскурзия в пъкъла. Да види, да гледа, да усети и ако реши, да отива там.
Хукнал нашият човек презглава. Все пак дали му само три дни да опознае мястото, където искал да живее. А там - живот като на земята. Кръчми, мадами, живот си живеели грешниците. След три дни екскурзия в ада райският човек се върнал и започнал да се моли всеки ден на свети Петър.
- Свети Петре, искам в ада! Там ми харесва, там са всичките ми приятели. Моля те, пусни ме да си отида от рая!
- Пратим ли те там, обратен път назад няма - рекъл светецът и подписал пътната книжка на райския човек за ада.
Щом вратите се отворили на пъкъла, пред сащисания старец се разкрила страшна гледка. В средата на пъкъла ври казан, а в него се давят и пищят душите на грешниците.
- Тук има някаква грешка - рекъл бившият райски праведник! - Аз бях тук три дни на екскурзия и беше прекрасно.
Дяволът се подсмихнал под мустак: - Това, чедо, е разликата между туризма и емиграцията.
За притчата се сетих, когато моят роден град бе обявен повторно за най-добрия град за живеене. За туристите, за които Варна са чайките, морето, порцията пържена риба през лятото. За емигрантите и местните нещата в най-добрия град на републиката изглеждат по-друг, доста по-семпъл начин.
В най-добрия град за живеене метална решетка уби старица в централен подлез. Бездомни кучета ръфат деца и кръстосват белите плочки на централния площад - завоевания на градоначалника от първия му мандат, припикана територия за четириноги с постоянен адрес площад „Независимост". В най-добрия град за живеене два квартала помпат фекални води към морето, защото няма канализация, скоро няма и да има. В моя роден град не остана плаж за една хавлия от хотели, кръчми, заведения. Знам улици, които не са виждали асфалт повече от 30 години, а улични лампи има от две. Шофирането в прекрасния град за живеене е истинско изпитание на волята и издръжливостта, а ако трябва да минеш от единия до другия край, трябва пълен резервоар. В най-прекрасния град за живеене се строят грандиозни спортни комплекси, но няма пари за асфалт.
Най-прекрасният град се управлява от три мандата от най-готиния кмет, който е естет, но ако става дума за центъра. Моят най-готин кмет естет кара служебен мерцедес с пет единици, намира пари за пара на свирката, но по-рядко за колелата.
Моят кмет е кмет на центъра на Варна и това личи и от светлинните украси лете и зиме, от чистотата на улиците. В най-добрия град за живеене има средства за лукс, няма средства за детски градини и ясли.
Втората табелка „Варна - най-добър град за живеене", дар от туристите и за туристите, които събират тен десетина дни по плажовете, ще украси поредния параден вход към града. Тя не е за местните. Както се казва, това е разликата между туризма и емиграцията.

Ти ли автора на статията? Преди няколко дни я четох в svejo.net.

Прав си, но тази тема стана БАНАЛНА вече. АМА БАНАЛНА - чак нерви къса!!!
- който не му харесва има избор - билетчето и Западна Европа или САЩ. Само да се оплакваме/те няма смисал.

Който иска да избягва дупките по пътищата, да не му пука дали няма табели, да не седи в задръствания - ДА ПОЛЗВА ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ И ДА ВЪРВИ ПЕШ - аз така правя и не се оплаквам!

Точно така!
Само с оплакване не става, трябват и предложения и работа и гонене на цели.
Ако седим и се оплакваме от утрин до вечер, нещата няма как сами да се оправят.
Свикнали сме все някой друг да ни е виновен, а силата е в наши ръце.
Едно от решенията вече го споменаха - по на зааапад.

Организация трябва и планиране....
Преди колко време завършиха пътя дред МЕТРО а? Защо сега махат и ще правят на ново тротоара ? Заради тръби!!! Ами нямаше ли кой да го планира ? Усилията дето бяха хвърлени миналата година сега се оказват напразни ( за парите да неговорим) Ако бяха планирани нещата правилно сега щеше да има нови плочки по Сливница примерно, която между другото се надявам да бъде асфалтирана.
Кой ще купува в МОЛ-овете? Направете ПЛАТЕНА ГРАДСКА НАДЗЕМАНА МАГИСТРАЛА, Хората ще предпочетат да платят вместо да попадат в задръстванията.
ПАРКИНГИ са необходими и въпреки че Барбарела ми опонираша в друга тема по този повод аз ще кажа че ако има къде да се паркира то автоматично трафика ще намалее от лутащи се коли.
Такситата да бъдат на определени стоянки и да не им се дава свободно да се движат без пътник (примерно не повече от 2 км. до адреса или до стоянката) - това също ще облекчи МНОГО.
По-добро планиране на сметоизвозващите фирми (с натиск от общината) за да няма три бобъра на място кдето има нужда от 5 (мога да пратя снимки, всеки ден се събира значи има нужда от повече бройки).
МОЛЯ Кмете не давай повече разрешителни за строеж на презастроените райони.

[линк]
[линк]