децата как приеха

Моля споделете мнение Вашите деца как приеха развода Ви и Вие самите как успявате да свиквате с новия си социален статус

Моята - много добре.Но е на 14. Ако беше по- малка , може би щеше да и е трудно да разбере, че по отделно всички сме по- щастливи. Тя самата се чувстваше зле и имаше нарушения на съня. Това окончателно ме подтикна към действия. Сега е ОК и си общува с баща си редовно. Той много я обича и се държи добре с нея. Не си позволяваме да говорим лошо един за друг и гледаме да поддържаме любезни отношения. Решили сме , че най- важно е нейното психическо здраве. Не , че съм сигурна , че няма поражения , де Никой не знае !

И моите са големи / на 14 и 18 г/ , преживяваха всичките ми трудни моменти в брака , а и те самите бяха потърпевши , но се страхувам ,че макар да ме подкрепиха в решението ми за развод / и трите взехме единодушно решение / да не би това събитие да опетни душичките им. Що се отнася до връзката им с баща им ,той самия ги предупреди , че след развода нито ще ги търси нито ще им помага нито ще им дава пари . И твърдо се придържа към обещанието си .

Няма да опетни душите им. Ще усещат липсата, но ако сте задружни - може и да не я усетят. Ти само се дръж здраво и на положение. Не говори против баща им. Недей да говориш против мъжете като цяло. Не им позволявай да влизат в многострадалната позиция "Ние ощетените - без бащина подкрепа"

Надявам се и те и аз да се успокоим и да си подредим живота според нашите правила и желания / до сега друг ги определяше/ , те дори се подобриха успеха в у- ще , нощем са по - спокойни .... Много се надявам да опазя дечицата си и да ги отгледам щастливи и достойни .

У, колко гадно! Отдавна ли се разведохте , или е прясна раната? Може би той още е обиден и евентуално, може да му мине? Но не се безпокой. Аз все повтарям на моята - както има различни жени , така има и различни мъже. И някои имат чувство за отговорност, а други просто още не са пораснали. Да бъдем снизходителni. Хубаво е , че те разбират и подкрепят. Все си мисля, че най- лошото , което може да се случи , е и децата ни да се разведат. Но това нали не е толкова страшно, както се оказва?

Разделяли сме се няколко пъти , но от няколко дни имаме решение за развод . Знам , че на много хора им е трудно / на мен пък ми е ужасно даже / в такъв момент , но не мога да приема факта , че се отказва от децата си , та даже ми благодари , за това ,, че на него щяло да му олекне от към пари и съобразяване / не че ни е издържал / , че съм го отървала от нас самите и сега щял да си търси 25 годишна , за да има друго дете - момченце , защото имаме две прекрасни дъщери .Опитвам се да го разбера , но след всичко преживяно май не ми е по силите.

Според мен е натрупал обида и дрънка напосоки някакви щуротии. Моят баща беше същият Спокойно ще му мине

И аз така мисля. Може да разправя глупости за 25 годишни и момченца - просто го боли и ви удря по слабите места. Иначе, нали знаеш - бащите всъщност обожават дъщерите си.Но не всички си го признават.

Надявам се да стане така , защото доколкото зависи от мен мисля , че направих всичко възможно да запазя добрия тон между нас, а и между него и децата , но за сега се оказа , че не съм успяла , защото той самия пожела да ни зачеркне и трите от раз / за мен разбирам - вече съм бивша / , но за децата ..... Но може би с всички е така , а аз не знам защо си мисля , че не е нормално . Благодаря все пак за успокоението .

Моят до ден днешен не си го признава. До ден днешен /минаха близо 20 години/ продължава да дрънка глупости, но вече ми е ясно защо го прави

Пак заповядай Продължавай да пазиш добрият тон. Майка ми до ден днешен не е отронила лоша дума за баща ми - и затова я уважавам. Не се е опитала да ми влияе. Понякога изпада в състояния да се самообвинява, че "ни е лишила от баща", но това са пълни глупости. Дори при разведени родители, всеки един , ако иска - може да запази отношенията с децата си

Ха, това моя бившия дори го направи с 25-годишната и със сериозните закани, че ще си родят момиченце (иначе имаме трима сина, големи вече), обаче хич не му се връзвай. 25-годишните ще му разкажат играта и хич няма да напират да му раждат деца, наистина глупости ти е наговорил. Излез се разтовари и опразнувай с приятни хора някъде. Успех!
А по въпроса ти - децата ми бяха сравнително малки - между 5 и 8 годишни - почти не зазбраха какво е станало, защото пак го виждаха толкова малко, колкото и преди. Сега като големи разбираг какво и защо е станало и продължават да са в добри отношения и с двама ни. Децата са жилави и хич не са глупави. Всичко ще е на ред.

Смело и смахнато!

вече виртуално съм му пожелала страхотни проблеми с простатата да го питам аз как ще юрка 25 годишните и тепърва за мъжко ще мисли, комплексара му ньеден...ама така се ядосах!

тоя твоя е типичен пример за мъжка менопауза!!!

само, моля, не ме приканвай към "снизхождение"...че от там тръгна ядосванката ми, като прочетох нейде по отговорите ти по темата тая дума)))

La dolce vita!

Благодаря на всички Ви . Хубаво е да има с кого да споделиш и да получиш съвет или просто мнение.

той самия ги предупреди , че след развода нито ще ги търси нито ще им помага нито ще им дава пари . И твърдо се придържа към обещанието си .


Боже, това да не съм го писала аз?

И други ли такива татковци има . А аз си мислех , че нещо сбърках , докати се надявах да запазя нормални човешки отношения , като на цивилизовани хора, най-вече заради децата / предстой ми абитуриентски бал на голямата ми дъщеря - да не го лишавам от радостите на децата / , но май ще си остана с добрите намерения ....

Ами... нямам какво да кажа.
Е, за повече от година време са се виждали няколко пъти (да не си кривя душата) за по един обяд. Миналата година тя го помоли за някакви парички за учебник, но й беше отказано.
Понякога си мисля, че и аз съм за бой, защото никога не съм вдигнала телефона да му кажа "Трябва ми помощ за детето", но да си призная още не мога да преодолея всичко което ми се беше натрупало в душичката за последните години и не искам да му се моля за нищо. Не още.

А аз се надявам да не ми се налага да го търся за помощ , защото преди развода , колкото пъти съм поискала съдействие ,толкова пъти после съм съжалявала горчиво. Дано съм здрава само , надявам се да смогна сама да се оправям , но не е там работата. .....

Виж сега, то и аз не го вдигах телефона с цел да искам нещо в продължение на 8 години - само да му докладвам кой как е и да му честитя рождени дни и други празници, щото все пряко и заобиколно ми обясняваше колко е зле финансово. Докато хвана 25 годишната, че кат я заоблича, помъкна по заведения, какво ли не и накупи - е ТЕ ТОГАВА вдигнах телефона и много ребром му казах да почва да си плаща колкото му е останало от издръжката и както му го е присъдил съда и да го направи с добро, че да не го съдя със задна дата. Оставаха му само 6 месеца за средния син и 1 г. и половина за третия. Плати са като поп, оная младата го заряза и така. Има моменти, в които си плюеш на гордостта и започваш да мериш с техния аршин!

Смело и смахнато!