Късното майчинство

за него се чудя напоследък, въпреки че у нас май не е доста разпространено. Та значи моя милост е на 44 г. и напоследък ми се върти мисълта (из главата) да си родя още едно дете, щото първото порасна и отлетя, а и по други някои причини...Та си мисля аз (знам какви са рисковете при забременяване на моята възраст, не съм некой игнорант) дали не съм все пак дърта за това и дали бих имала сили да отгледам едно дете. Между другото, снощи на едно мероприятие виждам една американка на видима възраст 50 години, и друг път съм я виждала, тя има две малки дечица, близнаци, сладурчета големи, на възраст не повече от 4 г. (снощи предположенията за възрастта им се потвърдиха), виждала съм и мъжа на въпросната американка, който е някъде към 60 годишен. Когато ги видях за първи път реших, че е баба на въпросните деца, но после разбрах, че им била майка. Снощи си побъбрихме с нея, тя с такъв ентусиазъм говореше за тях, питах я дали има помощничка, тя ми отговори, че нямала и че децата ходили на детска градина. Та като я гледах тази жена, дето я мислих за баба, как си гледа децата най-спокойно и очевидно се справя (тя и работи) пак се замислих дали за мен е късно или пък не е...а то много време за размисъл нямам, щото биологичният ми часовник прави тик-так, тик-так...

Странен въпрос.Странен, защото просто го задаваш на глас, а какво ще предприемеш(дали ще се решиш или не), зависи изцяло от теб!
Понавам майка, която беше на 17 години(сега синът й е на толкова), която беше приказна- сладка, спокойна и всеотдайна.Познавам майки, станали на 40 за първи път- отговорни и щастливи.
Аз самата преди 4 години имах страхотно желание да родя още едно дете, но не особено силно явно, и така си останахме с 2.Мъжът ми сега съжалява, че не е погледнал сериозно на този ми мерак, но...

Рецепти няма.Ако ти е писано, пак ще гушкаш едно малко човече

Давай смело, не му мисли много!

Бременността си е сериозно натоварване за организма. Мисля, че това не бива да се пренебрегва. Но ако желанието ти е твърде силно, ще си поемеш рисковете.

Щом детето ти е вече голямо, може би има вероятност след няколко години да те дари с внуче. Или не се виждаш толкова скоро в ролята на баба?

А замисляла ли си се за осиновяване? По този начин избягваш рисковете и за теб, и за детето.
Забравих да добавя и най-важното: и виждаш едни безкрайно щастливи детски очи.

La donna e mobile

В интерес на истината, да, замисляла съм се, но ако го направя бих предпочела не бебе, а малко по-голямо дете. Чувала съм, че процедурата у нас е доста тромава и бавна, ще трябва да проуча въпроса.

Не си спомням по какъв повод, но някой от по-често пишещите членове в клубовете, жена, беше споменавала, че е осиновила дете... Ама кат не се сещам коя...Процедурата май не е от най-кратките де, къмто 2 години.

La donna e mobile

Проучването, за да те включат в регистъра на кандидат-осиновителите, трае до 3 месеца. Включването е със срок 2 години, ако ще се подновява, проучването се актуализира, но процедурата е съкратена.
Ако обаче искаш да осиновиш здраво дете от български етнос без връзки ... хм, абе дано имаш късмет.
Има още един вариант да гушкаш детенце - приемната грижа. Позаинтересувай се в "Социално подпомагане", може пък това да ти допадне повече.

много си си нормална в това си желание. Майчинството подмладява, ако не видимо, то поне духовно. а и напоследък нямаш особени проблеми с раждането заради напредналата медицина!

Виж, аз бих те подкрепила, ако тук търсиш точно подкрепа.

Аз например много си се кефя на това, че си родих и си гледам детето (въпреки, че татко му постъпи по възможно най-тъпанарския начин и се люшкаше между идеите да ме шантажира докато бях бременна и/или да ме натиска за аборт - ама сега недоправени хора всякакви). В други ситуации и аз бих си родила още едно или даже две деца - както казваше една роднина - доста хубави деца раждаме. Обаче сега, като видях достатъчно мъжки претенции, не желая повече такава в къщи - която при родено дете, поддържан дом и изградена кариера ще почне да ми обяснява откъде изгрява слънцето и да ми открива топлата вода.

Та съм решила след някоя и друга годинка - като понапредна още малко финансово, да подам документи за осиновяване. Защото не искам сина ми да расте сам! А и така ще съм сигурна, че второто ми дете ще е момиче, което ще е възможно 50/50, ако господ беше решил, че ставам за женене и ми бе пратил съпруг

Малко шантаво исказване е знам, но е напълно в подкрепа на късното майчинство - просто го приеми като още една идея "ЗА"

УСПЕХ ОТ МЕН!


Major e longinquo reverentia

една моя лекарка роди второто си дете на 43г. разликата с голямото е 16 години. тя беше много щастлива от това. и сега е толкова свежа и прекрасна...
мисля, че и тя си имаше своите 'други причини'

това беше преди 15 год. медицината беше все още не толкова напреднала.

Масовост е това вече: деца с огрооооомна разлика.Едното родено на 20,другото на 40 от майката.Сигурно е някакаъв тип събуждане на майчинския инстинкт отново или лекуване на брак или кой знае кво.

Аз лично искам да съм млада бабка,която да помага на моето дете да има поне 2 деца,да съм отмяна доколкото мога.

След като не съумях навреме да имам 2 или 3 деца(за което съжелявам и след време ще се извинявам на детенце,че го оставих самичко),поне то да си позволи тоз лукс.

Напоследък доста се разпространи и у нас късното майчинство. Всички онези жени, които заради кризата родиха най-много по едно дете, а някои и нито едно, сега съвсем нормално искат да бъдат пак майки. Не виждам нищо лошо, ако човек е здрав. Е, друг е въпросът, че на тази възраст по-трудно се забременява и естествено рисковете за плода са по-големи. Но все пак на 700 деца на по-възрастни майки само 1 е със синдром на Даун, така че...Е, ако е твоето не е добре, ама... Една позната разправяше как не можела да си представи да роди на 50, щото можела да е умряла, докато детето стане първи клас. Аз пък изобщо не съм съглана с това. Средната продължителност на живота при жените, мисля че беше 73 години. Значи какъв е проблемът? Жениш детето на 23 и отърваваш зетя/снахата от присъствие.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Че какво пречи да си едновременно и млада баба и по-възрастна майка? Тъкмо ще си помагате взаимно със снахата/дъщерята. Аз имам една позната, чиято майка роди второто си дете заедно с първото внуче, така че нормално.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Ако се чувстваш добре все пак))...здрава и способна!
Знаеш, моята втората я родих на 39, сега съм на 45...и не мога да ти опиша кефа околовръст да щъка тая буболечка, в розови дрешки и бърборене безкрай))
Не се занимаваш с щуротии, щото какво по-хубаво около теб да има едно човече, което те радва и ядосва...ама по сладък начин))
Нямаш време за депресии и размисляне...ама какво, кое , как))
Бачкане и удоволствие от това, че две детски очички ти се радват))...и топли устнички, които раздават безброй целувки))

ако има и кандидат татко- просто не се замисляй!...ако и семейство иска да спретвате- от това по-хубаво здраве!

La dolce vita!

На каква възраст е сега детенцето ти и мислила ли си за желателната разлика в годините на децата при евентуално осиновяване?
Питам, защото моя вече навърши 9, а също са ми минавали подобни мисли неведнъж. Даже по едно време много го мислех. Засега съм си останала само с мислите, а пък установявам, че напоследък все повече ми изчезва увереността, че ще мога да се справя. Но това е друга тема. Но съм се чудила, след като може и да имаш изобр /а аз при нужда и връзчица може да открия/ какво ли бих избрала. Също как ли би приел сина ми това решение. Някак си мисля, че предвид възрастта му поне е редно да го уведомя. Не знам.
Щото може би донякъде е вярно, че както едно, така и две. А и при всички положения мога да дам повече отколкото би предложил един "дом" за сираци или както и там да ги наричат сега.
Странното е, че още не съм успяла да разбера защо имам по-малко притеснения по отношение аз да родя, отколкото от осиновяване, макар и двете да ги разглеждам във варианта само аз да си гледам децата.

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен

Не знам какъв акъл ще ми дойде когато моите принцеси станат големи, но в момента раждането на следващо дете не е опция за мен. Виждам как с всеки изминал ден все повече си търся "непрекъсваемия" сън и спокойната вечеря. Не знам дали е рутина и колко бързо бих се пренастроила, но някакси...така си ми харесва. Ако "стане белята", ще си "тегля" последствията, но иначе...не.
Навярно ако нямах деца изобщо бих мислила по друг начин.

Сутринта тръгвам за работа и отивам да намляскам разбойника и му викам "Цункай ме за чао". Той тъкмо дръпнал юнашка глътка от чашата с мляко и както си беше омазан ме нацелува по нашия си начин. Разбирай бузки, нос, чело, брадичка и накрая врата. Та днес съм изключително блестяща, от сутринта съм с маска с прясно мляко

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен

имам като ориентир разликата, която аз имам с брат си - 5 години. Хайде, да кажем + 2 (т.е. до 7 години). Все пак мисля, че процедурата по осиновяване може да отнеме повечко време, та до 2 години от този период трябва да се смятат като допълнителен административен резерв. Та това с изчисленията.

Виж за това, че синът ти е вече на 9, наистина трябва да споделиш с него - той ей сега ще влезе в пубертета и нещата ще станат още по-сложни за делението 'кого мама обича повече'!

Да - за даването на детето повече в едно семейство от един дом за деца, и аз смятам така. Даже мисля, че половинчатите семейства от един родител понякога са много по-спокойни и с уравновесени отношения към децата, отколкото 'пълни' семейства, в които обаче 2мата родители водят пунически войни за надмощие по различни причини. Всъщност поради факта, че твърде често съм виждала този вариант, за себе си не мисля, че нямам намерение, нито желание за създаване на семейство - независимо от сносните формални отношения, мъжете стават доста изискващи, деспотични, негъвкави и неприятно агресивни, ако се усетят уязвени от успехи на жената до тях. Така че, независимо от желанието ми, нямам никаква възможност за повече биологични деца.

При теб обаче усещам някаква вероятност за задомяване, или само така си мисля?


Major e longinquo reverentia

същинска Клеопатра- викаш))

La dolce vita!

Желание - да, вероятност към момента - нулева
То и затова казах, че сметките ги правя с мисълта сама да гледам домочадие. Щото осъзнавам колко е възможно дори да родя аз, пак да остана сама. Но някак още не съм се престрашила, а времето си минава. Не знам какво е положението с приемните семейства, тоест като какъв го играеш за детето? Не го осиновяваш, демек не става "твое" ами какво го правиш? До кога си отговорен и до къде си задължен към него? Щото пък и не можах да си го представя да гледам в дома си едно дете някакъв брой години и после какво - по живо по здраво, кой от къде е ли?

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен