vapros

zdraveite,nqkoi shte mi kaje li kolko trae parvata abstinenciq

При всеки различно, и ва разни моменти от живота пак различно.Зависи от много неща.Най често силната абстиненция е межде 3-7 дена.Има по тежки случаи но са рядкост.Така или иначе това е най сладката част от спирането защото винаги минава и дните след нея са приказка.Поне при мен като ми светнеше след абстиненцията ми поникваха криле.След като мине е важно да не се продължи с пиенето.Пиши как си и как се чувстваш в момента за да ти дам повече информация.

Преди години попитах веднъж една докторка колко време ще трае този ад (абстиненцията ми).
Толкова, колкото трябва, отговори ми тя.
И докторката не знаеше, макар че беше нарколожка и беше видяла стотици абстинентни пациенти в практиката си.

Много е индивидуално и зависи от един куп неща.
Но добрата новина е, че няма абстиненция, която да не е минала. Стига разбира се да не се пие
Докато трае абстиненцията човек си е болен в класическия смисъл на думата. И затова е най-добре да си лежи и стои вкъщи като при грип или пневмония.
В движение абстиненция се избива много по-трудно. Аз поне никога не съм успявал.
Понеже питаш за първа абстиненция - тя обикновено може да се изкара и без лекарства - с колкото може повече течности, сладки неща, витамини. И да не се плашиш от безсънието - то е мъчително, но макар и бавно сънят започва да се намества. Другите гадни симптоми също полека лека намаляват силата си.
Добре е да се залисваш с нещо, за да минава по-леко времето.

Абстиненцията минава, но алкохолизмът си остава. Затова, като намалее нейната сила, полезният ход е да си обуеш обувките и леви-десни на сбирка на АА.
Защото номерът не е как да спреш пиенето, а как да не започнеш отново

Blagodarq ti mnogo.dnes mi e 12ti den i se 4uvstvam dosta po dobre,shteshe mi se oba4e da moga da piq ot vreme na vreme,ne da spiram izcqlo.mislq da iz4akam oshte edna sedmica i da probvam,da vidim kakvo shte stane.

Blagodarq ti,shte probvam bez aa za momenta,ako ne stane shte se hodi,nqma na4in.izkarah 12 dena i po4na da stava malko po dobre

При мен всеки следващ път е много много по ужасно . Искам да ми кажеш ако успееш де аз все не успявам . Значи ако стане при някой да не се подкара от едно пиене след време да ми каже . АЗ знам че това е довело много хора до лудост това да си пият контролирано . При мен също не става така че ако някой успее и ти как беше като опиташ след седмица задължително да ми кажеш ако стане . И да ми кажеш как го направи да опитам и аз де не за друго .
Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

Къде "ще се ходи" не те разбирам много добре - на сбирки на АА ли, на доктор ли?
Поздравявам те за 12-те ти дни. Сама виждаш, че е започнало да става малко по-добре. Абстиненцията обикновено отшумява както намаляват есенните дни (или нараствата пролетните) всеки ден с по минутка-две и на пръв поглед не го усещаш, но в един момент установяваш, че вече се съмва доста по-рано или пък се стъмва доста по-рано (като не броим превъртането на часовника лятно и зимно време ).

Не бях погледнал този ти пост.
Ако пробваш след седмица пак да пиеш, ще се върнеш на изходна позиция и тогава язък ти за усилията през последните дни.

Глупости момичето може да успее там където друг не е успял нали трябва да има новатори . Че тъкмо ще разкаже тук на стотиците койте не успяхме . Ау мен ми е пресен ама много пресен тоя ужас . Самосъжалението страха ужаса че няма изход всичко това . Депресията . Абе наистина искам да ти кажа аз не помня имена ако се напиеш и не минеш през това ще ми е много интерсно да разбера . До сега не съм чул алкохолик да ми е споделял как го е направил така , че ще ми е много интересно сериозно

Мartioli, моля те пиши на кирилица.


usmihnise.com