roditelite....

zdraveite. az sam jena na 34g. razelixme se sas sapruga mi i sega jiveq pri roditelite si. oba4e te me tretirat kato 15 godi6na.no vse pak mislq 4e imam pravo na li4en jivot.

Да, имаш право на личен живот и трябва да си го отвоюваш. Не позволявай да те мачкат и живей твоя си живот.
Успех!

Просто се отделяш от родителите си...на първо време при липса на други възможности - наемът/дори на стая някъде/, е прекрасно разрешение!
Действай!

La dolce vita!

Намирай бързо начин да се изнесеш, нищо друго няма да помогне. И при мен се получи нещо такова за много кратък период, че чак се опитваха и да ми забраняват да излизам от къщи. Бягай бързо и не се обръщай! Успех!

Смело и смахнато!

Щом живееш при тях е нормално да те третират като дете. Изнеси се и всичко ще е ОК.
Иначе не може хем да имаш правомощията на детето- дом, консумативи, храна( в случай, че не плащаш голяма част от тях...ама ако плащаш кво правиш при мама и тате?), хем да не си дете.

Antes muerta que sencilla

Нито си първата, нито последната с този проблем.

Съветът, който ти дават всички да се отделиш, наистина е най-добрия.

Ако не можеш да си го позволиш, ще водиш безкрайни и безначални битки с родителите.

И ние ли ще бъдем такива родители?!

Аз не живея при моите и те пак се опитват да ме командват. А твоите, явно, са страхотни, щом те третират като 15 годишна, за моите - аз съм на 5.

Не пишеш имаш ли деца. Имам приятелки с по едно две деца, които след развода се пренесоха при родителите си. И те се оплакват най-много, защото родителите им ги третират като деца пред децата им.

Май, право на личен живот имат само пълнолетни хора без ангажименти, които могат да се издържат и живеят самостоятелно.

Изваждам положителното от отрицателното.

Сетих се нещо забавно .

Спомних си, че и баби те ми третираха родителите ми като деца. Това е приятен спомен. Майката на баща ми му се караше веднъж, че се прибира по тъмно. Той се ядоса и я накара да излезе навън, за да и покаже 6-годишно дете, което още си играеше навън. И баща ми каза: "Децата още си играят навън,а аз съм на 55 години, имам право да се прибирам сега."

Спомням си как майката на майка ми я гълчеше, а майка ми беше над 50 годишна тогава. Аз подкокоросвах баба ми: "Я остави майка без десерт, щом не слуша".

Ако са живи бабите ти, веднага довлечи една у Вас и положението ще се подобри.

Изваждам положителното от отрицателното.

Правото на личен живот като всяко нещо в живота не се дава - постига се. Това, че си на 34 години няма значение в случая.

Значение има умението да общуваш с родителите. Грешките, които не трябва да правиш:

- не трябва да споделяш всичко, което си чула, видяла, преживяла през деня от рода на - "представяш ли си какви хора има", "аз й казах..... тя ми каза", " не мога да понасям", "много ме изкефи" .... т.е. събитията, случките трябва да се съобщават като хронологичен текст, доколкото имат значение и трябва да ги знаят. Ако нещата от твоя ден засягат само теб, не е нужно изобщо да говориш за тях. Можеш да се ограничиш в по-общи коментари - за времето, за цените или нещо подобно, но винаги позитивно.

- гореказаното важи и за намеренията - избягвай да споделяш какво мислиш да правиш или какво да не правиш. Това си е само твоя грижа тъй като отговорността е само твоя.

- ако се държиш позитивно и не демонстрираш негативни емоции, родителите се успояват и инстинкта им да "се грижат" постепенно отстъпва във времето

- търпението е много съществено - търпеливо изслушваш, не многословно отговаряш и избягваш споровете с маската на усмихнат позитивен човек

Това са само част от нещата, които водят до вътрешно дистанциране. Не мога да опиша всички, но веднъж тръгнеш ли по пътя сама ще ги откриеш.

Правилото - каквото повикало ...... важи с пълна сила и за тези отношения. Родителите не можем да променим, но можем себе си да променим, така че да ни възприемат по друг начин.
С други думи - ако се държим като деца, ще ни възприемат като деца дори отделно да живеем.

Човек чува само онова, което разбира.

здравей!
малко ми е странно-остави ги родителитеда те поглезят малко,за да видиш как ще се чувстваш при тях,пък после му мисли!не им се сърди-просто си хвани живота и живей!клубарите дават чудни идеи-започни от начало,дай си почивка от любовта,започни да излизаш с приятели/ки на кафенце,обърни внимание на себе си и т.н!35г човек все още е млад!имаш право на личен живот!
защо се чувстваш гузна?????????????????